Р Е
Ш Е Н
И Е № 306
гр. Стара Загора, 13.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена
Ангелова
и с участието на
прокурора: Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Манолов
КАН дело № 278 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение № 260147 от 07.04.2021г.,
постановено по АНД №25/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е
отменено Наказателно постановление №349а-1451/05.10.2020г., издадено от
Директора на ОД на МВР-Стара Загора, с наложено на Д.Б.Б.,***, административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Оспорва се изводът на съда, че цитираната в наказателното постановление заповед
на Министъра на здравеопазването не е породила правно действие. Въз основа на изложените в жалбата
съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и
се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответника.
Ответникът по касация Д.Б.Б.,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. В постъпило по делото възражение от процесуалния му представител
адв.Л.Д. касационната жалба се оспорва като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на РС Казанлък да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Д.Б.Б. ***, против Наказателно
постановление №349а-1451/05.10.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз
основа на АУАН №284а-1353/24.04.2020г., с което на Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лева на основание чл.209а, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.Б.Б. на
12.04.2020г., около 20:45 часа, посещава обществено място – спортна площадка,
западно от Младежки дом, находящ се на бул. „Никола Петков“ №42, гр.Казанлък, като
спортува, с което не е изпълнил въведената в т.I, подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето, а именно: „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“,
с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Казанлък е
отменил посоченото наказателно постановление. Посочено е, че санкционираното лице
не оспорва фактическата обстановка, приета от АНО, като същата се потвърждава и
от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Изложени
са съображения за липса на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. При
извършената от въззивния съд проверка за законосъобразност на санкционния акт е
констатирано, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Посочено е,
че за да породи правно действие цитираната за нарушена заповед на Министъра на
здравеопазването, е следвало да бъде обнародвана в Държавен вестник. Обосновано
е, че с непубликуването на процесната заповед в Държавен вестник, тя не е
влязла в законна сила, което обуславя нейната неприложимост към датата на
констатиране на нарушението и е посочено, че в случая същата не може да служи
като основание на правоприлагащия орган за санкциониране на поведение,
несъответстващо на описаното в нейните
норми. По тези
съображения Районен съд Казанлък е отменил обжалваното наказателно
постановление.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на Д.Б.Б. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. Съгласно първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр.28 от 2020г., в
сила от 13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, което наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ, бр.34 от
2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната редакция:
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1
или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В разглеждания случай деянието е извършено на
12.04.2020г., т.е. след изменението обн. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от
09.04.2020г., и от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установява осъществяването му от санкционираното
лице, както правилно е приел и районният съд. Касае се нарушение на
противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, въведена със заповеди
на министъра на здравеопазването, но противно на приетото от районният съд тези
заповедни представляват общ, а не нормативен административен акт. Това е така,
защото административният акт по чл.75 от АПК е подзаконов акт, който
конкретизира и доразвива законовите разпоредби в административноправни норми
(ал.1) и се издава по прилагането на закон или на друг подзаконов нормативен
акт от по-висока степен, каквито несъмнено не са издадените от министъра на
здравеопазването заповеди. Тези заповеди са общи административни актове
независимо, че са обявени изрично за такива едва със законодателна промяна на
чл.63, ал.11 от ЗЗ с ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г., и за тях
липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в сила, а са
приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК.
С оглед на
гореизложеното решението на Районен съд - Казанлък, като постановено в
нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, като
доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора. Процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.57,
ал.1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Не се сочат, нито се установяват
обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на деянието.
Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на
нормативните задължения по спазване на въведени противоепидемични мерки със
заповеди на органите на държавно управление. По тези съображения Наказателно
постановление №349а-1451/05.10.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР –
Стара Загора, се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва
да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Д.Б.Б. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и
правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо
160лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260147/07.04.2021г.,
постановено по АНД №25/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №349а-1451/05.10.2020г.,
издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора, с което на Д.Б.Б., с ЕГН **********,***,
на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1 от Закона за здравето, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Д.Б.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.