№ 125
гр. Пазарджик, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20225220201789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С жалбата си срещу Електронен фиш серия К №5802756 на ОДМВР
Пазарджик, жалбоподателят Д. Р. Т. , ЕГН ********** от гр.В., ул.“ В.Б.“ №4
твърди, че електронният фиш, с който и е наложена глоба в размер на 100лв.,
е издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Моли да бъде отменен Електронен фиш серия К
№5802756 на ОДМВР Пазарджик. Сочи доказателства и претендира
разноски.
За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален
представител.Постъпило е становище за неоснователност на жалбата ,като е
направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият районен съд, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото писмени доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Електронен фиш серия К №5802756 на ОД МВР Пазарджик, на
16.04.2022 г., в 14.22 часа, с АТСС тип ARH CAM S1 , насочено към
1
кръгово кръстовище с ул.П., №120сс9е, е заснето МПС Ш.Н. , с рег...., което
е управлявано със скорост от 61км.ч., при максимално разрешена скорост за
движение от 50 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от измерената скорост.
Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ серия К №4756930.
Посочено е, че собственик, на когото е регистрирано МПС е Д. Р. Т..
Наложена е на жалбоподателя глоба в размер на 100лв. за нарушение на
член 21ал.1 ЗДвП и на основание чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 ЗДвП.
Към преписката са приети 6бр. снимки, една от които на АТСС и 4бр. на
МПС с рег.№ РВ 0641 НВ, данните от които съответстват на релевантните във
фиша обстоятелства.
По делото се прие Протокол за проверка №15-СГ-ИСИ/06.04.2022г. на
БИМ относно преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM S1 , № 120СС9Е като
при проверката е установено съответствие с одобрения тип.
Прие се по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.512б, касаещо преносима мобилна система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации , тип ARH CAM S1, ,
съответстващо на одобрения тип.Срокът на валидност е от 07.09.2017г. до
07.09.2027г.
Прие се по делото Протокол №1006р-3636/18.04.2022г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система тип ARH CAM S1 , №
120сс9е - Протокол по образец по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/2015 г.,
приложима съобразно чл.165ал.3 ЗДвП , за дата на използване – 16.04.2022г.
от 13.00ч. до 18.00ч. с мястото на контрол – ул.“ П.“ №106, от и към
гр.Пловдив.
В настоящият случай нарушението е установено от мобилна /преносима/
система за контрол, предвид наличието на Протокол по образец по чл. 10 от
Наредбата 8121 з-532/2015 г., касаещ използване на мобилно АТСС.От
приложените веществени доказателствени средства / 6 бр. снимки/ е видно,
че на четири от тях фигурира процесния автомобил ,като на едната е
отразена и засечената скорост от 64км.ч. /л.22 от делото/.
Няма спор по делото и се установява от справка за регистрация на
процесното МПС и за неговите собственици, че собственик на МПС Ш.Н. , с
2
рег.... е Д. Т..
По делото е прието и заверено копие на Електронен фиш серия К
№4756930 на ОД МВР, издаден срещу Д. Р. Т. за нарушение ,извършено на
21.04.2021 г., в 17.12 часа, в гр.Пазарджик, установено с АТСС тип ARH
CAM S1 ,№111743bb, като е заснето МПС Дачия Логан , с рег.№РА 1480
КН, което е управлявано със скорост от 63км.ч., при максимално разрешена
скорост за движение от 50 км.ч. Отчетен е толеранс от минус 3% от
измерената скорост.
Видно от прието копие на Разписка/л.29/, Електронен фиш серия К
№4756930 на ОД МВР е връчен лично на Д. Р. Т. на 23.09.2021г. По делото
няма данни дали Електронен фиш серия К №4756930 е обжалван и кога точно
е влязъл в сила. Последното обстоятелство не се установява и от приетата по
делото Справка за нарушител/водач относно Д. Р. Т. . В тази справка е
отбелязано, че Електронен фиш серия К №4756930 е влязъл сила, но не и на
коя дата.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира, че подадената жалба е процесуално допустима,като депозирана от
легитимирано лице и в преклузивния 14 дневен срок, а по същество е
частично основателна.
В текста на електронен фиш серия К №5802756 ясно са описани дата и
място на нарушението, индивидуализирано е МПС и посоката на движение,
както и физическото лице, собственик на превозното средство . Посочени са
нарушените правни норми, които съответстват на изложените фактически
обстоятелства.
В процесния ЕФ няма издател, но такава е и идеята на законодателя в
разпоредбата на чл. 189ал. 4 от ЗДП.В ТР1/14 г. също е отбелязано, че
"електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие ,не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради
3
което в електронния фиш не следва да се изписват включително
обстоятелства къде точно и в какъв срок може да бъде обжалван.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. Т. е
ангажирана на основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на
управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното
нарушение. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана и дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл. 189, ал.
5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. При
използването на заснемащото техническо средство са спазени нормативно
определените и техническите изисквания , предвид цитираните по -горе
документи.
От правна страна обаче следва да се отбележи следното:
Предвид обстоятелствата, изложени в обжалвания ЕФ №5802756 ,
нарушението е извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.182
ал.4 ЗДвП - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4756930.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който
предвижда, че / предл. първо/ когато нарушението по ал. 1, т. 1-5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Според §6 т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите на чл.174ал.2 ЗДвП – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение. А според чл.189 ал.11
ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление.
Съдът намира, че за да е прецизно обвинението за квалифициращият
признак „повторност“ по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП,следва най-малкото в
обжалвания ЕФ да е посочена датата, на която е влязъл в сила предходно
издаден ЕФ за същото по вид нарушение.Докато в случая, както беше
отбелязано, в ЕФ №5802756 не е посочена датата, на която ЕФ серия К
№4756930 е влязъл в сила – това трябва да е дата, предхождаща нарушението,
за което жалбоподателят е санкциониран за втори път, и то в едногодишен
срок.
4
Нещо повече, по делото не се установи от наказващия орган и в хода на
процеса кога ЕФ серия К №4756930 е влязъл в сила. Приеха се доказателства
единствено за датата му на връчване на жалбоподателя Д. Т.. А в справката за
нарушител /водач е отбелязано единствено, че Електронен фиш серия К
№4756930 е влязъл сила, но не и на коя дата.
Ето защо Съдът намира за основателен доводът на жалбоподателя за
недоказаност на административното обвинение в частта за квалифициращият
признак „повторност“ по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
От друга страна, така допуснато процесуално нарушение не е съществено
, тъй като може да бъде преквалифицирана приложимата санкционна норма
по основния състав на нарушението и съответно да се намали наложената
глоба, без да се нарушат правата на жалбоподателя, при същата фактическа
обстановка.
Съдът може да упражни правомощието по т. 1 от Тълкувателно решение
№ 8/2021 г. на ВАС, като в случая преквалифицира правното основание за
налагане на наказанието глоба в размер на 100 лв. от чл. 189, ал. 4 във вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП в такова по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
намали глобата наполовина.
Поради изложеното Съдът счита, че издаденият електронен фиш следва
да бъде изменен в горния смисъл.
Предвид изхода от делото, на наказващия орган и на жалбоподателя се
дължат разноски – до половината от претендирания размер, доколкото
размерът на санкцията се намалява наполовина. На основание чл. 144 АПК , в
случая субсидиарно приложение следва да намерят правилата на ГПК,
доколкото се изменя обжалваното наказателно постановление в частта на
размера на наложената санкция.
Жалбоподателят претендира адвокатско възнаграждение на адв. С.М., в
размер на 400лв. , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2т.1 от
Нрадеба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
като е представен списък с разноски.
В тази насока е представено и Пълномощно/ л. 6 от делото/, видно от
което Д. Т. е упълномощила адв.С. М. да осъществи процесуално
представителство по делото.Отбелязано е, че пълномощното е издадено на
основание чл.38ал.1т.3 предл. второ от Закона за адвокатурата/ близък
5
приятел/ .При тези обстоятелства Съдът намира, че претенцията на
жалбоподателя, съответно адв.С. М. за присъждане на разноски е
неоснователна. Това е така, тъй като по делото липсва представен договор за
правна защита и съдействие , при възнаграждение съобразно чл.38ал.1т.3 от
Закона за адвокатурата, а е представено само пълномощно.По правилото на
чл.36ал.2 от закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението между
адвоката и клиента се определя в договор/ двустранна сделка/, а не в
пълномощно.Ето защо в полза на жалбоподателя, съответно защитника, не
следва да се присъждат разноски.
Относно претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ счита , че в
полза на наказващия орган следва да се присъди възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 лв., като с оглед изхода от делото същото следва
да бъде намалено наполовина , а именно 40лв., които следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т.4 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
Изменя Електронен фиш серия К №5802756 на ОДМВР Пазарджик, с
който на Д. Р. Т. , ЕГН ********** от гр.В., ул.“ В.Б.“ №4 е наложена глоба
в размер на 100лв., на основание чл. чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 ЗДвП,
като преквалифицира правното основание за налагане на наказанието глоба от
чл.189ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 ЗДвП на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и намалява размера на наложената глоба от 100лв. на 50лв.
Осъжда Д. Р. Т. , ЕГН ********** от гр.В., ул.“ В.Б.“ №4 да заплати на
ОДМВР Пазарджик сумата от 40лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6