Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
06.08.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на петнадесети юли, две
хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария
Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 163 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. 163/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано след
отмяна с решение № 30/13.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 2378/2019 г. на ВКС,
на въззивното решение № 19/26.02.2019 г. по гр.д. № 32/2019 г. на Апелативен
съд - Варна и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на Варненски апелативен съд със задължителни указания за
постановяване на мотивирано решение, като в новото решение въззивният съд да
обсъди събраните по делото доказателства и надлежно релевираните доводи и
възражения на страните относно действията на дружеството, погиване на правото
на ползване и отражението му върху имуществената сфера на ищцата, с оглед
реалната й претенция за пропуснати ползи и въз основа на съвкупната преценка на
целия доказателствен материал да формира своите фактически и правни изводи по
същество на спора.
Производството
се развива по въззивните жалби на двете страни срещу решение № 1685/16.10.2018
г., постановено по гр.д. № 1315/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд в различни негови части, както следва:
По въззивна жалба на К.А.Д. против
решение № 1685/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1315/2017 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени, предявените от нея против „Гранд Хил Инвест“ ЕООД искове: - за заплащане на обезщетение за причинени й
имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от правото да упражнява учреденото
в нейна полза пожизнено право на ползване върху незаконосъобразно разрушените
от ответника сгради с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по
Кадастралната карта на гр.Варна, находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с
адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 в периода от 12.06.2014г. до
12.06.2017г. В ЧАСТТА за горницата над сумата от 3 300 лева до 10 948 лв.
(т.е. за сумата от 7 648 лв.); - за заплащане на обезщетение за причинени
й неимуществени вреди - преживян стрес, емоционален дискомфорт, физически и
психически болки и страдания в резултат на виновното и противоправно поведение
на ответника изразяващо се в незаконосъобразното разрушаване на сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 В ЧАСТТА за горницата над сумата от 1 000 лв. до
11 000 лв. (т.е. за сумата от 10 000 лв.).
Въззивницата
е настоявала, че решението на окръжия съд в обжалваната му част е неправилно,
като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и
е необосновано, като е молила за отмяната му в посочените отхвърлителни части и
за уважаване на иска за обезщетение за имуществени вреди за горниците над сумата
от 3300 лева до 10 948 лв. с
допълнително присъждане на обезщетение от 7 648 лв., както и за уважаване
на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
сумата от 1 000 лв. до 11 000 лв. с допълнително присъждане на
обезщетение от 10 000 лв., ведно със законните лихви върху тези
обезщетения от датата на увреждането 12.06.2014 г. до окончателното им
изплащане. Претендирала е с оглед резултата и за промяна на осъждането за
разноските за първата инстанция, както и за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
Адв. П.Б. в
качеството й на процесуален представител на
ответниците „Гранд Хил Инвест“ ЕООД и Р.Д.Н. е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за
неоснователността й е молила за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
решението на окръжния съд в обжалваната му част с присъждане на разноски.
По въззивна жалба на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, подадена
чрез адв. П.Б., против решение № 1685/16.10.2018 г., постановено по гр.д. №
1315/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати на К.А.Д.: сумата от 3300 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
лишаване от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на
ползване върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 в периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до
окончателното им изплащане; сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
преживян стрес, емоционален дискомфорт, физически и психически болки и
страдания в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника изразяващо
се в незаконосъобразното разрушване на сгради с ид.10135.1505.190.3 и с
ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящи се в ПИ с
ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до
окончателното й изплащане, както и
сумата от 452,12 лева –
сторени съдебно-деловодни разноски. Жалбоподателят е настоявал, че решението на
окръжния съд в обжалваната осъдителна част е неправилно, по подробни
съображения за нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и
поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и за отхвърляне
на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Решението
на окръжния съд не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила в частите, с които
искът за имуществени вреди е отхвърлен за горницата над 10 948 лв. до
17 280 лв. и искът за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над
11 000 лв. до 30 000 лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от
страните, чрез своя процесуален представител, е поддържала съответно въззивната
жалба и отговора и е настоявала за присъждане на разноските. Ищцата е
депозирала и писмени бележки по съществото на спора.
Варненският апелативен съд
като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в обжалваната му част. По правилността му, с оглед оплакванията във
въззивните жалби и след съобразяване на доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
пред окръжния съд искове, предмет на настоящото въззивно производство, са от К.А.Д. срещу
„Гранд Хил Инвест“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Н. по чл. 49,
вр.чл.45 от ЗЗД чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 17 280 лева, изразяващи се в лишавне от
правото й да упражнява в периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г. учреденото в
нейна полза пожизнено право на ползване върху незаконосъобразно разрушените от
ответника сгради с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на
гр.Варна находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес:
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54, както и обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, изразяващи се в преживян стрес, емоционален дискомфорт, физически и психически болки и страдания от проявилото се заболяване на
ищцата – карцином и синдром на Кушинг през м.06.2014г. в резултат на виновното
и противоправно поведение на ответника изразяващо се в незаконосъобразното разрушаване на сградите, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата
на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното им изплащане, както и предявени
в условията на евентуалност срещу Р.Д.Н., кумулативно съединени искове за
заплащане на същите суми, на същото основание.
В исковата молба, уточнена в хода на производството пред окръжния съд, ищцата е
поддържала, че от 1999 г. притежава пожизнено право на ползване върху съсобствени с дъщеря й недвижими
имоти в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54, представляващи: жилищна сграда с
ид. 10135.1505.190.3 по КК на гр.Варна състояща се от стая, кухня, стълбищеи
антре, 2 избени помещения, стълбище към избата, ½ ид.част от външен
тоалет с ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна и ¼ ид.част от дворното
място, в което е построена сградата съставляващо имот с пл. № 3 в кв.445 по
плана на гр.Варна с ид.10135.1505.190 по КК на гр.Варна. След делба, имотите били изнесени на публична продан и възложени на купувача - „Гранд Хил
Инвест“ ЕООД. На 01.10.2013г. ответникът бил въведен във владение на сградата и възпрепятствал
достъпа й до нея, а в периода от 10-12.06.2014г. неправомерно, без нейно съгласие я разрушил. Така я лишил от запазеното й
право на ползване върху сградите, за което тя е претендирала обезщетение от 17280 лева за периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г. в размер на пазарния наем.
Настоявала е, че претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените физически и психически болки и страдания, вследствие на стреса от събарянето на сградата, както и за появилите се заболявания – карцином и синдром на Кушинг, за които претендира
обезщетение в размер на 30 000 лева.
Молила е за уважване на предявените искове и за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Отетниците „Гранд Хил Инвест“ ЕООД и Р.Д.Н. са
депозирали писмен отговор чрез процесуалния си представител, с който са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето
им. Навели са възражения за по-малък обем на претендираното от ищцата право на
ползване. Оспорили са твърденията, че е налице неоснователно, противоправвно
действие от дружеството, изразяващо се в незаконно събаряне на жилищна сграда /с
ид.10135.1505.190.3/ и външен тоалет /с
ид.10135.1505.190.5/, като са сочили, че дружество
разрушило незаконна пристройка (тоалет, баня, ВиК инсталация), изградена върху
външното стълбище на жилищната сграда, премахването на която било предприето по
предписание на съответните общински органи с цел предотвратяване на вреди от
самосрутване. Липсвало виновно и противоправно поведение. Премахването
на незаконната пристройка, а от там - и
разрушването на сградата били следствие
на противоправните действия на ищцата - отговорна
за незаконната и нестабилна
пристройка, поради което са навели и
възражение за съпричиняване
на вредата. Не дължали обезщетение, защото Д. не
ползвала фактически имота от 2010 г., а
отделно – размерът на претенцията бил
силно завишен с оглед лошото състояние на постройките. Оспорили са и претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди изцяло по
съображения за липсата на връзка с твърдяния деликт (дисплазия и
рак на шийката на матката), а синдромът
на Кушинг -
поради нормализиране, след извършената
операция, на
симптоматиката и отказа на ищцата от
последващо лечение, както и по размер като завишен. Молили са за отхвъряне на
исковете и за присъждане на разноски.
Установено е по делото, че К.А.Д. е призната за
собственик с н.а. № 139, т. IX от 1995
г. на основание съдебно решение по гр.д. № 418/1992 г. на жилищна сграда
находяща се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 състояща се от стая, кухня,
стълбище и дървено антре, две избени помещения и стълбище за избата, от
½ ид.част от външен тоалет и от ¼ ид.част от дворното място, в
което е построена сградата по време на брака й със С.Й.Д. На 22.06.1999 г. с нот.акт № 65, том 2, рег. № 3640, дело
№ 290/1999г., тя заедно със съпруга си, дарила на дъщеря си В.В.В. ½
ид.част от този имот, като си запазила правото на пожизнено безвъзмездно право
на ползване върху него (записано върху целия имот). Имотът е бил допуснат до
делба между съсобствениците К.Д. и В.В. при равни квоти и с решение по гр.д. № 8688/2007г.
по описа на ВРС е изнесен на публична продан. Ответното дружество „Гранд Хил Инвест“ ЕООД е купило имота и с влязло в сила постановление
за възлагане от 23.01.2013г. на ЧСИ Станислава Янкова по изп.дело №
20117190400071 същият, представляващ: ¼ ид.част от ПИ с
ид.10135.1505.190 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 с площ от 330 кв.м., ведно с жилищна сграда с
ид.10135.1505.190.3 със застроена площ
от 30 кв.м. за къщата и 15 кв.м. за избата, сградата с ид.10135.1505.190.4 по
КК на гр.Варна и сградата с ид.10135.1505.190.5 по КК на гр.Варна, с площ от 3
кв.м., са му възложени. До 2010 г.
ищцата е живяла постоянно в къщата, а след това го посещавала в почивните дни
или при необходимост (така показанията на св. П. и св. Д.). С протокол за принудително отнемане на
недвижим имот от 01.10.2013 г. по изпълнителното дело на ЧСИ Станимира Костова
–Данова, (в отсъствието на ищцата) дружеството е било въведено във владение с
изрично задължение да предаде на ищцата ключове и да не възпрепятства правото й
да ползва имота. На 1.02.2014 г. по телепоща ответникът е пратил до ищцата
покана за предаване на ключовете (на адреса, посочен от нея по настоящото
дело), но съобщението е върнато като непотърсено. По делото няма данни ищцата
да е искала и да й е бил отказан от ответника достъп до жилището. На 15.05.2014
г. тя е подала сигнал до полицията за домна кражба в него, по повод на който е
извършен оглед на имота и са констатирани повредите. Завела е и преписка по щета
по сключения от нея на 28.07.2013 г. договор за застраховка „Пожар и други
опасности“. Не е било спорно, че на 12.06.2014 г. сградата с
ид.10135.1505.190.3, описана в постановлението за възлагане на недвижим имот от
23.01.2013г., е била премахната – факт, удостоверен и с констативен протокол на
комисия при Община Варна от 18.07.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или
бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна
функция, тъй като произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица, за подбора, действията и контрола на които отговаря
възложителя. В случая твърденията на
ищцата са за възложена от „Гранд Хил инвест“ ЕООД (по евентуалния иск съответно
от Р.Н.) работа по събаряне на процесните постройки, за които ищцата притежава
вещно право на ползване. Елементите на фактическия състав, подлежащи на
доказване са: вреди, причинени на ищцата от лицата, на които ответникът е
възложил работата по събряне на процесните постройки, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението на работата, при вина на изпълнителя
(която се предполага) и при наличие на причинна връзка между деянието и
виновното причиняване на вредите.
По обема на правото на ползване
на ищцата:
С договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 65, том 2, рег. № 3640,
дело № 290/1999г., ищцата заедно със съпруга си е дарила на дъщеря си В. В. В. ½ ид.част от имота: от жилищната сграда, от ½
ид.част от външния тоалет и от ¼ ид.част от дворното място. Останалата
½ ид.част от притежаваното: от жилищната сграда, от ½ ид.част от
външния тоалет и от ¼ ид.част от дворното място, К.Д. не е прехвърляла и
по отношение на тези части правото й да ги ползва е елемент от правото й на
собственост. Затова, запазеното право на ползване е само върху прехвърленото с
дарението, т.е. за 1/2 ид.част от жилищната сграда с ид. 10135.1505.190.3, 1/4
ид.част от външната тоалетна с ид.10135.1505.190.5 и 1/8 ид.част от дворното
място, в което е построена сградата с ид.10135.1505.190 (последното не е
предмет на настоящите искове). Върху останалата, непрехвърлена собственост
(също за 1/2 ид.част от жилищната сграда с ид. 10135.1505.190.3, 1/4 ид.част от
външната тоалетна с ид.10135.1505.190.5 и 1/8 ид.част от дворното място, в
което е построена сградата с ид.10135.1505.190), тя не притежава право на
ползване, защото правото й да ползва имотите като елемент от правото й на
собственик на останалата ид.част от имотите е погасено с възлагането им на
купувача на публичната продан – дружеството ответник по исковете. Затова,
неоснователно е оплакването на ищцата във въззивната й жалба за неправилно
определяне от окръжния съд на обема на вещното й право на ползване. Също
неоснователно е и опакването на въззивницата за несъобразяване на окръжния съд
на силата на пресъдено нещо на решението по разрешения между страните спор по гр.д. № 5673/2014г. по
описа на ВРС, защото исковете за установяване на правото й на ползване върху
сградите са отхвърлени. Без значение в случая са мотивите на съда, доколкото
същите не се ползват със СПН.
Пристроената баня и тоалетна върху стълбитщето в
жилищната сграда, макар и незаконна, следва главната вещ – жилищната сграда и е
нейна принадлежност /чл.98 от ЗС/, поради което ищцата се явява легитимирана като
носител на право на ползване върху ½ ид.част от нея (по аналогия с
правото на ползване на ½ ид.част от жилищната сграда, чиято
принадлежност е пристройката).
По
спорните между страните въпроси, дали сградата е била противоправно премахната
от ответното дружество или тя се е самосрутила при извършване на предписано от
съответите органи премахване на незаконна пристройка към нея (тоалет с ВиК):
От изслушаната по делото съдебно-техническа
експретиза на трите вещи лица Т.О., С.П.и В.М. (след оглед на място и справки в
архива на общината) се
установява, че процесната жилищна сграда с ид. 10135.1505.190.3 (в
югозападната част на имота) представлява част от по-голяма сграда, проектирана
през 1910 г. и пристроена, преустроена и надстроена след 1941 г. Обособена е
като самостоятелен имот след делба. Сградата е построена без разрешение за строеж, като няма данни за
издаване на разрешение за извършване на основен ремонт по време на
експлоатацията й. Тя се е състояла от
жилищен етаж – включващ преходни кухня и стая, който в момента е разрушен и
сутерен /полуподземен етаж/ с 4 помещения. Цялата сграда е масивна монолитна,
ограждащите стени на сутерена и основите са от каменна зидария, а вътрешните
стени са от плътни тухли 38 см. Ограждащите стени на етажа са от плътни тухли
38 см., а вътрешните стени от плътни тухли 25 см. Междуетажните конструкции са
дървен гредоред, таванската - също дървен гредоред. Покривната конструкция е
дървена покрита с керемиди. Външната постройка, с ид. 10135.1505.190.5
е непосредствено до жилищната
и се е
ползвала за баня и тоалетна.
По искане на „Гранд Хил инвест“ ЕООД (след въвода му в имота), на 12.12.2013
г. е била извършена проверка от съответните общински органи за законността на
сградите с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5, резултатите от която са
удостоверени в писмо от 07.01.2014 г. на Община Варна, подписано от кмета на
район „Одесос“. В същото е посочено като установено, че двете сгради са
изградени без строителни книжа, но представляват търпими строежи - изградени
преди 31.03.2001г. Сградата с ид. 10135.1505.190.3 била обединена със стая от
долепената на калкан двуетажна сграда чрез избиване на отвор за врата. На
нивото на пода на постройката (процесната) върху стълбите била изградена пристройка
– тоалет, присъединена към постройката. Подът на тоалетната бил стоманобетонна
плоча, нестабилно подпряна с метална тръба в ъгъла. Дадено е предписание до управителя
Р.Н. в срок от 30 дни от получаване на писмото да премахне тоалета, изграден
върху стълбището и ВиК инсталацията към него. В следващо писмо от 17.01.2014г. също
е указано на дружеството да предприеме действия по изпълнение на даденото му на
07.01.2014г. предписание по премахване на незаконно изградената тоалетна и ВиК
инсталацията към него с предупреждение, че при неизпълнение ще бъде глобен.
Това са и единствените предписания до ответника от съответните общински органи,
като в тази връзка е и удостоверението на Община Варна, район „Одесос“ от 11.11.2014г., в което е посочено, че при
извършени проверки не е констатирано, че западното крило на сградата в имота, а
именно сградата с ид.10135.1505.190.3 (процесната сграда) е непосредствено застрашена
от самосрутване, нито са давани предписания за ремонт или събарянето й.
Предписано е само събаряне на незаконно изграденото в нея помещение – тоалет и
ВиК инсталация в него.
Напротив, от събраните по делото документи във
връзка с разменената между страните и общината кореспонденция става ясно, че на
10.02.2014 г. собственикът „Гранд
Хил инвест“ ЕООД е подал до съответните общински служби уведомление от
26.03.2014 г. за събаряне на сградата и заявление за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект – план за безопасност и здраве за събаряне на сградата,
по които общината, с писма съответно от 28.03.2014 г. и от 14.04.2014 г. и след запознаване с
възраженията на ищцата е отговорила, че за имота е налице учредено пожизнено
вещно право на ползване на Д. и преди предприемане на действия по събаряне на
сградата следва да бъде взето нейното писмено съгласие, както и че одобреният
от общината проект представлява само указание за начина на премахване на
сградата, но не дава разрешение за нейното събаряне.
Установено
е от показанията на свидетеля П.П., че на 10.06.2014 г. е имало
струпване на хора до имота, които казали, че имат заповед да събрят сградата.
След намесата на ищцата и проведени разговори по телефона с органите на реда,
те се разотишли. Обстоятелството, че сградата не е била съборена е удостоверено
в констативен протокол от 10.06.2014 г. с приложен сников материал към него. На
11.06.2014 г. работници, изпълняващи заповедите на управителя на ответното
дружество изнасяли покъщнината от къщата и сваляли керемиди от покрива – факт,
установен от показанията на св. Й.Г., П.П. и В.Ж. Според св. П., ищцата поискала
съдействието на органите на полицията и на общината, но въпреки
предупрежденията за преустановяване на работата, събарянето на сградата
продължило и в следващите часове по нареждане на управителя на ответното
дружество Р.Н.. В тази насока е съставения на 11.06.2014 г. от МВР протокол за предупреждение
с указания за преустановяване на
всякакви строително –ремонтни и демонтажни дейности в имота, както и за възстановяване на първоначалната физическа
цялост. Както бе посочено, на 12.06.2014 г. жилищната сграда и външния тоалет
са били премахнати. Няма данни по делото за самосрутване на къщата, като
напротив, коментираните показания на свидетелите и обсъдените по-горе писмени доказателства сочат на целенасочена
организация именно за събаряне на сградата още в края на 2013 г. Изложеното
води до извода, че събарянето на сградите не е станало по предписание на
съответните органи на общината (премахване на сграда или част от строеж, може
да стане със заповед на кмета на Общината по реда на чл.196, ал.3 от ЗУТ,
когато същият създава непосредставена опасност за здравето или живота на
гражданите, или по инициатива на собственика, който следва да уведоми
общинската администрация по реда на чл.197 от ЗУТ, каквито в случая не са
налице), а въпреки указанията им за забрана на събарянето и за необходимостта
от съгласие на ищцата за това, както и въпреки предупрежденията на полицията от
11.06.2014 г. за преустановяване на строителните и ремонтните работи и
възстановяване на положението отпреди това. Т.е. установено е по делото
извършването на противоправното деяние от работници, натоварени от ответното
дружество и осъществения деликт.
Доколкото
по делото е установено, а и не се е спорило, че организацията и възлагането на
събарянето са били предприети от собственика – дружеството ответник, без
значение за отговорността по чл. 49 от ЗЗД е кои конкретно са физическите лица,
натоварени с работата. Затова и възраженията на ответника за неустановяване от
ищцата на конкретните причинители на вредата (деликвентите), са неоснователни.
Независимо
от горното, дори да би се приело, че действията на ответото дружество не са
били насочени към събаряне на сградите, а само към отстраняване на незаконно
изградената вътрешна баня и тоалетна, като сградата се е самосрутила вследствие
на това, то деянието отново е противоправно и е причинило вредите. Това е така,
тъй като работата е била предприета без предварително съобразяване и извършване
на дейности по укрепване. Така в заключението си по съдебно-техническа и оценителна експертиза вещото лице М.А. е посочило, че премахването на
незаконно построената тоалетна е довело до нарушваване на носимоспособността на
жилищната сграда с ид.10135.1505.190.3 и е било необходимо изпълване на
укрепителни и възстановителни работи. Отделно по отношение на втората сграда –
външен тоалет изобщо не е имало предписания за премахване.
Учреденото по надлежен ред право на ползване на ищцата по
отношение на обектите – жилищна сграда и външен тоалет е противопоставимо на
собственика на имота, поради което ограничаването на това право или лишаването
на носителя му от правото да го упражнява представлява вреда и поражда правото
да се претендира обезщетение. В случая К.Д. претендира присъждане на
обезщетение за причинена имуществена вреда изразяваща се в лишаване от правото
и да ползва имотите в периода от датата на събарянето им – 12.06.2014г. до
датата на предявяване на иска – 12.06.2017г. Обезщетението е в размер на
средномесечния пазарен наем на имотите, определен съобразно обема на
притежаваното право и състоянието им. Към релевантния период на събарянето, жилището
не е било обитавано и поддържано, доколкото след въвода във владение на
дружеството на 01.10.2013 г. ищцата не го е ползвала, а ответникът не е правил
ремонти. Свидетелите на ищцата са дали показания за състоянието на имота преди
въвода, а на ответниците – след това и до събарянето на сградата. Преди въвода,
според показанията на св. Й.Г. – семеен приятел на
ищцата къщата, състоящ се от
стая-дневна, спалня и баня и тоалетна, в които се влизало през спалнята, както
и избен етаж с отделен вход, била в добро състояние и имала всички необходими за
живеене вещи – печка, аспиратор, бойлер. На 3-4 години се боядисвали стените,
но нямала впечатления да са извършвани сериозни ремонти на носещи стени,
покрив. През лятото
на 2013г. – имало ток и вода. Свидетелят П.П. също е посочил, че къщата била била стара, строена през 1900г. – тухлена, с измазани и
боядисани стени, окачен таван, но добре поддържана. Подът на стаята бил покрит с
теракот, а в спалнята – с ламинат. Състоянието на покрива било много добро и
нямало течове. К. викала майстори, които поправяли повредите на собствения и
покрив от долепената от нейната къща стара изоставена двуетажна сграда – били
частично сваляни циглите, поставяна била черна хартия и били нареждани наново.
Свидетелят и К. се преместили да живеят в друг апартамент през 2010г., но тя продължила да посещава къщата всяка събота и
неделя и дори преспивала там. В сградата имало ток и вода, а също била
напълно обзаведена с мебели и всички кухненски уреди – печка, хладилник, климатик.
През месец октомври 2013г., според свидетеля Г.Д. в къщата нямало ток и вода, виждали се следи от течове,
стените били напукани, улуците - увиснали, а през месец март 2014г. покривът вече бил
пропаднал и улуците - паднали. Според свидетеля В.Ж., през есента на 2013г. в сградата имало видими следи
от течове по окачения таван, като таванът на места бил компрометиран и се виждала покривната
гредоредна конструкция, а там където липсвали керемидите се виждало и небето.
Фасадата на сградата била напукана. В стаята имало кръгла маса, няколко стола, гардероб,
на земята имало стари дрехи. През пролетта на 2014г. пукнатините в къщата били
толкова големи, че свидетелят можел да провре ръка. Изнесеното води до изводите, че сградата отвън
се е нуждаела от ремонти (паднали керемиди, влага от покрива и пропукана
мазилка) и жилището е било старо, но е било пригодено за живеене и макар
скромно е имало необходимото.
За размера на обезщетението, съдът кредитира заключението
на СТЕ, изготвено от трите вещи лица Онцов, Петкова и Михайлова, защото то е изготвено
пълно, задълбочено, компетентно, обосновано и безпристрастно и е съобразено с
предназначението и техническите характеристики на двата имота към момента на
събарянето им, след отчитане на състоянието на жилищната сграда, предполагащо
провеждането на значителни ремонти действия по фасадата и покрива й (в тази
връзка показанията на свидетелите В.Ж. и Г. Д.).
Според трите вещи лица, дадената оценка е за сграда, която въпреки отдалечената
година на построяването си е била годна да се ползва за задоволяване на жилищни
нужди, както и предвид отчетените от вещите лица характеристики на сутерена и
годността му да се ползва единствено за маза (като твърдения, че същото се е
ползвало за жилищни нужди, а не за посоченото в нотариалния акт предназначение ищцата не е и твърдяла в исковата си молба).
Освен това, заключенито на експертите напълно кореспондира с обсъдените писмени
доказателства и е съобразено с показанията на всички свидетели с отчитане на лошото
състояние на имота. С оглед изложеното съдът кредитира вариант втори на
заключението за средномесечния пазарен наем на жилищната сграда ведно с
незаконно изградената тоалетна/баня, сутеренния етаж под жилищния етаж (ползван
за мази), както и ½ ид.част от външната тоалетна, който е в размер на
6600 лева. В подобен размер (6 544 лв.) е
и дадено заключение от вещото лице П.Д. по повторната съдебно-техническа
експертиза. Отчитайки обема на правото на ползване на ищцата, посочен по-горе в
решението (½ ид.част от посоченото),
обезщетението за причинените имуществени вреди за периода от
12.06.2014г. до 12.06.2017г. се равнява на сумата от 3 300 лева. Без значение
за основателността на претенцията за обезщетение е обстоятелството, че в последната
година до събарянето му имотът не се е ползвал фактически от ищцата, доколкото
това обезщетение възмездява вредите от погасяване на вещното право на ползване
след събарянето на имота. Затова възражението на ответника в този смисъл е
неоснователно. Предвид изложеното, до размер на сумата от 3 300 лв. искът
е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане.
За горницата над тази сума искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По обезщетението
за неимуществени вреди:
Проведените по делото три съдебно-медицински експертизи
на вещите лица М.Б. (за
заболяването Синдром на Кушинг) и Е.И. и С.С.(за онкологичното заболяване) не установяват по
категоричен начин, че фактът на събарянето на процесните сгради от ответника е
допринесъл за възникването, развитието или задълбочаването на заболяванията.
Напротив, ендокринологичното заболяване на ищцата (субклиничен синдром на
Кушинг) е било диагностицирано през 2013 г., т.е. преди процесния деликт от
2014 г. и затова то не е провокирано от него. Според вещото лице Б. проведените през м.06.2014г., м.10.2014г. и през 2015г.
образни изследвания на надбъбречните жлези на ищцата, в които са открити
аденоми, не са установили повишаване на кортизоновите нива над горните
референтни стойности, поради което не е налице и влошаване на заболяването
вследствие на действията по събарянето на сградата. Т.е. няма и настъпили
усложния дна заболяването във връзка с деликта. Според експерта (по анамнезата
от 2013 г. преди събитията), появата на артериална хипертония, вегетативните
оплаквания и емоционалната лабилност могат да бъдат симптоми както на
стрегосенно въздействие, така и на перименопаузалната възраст на ищцата.
Изложеното води до извода за липсата на вреди във връзка с ендокринното
заболяване на ищцата, настъйпили от противоправното поведение на ответинка,
поради което такива не подлежат на обещетяване.
Вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от
диагностицираното онкологично заболяване – рак на маточната шийка, установено
по делото със събраната медицинска документация, също не стоят във връзка с
процесния деликт. Това се установява от изслушаните по делото две
Съдебно-медицински експртизи на вещите лица д-р И. и д-р С. Според същите, първите симптоми на заболяването датират
от 2007г., когато на ищцата е извършена конизация (изрязване на маточната
шийка) и са дадени предписания за периодични изследвания за проследяване на
състоянието. Липсата на данни за нови интервенции до 2015г. обосновават заключенията
на двете вещи лица, че ищцата е била излекувана, а диагностицираната при
хистологичното изследване през м.04.2015г. дисплазия, по повод на която е
проведена рекониозация, а в последствие и
радикалната хистеректомия е
причинено от ново заразяване с HPV инфекция
(човешки папилома вирус). И двете вещи лица категорично сочат, че конкетното
гиникологично онкологично заболяване на ищцата има подчертано вирусна
етиология, което изключва да е причинено от стрес. Липсата на причинно-следствена
връзка между събитията по събарянето на сградата през месец юни 2014г. с
пораждането или усложняването на онкологичното заболяване на ищцата, налага
извода за неоснавателност на искането за обезщетяването на вреди от същото.
Вреди, обаче от причинен стрес и емоционален дискомфорт
от събарянето на сградите и погасяване на пожизненото право на ползване са
налице, като същите са доказани с показанията на разпитаните свидетели на
ищцовата страна Г. и П. Двамата, като най-близки до ищцата, имат преки и
непосредствени впечатления за нейните преживявания, които са и житейски
логични, а и се подкрепят от останалите доказателства по делото за стеклите се
между страите отношения, поради което и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната истинност и ги кредитира. От разпита на тези свидетели се установява,
че К.Д. е била привързана към къщата, която някога принадлежала на нейните баба
и дядо и в която самата тя живяла до 2008-2009г. и отгледала децата си и била
много разстроена като очевидец на събарянето й, като вечерта дори припаднала.
Станала затворена и депресирана, ограничила социалните си контакти, служебните
сбирки и родови събирания, изнервяла се от движението на много хора. При
прилагане на принципа на чл.52 от ЗЗД за
справедливост при обезщетяване на вредите с оглед всички обстоятелства имащи
значение за размера му в конкретния случай, съдът отчита и обстоятелството, че
за тези негативни преживявания и за изолацията й имат значение и наличните й
заболявания и тревогите по тях в този период (хирургични интервенции, курсове
лъчетерапия, многобройни посещения при лекари и изследвания), както и това, че
къщата е била отчуждена от нея преди деликта (част преди делбата и останалата
част при изнасянето на публичната продсан предз 2013 г.), както и че тя е
престанала да бъде нейния дом още от 2012 г. и жената не е полагала
необходимите усилия за поддържането й в добро състояние (така техническата
експертиза на трите вещи лица). Предвид изложеното, съдът и с оглед обема на
притежаваното паво на ползване от ищцата и с оглед конкретните икономически
условия в страната и стандарта на живот, намира че справедлив се явява размер
на обезщетението от 1000 лв. и до този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен ведно със законните лихви от
датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане, а за
разликата до пълния претенидран размер – отхвърлен.
Възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредите от ищцата е неоснователно, тъй като същата не е допринесла с
поведението си за събарянето на сградата – следствие от незаконно предприетите
от ответника действия по премахването й, респ. по премахване на незаконната
пристройка (вътрешна баня и тоалетна). Затова и обезщетенията не подлежат на
редуциране.
Уважаването, макар и частично, на главните искове не
предполага разглеждане по същество на заявените в условията на евентуалност
аналогични искове срещу втория ответник – Р.Н..
При горните изводи съдът намира, че решението на окръжния
съд в обжалваните му части като постановяващо идентичен резултат следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, решението на окръжния съд в
частта на разноските не подлежи на промяна. Според резултата от настоящото
производство страните си дължат съразмерни части от разноските за
производството при първото разглеждане на спора пред ВАпС, пред ВКС, както и за ищцата такива за
настоящото въззивно производство по приложен списък (ответникът не е представил
списък и доказателства за разноски за настоящото дело). Така К.А.Д. следва да
заплати на „Гранд
Хил Инвест“ ЕООД сумата от
1 552,23 лв. - съразмерна част от разноските по делото за първото
разглеждане на делото пред ВАпС и пред ВКС (в общ размер от 1930,44 лв.
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение), а „Гранд Хил
Инвест“ ЕООД следва да заплати на К.А.Д. сумата от
790,96 лв., представляваща съразмерна част от разноските за двете разглеждания
на делото пред ВАпС и пред ВКС (общ размер от 4 162,96 лв., включващи
държавни такси и адвокатски възнаграждения).
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1685/16.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1315/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд в следните части: -с която „Гранд Хил Инвест“ ЕООД е
осъдено да заплати на К.А.Д.: сумата от 3300 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
лишаване от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право на
ползване върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 в периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 12.06.2014г. до
окончателното им изплащане; както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - преживян стрес, емоционален дискомфорт,
физически и психически болки и страдания в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника изразяващо се в незаконосъобразното
разрушване на сгради с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната
карта на гр.Варна, находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна,
ул.“Братя Миладинови“ № 54, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на увреждането – 12.06.2014г. до окончателното й изплащане; - с която
са отхвърлени, предявените от К.А.Д.
против „Гранд Хил Инвест“ ЕООД искове
за заплащане на обезщетение за причинени й имуществени вреди, изразяващи
се в лишаване от правото да упражнява учреденото в нейна полза пожизнено право
на ползване върху незаконосъобразно разрушените от ответника сгради с
ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящи се в ПИ с ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя
Миладинови“ № 54 в периода от 12.06.2014г. до 12.06.2017г. В ЧАСТТА за
горницата над сумата от 3300 лева до 10 948 лв. (т.е. за сумата от
7 648 лв.) и за
заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди - преживян стрес,
емоционален дискомфорт, физически и психически болки и страдания в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответника изразяващо се в
незаконосъобразното разрушаване на сгради с ид.10135.1505.190.3 и с
ид.10135.1505.190.5 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящи се в ПИ с
ид.10135.1505.190 с адм.адрес: гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 54 В ЧАСТТА за
горницата над сумата от 1 000 лв. до 11 000 лв. (т.е. за сумата от
10 000 лв.).
ОСЪЖДА „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №
54, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Р.Н. ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Д., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 790,96 лв., представляваща съразмерна част от разноските за двете
разглеждания на делото пред ВАпС, както и за ВКС.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ НА „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 54, ет.1, ап.2, представлявано от
управителя Р.Н. сумата от 1 552,23 лв., представляваща съразмерна част от разноските за първото разглеждане
на делото пред ВАпС и за производството пред ВКС
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: