РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. ЛЕВСКИ, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100225 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г. ищецът е работил на длъжност началник дежурна смяна в *****.
Твърди се, че трудовата си дейност, ищецът е осъществявал по утвърдени
графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00
часа и с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл. 187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и
четиридесет часа седмично, че редът за организацията, разпределянето и
отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата за
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители са
определени с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. в сила от 02.08.2016
г., като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощният
1
труд в дневен, което е било уредено в отменени подзаконови нормативни
актове /Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Твърди се, че следва да бъде приложена по аналогия общата
законодателна разпоредба относно наличието и заплащането на нощен труд,
а именно разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, според която реално отработените от
ищеца часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1,143
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място.
Твърди се, че за процесния период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г.
ищецът е положил нощни дежурства общо в размер на 800 часа, който следва
да се преизчисли с коефициент 1.143, което води до 914,40 часа, в резултат на
което следва да му бъдат заплатени допълнително 114,40 часа положен труд.
Твърди се, че съобразно заплатата му, часовата ставка на ищеца е в размер на
8,00 лв., поради което за 114,40 часа труд му се дължи сумата от 915,20 лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 915,20 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г., получен в
резултат на преобразуване на положения нощен труд към дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и сумата от
50 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода от 01.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Претендират се направените деловодни разноски. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат В. Н.-П. на основание
чл. 38 ал.2 от ЗА.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба, в която е изразено становище, че през процесния
период ищецът е работил на посочената в исковата молба длъжност и е
изпълнявал служебните си задължения при ненормиран работен ден.
Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди се, че
министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния
период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за
2
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
министерството на вътрешните работи и съгласно чл. 3 ал.3 от тази Наредба
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Твърди се също така, че за нощния труд на
държавните служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187 ал.1 и 3 от ЗМВР
е трудно приложима разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като не са налице нейните
предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощно работно време, по-малко от продължителността
на дневното, трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Твърди
се също така, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време,
както и че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца и
създадената организация на работа в МВР, разпоредбата на чл. 9 ал.2 от
НСОРЗ е неприложима спрямо неговото служебно правоотношение, което
прави неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като недоказани както по основание, така и по размер.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника
*****, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност „началник дежурна
смяна” в Районна служба „*****
Като безспорно е обявено обстоятелството, че през процесния период
ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и при сумарно
отчитане на работното време.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства – заверени копия от графици за дежурство за месеците от
процесния период, заверени копия от протоколи за положен труд от
държавни служители, работещи на смени през процесния период и заверени
3
копия на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд и
през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за
отработените часове нощен труд му е било начислено и заплатено
допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че за периода от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. ищецът е
положил реално общо 768 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. За реално
отработените часове нощен труд е било заплащано своевременно по 0,25
лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с
коефициент 1,143 се равнява на 877,824 часа, като за разликата 109,824 часа
се изчислява неизплатена сума за извънреден труд в размер на 929,11 лв.,
изчислено със средна ставка 8,46 лв., формирана от основната заплата на
ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец с увеличение от 50 на сто. За целия процесен период ищецът
е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд,
съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-
1429/23.11.2017г. на МВР, с които е определен размера на посоченото
допълнително възнаграждение. Посочена е и лихвата за забава от първо
число, следващо тримесечието до предявяване на исковата молба, която е
изчислена на сумата от 107.59 лв.
В заключението си вещото лице е представило и втори вариант на
изчисления във връзка с възраженията на ответника във връзка с влезлите
изменения на ЗМВР относно разрешените часове нощен труд до 10.07.2020 г..
От този вариант на заключението се установява, че за периода от 01.04.2019г.
до 10.07.2020г. ищецът е положил реално общо 760 часа нощен труд, който не
е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд. За реално отработените часове нощен труд е било заплащано
своевременно по 0,25 лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд,
приравнен на дневен с коефициент 1,143 се равнява на 868,68 часа, като за
разликата от 108,68 часа се изчислява неизплатена сума за извънреден труд в
размер на 919,43 лв., изчислено със средна ставка 8,46 лв., формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни
дни за всеки отработен месец с увеличение от 50 на сто. За целия процесен
4
период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за
положен нощен труд, съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г. на МВР, с които е определен размера на
посоченото допълнително възнаграждение. Посочена е и лихвата за забава от
първо число, следващо тримесечието до предявяване на исковата молба,
която е изчислена на сумата от 107.11 лв.
При така установените факти и липсата на спор между страните относно
полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период,
правният спор е концентриран относно приложимите по отношение
заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове. Спорно
между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на
отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, респективно дължи ли
се допълнително възнаграждение върху разликата между преизчислените с
посочения коефициент часове и реално отработените такива, както и
представляват ли те извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители
получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР /в редакцията на закона преди измененията
обнародвани в ДВ бр.60/07.07.2020 г., влезли в сила от 11.07.2020 г./, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
През процесния период - 01.04.2019г. – 01.08.2020г., са действали две
наредби на министъра на вътрешните работи: Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. /отменена с решение на 5 членен състав на ВАС №
5
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. и Наредба № 8121з-1174 от
07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г., уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. С всеки един от посочените подзаконови нормативни
актове е уредена нормална продължителност на работното време на
държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през
нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Нито една от посочените Наредби, обаче не съдържа текст аналогичен на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от
19.08.2014г. до 02.08.2016г., с който е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00
ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период.
Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения
от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде
приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането
на нощния труд.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът приема, че следва да се приложи общото правило на чл. 9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В чл.9, ал.2
НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
(чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че за процесния
период след 01.04.2019г. до 10.07.2020 г. /до влизане в сила на измененията на
ЗМВР обн. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. влезли в сила от 11.07.2020 г./, следва по
аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално
отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент
6
1,143. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза се установява, че за периода от 01.04.2019 г. до
10.07.2020 г. ищецът е положил реално 760 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 868,68 часа. От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца
нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между
реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 868,68
часа, не е било заплатено възнаграждение.
Неоснователен е наведения от ответника довод, че дължимото се на
ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и
своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен труд
своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на
0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете
положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за
всеки час нощен труд (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС
по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831 ). Посочените принципи за
допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни
разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В
цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е
посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време
нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с
оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за
нощен труд – 0,25 лв./час. Доколкото по делото е безспорно установено, че на
ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените
7
часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били
увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че
ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за
положения от него нощен труд през периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г..
Основателно се твърди от процесуалния представител на ответника, че
както КТ, така и ЗМВР, правят ясно разграничение между нощния труд и
извънредния труд, които се заплащат по различен ред. Извънреден труд е
налице само, когато е положен труд извън установеното работно време -
когато продължителността на работното време надвишава нормалната такава.
При сумарно изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице
само в случай, че отработеното време за съответния отчетен период /с
увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля нормата работни
часове за отчетния период. Посоченото обаче не води до извод за
неоснователност на исковата претенция. Действително от приложените по
делото платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начисляван и заплащан извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата
работни часове за съответния отчетен период. Към тези часове обаче не са
били отчетени, респективно заплатени часовете нощен труд, които се явяват
разлика между реално отработените такива и увеличеният им размер след
преизчисление с коефициент 1,143. За тези часове за периода от 01.04.2019 г.
до 10.07.2020 г. /до измененията на ЗМВР влезли в сила от 11.07.2020 г./
исковата претенция се явява доказана по своето основание. По отношение на
размера на претендираното вземане, съдът взе предвид заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в неговия
втори вариант, обхващащ периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г., съгласно
което разликата между реално положените часове нощен труд и
преизчислените с коефициент 1,143 е 108,68 часа, което съобразно
изчислената от вещото лице часова ставка – 8,46 лв., възлиза на сума в размер
на 919,43 лв. Тъй като обаче предявеният иск е за сумата от 915,20 лв. и не е
направено искане за изменение на предявеният иск, съдът приема, че искът
следва да бъде уважен до размера на предявената сума, а именно за сумата от
915,20 лв.
За периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г. /който е включен в периода
8
на исковата претенция/ на ищеца не се дължат суми с оглед изменения на чл.
187 от ЗМВР /ДВ бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г./. С тези
изменения в ал.1 е създадено ново изречение, съгласно което „нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е и нова ал. 4 на същия член, съгласно която „при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“. При това
положение след 11.07.2020 г. при сумираното изчисляване на работното
време на нощните часове, същите се превръщат в дневни с коефициент 1
съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗМВР.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице е, че дължимата лихва за забава върху
неплатената сума от 919,43 лв. за периода от първо число следващо
тримесечието до предявяване на исковата молба е в размер на 107,11 лв. С
исковата молба е предявен иск за сумата от 50 лв. и не е направено искане за
изменение на предявеният иск, поради което следва да бъде присъдена лихва
на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на търсената сума от 50 лв., а не в по-
високия размер посочен от вещото лице /сумата от 107,11 лв./.
При този изход на делото, следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата минимално адвокатско възнаграждение за два предявени иска с
цена под 1000 лв., а именно адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
предвид разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждение.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважената искова претенция
в размер на 38,61 лв., както и направените разноски за възнаграждение на
вещо лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 150
лв.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Х. от *****, ЕГН
**********, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата
от 915,20 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд
за периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г. включително, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 22.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за присъждане заплащане на извънреден
труд за периода от 11.07.2020 г. до 01.08.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г***** ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Х. от *****, ЕГН
********** на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 50 лв., представляваща
лихва за забава на изплащане на възнагражденията за положен извънреден
труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен, за периода от
01.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА Г***** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В.Н. Н.-П., с ЕГН ********** от АК Плевен, с адрес на
упражняване на дейността ***** сумата от 600 лв. представляваща дължимо
й се адвокатско възнаграждение в настоящото производство, за осъществена
безплатна правна помощ и защита на основание чл. 38 ал.1 от ЗА на ищеца Г.
К. Х. от *****, ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК *****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Левски,
сумата 38,61 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху
уважената искова претенция, както и 150 лв. разноски за изплащане
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
10