Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 53 02.07.2020г. град: Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен състав
На девети юни, през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Красимира Николова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров В.н.ч.х.д.№ 111 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 84 от 09.10.2019г., постановена
по н.ч.х.д.№ 779/2019г., РС Кърджали е признал подсъдимия Г.Р.Б. за невинен в това, че на 11.09.2018г. в гр. К. причинил на А.О.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания
на лявата мишница, причинили болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното частно обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК.
Със същата
присъда е бил отхвърлен предявеният от А.О.А. против
подсъдимия Б. граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в "заплащане на
лекарски прегледи и консумативи“, както и неимуществени вреди - болка,
страдание и унижение, в резултат на престъплението, извършено на 11.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието до окончателното
изплащане, като неоснователен.
В тежест на
тъжителя А.О.А. са поставени направените от подсъдимия по делото
разноски в размер на 1 400 лв.
Недоволна от постановената присъда е останала
частната тъжителка, която я обжалва в законовия срок с доводи за
незаконосъобразност, доколкото съдът не съобразил обстоятелството, че на г-жа А.
на процесната дата и място била нанесена твърдяната телесна повреда, оправдала
поведението й впоследствие. В приложените към въззивната жалба допълнителни
съображения се критикува подхода на съда да изложи фактите не хронологично от
началото на инцидента и в неговия развой, а от края му; липсвали данни
тъжителката да е отишла в държавно учреждение и да скандализира обществеността,
което с оглед етноса й било и невъзможно; посочва се установения ред пред ******** служба за извършване услугата на гражданите,
развива се мислима хипотеза за поведението на жена – майка, чийто *** бил отведен като престъпник и накрая, че
необосновано само и единствено заради роднинската връзка показанията на св. А.
били изключени от доказателствения материал. В съдебно заседание повереникът
поддържа жалбата и допълнителните съображения и формулира искане за отмяна на
постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат
за виновен в извършване на предявеното с тъжбата обвинение и да бъде уважен
гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия изразява становище
за законосъобразност на обжалваната присъда, пледира съдебния акт да бъде
потвърден, както и да в тежест на въззивния жалбоподател бъдат възложени
направените от Б. разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
констатира следното:
Районният съд е пристъпил към постановяване
на присъдата при напълно изяснена фактическа обстановка, установена от
събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е
изградил обосновани изводи, досежно недоказаност на обвинението, предявено
против подсъдимия за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК – за
причинена на А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание - кръвонасядания на лява мишница. Няма спор между страните, че на 11.09.2018г.,
тъжителката и ***** й
– св. А. са отишли пред сградата на ******
****** в гр. К. с цел подаване на документи за издаване на
нова лична карта на свидетеля. Безспорно е също така, че по това време на
работа там е бил и подс. Б., ***** служител, изпълняващ задълженията си по осигуряване реда в помещенията
и отвън, където изчаквали реда си гражданите, съобразно получените от тях
номера за подаване на документи. Чакащите пред паспортна служба били разделени
на две групи, едната – за подаване на документи, другата – за получаване. След
като получили номер, св. А. излязъл отвън и застанал пред входа на службата. До
него била и майка му, както и още няколко чакащи граждани. Подс. Б. разпоредил
на стоящите пред входа да се отстранят, като всеки един от тях застане на
съответната опашка, за получаване на документи или подаване на заявления. С изключение на тъжителката и ***** й - св. А. А., всички изпълнили разпореждането на ******** и се отдръпнали от входа на службата. Тъй
като двамата останали отпред се наложило Б. да им отправя още няколко пъти
разпореждания да се отидат встрани от входа. Отказвайки да изпълни разпореждането
св. А. започнал да нагрубява подсъдимия и да го обижда. Б. поискал от св. А. да
влезе в паспортна служба, да му представи документ за самоличност и да оформи
отказа за изпълнение на полицейско разпореждане. Докато св. А. и Б. влизали в
помещението, непосредствено след тях влязла и тъжителката. Вътре г-жа А. на
висок глас заплашвала *******
служител с уволнение, с образуване на дела, съдебни производства и пр. Свидетел
на случващото в *******
служба станал г-н З. С., чакащ да си получи задграничен паспорт. С. видял тъжителката и ***** й да вървят агресивно и нападателно към
подс. Б., възприел и отправяните от г-жа А. към полицая питания – какъв бил
той, знаел ли какво ще стане. Според св. А. С.
тъжителката била изпаднала в истерия, крещяла, станал страхотен скандал.
Крясъците на тъжителката по адрес на полиция продължили до момента, в който и
тя, и ****** след многократни
молби от страна на служители излезли извън помещението. В този момент до тъжителката
се приближила св. Ю.,
която видяла първата да говори по телефона и въпреки, че били роднини А.
единствено й казала „оле, ако знаеш какво стана вътре“. Впоследствие на място
отишъл патрул от РУ МВР К.,
против тъжителката и **** й
били съставени актове по УБДХ, а РС Кърджали наложил на всеки един от тях,
предвидените в нормативния акт административни наказания.
Голословен е сочения във
въззивната жалба довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила изразяващо се едностранчива, в ущърб на частното обвинение, преценка на
доказателствата по делото, както и неглижиране показанията на св. А.. С основание показанията на този свидетел са
приети за неубедителни, относно основен факт от предмета на доказване и то не
само поради наличието на родствената му връзка с тъжителя, но основно и
най-вече, поради вътрешното им противоречие (веднъж
говори, че не е видял подсъдимия да нанася удар на тъжителката, след това
обратното, после изнася сведения за хващане на тъжителката от подсъдимия, след
което отново, че видял и не видял удар) и липсата на конкретика и логична
последователност в изложението: как бил нанесен този удар, имало ли е
„хващане“, сама или с помощта на подсъдимия тъжителката е била изведена от
помещението на паспортна служба. Тези показания са обсъдени на стр. 5 и 6 от
мотивите към присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и писмени
доказателства. С основание на дадените от св. А. показания не е била дадена
вяра, защото те не само не се подкрепят, но и напълно противоречат на
показанията на останалите свидетели, възприели отделни моменти от инцидента. В
резюме: първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за всестранно и
пълно изясняване на фактите, гарантирайки правото на страните да участват
активно в наказателния процес и да представят доказателства, както и да
аргументира позицията си защо дава вяра на едни показания/обяснения, а на други
не.
При тази факти, настоящият състав на
въззивната инстанция също счита, че обвинението против подсъдимия за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е недоказано. Действително в медицинско
удостоверение са посочени увреждания, които сочат на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 2 НК; но тъжителят, комуто е възложена
доказателствената тежест не е формулирал искане, съответно не е била назначена
съдебно-медицинска експертиза за установяване механизма на причиняване и вида
на телесната повреда. Отделно от това, ангажираните от частното обвинение
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин, че на
инкриминираната дата и място именно подсъдимият Б. е причинил травмите, чрез нанасяне
на три или четири силни удара, попаднали в областта над рамото и под мишницата
на лявата ръка, според изложеното в тъжбата (л. 3 от н.ч.х.д. № 1087/18г. на
КРС, стр. 2). В показанията на свидетелите Р. Ю.,
Х. И., Е.
Г., А. С.,
С. С. и З.
С. не се съдържат данни
подсъдимият да е нанасял удари в областта на лявата ръка и рамо на тъжителката.
Особено показателно е изложението на св. Ю., роднина на тъжителката, която
непосредствено след излизане от помещението не споменава за нараняване, а
предпочита да говори по телефона и неопределно споделя за скандала в ******* служба. Действително в показанията си св. О. Х.
твърди, че възприел синини по лявата ръка на тъжителката в деня, следващ датата
на инкриминирания инцидент, но дори и на него тъжителката не е споделила кой и
как и е причинил нараняванията. След като едно обвинение за извършено
престъпление, включително за такива преследвани по частен път, не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, съобразно изложените в тъжбата факти за механизма
на причиняване на телесната повреда, нейният вид и характер, подсъдимият трябва
за бъде признат за невинен и оправдан.
Вследствие на този
извод, законосъобразно, предявеният против подсъдимия граждански иск за сумата
от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на деянието е бил отхвърлен. Правилно РС е присъдил в тежест на тъжителя и
направените от подсъдимия разноски, представляващи изплатено възнаграждение на
адвокат. Въззивният жалбоподател дължи на подсъдимия и сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
84 от 09.10.2019г. на РС Кърджали, постановена по н.ч.х.д. № 779/2019г.
Осъжда А.О.А. ***, ЕГН **********
да заплати на Г.Р.Б.,***, ЕГН ********** сумата от 900 лева.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: