Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 11332/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 67715/02.10.2020 г. на длъжника по изпълнението Т.С.
ЕАД срещу постановление
от 30.08.2020 г. на ЧСИ М.П. по изп. дело №20208510401491,
с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ. Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие
е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради
което и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, като
пропорционалната такса също се явява завишена.
Взискателят по делото е депозирал възражение, с което
сочи, че разноските за
възнаграждение са в минимален размер, съгласно действащата към образуване на
изпълнителното дело Наредба за минималните адвокатскти възнаграждения, като
освен образуване на делото, представляващият взискателя адвокат е извършвал и
други действия, включително депозиране на становище по искания и жалби на
длъжника във връзка с разноските.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата
е неоснователна, тъй като взискателят е направил разноски и искане за
присъждането им, като освен молбата за образуване на делото е направил и
конкретно искане за изпълнителни действия, а претендираният размер е в рамките
на минималното възнаграждение, като по делото няма извършено плащане на задълженията
по изпълнителния лист, таксата по т.26 е
определена въз основа на всички подлежащи на приндително събиране вземания на
взискателя, включително разноските за издаване на изпълнителен лист.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно
жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във
връзка с разноските, поради което и
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е отчасти основателна
по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.11.2019 г. по гр.д.№ 33697/2019г. на СРС, 43
състав, с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Е.Г.К.сумата от 52,70 лв. разноски по делотол
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е подадена на 18.08.2020 г. от адвокат В.С.с
представено към нея пълномощно за
образуване и водене на изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат Симеонов е посочил като изпълнителни способи – запор върху
движими вещи и дружествени дялове, възбрана на недивжим имоти, като е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лв. За адвокатскто
възнаграждение и 8,91 лв. разноски за снабдяване с изплнителен лист, каквито
разноски се утановява да са направени от взискателя съгласно представени
платежни нареждания.
На 18.08.2020 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 21.08.2020 г., в която са посочени задълженията по изпълнителния
лист, 408,91 лв. – „разноски по изпълнителното дело“,
139,39 лв. – „такси по Тарифата към ЗЧСИ “.
С възражение от 26.08.2020 г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското
възнаграждение за взискателя до 200 лв. и намаляване на такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като е оспорил и
дължимостта на разноските за изпълнителен лист.
След становище на
взискателя, съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатския хонорар, като макар да не е взел отношение
по отношение по останалие искания във
връзка с другите разноски, съдът приема, че по същество е налице отказ за
уважаването им.
Не се твърди нито
установява длъжникът да е
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, поради което и няма основание разноските за адвокатско възнграждение да се намаляват, тъй като взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само за
образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като с оглед поведението на длъжника, по
делото вече са извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на
становище по възражение на длъжника за разноските, по подадената жалба срещу
постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка
с извършване на последващи действия по принудително събиране на вземанията,
които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение. След като
длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито в срока за доброволно
изпълнение, следва да понесе разноските по изпълнението, включително разноските
на взискателя за процесуално представителство по водене на изпълнителното дело,
това възнаграждение е
съобразено с минималния размер на възнагражденията, съобразно действащата към
образуване на делото Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Основателна е
жалбата в частта относно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като по
същество съдебният изпълнител изобщо не е посочил размер на същата, извън
посочването на такси от 139,39 лв. в поканата за доброволно изпълнение,
които и от мотивите му не става ясно, как са изчислени.
При определяне на
дължимите такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или
на длъжника, съдебният изпълнител е
длъжен да посочи не само общия им размер, а и по отделно всяко задължение с
посочване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от
разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси,
предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя. Същото
важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от съдебния
изпълнител и по отношение на които намира приложение разпоредбата на чл.81 ГПК,
която се намира в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по отношение и на
изпълнителния процес.
Нещо повече, този
извод следва и от предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на
съдебния изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на
основанието на отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава
гарантираното право на защита на всяка страна в изпълнителния процес.
Следователно по
жалбата на длъжника относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се отмени
разпореждането от 30.08.2020 г. като се определи такса в дължимия размер
от 46,16 лв.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от
30.08.2020 г. на ЧСИ М.П. по изп. дело №20208510401491 по отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ размер на същата от 46,16 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С. ЕАД в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: