Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 322 Година 2016, 28.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………...……..… граждански състав ………………………
На двадесет и
девети юни .……..…….……… Година две хиляди и шестнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни
заседатели: ………………………………
Секретар …………..………….. Жана Кметска…….......…………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........…… ........………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова……………
гражданско дело
номер ………… 69……… по описа за ……. 2015.….. година.
Производството по
делото е образувано по повод исковите претенции на Г.Н. *** чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.“Сан Стефано“№10 против М.Г.Н.
*** и М.Т.К. ***, и двете със съдебен адрес град Бургас, ул.“Генерал Гурко“№9,
ет.2 за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от по 30000 лева всяка
една от тях, с която сума същите неоснователно са се обогатили, както и сумата
от по 5300 лева всяка една от тях, представляваща мораторна лихва върху
претендираните размери главница за периода от 20.08.2013 година до 10.12.2014
година, ведно със законната лихва върху търсените главници от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, а също и направените
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и
ангажират доказателства.
Ответниците по
делото, на които съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, чрез процесуалния си пълномощник са депозирали писмен отговор,
направили са възражения, представили са писмени доказателства, както и са
ангажирали и други такива. Със същия предявените искови претенции са оспорени
по основание и размер, като е отправено искане като неоснователни и недоказани
да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание поддържат така изразеното от тях становище.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните и
представени по делото доказателства и при съобразяване на изразените от
страните становища се установява, че ищецът работи като адвокат. Ответниците М.Г.Н.
и М.Т.К. са съответно съпруга и дъщеря на Т.П.Н., починал на 03.08. 2011 година
вследствие на пътнотранспортно произшествие. Образуваното за случая досъдебно
производство е приключило с внесено споразумение, по което е образувано нохд
№39/2012 година по описа на Бургаския окръжен съд и по което същото е одобрено
с определение на съда, влязло в сила незабавно.
За лекия
автомобил, управляван от подсъдимия при пътнотранспортното произшествие на
03.08.2011 година е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със „ЗАД Виктория“АД. Наследниците на починалото в резултат на произшествието
лице - ответниците по делото и лицето П.Т.П. са предявили на основание чл.226
от КЗ /отм./ претенции против застрахователя за осъждането му да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди, по което е образувано гражданско дело
№1676/2013 година по описа на Софийски градски съд. На същите по предявените от
тях искове е присъдено и съответно изплатено от застрахователя обезщетение,
включително законна лихва и разноски в размер на по 80855.71 лева.
За воденето на
този процес ответниците М.К. и М.Н. са упълномощили ищеца по делото, техен
близък родственик. Дадените от тях на същия пълномощия са оформени в писмен
вид, с нотариална заверка на подписите им, извършена на 20.08.2013 година от
нотариус с район на действие Бургаския районен съд, рег.№250 на нотариалната
камара. Същите включват и възможността за преупълномощаване на други лица,
които могат да осъществяват представителство пред съд. Въз основа на тях ищецът
Г. преупълномощил адвокат Боряна Евгениева с адрес град София, ул.“Позитано“
№9, вх.Б, ет.6, офис №19, която е водила процеса пред Софийски градски съд до
приключването му. На 12.08.2014 година застрахователното дружество превело по
посочените от наследниците на починалото лице банкови сметки присъдените им от
съда суми за обезщетения в размер на 80855.71 лева на всеки един от тях. На
10.07.2014 година ответниците М.Г.Н. и М.Т.К. оттеглили дадените на ищеца
пълномощия, за което са го уведомили с телепоща на същата дата. След образуване
на настоящото производство и по-специално след получаване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея ответниците са върнали на ищеца чрез банков
превод сумата от по 10000 лева всяка една от тях, поради което и предвид
направеното оттегляне на исковете в тази им част производството по делото по
тях е прекратено с влязло в сила определение.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че с ответниците по делото са постигнали уговорка той да ги
представлява в исковото производство срещу застрахователното дружество, но
предвид продължителното му разглеждане и тяхното желание по-бързо да получат
сумите за обезщетения за вреди от смъртта на техния наследодател той да им
плати същите предварително, преди приключване на процеса, а когато последното
стане факт, той да получи присъдените им суми за обезщетения. Разбрали се, че
ако последните са в по-голям размер от платеното им предварително, тази разлика
ще остане за него като възнаграждение, а ако е в по-малък размер, тогава отрицателната
разлика също ще се понесе от него. Първоначално уговорката е била ищецът да
плати на ответниците по 30000 лева, което той сторил, като им предал тези суми
при подписване на пълномощните с нотариална заверка на подписите. По-късно
същия ден те му се обадили и му заявили, че считат вече дадената им сума за
обезщетение за малка като размер и поискали да им даде още по 10000 лева.
Ищецът се съгласил и на същия този ден, 20.08.2013 година, предал на двете
ответници допълнително поисканата от тях сума или общо дал на двете по 40000
лева. Предаването на двете суми било оформено в писмен вид, като за целта били
съставени и съответно подписани от тях разписки. Ответниците са възразили, като
в процеса са въвели твърдението, че уговорки като описаните в исковата молба с
ищеца не са постигали, включително такава каквато и да е част от присъденото
обезщетение за вреди да остане като възнаграждение за извършените от него в
качеството му на адвокат услуги. Заявяват, че са получили единствено и само
сумата от по 10000 лева всяка една от тях, която сума им е била предадена от ищеца
Г.. Приели са я като изплатено им чрез него от застрахователното дружество
обезщетение за вреди, като са считали, че това им се следва в резултат на
постигнатото между тях и същото това дружество споразумение, което включва
бързо изплащане на сума, която им се предлага от последното, вместо по-късно
получаване на такава в евентуален друг, по-висок размер в резултат на решението
на съда по предявените от тях искове и в рамките на образуваното по тях исково
производство. Не са знаели, че ищецът им дава лични пари, а са били със
съзнанието, че той е посредник и им предава сумите, които самият той е получил
от застрахователя. Оспорили са именно в тази връзка и насока представените от
ищеца по делото разписки с твърдения, че фигуриращото в тях съдържание не
отговоря на фактическото положение и по-специално, че когато са положили
подписите си върху тях, листите са били празни; след като са се подписали и
написали имената си, тогава, в този един по-късен момент е добавено и
съдържанието. За установяване на тези свои твърдения са поискали и съдът е
допуснал извършването на съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която
в депозираното по делото заключение е посочило, че поради липса на пресичане на
щрихи от подписа и печатния текст на разписката за 30000 лева, издадена от М.К.
не е възможно да се установи кой текст е изписан първоначално и по-точно дали
печатния или ръкописния. За останалите три разписки - тези за сумите от 10000 лева
и втората за 30000 лева експертът е посочил, че първо са положени ръкописно
подписите с химикалка и след това са напечатани печатните текстове. Във връзка
с направеното от ищеца оспорване съдът е допуснал извършването на тройна
съдебно-графологична експертиза, вещите лица по която също са посочили, че на
разписката за 30000 лева от М.К. не се е установило пресичане на щрихи от
подписа с отпечатания на лазерен принтер текст, поради което не е възможно да
се отговори на въпроса за последователността на пресичането. По отношение на
другите три разписки са заявили, че фигуриращите в тях подписи са изпълнени
след отпечатване на печатния текст, последният отпечатан на лазерен принтер. В
допълнителното си заключение са посочили, че в печатния и ръкописния текст на
четирите разписки, обект на експертизата не се установяват следи от механично и
химично заличаване, преправяне, дописване и донапечатване на букви или текст.
Самите разписки, изготвени на компютър и отпечатани с лазерен принтер
представляват копия. В ръкописния текст на разписките не се установяват следи
от преправяне на букви и дописване на нови такива. Всичките четири разписки са
отпечатани с еднакъв шрифт на компютър и на един и същ екземпляр еднотонен
лазерен принтер. Допълнителни изчерпателни пояснения във връзка със задаваните
им въпроси вещите лица са дали на последното проведено съдебно заседание, които
съответно са намерили изражение в съставения за това протокол.
С оглед
твърденията в исковата молба, а и направените в първото по делото съдебно
заседание уточнения и пояснения на същата, исковете са за сума, с която
ответниците, нямайки право да получат и получавайки я, са се обогатили и ищецът
се е обеднил за тяхна сметка. Както сам твърди ищецът, той не е изпълнил
задължение на застрахователното дружество спрямо ответниците, а именно да им
плати дължимото от него застрахователно обезщетение, за да може да търси същата
сума от тях на основание чл.74 от ЗЗД, т. е. да е налице встъпване в правата на
удовлетворения кредитор. Освен това, уредената в цитираната правна норма
законна суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от
фактическия състав и правен интерес от изпълнението, който се разбира като
опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на
изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с
кредитора по първоначалното вземане, каквато в случая е очевидно не е налице, а
и не се твърди. При това положение, безспорно ищецът няма друг иск против
ответниците, поради което и е възникнало правото му на иск за неоснователно
обогатяване.
Съобразно
установеното в чл.154 от ГПК правило, всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. Страната, която носи доказателствената
тежест за установяване по делото на съответните факти, от които извлича изгодни
за себе си правни последици, следва да проведе главно и пълно доказване на тези
факти - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса
на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови
решението си. С оглед дадената от съда правна квалификация и твърденията в
исковата молба, ищецът е този, който следва да установи на първо място, че е
дал, а ответниците са получили исковите суми. От събраните по делото
доказателства съдът намира, че този факт се установява. В тази връзка следва да
се отбележи, че преценката на доказателствения материал и поддържаните от
страните в процеса тези, които частично съвпадат сочат на това, че между
наследниците на починалия Т. П. ***, включително ответниците е била постигната
договореност за представителство на същите от негова страна пред съда по
образуваното против застрахователя производство. За установено съдът намира и обстоятелството,
че двете ответници и техният син, съответно брат са искали да получат по-бързо
обезщетението за вреди от непозволеното увреждане, поради което са решили да
уредят отношенията си със застрахователя извънсъдебно, като получат
предложената им него сума, а да не съобразно произнасянето на съда със съдебния
му акт по този въпрос. Уговорка в сочения в исковата молба смисъл, а именно
делото да продължи и всичко по решението да се поеме от ищеца не се установява.
В тази насока липсват ангажирани по делото каквито и да са доказателства -
налични са само твърдения от ищцовата страна. Соченото от последната, че за това
свидетелства записът в нотариално заверените пълномощни първо не би могло да
бъде споделено, а дори и да се разглежда в сочената от тази страна насока, то
това е единственото, при това косвено доказателство за това нейно твърдение. С
оглед признанията на двете ответници в тази насока, а и извършените от тях
процесуални действия е безспорно, че същите са получили от ищеца в резултат на
посочената по-горе уговорка като застрахователно обезщетение сумата от по 10000
лева със съзнанието, че той им я предава като дължима от застрахователя и в
качеството му на техен адвокат. Спорно е дали това е единствената получена от
тях сума или ищецът им е предал и други 30000 лева също като застрахователно
обезщетение след преценка от тяхна страна, че вече получената сума е твърде
занижена като размер. Факта на предаването, съответно получаването на спорните
по 30000 лева за всяка една от ответниците ищецът се домогва да докаже с
представените от него и приети като доказателство по делото разписки.
Ответниците, както бе посочено по-горе, са оспорили същите по изложените пак
там от съда доводи.
Съгласно чл.180
от ГПК, подписаните от лицето, което ги е издало, частни документи
/диспозитивни и свидетелстващи/ притежават формална доказателствена сила и
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ, каквито са и
процесните, удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с
материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите
вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този
случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил,
представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по
смисъла на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. Следователно, когато обективираното в
документа изявление принадлежи на подписалото го лице, но това изявление не е
вярно, защото не съответства на обективната действителност, документът е
автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената тежест за опровергаване
на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на сумата е на
страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително
изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в
действителност не се е осъществил.
В зависимост от
постигнатия резултат доказването може да бъде пълно и непълно, а съобразно
разпределението на доказателствената тежест - главно и насрещно. Пълно е
доказването, което създава сигурно убеждение в съзнанието на съда в
истинността, респективно верността, или неистинността, респективно неверността
на съответното фактическо твърдение и е насочено към сигурно установяване
съществуването или несъществуването на даден факт, т. е. пълно е доказването на
всички твърдения, обуславящи спорното право. Непълното доказване създава
вероятностна представа, ненапълно сигурно убеждение на съда за съществуването
или несъществуването на определен факт. Непълно доказване може да бъде
проведено по отношение на фактическите твърдения, от които не зависи изходът на
спорното право. Когато предмет на доказване са факти, за които доказващият носи
доказателствена тежест, доказването е главно. Насрещно е доказването на противната
страна, която не носи доказателствената тежест, и поради това същото може да
бъде непълно. Поради това, че твърдението на ответниците, че признатият от тях факт
за получаване на сумите по разписките не се е осъществил, обуславя спорното
право за тяхното връщане, и с оглед доказателствената тежест за опровергаване
верността на удостовереното обстоятелство за получаването им, то ответниците трябва
да проведат пълно и главно доказване, че признатото от тях обстоятелство за
получаване на сумите е невярно. В този смисъл е константната съдебна практика
по чл.290 от ГПК, имаща задължителен характер за настоящия съд.
Такова по делото
съдът намира, че не е проведено. На първо място в тази насока следва да се
вземе предвид и съобрази заключението на вещите лица по допуснатата от съда и
извършена по делото тройна съдебно-графологична експертиза, които в
депозираното от тях заключение, а също на проведените съдебни заседания са
заявили категорично за три от процесните разписки, че не е налице поддържаното
от ответниците, че са положили подпис върху бял лист, който впоследствие е
попълнен с текст, който не съответства на волята им. Съдът намира, че в рамките
на своята компетентност същите са дали пълни, ясни, точни, обосновани и
аргументирани отговори на поставените им въпроси от значение в тази насока.
Действително, заключението им е оспорено, но това не налага друг, по-различен
от изложения по-горе извод. До назначаването на същата се е стигнало след
оспорване констатациите на вещото лице по допуснатата и извършена единична
такава. Предприетото от ищеца оспорване и паралелното искане за назначаване на
тройна експертиза задължава съда да уважи това искане. Това е така, тъй като
постановяването на решение без изясняване дали направените констатации и изводи
са верни има за последица нарушаване правото на защита на страната и
необоснованост на решението. Наред с това е необходимо да се посочи, че съдът
не е длъжен да назначи повторна, в случая поисканата такава от ответниците след
изслушване на вещите лица по коментираната тройна експертиза петорна арбитражна,
каквато приложимият процесуален закон не е регламентирал, ако няма съмнения в
обективността и компетентността на вещите лица и не е налице нов сравнителен
материал /така и в определение №363 от 18.03.2013 година по гражд. дело
№1671/2013 година на ВКС, ІV г.о./. В конкретния случай нито се представя нов
сравнителен материал, а още по-малко са налице съмнение като посочените
по-горе. Назначените от съда експерти, единият от които посочен от ответната
страна, безспорно разполагат с необходимата квалификация и знания в
изследваната област. Същите са мотивирали направените от тях изводи, като
същевременно са ги защитили убедително и при разпита им в рамките на
проведеното съдебно заседание. Обстоятелствено са се аргументирали защо и по
какъв начин, чрез използване на какви техники и уреди са направили изведените
от тях в заключението изводи, които освен това в едната им част, а именно
досежно разписката за 30000 лева, издадена от ответницата М.К. съвпадат напълно
с тези на вещото лице по единичната експертиза. Наред с това нито има
доказателства, нито се разкрива от самия техен разпит и изобщо от процесуалното
им поведение същите да имат връзки с някоя от страните по делото, да са
заинтересовани в полза на някоя от тях и изобщо да са налице такива фактори,
които да внасят и минимално съмнение в тяхната обективност. Както бе посочено
по-горе, както основното, така и допълнителното им заключение е пълно, ясно и
обосновано, като освен това и не възниква никакво съмнение относно неговата
правилност. Всичко това мотивира съда да кредитира същото, като възприеме
направения от вещите лица извод за липса на твърдяната подправка и приеме, че
разписките са автентични документи с вярно съдържание и удостоверяват поради това
факта на предаване на сочените в тях суми от ищеца на ответниците.
Този извод се
налага при преценка и на останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелските показания, насочени към опровергаване съдържанието на процесните
разписки съдът не цени поради забраната в тази насока, установена в нормата на
чл.164 ал.1 т.6 от ГПК. Дори и да бъдат счетени допустими, те не внасят друг,
по-различен извод, тъй като на практика в по-голямата си част представляват
преразказ на съобщени им от самите ответници факти и събития, а не се базират
на лични възприятия и непосредствени впечатления. Съобрази, обаче, че според
ответниците първата им среща с ищеца за обсъждане на предложението на
застрахователя е била на 18.04.2013 година, като според тях именно на нея те и
другият наследник П.П. са се съгласили със същото. Тогава те са получили
информация, че обезщетението ще им бъде платено след два-три месеца. Към този
момент производството пред СГС вече е било образувано /исковата молба е
постъпила в този съд на 05.02.2013 година, което се установява от съдържанието
на постановеното по него решение, както и това на въззивната инстанция/.
Сочения от тях период от няколко месеца съвпада с момента на даване на
конкретни пълномощия на ищеца по вече образуваното дело /в текста на писмените
пълномощни е посочен номер на дело, което значи, че то вече е било образувано и
висящо/ и съдържащия се запис, че той има право да получи на своя адвокатска
банкова сметка ***е го лица обезщетение, ведно със законната лихва и разноски.
Това кореспондира напълно с постигнатата договорка между тях и ищеца, описана
от съда по-горе в настоящия му съдебен акт, общи сведения за която дава и свидетелят П.П.. За
това, че към онзи момент ищецът е следял образуваното пред СГС гражданско дело
и се е легитимирал като пълномощник на ответниците свидетелства и нарочното
отразяване на това обстоятелство в писмата от „ЗАД Виктория“АД, адресирани до
наследниците на починалото лице, съдържащо негова готовност да плати след
решението на въззивния съд присъдените на тези лица с решението на тази
инстанция суми. В подкрепа на постигната такава е и факта, че ищците са приели
в деня на подписване на пълномощните, според техните признания, суми от по
10000 лева, а веднага след това едната ответница започнала ремонт в дома си,
който е струвал сума близка като размер до получената според показанията на
свидетеля П.П., който е изключително близък техен роднина и има поради това непосредствени
впечатления. Необходимо е също така да се отчете и това, че ответницата М.Н. не
е оспорила по какъвто и да е начин даденото на ищеца пълномощно и по-специално
в частта досежно извършената нотариална заверка на нейния подпис. Според
направеното от нотариуса удостоверяване, това лице се е явило лично пред него и
пак по този начин - лично и пред него е положило своя подпис. Същевременно,
твърди се в отговора на искова молба, че тя изобщо не е ходила при нотариус,
защото здравословното и състояние не е позволявало това. За последното не са
ангажирани доказателства с изключение на показанията на единия от разпитаните
свидетели, а именно посочената от ответниците свидетелка Запрянова. Същите,
обаче са изолирани и не могат да оборят удостовереното от нотариуса, че именно
това лице, в случая М.Н. с посочени лични данни се е подписало на документа -
пълномощно. Ако действително тогава, в този момент, М.Н. не е отишла при
нотариуса лично поради силно влошеното си здравословно състояние, което не и е позволявало
да се придвижва, то това щеше да бъде отразено по определен начин, както е
сторено при оттеглянето на пълномощията от ищеца. Адресираното до нотариуса
заявление от двете ответници е лично от М.К. и като пълномощник на М.Н.; точно
така е извършена от нотариуса и заверката на подписите въз основа на
пълномощното от втората на първата, за което може, предвид нотариалното
заверяване на подписа на лицето, от което изхожда на 13.06.2014 година и липса
на други данни в тази насока, да се съди, че е дадено най-рано от тази дата,
т.е. далеч след 20.08.2013 година /кога е било заверено пълномощното от Н. за К.
е отразено в печата на нотариуса от заявлението на ответниците от 09.07.2014
година/. От доказателствения материал не се установява също така ответниците да
давали и друго пълномощно на ищеца и по-специално адвокатско пълномощно от
кочан-стандартен образец. Това е значение, тъй като конкретизираното твърдение
на ответната страна чрез пълномощника и на проведеното на 13.04.2016 година
съдебно заседание е, че листите са били подписвани на принципа на ветрилото,
т.е. подавани един след друг, върху тях е имало кочан с пълномощни, като именно
тях същите е следвало, по указание на ищеца, първо да разпишат /твърдения по
отговора на исковата молба, лист 32 от кориците на делото/. Всичко това
разколебава в силна степен възприетата от ответниците защитна теза и в този
смисъл и конкретното защитно възражение, свързано с направеното оспорване на
съдържанието на процесните разписки. При съобразяване на всичко така изложено и
неуспешно проведеното главно и пълно доказване на твърдението от страна на
ответниците, че подписите им върху процесните разписки са „откраднати” може да
бъде обоснован несъмнения правен извод, че признато от тях със същите обстоятелство
за получаване на фигуриращите там суми е вярно.
Оглед на всичко
изложено по-горе съдът намира, че от събраните и ангажирани по делото
доказателства се установява наличието на твърдяното от ищеца неоснователно
разместване на имуществени блага както по основание, така и по размер, поради
което и исковите претенции като
основателни и доказани следва да бъдат уважени. Безспорно е получаването от
ответниците на процесните суми от страна на ищеца като застрахователно
обезщетение, както впоследствие и на такова от застрахователното дружество в
резултат на постановеното съдебно решение и в размерите по същото. Очевидно е,
че по този начин те са обогатили, а ищецът е обеднял със сумата, която им е
изплатил в резултат на постигнатите между тях договорености, разгледани от съда
по-горе и приети от него за установени по там изложените доводи. Както бе
посочено по-горе, не е доказано твърдението, че те са съгласили евентуално
полученото в повече да остане за ищеца, респективно, ако то е по-малко, да е в
тежест на последния. Фактически, обаче това няма значение с оглед установените
по делото факти - те са се съгласили да получат общо предадената им от ищеца
сума със съзнанието, че им я плаща застрахователя и това слага край на
съдебното производство, но и при това положение от значение е факта на
получаване на сумата на това основание един път от застрахователя и втори път
от ищеца, без последният да е бил правно задължен за нейното плащане към тях.
Това, че след постигане на тази тяхна уговорка ищецът не е сторил очакваното от
него, а е продължил делото от тяхно име, но без тяхно съгласие и вероятно е щял
да получи сумите по своята адвокатска сметка с оглед дадените му с пълномощните
права в тази насока може да се разглежда в настоящото производство само и единствено
от морална гледна точка, но не може именно поради този единствен възможен
аспект на възприемане да окаже въздействие върху изхода на спора; също така е
възможно евентуално да ангажира неговата отговорност, но в друг процес, с друго
правно основание.
По отношение на
заявените акцесорни претенции за заплащане на мораторна лихва, съдът съобрази
следното:
При
неоснователното обогатяване важи общото правило на чл.84 ал.2 от ЗЗД и на
основание чл.86 от ЗЗД се дължи лихва върху обезщетението от момента на
поканата. Ищцовата страна не е представила доказателства да отправила такава
покана до ответната страна за заплащане на обезщетение, поради което като
такава в настоящия случай следва да се разглежда исковата молба, т.е. в
настоящия случай длъжниците-ответници са изпаднали в забава от момента на
подаване на исковата молба, поради което и претенциите за заплащане на
мораторна лихва за посочения по-горе период от време преди депозиране на
исковата молба в съда като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а на
ищцовата страна в съответствие с отправеното от нея искане и изложеното по-горе
се присъди единствено законната лихва върху присъдените размери главница от
датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно изплащане.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцовата
страна следва да бъде присъдена и сумата от 5534.44 лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции и в
която се включва реално внесеното възнаграждение на ангажирания по делото един
адвокат, внесената за разглеждане на исковете дължима държавна такса, както и
възложеното в нейна тежест възнаграждение на вещите лица по допуснатата и
извършена тройна съдебно-графологична експертиза.
Мотивиран от
горното и на основание чл.59 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.Н. *** и М.Т.К. ***, и двете със съдебен адрес
град Бургас, ул.“Генерал Гурко“№9, ет.2 да заплатят на Г.Н. *** чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.“Сан Стефано“№10 сумата
от по 30000 /тридесет хиляди лева/ лв. всяка една от тях, с която сума същите
неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва върху присъдените
размери главница от датата на депозиране на исковата молба - 13.01.2015 година
до тяхното окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Г.Н. *** чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.“Сан Стефано“№10 против М.Г.Н.
*** и М.Т.К. ***, и двете със съдебен адрес град Бургас, ул.“Генерал Гурко“№9,
ет.2 за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от по 5300 /пет хиляди и
триста лева/ лв. всяка една от тях, представляваща мораторна лихва върху
претендираните размери главница за периода от 20.08.2013 година до 10.12.2014
година.
ОСЪЖДА М.Г.Н. *** и М.Т.К. ***, и двете със съдебен адрес
град Бургас, ул.“Генерал Гурко“№9, ет.2 да заплатят на Г.Н. *** чрез
процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.“Сан Стефано“№10 сумата
от 5534.44 /пет хиляди петстотин тридесет и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: