Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 31.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публично заседание на двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13528 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.И.А., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********
и Я.Х.М., ЕГН **********, с която срещу И.Н.И., ЕГН **********, са предявени
следните искове:
-
иск по чл. 108 ЗС за установяване на правото на собственост на ищците при квоти: Т.А. – 4/6 ид. ч., А.М. – 1/6 ид.
ч., Я.М. – 1/6 ид. ч., върху недвижим имот с идентификатор 68134.800.1884.2.9, представляващ
АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, район Изгрев, бул. „*****,
ведно с прилежащото мазе № 9, както и за осъждането на ответницата да им върне
владението върху същия имот;
-
иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на описания по-горе недвижим имот, за периода от
11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са
придобили процесния недвижим имот по сделка и наследство от Х.АМ., в резултат
на което между тях е възникнала съсобственост при посочените по-горе дялове.
Сочат, че от 11.01.2019 г. владението върху имота е упражнявано от ответницата,
която ищците допуснали временно, но впоследствие тя отказала да им върне
владението. На 03.10.2019 г. са изпратили на ответницата нотариална покана да освободи
имота, да върне владението и да заплати обезщетение за неоснователното обогатяване,
изпълнение не последвало. Считат, че им се полага обезщетение за ползване на
имота без основание в размер на 750 лв. на месец – минималният размер на един осреднен наем за
обзаведено жилище в същия район и със същите характеристики.
Ответницата оспорва
исковете. Твърди, че Х.АМ. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал на
нея и на ищеца А.Х.М. цялото си имущество, включително процесния недвижим имот.
Оспорва да владее имота, включително през периода, за който се претендира
обезщетение за лишаване от ползването, поради което изцяло оспорва исковете.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 108 ЗС:
Установява се от нотариален акт №156 от 27.04.2018 г.,
че Х.АМ. е придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
процесния имот
с идентификатор 68134.800.1884.2.9, представляващ АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в
гр. София, ж.к. Дианабад, район Изгрев, бул. „*****, ведно с прилежащото мазе №
9. Към момента на сделката приобретателят е бил в граждански брак с ищцата Т.А..
Установява се от удостоверение за наследници (л. 11 от
делото), че Х.М. е починал на 13.01.2019 г. и е оставил за наследници по закон Т.А. – съпруга и А. М.Я.М. - синове.
Представено е по делото от ответницата саморъчно
завещание от 01.09.2018 г. (л. 51 от делото), по силата на което Х.АМ. завещава
на ответницата и на ищеца А.Х.М. цялото си движимо и недвижимо имущество. По
повод оспорване относно автентичността на документа съдът е открил производство
по чл. 193 ГПК за проверка на истинността му. За установяването на автентичността
на текста и подписа на процесното завещание са изслушани три съдебно-графически
експертизи – две единични и една тройна.
Първата допусната експертиза, изготвена от вещото лице
Г. М., достига до извод, че оспореният документ е написан и подписан от Х.М.. Вещото
лице признава, че в почерка от завещанието и образците от сравнителния материал
се наблюдава „вариантност“ при графическото изразяване на отделни букви и
елементи, но според него това е нормално.
Повторната единична експертиза, допусната след
оспорване на заключението на първоначалната, изготвена от вещото лице Д. В.,
достига до различен извод – че текстът в оспорения документ не е изпълнен от Х.М.,
а подписът не е положен от него. Вещото лице е констатирало наличие на „признаци, свидетелстващи за необоснована
промяна на степента на обработеност при изпълнението на отделните буквени и
цифрови текстове“. Според вещото лице „особено
характерна е поправката, извършена във фамилията „М.“ . Първоначално е
изпълнена като „М.“, а след това, с вещина, характерна за лице с високо
обработен почерк, е променена на „М.“. Вещото лице е констатирало и
признаци, свързани със степента на обработеност при изпълнение на ръкописните
буквени и цифрови текстове, като особено видима е промяната при изпълнението на
цифровите текстове при ЕГН на лицата и цифровият текст, съдържащ се в датата
01.09.2018 г. Вещото лице отбелязва още, че подписът на завещанието е изпълнен
от лице, притежаващо високообработен почерк, отразил се и в подписа: степента
на обработеност в него по-висока от степента на обработеност, констатирана в
подписите, използвани като сравнителен материал. Това е обосновало извода на вещото
лице, че ръкописният текст не е изпълнен от Х.АМ., нито подписът е положен от
същия. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че по-късно е получило
сравнителен материал от НОИ, който в още по-голяма степен потвърждават крайния
му извод.
Поради оспорване на повторната единична експертиза
съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 203 ГПК – разногласие между
вещите лица, поради което е назначил тройна експертиза от други вещи лица.
Вещите лица по тройната експертиза са констатирали, че е налице достатъчна
устойчивост в писмено-двигателните навици, за да се приеме, че всички образци са
написани от Х.АМ.. При извършеното сравнително графическо изследване между
почерка на образците и почерка на завещанието са установени различия в общите
признаци: степента на обработеност (в изследвания почерк – ниска и средна, а в
образците – средна и висока), в темпа на движението (в изследвания почерк –
среден, а в образците – бърз), в силата на натиска (в изследвания почерк –
среден и силен и с еднаква сила в двете посоки на движение на пишещия прибор, а
в образците – слаб и с различна сила в двете посоки. Освен това вещите лица са
установили и различия в някои по-характерни частни признаци, например свързването
на елементите на буквата „н“ (в изследвания почерк – примковидна, а в образците
– ъгловата). Съвпадения има при количеството на движението, относителния размер
и разположението на елементите при изписването на буквите „А“, „я“, „о“, „ж“,
както и цифрите „9“ и „6“. Отбелязано е обаче, че буквата „а“, когато се намира
в края на думата, се изписва много еднакво, което е характерно при изписване с
цел имитиране на ръкописен текст. Заключението на вещите лица по тройната
експертиза е, че различията в общите и частните признаци са устойчиви,
съществени и достатъчни за категоричния извод, че сравняваните текстове не са
изписани от едно и също лице. Наличието на признаци като: забавеност на
движението, еднаква сила на натиска при изписването на буквите и изписването на
посочените по-горе букви и цифри по еднакъв начин, промяната на фамилията от „М.“
на „М.“, е характерно при изписване на ръкописен текст с цел имитация на
действителен почерк. По отношение на подписа вещите лица излагат, че има съвпадение
във формата, направлението на движение и размер на елементите при изписването
на началната част, но се установява различие във формата и количеството на
движение при изписването на средната и завършваща част от подписите. Има
различие и в темпа на движение (в образците е бърз, а в изследвания почерк –
над среден) и силата на натиск (в образците е слаб, а в изследвания почерк –
силен), в големината на ъглите при изписване на двата вертикални елементи. Нещо
повече, в завещанието се наблюдава необосновано спиране на пишещия прибор при
започване на движението преди изписването на парафната част. Анализирайки
резултатите, вещите лица не дават категоричен извод, но допускат, че оспореният
подпис в саморъчното завещание и образците от подписи не са положени от едно и
също лице.
Съдът кредитира заключението на тройната експертиза,
съвпадащи с изводите на повторната
единична - заключението е задълбочено и убедително аргументирано. Коментирани
са както прилики, така и разлики в почерка. Заключението се обосновава на
изключително подробно проучване на представените от двете страни образци за
сравнителен материал. За разлика от него първоначалното заключение коментира само
сходствата в почерка и подписа, а различията отдава единствено на вариантност,
без да оставя впечатление за задълбочено изследване. Ето защо съдът приема, че
следва да опре фактическите си изводи на повторната единична и тройната
експертиза и да не кредитира първоначалната.
От изложеното се установява с категоричност, че ръкописният
текст на завещанието не е написан от завещателя. Според чл.25, ал.1 ЗН
саморъчното завещание трябва а бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател. Съгласно чл.42, б.„б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, ако
не е спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН. Ето защо съдът приема, че
представеният документ - Саморъчно завещание, не отговаря на изискванията на
закона и не е породил правно действие, поради което от него не са възникнали
права за ответницата.
При това положение и по силата на наследствено
правоприемство по силата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН наследници по закон на Х.АМ.
в равни части са придобили собствената на наследодателя 1/2 ид.ч. от процесния
имот (останалата 1/2 ид.ч. ищцата Т.А. е придобила по силата на съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на Х.А– чл.21, ал.1, вр. чл.27, ал.1 СК). От
изложеното съдът приема, че искът в установителната му част е основателен – по
делото се установи, че ищците са придобили процесния недвижим имот при квоти 4/6
ид.ч. за Т.А. и
по 1/6 ид.ч. за А.М. и Я.М..
Не се установява обаче към
хода на устните състезания ответницата да упражнява фактическа власт върху
процесния имот. От показанията на разпитаните свидетели, че в това число показанията
на Л.М. и В.И. и писмените доказателства, съдържащи се в ДП №37642/2021 г., че
от септември 2020 г. ищцата не е във владение на имота. Свидетелката М., съсед,
сочи в показанията си, че ответницата е живяла в апартамента до септември 2020
г. Свидетелката И., дъщеря на ответницата, дава показания, че на 04.09.2020 г.,
по време на назначения от съда съвместен оглед, извършен от вещото лице в
присъствие на страните, ищците са подменили ключалката на входната врата и не
са предоставили ключ на ответницата. От съдържащите се в ДП №37642/2021 г.
документи, в това число сигналът, подаден от ответницата, по който е
образувано, се сочи че на 04.09.2020 г. са подменени ключалките на входните
врати на етажа и на самия апартамент от ищците и ответницата няма ключ и достъп
до имота. Всичко това категорично установява, че към устните състезания
ответницата нема достъп до имота и не упражнява фактическа власт върху него.
Поради това искът по чл.108 ЗС в осъдителната му част следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Претендираното вземане произтича от разместване на
имуществени права без основание, при което ответникът получава облага която не
му се следва, а имуществото на ищеца е намалява, като обогатяването и обедняването
произтичат от общ факт.
Спорен по делото е въпросът дали ответницата е владяла
имота в претендирания от ищците период 11.01.2019 г. - 15.10.2019 г. За това обстоятелство на страните са допуснати
гласни доказателства. От тях се установява следното:
Видно от показанията на свидетелката Л.М. – съсед, същата
сграда на ет.4, ответницата е живеела в процесния имот от 2018 г., като свидетелката
я е виждала в имота и е контактувала с нея по повод дължими суми за етажната
собственост, на нея е предала и чип за отключване на входната врата на блока.
Виждала е и автомобила на ответницата, паркиран пред входа на кооперацията. През
август или началото на септември 2020 г. свидетелката е видяла ответницата да
изнася много багаж от апартамента, а от септември спряла да я вижда в имота.
Свидетелката В.И. – дъщеря на ответницата, сочи, че майка
й живее на бул. „Х.Смирненски“, където е семейния й апартамент, а не в ж.к.
Дианабад. Разказва, че докато Х.М. бил жив, ответницата живеела при него, за да
се грижи за него, но след смъртта му се изнесла и заживяла в собственото си
жилище на бул. „Х.Смирненски“. На 04.09.2020 г. В.И. станала свидетел как при
оглед на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ищците с помощта на
ключар сменили бравата на апартамента.
Съдът приема, че показанията на свидетелите не са
противоречиви – дори и да се приеме, че ответницата е живяла в процесния имот
заедно с Х.Адо смъртта му, а след това е заживяла в собствения си апартамент на
бул. „Х.Смирненски“, това не означава, че не е упражнявала фактическа власт
върху имота, в това число чрез чести посещения и чрез съхраняване на собствен
багаж и вещи, които е изнесла едва през август 2020 г., както и осуетяване на
достъп на други до имота. Безспорно е също и че до септември 2020 г.
ответниците не са имали достъп до имота – не са разполагали с ключ от него, а
ищцата е имала достъп и ключ. Едва през септември 2020 г., след смяна на
ключалките, свидетел на което е станала И., е преустановен достъпът на
ответницата до имота, тъй като не й е предоставен ключ от сменените ключалки.
Като доказателство по делото е представен сигнал на
ответницата до Прокуратурата, по който е образувано ДП №37642/2021 г. за самоуправство /л. 149 от делото/. В този документ ответницата
посочва, че е страна по висящ спор за предаване на владението върху имота. В
текста ответницата сочи, че е лишена от владението върху процесния имот чрез
самоуправни действия от ищците. По този сигнал с постановление на СРП от
18.09.2020 г. е възложена проверка. Съдът приема, че самият факт на подаване на
сигнал от ответницата до прокуратурата за самоуправни действия, извършени от
ищците, представлява извънсъдебно признание от нейна страна, че до момента на
твърдяното престъпно посегателство, тя е упражнявала фактическа власт върху
имота. Правната същност на престъплението самоуправството насочва именно към
такива изводи. Според Решение № 245 от 11.06.2010 г. по к.д. № 162/2010 г. на
Върховен касационен съд: „Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК се изразява в осъществяване не
по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или чуждо,
действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност
да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имущественото
право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със съществуването на
правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът следва да е страна
по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната страна и вместо да
отнесе спора за решаване до съда или до друг компетентен орган, той сам да
осъществи спорната престация. Престацията се намира в насрещната страна и
деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от закона ред –
т.е в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни спорове.“.
Поради тези съображения настоящият съд счита, че в сигнала ответницата е
направила извънсъдебно признание, че е владяла имота до 04.09.2020 г., което
кореспондира с останалите доказателства по делото – изслушаните свидетелски
показания.
По изложените съображения съдът приема, че в процесния
период 11.01.2019
г. - 15.10.2019 г. ответницата е
упражнявала фактическа власт върху имота, като независимо от начина, по който
го е ползвала (отсядала за кратко, без да й е основно жилище, съхранявала лични
вещи и багаж), тя единствена е имала достъп до имота, като в този период ищците
не са разполагали с ключове за жилището. По делото не се установява вещно или
облигационно право за ответницата да е в държане на имота. Налице е неоснователно
разместване на имуществени блага – ползвайки имота, без да има правно основание
за това, ответницата е лишили ищците от възможността да си служат лично с
жилището или да извличат граждански плодове, отдавайки го под наем. В полза на ищците
е възникнало вземане за обезщетение за претендирания период 11.01.2019 г. – 30.09.2019
г. в размер на средната пазарна наемна цена за имота. По делото от приетата
съдебно-техническа експертиза, се установява, че наемната цена на процесния
апартамент за периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г. е средно 639,2 лв. на
месец, 21 лв. на ден, общо 5817 лв. за 277 дни. Поради това следва да се
приеме, че в полза на ищците е възникнало вземане за сумата от 5817 лв., като
искът е основателен за тази сума и следва да се отхвърли за разликата до
предявеният размер от 6500 лв.
По разноските:
При този изход на делото
право на разноски имат и двете страни (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
В исковата молба ищците са
заявили претенция за разноските по делото, списък по чл.80 не е представен. На
ищците следва да се присъдят разноските за експертизи, съразмерно с уважената
част от исковете – за сумата от 623,73 лв.
На ответника следва да се
присъдят разноските за адвокатско възраграждение, съразмерно с отхвърлената
част от исковете – за сумата от 552,54 лв. Не следва да се присъждат разноски
за експертизи, доколкото те се отнасят за частта от претенцията на ищците,
която е изцяло уважена (установителната част от иска по чл.108 ЗС).
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, по иска, предявен от Т.И.А., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН ********** и Я.Х.М., ЕГН **********, срещу И.Н.И., ЕГН **********, че недвижим
имот с идентификатор 68134.800.1884.2.9, представляващ АПАРТАМЕНТ №9, находящ
се в гр. София, ж.к. Дианабад, район Изгрев, бул. „*****, ведно с прилежащото
мазе № 9, е собствен по силата на чл.21,
ал.1, вр. чл.27, ал.1 СК и чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН – като съпружеска
имуществена общност и наследяване по закон на следните лица и при следните квоти: Т.И.А., ЕГН **********, е собственик на
4/6 ид. ч. от описания имот; А.Х.М., ЕГН **********, е собственик 1/6 ид. ч. от описания имот; Я.Х.М., ЕГН **********, е собственик на
1/6 ид. ч. от описания имот,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Т.И.А., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********, и Я.Х.М., ЕГН **********, срещу И.Н.И., ЕГН **********, за предаване на
владението върху недвижим имот с идентификатор 68134.800.1884.2.9, представляващ
АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, район Изгрев, бул. „*****,
ведно с прилежащото мазе № 9.
ОСЪЖДА
И.Н.И., ЕГН **********, да заплати
на Т.И.А., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********, и Я.Х.М., ЕГН **********, на основание
чл.59 ЗЗД, сумата от 5817 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на описания по-горе недвижим имот, за
периода от 11.01.2019 г. до 15.10.2019 г., заедно със законната лихва от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 ЗЗД за разликата над 5817 лв. до пълния предявен
размер от 6500 лв.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, да заплати на Т.И.А.,
ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********,
и Я.Х.М., ЕГН **********, сумата от 623,73 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА
Т.И.А., ЕГН **********, А.Х.М., ЕГН **********, и Я.Х.М., ЕГН **********, да заплатят на И.Н.И., ЕГН **********, сумата от 552,54 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: