№ 3199
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110213057 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Л. А., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. В. П., против
електронен фиш серия К № 9030775, издаден от СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в условията на повторност в размер на 100
/сто/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания
електронен фиш и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателят не е
управлявал процесното МПС на посоченото място и дата на извършване на нарушението,
поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Сочи, че в посочения електронен фиш липсват посочени срок и компетентен съда за
обжалване.
За проведеното на 24.03.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П.- САК с представено по делото
пълномощно. В дадения ход по същество моли да се отмени атакувания електронен фиш.
Излага съображения, че по делото не се е установило по безспорен начин, че процесното
МПС е управлявано от доверителя му. Поддържа, че не може да се приеме като
доказателство представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС-
то, както и не могат да бъдат кредитирани като достоверни депозираните от последния
свидетелски показания по делото. Сочи, че начина, по който свидетелката и бивша
1
съжителка на жалбоподателя се е снабдила неправомерно с представеното писмено
доказателство по делото - СУМПС на жалбоподателя. Оспорва се, че нарушението е било
извършено при условията на повторност. Прави искане за присъждане на разноски.
По делото са депозирани писмени бележки от въззиваемата страна, в които се излагат
подробни доводи за неоснователността на жалбата и се моли същата да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към дата 22.06.2023г. е налице влязъл в сила електронен фиш Серия К № 5207660 - влязъл
в сила на 24.11.2022г., издаден от СДВР срещу А. Л. А. за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съобразно последния, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
Към 22.06.2023г. лек автомобил „*****” с ДК № ***** бил собственост на М. Т. Т., която е
предоставила порцесното МПС за ползване от жалбоподателя - А. Л. А..
На 22.06.2023г. в 19:53 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ до номер 147, с посока на движение от бул. „Павел Красов“ към
„Александър Малинов“. Преминавайки до № 147 на бул. „Цариградско шосе“, скоростта на
движение на автомобила била 98 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената
скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 80 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол CORDON № MD1197, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018г.,
със срок на валидност на одобрението десет години. Към 22.06.2023г. техническото средство
било преминало последваща проверка за изправност на 14.03.2023г. На процесните време и
място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на А., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП - за извършено в условията на повторност нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр.с чл. 21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост
в населено място с 18 км/ч. В електронния фиш било изрично посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
2
К/5207660.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: гласни
доказателствени средства - показанията на св. М. Т.; веществени - приложен снимков
материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек
автомобил „*****” с ДК № ***** ; електронен фиш Серия К № 5207660; справка картон на
водача; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023г.; протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на АТСС рег.
№ 4332р-42336/23.06.2023г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач,
сертификат за успешно завършен курс на обучение, декларация за предоставяне на
информация по нарушение във връзка с разпоредбите на чл.189, ал. 3 от ЗДвП, СУМПС на
жалбоподателя, както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка,
отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Съдът кредитира показанията на св. М. Т., като намира същите за обективни, достоверни и
подкрепени от останалите писмени доказателства по делото - в това число и собственоръчно
попълнената от нея декларация по чл. 189, ал.5 ЗдвП.
Съдът не кредитира свидетелските показания на св. А.И.А., тъй като на първо място по
делото същите не носят никаква информация, която да е относима към предмета на
настоящото производство, тъй като свидетелят не е очевидец на конкретното нарушение и
сам заявява, че не знае кой е управлявал процесното МПС на посочената в процесния ЕФ
дата и час. Настоящият съдебен състав не може да даде вяра на показанията на свидетеля и в
частта, в която последният заявява, че процесното МПС е ползвано от друго лице, а не от
жалбоподателя, тъй като същият отново няма преки впечатления за това, а съобщава, че това
му е заявено от жалбоподателя, с който се намира в приятелски отношения.
Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-42336/23.06.2023г., носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък е имало поставен знак за контрол на
движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 80 км/ч. Посредством заверените копия от
протокол за проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г. и протокол-извлечение относно вписан
тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е
констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на
полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано
техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
От приложения електронен фиш Серия ЕФ К № 5207660, ведно с приобщените
3
доказателства относно момента на влизането му в сила, и от справка-картон на водач, се
установява, че цитираният електронен фиш е влязъл в сила към датата на извършване на
нарушението, аименно, че е влезнал в сила на 24.11.2022г., като е издаден от СДВР срещу А.
Л. А., ЕГН: ********** за нарушение по по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал.4, вр. с 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че ползвател
на МПС е А. Л. А.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал.
2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.
1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. Посочено е също, че нарушението е извършено в
условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш Серия
ЕФ К № 5207660, издаден от СДВР. Законът не въвежда изискване в електронния фиш да е
посочен типът техническо средство, осъществило заснемането, предвид което липсата на
съответно посочване не представлява процесуално нарушение, което да е довело до
4
ограничаване правото на защита.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш,
се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за “автоматизирани технически
средства и системи”, според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 2015г., изм. ДВ,
бр.6/16.01.2018г.), която е в сила от 23.05.2015г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства
и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за
движение. За тях съгласно чл.3 от Наредба № 8121з-532/2015г. се издават електронни
фишове с използване на автоматизирана информационна система.
По време на извършване на процесното нарушение на 22.06.2023г., действащата
разпоредба на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП допуска за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ,
бр.19 от 2015 г.), независимо дали е стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш
по § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера,
определен за този вид нарушение.
Спазени са изискванията за използването на мобилната система за контрол на скоростта
тип CORDON № MD1197, същата е преминала и периодична проверка, видно от
представения по делото протокол. Контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
5
от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията и преминало първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология. Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено
мястото за контрол, посоката на движение на МПС, ограничението на скоростта в пътния
участък /80 км./ч/. В преписката е приложена и снимка, от която е видно разположението на
уреда, противно на твърденията на касатора, изложени в жалбата му. Поради
гореизложеното, че предвид измерването на скоростта с мобилно устройство следва да се
приложат правилата на ЗАНН за издаване на НП и АУАН се явяват напълно неоснователни.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания електронен
фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания
за отмяната на санкционния акт. Съдът намира за неоснователно наведеното възражение от
жалбоподателя, че в електронния фиш следва да бъде отбелязано, че същият може да се
обжалва, в какъв срок и кой е компетентния съд. Съобразно горепосоченото ясно са
очертани реквизитите, които следва да се съдържат в електронния фиш и които както
подробно бе развито по - горе са отразени в пълнота и съобразно закона в процесния
електронен фиш. Релевираните в жалбата съображения в съответната насока са
неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 22.06.2023г. в 19:53 ч. лек
автомобил *****” с ДК № ***** в по бул. „Цариградско шосе“ до номер 147, с посока на
движение от бул. „Павел Красов“ към „Александър Малинов“, като преминавайки до № 147
на на бул. „Цариградско шосе“, скоростта на движение на автомобила била 98 км/ч.
/съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за
движение в рамките на населеното място до 80 км/ч. При това от обективна страна е
осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се
в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост
за движение на леки автомобили в населено място от 80 км/ч. Констатираното в случая
превишение на скоростта е с 18 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на
посочените в електронния фиш време и място със скорост от 98 км/ч. /след приспаднатия
толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е М. Т.
Т., която е предоставила процесното МПС за ползване от жалбоподателя. Следователно
именно последният е административнонаказателно отговорно лице, като отговорността му е
обективна, предвид факта, че собственика на МПС - то е подал в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила, а именно А. Л. А.. В конкретния случай собственикът на процесното МПС е
депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗдвП, в която е посочил именно жалбоподателя като
6
водач на автомобила към момента на нарушението. Тази декларащия е предвидена изрично
в закона като доказателство за идентифициране на действителния извършител и нейната
доказателствена сила не зависи от наличието на снимков материал, на който да се
установявал пола или външни белези на водача на МПС-то. В тази връзка възражението на
жалбоподателя, че декларацията не може да се ползва като доказателство е неоснователно.
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП изрично предвижда, че след като собственикът е посочил
друго лице и е поел отговорност по чл. 313 от НК, електронния фиш се издава на
посо1еното лице. В този смисъл законът допуска и признава декларацията като достатъчно
основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя. Липсата на снимков материал, от
който да се виждат външни белези на водача, не опорочава процедурата, тъй като
релевантно е не заснемането на лицето, а установяването на регистрационния номер на
МПС-то и съответни приложението на чл. 189, ал.5 ЗдвП. Следователно релевираното
възражение на жалбоподателя е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено.
Нарушението е осъществено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР
на ЗДвП, съгласно който „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 ЗдвП- в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер
на 50 лв., а според чл. 182, ал. 4 ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 -
5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.
Наложената в случая глоба е в съответния абсолютен размер от 100 /сто/ лв., при което
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Наведените в жалбата възражения са неоснователни и не следва да бъдат
споделени. Електронният фиш следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена
без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
7
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9030775, издаден от СДВР срещу А. Л. А.,
ЕГН: ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена
глоба в условията на повторност в размер на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА А. Л. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8