№ 52
гр. Ловеч, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310201078 по описа за 2022 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №6694516 на ОД на МВР Ловеч на А. Т. Д., ЕГН **********
– законен представител на фирма „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.11.2022 год. в 11.57 часа в обл. Ловеч,
ПП І-4, км 27+700, в землището на с. Сопот, с АТСС ARH CAM S1 насочено в посока гр.
Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън населено място
90 км.ч. и приспаднат толеранс от 3 %, с МПС **** вид л.а. с рег. № ***** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 124
км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км.ч.
Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от А. Т. Д.,
чрез адв. С. П. от АК Пловдив, в която излага, че издадения ЕФ е незаконосъобразен. Сочи,
че при издаването на процесния ЕФ не са спазени императивните разпоредби на чл.189, ал.4
и следващите от ЗДвП, които от своя страна водели до порочност на така издаденият
административен акт. Излага, че използваното в случая автоматизирано техническо
средство, представляващо мобилна система изключва отсъствието на контролните органи на
мястото, където се извършва и установява нарушението. Излага, че ЕФ е издаден само въз
основа на документи – снимков материал, но без приложена справка за собственост, а така
също нарушението било констатирано от служители на ОД на МВР Ловеч, т.е. в
присъствието на служители и автопатрул. Излага, че на посоченото място на извършване на
нарушението е общоизвестно, че няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е
обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение. Излага, че не е
1
доказано по делото и дали уредът, с който е отчетено нарушението е от одобрен тип и е
вписан в регистър за одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта,
както и дали уредът е бил годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, минал
ли е и проверка. С оглед на гореизложеното моли да се отмени процесния ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител адв. П. е депозирал писмена молба с вх. №988/01.02.2022 г., с която е
направил искане да се гледа делото в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи за
отмяна на обжалвания ЕФ и е направил искане да бъдат присъдени на доверителят му
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ответникът – Директора на ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган
/жалбата е изпратена на РС Ловеч с пощенски плик с клеймо от 29.12.2022 г. /вх.
№11717/30.12.2022 г./ като предвид на това, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят
на 20.12.2022 г. се явява подадена в срок/, относно преценката за допустимостта на
подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо
право на такава, поради което е допустима.
В издадения електронен фиш, видно от словесното описание на нарушението е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 124 км/ч при ограничение на
скоростта за извън населено място - 90 км/ч, с превишение от 34 км/ч. Посочено е и мястото
на извършване на нарушението – в обл. Ловеч, ПП І-4, км 27+700, землището на с. Сопот,
което е извън населено място. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
АTСС ARH CAM S1. На техническото средство, видно от събраните по делото
доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №58-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото,
надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При
преминаване покрай процесното техническо средство, насочено в посока гр. Варна,
снимащо и в двете посоки, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът - 128
км/ч, при разрешени 90 км/ч за извън населено място, като било засечено превишение на
разрешената скорост на движение от 34 км. час, след приспадане на процента грешка, с
който работи уредът (в полза на жалбоподателят). В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е
обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
2
работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на
акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата
грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“. При обработка на
заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение, с
оглед на което бил издаден процесния електронен фиш, с който на жалбоподателят А. Т. Д.,
в качеството му на законен представител на „*****“ ЕООД, което дружество е собственик
на процесното МПС било наложено цитираното по – горе наказание.
В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е
извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена
забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния
участък е извън населено място за който максимално разрешената скорост е 90 км.ч.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесния автомобил е
осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на
което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по
делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая, а направените в тази
връзка възражения се явяват неоснователни.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая
е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този смисъл
направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на
нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и
3
позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС -
Общо събрание на колегиите, са неоснователни. Тълкувателното решение на ВАС и
даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е
допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е
дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно
дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално
е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния
прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на
електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението.
Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото
издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган,
като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол.
Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя
от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно:
случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито
на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4
от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на
нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че в обжалвания ЕФ не е посочено
точното място на извършване на нарушението. В електронният фиш точно е отразено
4
мястото на извършването му – обл. Ловеч, ПП І-4, км 27+700, в землището на с. Сопот.
Предвид на това, че нарушението е извършено извън населено място, съдът намира, че на
практика е невъзможно наказващия орган да добави нещо повече от това. Освен това, GPS
координатите на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно отразени в
представеното веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 120CD3DD/0053700,
като е отразено и обстоятелството, че този участък е извън населено място.
Безспорно е установено по делото и че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - с АTСС ARH CAM S1, което е одобрено. В тази връзка по делото са
приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 и копие от протокол от проверка №58-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. от
които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното техническо
средство.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост, собственик на процесния автомобил е „*****“ ЕООД.
От справката на ТР се установява, че представляващ „*****“ ЕООД е жалбоподателят А. Т.
Д.. Ето защо, АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП правилно е издал
процесния ЕФ именно срещу жалбоподателят А. Т. Д. за когото са налице категорични
доказателства, че има представителна власт. Видно от събраните по делото доказателства
същия не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието
е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е
извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е
следвало след като му е бил връчен процесния ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило
нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези
обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице
5
е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла
на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно, в случая е
санкциониран именно жалбоподателят А. Т. Д., в качеството му на представляващ
дружеството собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. По
изложените по - горе съображения съдът намира за неоснователни направените в тази
насока възражения от страна на жалбоподателят.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
9804/07.11.2022 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
Към датата на извършване на нарушението – 04.11.2022 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения
се явяват неоснователни. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 04.11.2022 г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил
контролиран за времето от 10: 00 до 12: 00 часа, като установените от системата нарушения
на скоростния режим са били общо 94 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в
Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката
на задействане на АТСС е била насочена в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен № 906р-9804/07.11.2022 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. Служебно известно е на съда, и че въпросният полицейски
служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол
на скоростта, с която е било извършено заснемането. В протокола за използване на АТСС
изрично са означени обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено
измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като
надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена
графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в
6
протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага извод, че непосочването
на конкретните номера на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния
фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения
час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство – 11.57 попада в периода,
през който системата е била експлоатирана – 10: 00 до 12: 00 часа.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 05.12.2022 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН /. Същия е връчен на жалбоподателят на
20.12.2022 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с пощенско клеймо от 29.12.2022 г./.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в
извън населено място. В случая, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в извън населено място
(км.27+700, землището на с. Сопот). Забраната да не се превишава стойността от 90 км/час
за извън населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това
е конкретно нарушената норма от закона, съобразно изложените в обстоятелствената част на
ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. Служебно
известно е на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на
техническо средство ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5
последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по
7
време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до
измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на
нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка
снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч върху полето на
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност
местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков
материал се установява, че процесното техническо средство е било насочено в посока гр.
Варна и е извършвало измерване на скоростта на МПС движещи се и в двете посоки. За
пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол
за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административнонаказващия орган.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер, тъй
като превишението на скоростта е 34 км.ч.
Съдът намира, че в случая не е налице нарушение на процедурата по издаването на
ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство
на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът приема, че същият отговаря на
всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда
процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди
издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги
е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените
възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ
е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на
твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение
на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената
скорост.
8
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят на доверителят му да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №6694516 на ОД на МВР Ловеч, с който на
А. Т. Д., ЕГН ********** – законен представител на фирма „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на
300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателят А. Т. Д., с горните данни, да
му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9