№ 14302
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110104725 по описа за 2025 година
Ищецът „ЗЕАД Б. В. И. Г.“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка „Каско
стандарт“ заплатил застрахователно обезщетение в размер на 229.60 лв. за щети на
застрахованото МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д 4Матик“, с рег. № ........, резултат от
ПТП, настъпило на 26.08.2024 г. Щетите по автомобила /в областта на предна дясна гума/
били получени поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка,
находяща се в гр. София, ул. Пиротска с посока на движение от ул. Антим I към ..............
Тъй като на Столична община е възложено поддържането на общинските пътища, ищецът
поканил общината да му възстанови платеното обезщетение, което ответникът не сторил.
Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 229.60 лв. регресно
вземане за платеното от него застрахователно обезщетение ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба до окончателното плащане, мораторна лихва за периода
29.10.2024 г. – 26.01.2025 г. в размер на 7.80 лв., както и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди рипса на твърдяното препятствие и че то
не е конкретизирано по размер и местоположение. Оспорва представения протокол за ПТП.
Оспорва валидността на застрахователната полица и твърди липса на основание за
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва вредите и връзката им с ПТП. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условие
1
на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието следните юридически факти:
валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие; плащане на
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер; предпоставките за
възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди, причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, настъпили в следствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинителят да е действал
виновно. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не следва от обективното качество
на вещта.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на сключен от ищеца
договор за имуществена застраховка на увреденото МПС, въз основа на който да е платил
обезщетение за причинените вреди и в това си качество да ги претендира от ответника.
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния
договор е за действителност. В случая по делото е представена застрахователна полица
подписана само от застрахователя. Съгласно константната съдебна практика неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност. Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбите на чл. 293, ал. 3 и ал. 4 ТЗ,
доколкото страните не са оспорили действителността на изявлението и то е записано по
начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В настоящия случай и
застрахователят и застрахованият не оспорват обстоятелството, че са обвързани с процесния
договор, и са направили изявления, които възпроизвеждат неговите основни елементи -
застрахованият е подал уведомление за заплащане на обезщетение на вреди по застраховка
„Каско“, въз основа на което застрахователят е завел щета, изготвил е опис и изплатил
обезщетение, с което писмено и двете страни са потвърдил наличието на процесния договор
и неговите клаузи, на които са се позовали в подписаните от тях документи. Ето защо съдът
приема, че с ищеца е възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ по отношение на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д 4Матик“, с рег. № ........, с
период на действие 23.2.2024 г.-22.2.2025 г., застраховано като покрит риск и за вреди при
ПТП /съгласно приложимите към тази застраховка ОУ/.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 26.08.2024 г. при движение в гр. София, ул.
Пиротска, с посока на движение от ул. Антим I към бул. Хр.Ботев, при преминаване на
автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, се спукала предна
дясна гума. Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и заключението на САТЕ. В протокола за ПТП, който се ползва с материална
доказателствена сила относно възприетите от длъжностното лице - съставител факти, е
отразено наличието на дупка на платното за движение, която не е сигнализирана. В
2
уведомлението за настъпилото събитие е отразено като механизъм на произшествието
преминаването на автомобила през дупка на пътното платно. Разпитан като свидетел,
водачът Ш. сочи, че ПТП настъпило поради попадане в дупка на пътното платно, която не
могъл да избегне. След инцидента сигнализирал застрахователя и МВР и бил съставен
протоколът. Според заключението на вещото лице получените щети са резултат от този
механизъм на ПТП.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представеното от ищеца платежно нареждане, че той заплатил
229.60 лв. на застрахования на 30.08.2024 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
който в изпълнение на договорното си задължение заплатил обезщетение. Налице е
основание за суброгация срещу причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната неравност –
нарушена настилка, пропадане, дупка, с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. С оглед изложените по-горе
съображения съдът намира за установено наличието на дупка на пътното платно на
процесната улица. Нарушението на целостта на пътното платно – дупка, представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, което създава опасност за
движението. Предвид нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, за ответната община е било
налице задължение регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива,
необходимите проверки за безопасността на всички елементи от пътя, и при необходимост
да сигнализира неизправностите до отстраняването им. Бездействието на служителите на
общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението по поддържането и
ремонта на пътя, е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167,
ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника за причинените при инцидента вреди.
Искът е доказан по основание.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал
предпоставки за настъпване на произшествието или за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
3
скорост. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното
съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за намаляване на дължимото от
ответника обезщетение.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността необходима за
възстановяване на щетите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 309.61 лв. с ДДС. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, с
платената сума се съизмерява регресното му право – 229.60 лв. Тъй като ответникът не
установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 28.10.2024 г., когато е получена регресната покана.
Считано от 29.10.24 г. ответникът е в забава , от когато до 26.01.2025 г. обезщетението за
забава на база законната лихва възлиза на 7.80 лв., за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса
50 лв., депозит вещо лице 370 лв., депозит свидетел 30 лв. и адвокатско възнаграждение 480
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ............, представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, пл. Позитано № 5, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
сумата 229.60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за щети на МПС „Мерцедес“, модел „Е 220 Д 4Матик“, с рег. № ........,
настъпили при ПТП на 26.08.2024 г. в гр. София поради попадане в необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на
вземането, сумата 7.80 лв. обезщетение за забава за периода 29.10.2024 г. – 26.01.2025 г.,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 930.00 лв. разноски по делото.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5