М О Т И В И
по НЧХД № 64/2018 г. АРС, I н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба на Ж.Р.Ч., с ЕГН: **********
и З.Р.Ч., ЕГН ********** против К.Р.Д.,
с ЕГН: **********, с която e повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от
10.04.2017 г. – 18.04.2017 г., при условията на продължавано престъпление в
град I= и град С., в качеството си на длъжностно лице – Кмет на Община – Девин,
при или по повод изпълнение на службата му, в сайт на вестник „Отзвук“ – I= и
БНР „Хоризонт“ е разгласил позорни обстоятелства за частните тъжители Ж.Р.Ч. с
ЕГН ********** и З.Р.Ч. с ЕГН **********, както следва:
-На 10.04.2017 г., в сайт на вестник „Отзвук“ - I= е
разгласил, че: „Освен да спъват това, което се прави в общинска администрация,
друго не правят. Няма една позитивна идея от тях или нещо градивно да
предложат, а само търсят „под вола теле“. Това е вечна опозиция от 25 години“.
- На 18.04.2017 г., пред БНР „Хоризонт“ е разгласил, че:
„Братята Ч. … са част от причината, до момента в града почти нищо да не се е случвало“.
„Многократно съм заявявал, че това са хора, които работят против Девин и по
никакъв начин не допринасят за доброто, както и на града ни, така и на
развитието на условията за по-добър живот на хората тук. „Хората да знаят, че
това се прави целенасочено и умишлено
за спъване на общинска администрация от наша страна“. „Жителите да
знаят, ако започнем да отговаряме на заявленията, трябва да затворим общината
…. ако се занимаваме само с братя Ч. е НЕНОРМАЛНО“, като клеветата е
разпространена чрез печатно произведение /вестник „Отзвук“ / онлайн, както и по
друг начин- чрез радио „Българско национално радио“.
По делото са приети
за съвместно разглеждане
граждански искове с правно основание чл. 45 ЗЗД против подсъдимия от всеки един от частните тъжители, с която се претендира заплащането на сумата от
10 000 лв. на Ж.Ч. и 10 000 лв. на З.Ч., обезщетение за неимуществени вреди
от твърдяното в частната тъжба престъпление.
В съдебно заседание, частните тъжители Ч. поддържат тъжбата като считат,
че престъплението е доказано по безспорен
и категоричен начин. Молят съда да
наложи на подсъдимия наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, както и да уважи предявените граждански искове.
Защитникът на подсъдимия, адв. А. оспорва обвинителната теза, като моли съда да признае подзащитния му за
невинен по повдигнатото с тъжбата
обвинение, като отхвърли и гражданския иск, като
неоснователен. Излага подробни
съображения за аргументиране
на тезата си. Претендират
се и сторените от доверителя му
разноски.
Другият защитник на подсъдимия, адв. К. също оспорва обвинителната
теза с подробни съображения
за нейната несъстоятелност.
Моли съда да признае подсъдимия за невинен, както и да отхвърли гражданските искове.
Подсъдимият Д. се явява
в съдебно заседание, като
се възползва от правото си
да не дава обяснения. Отрича да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Р.Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, работи като кмет на Община Девин, с адрес гр. Девин, обл. I=, ул.
„****, с ЕГН **********.
Частните тъжители работели като адвокати в гр. Девин. В професионалната си кариера те са били и общински съветници в Община Девин, като тъжителя Ж.Ч. е участвал три
мандата, а другия тъжител- два мандата като общински съветници
в посочената община.
Подсъдимият заемал длъжността Кмет на Община
Девин от 2015 г.
Като деятели на политическия
живот в Община Девин, частните тъжители
учредили и инициативен комитет «За Девин». От името на Инициативния комитет и от името
на физическо
лице тъжителя З.Ч. подали множество искания до кмета на общ. Девин за предоставяне на обществена
информация по чл. 24 ал.1 от ЗДОИ. Тъй като в законоустановения срок по
ЗДОИ не получили отговор на заявленията си, частните тъжители обжалвали малчаливите откази за предоставяне на исканата от тях
информация пред Административен съд
I=.
По повод на подадените
множество искания за предоставяне на обществена информация, на 10.04.2017 г. в сайта на в. «Отзвук»
гр. I= била публикувана статия
със заглавие «Нови атаки в съда
срещу кмета на Девин» и подзаглавие «Ж. и З. Ч.
внесоха десет жалби накуп». В края на въпросната статия било посочено, че кметът на Девин, К.Д.
е на мнение по отношение на частните тъжители че „Освен да
спъват това, което се прави в общинска администрация,
друго не правят. Няма една позитивна идея от тях или нещо градивно да
предложат, а само търсят „под вола теле“. Това е вечна опозиция от 25 години“.
Св. Р.Ч. работела като журналист на БНР, кореспондент на I=ска
област. Големия брой на заведените от частните тъжители и посочения по- горе
инициативен комитет дела срещу мълчаливите откази на кмета на гр. Девин да
предостави обществена информация предизвикали у св. Ч. журналистически интерес и същата
решила да направи репортажпо
въпроса. Потърсила становището и на двете страни, като взела
интервю както от частният тъжител Ж.Ч., така и от подсъдимия. На
18.04.2017 г. бил излъчен
по БНР репортажа на св. Ч., озаглавен «Бивши общински съветници в Девин заведоха
18 дела срещу кмета». От посочения репортаж ставало ясно че, по повод на заведените дела, подсъдимият Д. е
заявил пред св. Ч. следното:
«Тези хора са
част от причината
до момента в града почти нищо да не се е случвало… «Многократно
съм заявявал, че за мен това са хора, които работят против Девин“…“това са хора
за мен, които пречат на развитието на Девин и по никакъв начин не допринасят за доброто както и на града ни, така и на
развитието на условията за
по-добър живот на хората тук“…“за мен е важно хората да знаят че това се прави
целенасочено и умишлено за спъване на
общинска администрация, никаква друга полза няма“. «Добре е жителите
на Девин да знаят, че ако ние започнем да отговаряме само на тези
заявления, трябва да спрем
да обслужваме цялата община».. «тряба да
затворим общината, да не обръщаме
внимание на никой»… «да се занимаваме само с братя Ч. не е нормално»
Така излъчения репортаж станал достояние на много хора,
слушатели на БНР, включително и на частните тъжители, които почувствали
засегнато доброто им име в обществото и подали настоящата тъжба.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореописаната
фактичека обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делого гласни и писмени доказателства, каккто и от заключението на
изслушаната по делото фоноскопска експертиза.
По делото, в качеството на свидетел беше
разпитана репортера на БНР Р.Ч.. Свидетелката правдиво и незаинтересовано разказа пред съдебния състав обстоятелствата
около взетото от нея интервю с кмета на Община Девин, както и с частния тъжител
Ж.Ч.. Същата уточни какъв е бил предмета на
интервютата, без обаче да е сигурна дали репортажа е излъчен и дали в
него е имало редакторска или коректорска намеса. Показанията
на св. Р.Ч. съдът намира за за последователни,
логични и взаимно допълващи
се, изясняващи в различни аспекти релевантните факти от предмета на
доказване, поради което съдът ги кредитира.
По искане на частните тъжители, в
качеството на свидетели бяха разпитани Л.С.С.и св. Д.А.Ч..
Посочените две свидетелки общо взето изнесоха характеристични данни за частните
тъжители, посочиха, че те се ползват с добро име в града, уважавани
професионалисти са. Запознати са с медийните изказвания на кмета по отношение
на тъжителите. Твърдят, че от тези медийни изяви във в. „Отзвук“ и по „БНР“ са
претърпели срив в доверието към тях в професионален и личен план. Съдът при
анализа на тази група гласни доказателства не намира основание за тяхното
дискредитиране- същите са достатъчно подробни ясни и последователни, като
свидетелките пресъздадоха пред съда своите преки възприятия за случилото се,
без да се констатира елемент на заинтересованост в заявеното от тях. Съдът не
счита, че представеното от защитата /л. 315 по съдебното производство/ искане
до общинския съвет в гр. Девин Вх. № КО-93/25.02.2013, подписано от група
общински съветници /вкл. св. Д.Ч./ може да разколебае достоверността на нейните
показания. Касае се до документ от 2013 г., а показанията на свидетелката са за
събитие четири години по- късно и е съвсем нормално за този период,
свидетелката да е променила позицията си и професионалното си отношение към
частния тъжител Ж. Ч., спрямо за предходен момент.
По искане на подсъдимия и неговите
защитници, в качеството на свидетели бяха разпитани заместник- кмета на Община
Девин- св. В.С., както и секретаря на общината- - св. Е.С.. Тези свидетели
разказаха за проблемите, които са имали в общината за да разгледат и да
отговорят за краткия срок по ЗДОИ на множеството заявления на частните
тъжители, предвид липсата на административен капацитет, както и заради подготовката
за предстоящите избори. Макар и да са
служебно субординирани на подсъдимия, като общински служители и оттам да може
да се извлече известна заинтересованост в показанията им, тези свидетели
непосредствено възпроизведоха пред съда с нужната последователност и коректност
факти и обстоятелства, които са им станали достояние, най – вече обрисувайки
трудностите, създадени в общината при обработване на заявленията за достъп
до обществена информация, подадени от
частните тъжители. Съдът кредитира с доверие и показанията на тази група
свидетели, тъй като същите са логични, непротиворечиви и последователни, коеспондират си и с приобщените по делото писмени
доказателства, досежно големия брой заявления по
ЗДОИ, които са били подадени в Община Девин от тъжителя З.Ч. ***.
По делото беше приобщено веществено
доказателство- 1 бр. компактдиск, съдържащ излъчения по БНР репортаж от
18.04.2017 г. С оглед установяване на неговата автентичност, а и за да бъде
възпроизводено съдържанието на репортажа на хартиен носител съдът назначи и
прие в съдебно заседание съдебно- фоноскопска експертиза. От заключението на
тази експертиза се установи, че тестът на на звукозапис на файл Sat-Jun-2018 записан върху оптичен носител СД, обект на
експартизата е снет и представен в писмен вид в „Тескт на звукозаписа“ в
изследователската част на експертното заключение. При извършеният аудио анализ
не се откриха признаци за манипулация и монтаж върху запис Sat-Jun-2018, обект на експертизата, с цел промяна на
съдържанието му. След сравнителния анализ на двата звукозаписа- този на
приобщения СД и сваления запис на сайта на БНР „Хоризонт“ с приложен линк към
сайта се установи пълно съвпадение на съдържанието им.
От особена полза за съдебния състав е
заключението на експертизата, в частта, в която тя пресъздава на хартиен
носител съдържанието на интервюто, излъчено по БНР на 18.04.2017 г.
Констатираха се известни неточности и несъответствия с изложеното в тъжбата
досежно твърдените позорни обстоятелства, разгласени от кмета на Девин в
посоченото интервю. Тези несъответствия ще бъдат изложени по- долу.
Съдът кредитира заключението на приетата
по делото фоноскопска експертиза, като компетентно дадено от лице, притежаващо
специални знания в областта на техниката, отговорило пълно и изчерпателно на
поставените му задачи и неоспорено от страните.
По делото бяха приобщени множество
писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимия К.Р.Д., писмо от БНР с вх. № 3718/15.03.2018 г., писмо от главния
редактор на вестник „Отзвук” ведно с приложена разпечатка от сайта на вестника,
решение на Общинска избирателна комисия Девин от 02.11.2015 г., клетвен лист на
К.Р.Д., справка относно участието на частните тъжители в ОбС гр. Девин, както и
докладни записки от общински съветници Ж.Ч. и З.Ч.
общо 82 бр. ведно с приложените към докладните записки документи, заверени
копия от 1 бр. уведомление от Ж.Ч. и З.Ч. от 17.04.2012 г.; 6 бр. заявления от З.Ч.
от 26.04.2017 г. за достъп до обществена информация; 5 бр. заявления от З.Ч. от
23.05.2017 г.; 1 бр. заявление от 26.05.2017 г. от З.Ч.; 1 бр. искане от
09.06.2017 г. също по ЗДОИ; 1 бр. заявление от 13.06.2017 г. от З.Ч.; 1 бр.
заявление от 20.07.2017 г.; 4 бр. заявления от 11.09.2017 г. от З.Ч.; 1 бр.
заявление от 12.09.2017 г. от З.Ч.; 2 бр. заявления от 08.02.2018 г. от З.Ч.;
разпечатка от интернет страница на материал от 04.10.2017 г. със заглавие
„Девин на протест – остава без болница“; писмо от АДФИ с изх. №
ЗИ-01-38/05.06.2017 г. до З.Ч.; писмо от АДФИ с изх. № 05-00-1/23.05.2017 г. до
Ж.Ч.; писмо от КПУКИ от 23.05.2017 г. до Ж.Ч.;*** от 30.05.2017 г. до З.Ч.;
жалба от Ж.Ч. от 05.01.2018 г. до КЗЛД; справка за изплатени суми на адвокат за
периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г.; 1 л. информация относно заявление от З.Ч.
по ЗДОИ; постановление на СГП от 22.02.2018 г.; сигнал от Ж.Ч. до СГП от
21.03.2018 г. с приложено писмо от РДГ гр. I= от 28.02.2018 г. и разпечатка от
интернет страницата на вестник „Отзвук“ от 16.03.2018 г.; сигнал от Ж.Ч. от
21.08.2017 г. до Специализирано звено „Антикорупция“
при СГП; сигнал от Ж.Ч. *** ведно с приложен протокол от 07.03.2016 г. от
заседание на комисия към Община Девин; сигнал от З.Ч. ***; писмо с изх. №
94-558/25.04.2017 г. от МЗ до Ж.Ч.; писмо с изх. № 93-00-97/10.01.2017 г. до Ж.Ч.;
2 бр. предложения от Инициативен комитет с вх. № КО-507/30.12.2016 г. до
председателя на ОбС гр. Девин; предложение от Инициативен комитет с вх. №
94Ж-05-2/05.10.2016 г. до кмета на Община Девин и до председателя на ОбС Девин;
протокол от 04.10.2016 г. за учредяване на Инициативен комитет за организиране
и провеждане на местен референдум; 1 бр. уведомление от 04.10.2016 г. до кмета
на Община Девин и до председателя на ОбС Девин относно регистрация на
„Инициативен комитет за Девин“ с приложен протокол от същата дата; 1 бр.
заявление от „ИК за Девин“ от 03.11.2016 г. до Община Девин; 2 бр. заявления от
„ИК за Девин“ от 21.11.2016 г. до Община Девин; 4 бр. заявления от З.Ч. с вх. Номера
от 29.03.2017 г. за ДОИ; 10 бр. заявления от З.Ч. с вх. номера от 20.03.2017 г.
за ДОИ; заверени копия от 17 бр. преписки по 17 бр. административни дела, заведени от „Инициативен комите за
Девин“ и от двамата тъжители против мълчалив отказ на кмета на Община Девин
с №№ 22/2017 г., 23/2017, 24/2027 г.,
120/2017 г., 121/2017 г., 122/2017 г., 123/2017 г., 124/2017 г., 125/2017 г.,
126/2017 г., 127/2017 г., 137/2017 г., 138/2017 г., 140/2017 г., 141/2017 г.,
142/2017 г. и 143/2017 г. – всички по описа на Административен съд гр. I=,
както и справка относно броя на мандатите като общински съветници на частните
тъжители Ж.Р.Ч. и З.Р.Ч., Покана за свикване на сесия на Обс – Девин, вх. №
КО-95/26.02.2013 г., Присъствен лист от заседание на ОбС – Девин от 27.02.2013 г., Искане от
група общински съветници за свикване на сесия на ОбС-Девин от 25.02.2013 г. и
Протокол за извънредно заседание на ОбС- Девин от 27.02.2013 г. и др. Писмените
доказателства могат да се обособят в няколко групи:
От приложената по делото справка за съдимост се установява,
че подс. Д. е неосъждан.
От решение на Общинска избирателна комисия Девин от
02.11.2015 г. и клетвен лист на К.Р.Д.
се установява, че подсъдимия заема длъжността кмет на Община Девин. Това
обстоятелство не е и спорно по делото.
От писмо от БНР с вх. № 3718/15.03.2018 г., съдът установи,
че оригинален запис на репортажа на св. Ч., излъчен на 18.04.2017 г. не се
съхранява в архивите на БНР. От писмото
на главния редактор на вестник „Отзвук” вх. № 3883/20.03.2018 г. и приложената разпечатка от сайта на вестника,
съдът установи, че материал, публикуван на 10.04.2017 г. със заглавие „Нови
атаки в съда срещу кмета на Девин“ е публикуван само на сайта на вестника, а от приложената
разпечатка от сайта, съдът установи какво е съдържанието на статията.
От приложените по делото заявления за достъп до обществена
информация и съдебни актове на АС I= и ВАС по тези заявления съдът установи, че
действително в един кратък приод от време, предхождащ
инкриминираните събития, а и след това са били подадени множество заявления по
ЗДОИ от страна частния тъжител З.Ч. ***.
Останалите писмени доказателства касаят, учредяването на ИК „За
Девин“, дейността на частните тъжители като общински съветници в Община Девин, и техни жалби и писма до различни институции,
както и отговори от тези институции. От тези писмени доказателства се установи,
че частните тъжители активно участват в политическия и обществен живот на гр.
Девин.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
установената фактическа обстановка, и на база на събраните доказателства, съдът достигна до извода, че подсъдимият К.Р.Д., с ЕГН: ********** не е
осъществил престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1
вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че в периода от
10.04.2017 г. – 18.04.2017 г., при условията на продължавано престъпление в
град I= и град С., в качеството си на длъжностно лице – Кмет на Община – Девин,
при или по повод изпълнение на службата му, в сайт на вестник „Отзвук“ – I= и
БНР „Хоризонт“ е разгласил позорни обстоятелства за частните тъжители Ж.Р.Ч. с
ЕГН ********** и З.Р.Ч. с ЕГН **********, както следва:
-На 10.04.2017 г., в сайт на вестник „Отзвук“ - I= е
разгласил, че: „Освен да спъват това, което се прави в общинска администрация,
друго не правят. Няма една позитивна идея от тях или нещо градивно да
предложат, а само търсят „под вола теле“. Това е вечна опозиция от 25 години“.
- На 18.04.2017 г., пред БНР „Хоризонт“ е разгласил, че:
„Братята Ч. … са част от причината, до момента в града почти нищо да не се е случвало“.
„Многократно съм заявявал, че това са хора, които работят против Девин и по
никакъв начин не допринасят за доброто, както и на града ни, така и на
развитието на условията за по-добър живот на хората тук. „Хората да знаят, че
това се прави целенасочено и умишлено
за спъване на общинска администрация от наша страна“. „Жителите да
знаят, ако започнем да отговаряме на заявленията, трябва да затворим общината
…. ако се занимаваме само с братя Ч. е НЕНОРМАЛНО“, като клеветата е разпространена
чрез печатно произведение /вестник „Отзвук“ / онлайн, както и по друг начин-
чрез радио „Българско национално радио“. Съображенията за това са следните:
Съдът приема, че действително, подсъдимият на посочените
в частната тъжба време и места /гр. I= и гр. С./ е разгласил пред неопределен
брой трети лица /читатели на електронното издание на в. „Отзвук“ и слушатели на
БНР, програма „Хоризонт“ /определени обстоятелства, които ще бъдат предмет на
анализ по- долу в изложението. Действително, съгласно трайната практика на ВКС,
когато престъплението клевета е разпространено чрез печатно произведение,
респективно по друг начин престъплението се счита за довършено по седалището на
редакцията /медията/, чрез която са разгласени тези твърдени неистински обстоятелства.
Седалището на в. „Отзвук“ е в гр. I=, а на БНР- в гр. С., поради което
продължаваното престъпление следва да се приеме за извършено на територията на
тези две населени места, и довършено в гр. С., където е разгласено последното
деяние. Съдът приема също така, че подсъдимият действително е разгласил
посочените в тъжбата изрази /макар, че част от изявленията на кмета на Община
Девин по БНР са описани в тъжбата като са премахнати отделни части от
изреченията, които придават малко по- различен смисъл на казаното, но това ще
бъде обсъдено по- долу/.
Съдът обаче намери, че за да бъде извършено
престъплението клевета, то е нужно да бъдат разгласени неистински позорни
обстоятелства за някого, или да му бъде приписано престъпление. Настоящият състав
намери, че разгласеното от подс. Д., така както
е описано в тъжбата не представлява неистински позорни обстоятелства. Безспорно е в доктрината и съдебната
практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките,
отсъствие от работа, немърливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от
гледна точка на общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества
на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от
алкохолизъм, наркомания/, който е от естество на накърни доброто име в
обществото, да компрометира честта и достойнството. Изискването за
конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включващо
информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са
негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта
за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния
процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията;
създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други
проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от
прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не
консумират престъпния състав на клеветата. Така изрично Решение № 167/26 септември
2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/2016 година. Общи съждения,
умозаключения, мнения и предположения които не са поставени в отношение на
конкретни факти и деяния на дадено лице,което да се счете засегнато от тях, не
могат да изпълнят състава на престъплението клевета – така Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. №
572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак.
д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд , Решение № 347 от 26.11.2015 г.
по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение . В същия
смисъл е и Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1452/2015 г, в което е прието, че предмет на престъплението
по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е
позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да
представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
В този смисъл следва да се посочи, че разгласеното на
електронния сайт на в. „Отзвук“ „Освен да спъват това, което се прави в
общинска администрация, друго не правят. Няма една позитивна идея от тях или
нещо градивно да предложат, а само търсят „под вола теле“. Това е вечна
опозиция от 25 години“ не представлява
твърдение с конкретно съдържание и не носят информация за точно определено
обстоятелство или явление. Позорното обстоятелство трябва да бъде в достатъчна
степен индивидуализирано като такова по време, място, съдържание, адресат, а
видно е че в случая такава конкретика липсва. Касае се за цялостна оценка на
дейността на определени субекти/които не са и конкретно посочени в изявлението
на подсъдимия/, за определен период от време. Тази оценка за дейността на
подсъдимите, макар и негативна, не може да осъществи признаците на
престъплението „клевета“, тъй като не представлява конкретен факт или факти.
Освен, че са несъставомерни от обективна страна
разгласените във в. Отзвук“ обстоятелства, според съда по никакъв начин не се
доказа по делото да са заявени и от подсъдимия. По делото се установи
единствено, че на сайта на в. „Отзвук“ е публикувана статия, в която се твърди,
че определен цитат произхожда от подс. Д., но това твърдение не е категорично
доказателство, нито, че авторът на този цитат е подсъдимия, нито, че съдържанието на цитата е коректно пресъздадено
в статията.
Що се касае до разгласената
информация, съдържаща се в излъченото от св. Ч. интервю по БНР, съдът счита,
първо, че следва да съпостави коректно пресъздаденото от фоноскопската
експертиза съдържание/което следва да бъде и кредитирано по делото/, със
заявеното в тъжбата такова и след това да направи анализ на действителното
съдържание. В тъжбата се твърди, че „Братята Ч. … са част от причината, до
момента в града почти нищо да не се е
случвало“, докато действителното съдържание на това изречение не започва с
конкретен адресат, а с „това са хора“/л.
299 от СП/. Следващото изречение в действителното съдържание на интервюто,
което не фигурира в тъжбата гласи “Това са хора, които са се оповестили като
един инициативен комитет „За Девин““. Т.е никъде не се говори конкретно за
братя Ч., а за хора, оповестили се за ИК „За Девин“. Следващото изречение в
тъжбата гласи „Многократно съм заявявал,
че това са хора, които работят против Девин“ от това изречение е извадено „за
мен“, което предпоставя упражненото от подсъдимия право на лично мнение. Следващото
изречение „това са хората, за мен, които пречат на развитието на Девин и
по никакъв начин не допринасят за доброто, както и на града ни, така и на
развитието на условията за по-добър живот на хората тук“. е коректно
пресъздадено в тъжбата. Следващото твърдение „хората да знаят, че това се прави
целенасочено и умишлено за спъване на
общинска администрация от наша страна“, представлява извадка от изречение, като
липсва в началото на изречението „за мен е важно хората да знаят“, добавено
е „от наша страна“ и липсва „никаква друга полза няма“. Последното
изречение „жителите да знаят, ако започнем да отговаряме на заявленията, трябва
да затворим общината …. ако се занимаваме само с братя Ч. е ненормално“,
представляват извадки от няколко отделни изречения, които извадки са
относително коректно пресъздадени в тъжбата.
При анализът на заявените от кмета на обстоятелства в
излъченото интервю от 18.04.2017 г., съдът също достигна до извода, че те
не представляват твърдение с конкретно
съдържание и не носят информация за точно определени обстоятелства или явления,
а представляват пряко изражение на конституционно гарантираното на гражданите
право на мнение. Изразите„за мен това са хора, които работят против Девин“
„част от причината в града почти нищо да не се е случвало“ „пречат на
развитието на Девин“ „не допринасят за доброто, както и на града ни, така и на
развитието на условията за по-добър живот на хората тук“, не представляват факти с конкретно съдържание, а негативна оценка,
извод на дейността на частните тъжители, която оценка е персонална, лична на
подсъдимия. За да бъде клеветнически факт тази оценка, е следвало да бъдат
изложени конкретни неистински обстоятелства, индивидуализирани по време, място
и съдържание, с които да се прави внушение на слушателите, че тези
обстоятелства действително са насочени срещу интересите на Девин. В случая се
касае за общи твърдения, изводи, които видно от съдържанието на интервюто са
провокирани от големия брой заявления по ЗДОИ, които са били подадени от
частните тъжители в един кратък период и които са изисквали големи усилия от
общинската администрация, за да им бъде отговорено в срок. Именно, за да обясни
на слушателите на БНР какви трудности са създали на общината заявленията по
ЗДОИ, подсъдимият образно си служи и с последващите инкриминирани в тъжбата
изрази „жителите да знаят, ако започнем да отговаряме на заявленията, трябва да
затворим общината …. ако се занимаваме само с братя Ч. е ненормално“. По
нататък, за да подчертае, голямата заетост на община Девин, подсъдимият излага
и конкретни факти- че предстоят санирането на сгради, усвояването на средства
по оперативни програми на ЕС, че се работи след работно време и през почивните
дни. Затова и подсъдимият изразява мнението си, че желанието на подсъдимите да
се отговори на множество техни заявления по ЗДОИ в кратък срок, в контекста на голямата
заетост на общинската администрация представлява злоупотреба с право, поради което е заявил,
че то се прави „целенасочено и умишлено
за спъване на общинска администрация“. Всичко това води до извода, а и в
този смисъл е и съдържанието и структурата на цялото интервю, че изказаната
негативна оценка на подсъдимия за обществената дейност на частните тъжители, не
е и за дейността им като цяло, а тя е
лимитирана в един определен период от време, в който са подадени множество
заявления по ЗДОИ, което според подсъдимия, в контекста на интервюто,
представлява злоупотреба с право, предвид кратките процесуални срокове по ЗДОИ
и големия брой информация, която е поискана от тъжителите. Тази негативна
оценка, както се посочи вече нееднократно, представлява израз на конституционно
гарантираното право на свободно мнение. Съгласно
трайната съдебна практика
правото свободно да се изразява и разпространява мнение е сред основните права
на личността и то е прогласено в Конституцията на РБ (чл. 39, ал. 1). Наред с
това основно право, в чл. 40, ал. 1 от КРБ е утвърден принципът, че печатът и
другите средства за масова информация са свободни. Пак там е прокламирана
изрично забрана на цензурата. В решение
на Конституционния съд от № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. изрично е
посочено, че с разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ се "гарантира и
защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на
останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо
от съдържанието на мнението.......То обаче не е и не може да се приеме като
абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда
ограничения за упражняването му, като ограниченията са свързани с защита
правата, честта и доброто име на останалите членове на обществото.
Сходно разбиране относно свободата на изразяване на
мнение се съдържа и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС). В решението си от 25. 06. 1992 година по делото
Торгейр Торгейрсон срещу Исландия, ЕСПЧ припомня трайно прогласения в
практиката на Съда принцип, че „…свободата на словото е една от основите на
демократичното общество … и се отнася и за информация и идеи, които обиждат,
шокират или смущават. Свободата на изразяване … е подчинена на редица
изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от
всяко ограничение трябва да бъде убедително установена. Трайно установено в
практиката на Европейския съд е и разбирането, че в едно демократично общество
индивидите имат право да изразяват публично своето разбиране по всякакви
въпроси без страх от санкциониране, да коментират, да търсят и разпространяват
информация, да критикуват. Критичните изказвания, които биха могли да имат
негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат
изключвани. Не следва да се игнорират и
обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото
има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието,
че изпълнява професионален и граждански дълг. Недопустимо е начинът на мислене
и даването на становища, съдържащи преценка да се подвежда под наказателна
отговорност, още повече в случаите, когато материализираното в слово изявление
на лицето се основава на обективни факти от действителността. От друга страна, разграничавайки изразяването
на факти и на оценки като реализация на свободата на словото (свободата на
изразяване на мнение), Европейският съд отказва защита на изказани оценки без
каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него
следва да се възприемат като "прекалени и следователно недопустими",
потвърждавайки принципа на пропорционалността - във всеки отделен случай
националните съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат
да установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име. При преценка на обществения интерес неотклонно се
приема, че следва да бъде отчитана значимостта на поставения на разискване
въпрос. Така изрично Решение 426/2016г. по н.д 1183/2016г. на ВКС, Решение № 17
от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №
85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 167/26 септември 2016г., трето
наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС и цитираната в тях
многобройна практика на Европейския съд. Трайно установено е и разбирането, че при
публични личности границите на допустимата
критика са по-широки, критериите за защита на репутацията, личната чест и
достойнство са занижени, като за сметка на това е разширен кръга от позволени
изразни средства, но и тук водещ е баланса между обществения и личния интерес,
като ще е налице престъпление по чл. 146 или 147 НПК, ако използваните изразни
средства надхвърлят необходимото за изразяване на негативното мнение за
дейността на тези органи и лица. Така Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. №
302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 272 от
28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
Именно тук следва да се посочи и че както подсъдимия /кмет
на община/, така и частните тъжители /бивши общински съветници, настоящи
адвокати, развиващи активна политическа и обществена дейност на територията на
Община Девин, включително чрез изграден от тях инициативен комитет/ са без
съмнение обществени личности, поради което границите на допустимата критика при
тях са по- широки, както и критериите за защита на тяхната репутация, чест и
достойнство са по- занижени, в сравнение с обикновените граждани. Ето защо,
според съда е обществено позволено частните тъжители да търпят критика при по-
широки граници на допустимост и изразената от подсъдимия негативна оценка за тяхната обществена
дейност, в контекста на затрудненията, за общинската администрация, вследствие
множеството подадени заявления по ЗДОИ не накърнява тяхната репутация и добро
име в обществото до степен, налагащата криминализиране на изразената негативна
оценка.
По изложените по- горе съображения, съдът прие, че извършеното от подсъдимия Д. не
съставлява престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1
т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК.
Липсата на обективен съставомерен елемент на престъплението клевета
по основния състав, а
именно разгласените на 10.04.2017 и на 18.04.2017 г. твърдения да представляват «неистинско позорно
обстоятелство», прави излишно коментирането на субективната страна на престъплението,
както и на останалите квалифицирани признаци, въведени с частното обвинение против подсъдимия.
По гражданските искове:
Основанието
на предявените и приети за съвместно
разглеждане граждански искове са деянието, предмет на повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение, поради което на обезщетяване подлежат само вредите от
престъплението.
С
оглед признаването на подсъдимия К.Р.Д. за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал.1 т.2 и т.4 вр. чл. 147 ал.1 пр.1 вр.чл.
26 ал.1 от НК то предявените от
тъжителите граждански искове за неимуществени вреди се явяват недоказани по
основание. Вярно е, че дори и в случай на оправдателна присъда, съдът може да
уважи гражданския иск, но само ако деянието представлява деликт по смисъла на
гражданското законодателство. В конкретния казус, съдът прие, че въведените в
тъжбатата деяния на 10.04.2017 и
на 18.04.2017 г. попадат
в границите на допустима критика по см. на чл. 10 от ЕКПЧОС,
следователно не представляват и граждански деликт. Ето защо гражданския
иск за сумата от 10 000 лв. претърпени неимуществени вреди, предявен от
тъжителя Ж.Ч. и гражданския иск за сумата от 10 000 лв. претърпени
неимуществени вреди, предявен от тъжителя З.Ч. бяха отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
По разноските и вещественото
доказателство:
Съгласно чл. 190 ал.1 от НПК, когато
подсъдимия бъде признат за невинен по дела образувани по тъжба на пострадалия
до съда, разноските се възлагат на частния тъжител.
По настоящото дело, с оглед изхода му,
от страна на подсъдимия се претендират разноски, направени за защитници-
заплатен адвокатски хонорар в размер на
1000 лв. за адв. Атанасов и 500 лв. адвокатски хонорар за адв. К.. Тези разноски следва да бъдат възложени солидарно
на двамата тъжители, да ги заплатят в полза на подсъдимия, доколкото
последния бе оправдан по повдигнатото му обвинение.
От бюджета на съда бяха направени
разноски за пътни разходи на св. Р.Ч.- общо в размер на 20 лв., които също
следва да бъдат възложени на частните тъжители. Затова и съдът осъди всеки един
от двамата тъжители да заплати в полза
на РС Асеновград по 10 лева
разноски за явяване на свидетел- общо 20
лева. Разноските, направени за изготвяне на фоноскопска експертиза в общ размер
на 400 лв. остават за сметка на тъжителите.
По делото е приобщено веществено
доказателство- 1 бр. компакдиск, изпизан с ръкописен текст „Репортаж БНР Хоризонт 18.04.2017 г., който
съдът постанови да остане приложен по делото.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: