№ 24
гр. К., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500270 по описа за 2022 година
С решение № 56/07.11.2022 г., постановено по гр.д. № 66/2022 г. по
описа на Районен съд – А. е отхвърлен предявения от Н. С. И. от с. Л., общ.
А., обл. К. против Р. М. А. от с.с. по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.258 и сл. във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за съществуване на вземания за главница в размер на 5000.00 лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане на
възнаграждение за труд при извършени в периода от 01.04.2020г. до
01.09.2021 г. строително-монтажни работи по две къщи на Р. М. А., находящи
се в с.Л., общ.А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.02.2022 г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 5/14.02.2022г.
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 24/2022 г. по описа на
Районен съд - А.. С решението Н. С. И. е осъден да заплати на Р. М. А. сумата
680,00 лв., представляваща направените в исковото производство разноски и
сумата 200,00 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. №
24/2022г. по описа на Районен съд-А..
Въззивното производство е образувано по подадена от Н. С. И. от с. Л.,
общ. А., чрез пълномощника адв. В. С. Х. от АК-К. въззивна жалба.
Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Сочи се в жалбата, че за да постанови
решението си първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството
1
не се е установило по категоричен начин наличието на съществени елементи
от договора за извършване на строително - монтажни работи, разновидност на
договора по чл. 258 и сл. от ЗЗД, а именно, работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. В
исковата си молба ищецът посочил, че с ответника не са сключвали писмен
договор за извършване на подробно описани в същата CMP, а са се уговорили
устно да извърши подробно описаните CMP, а размерът на трудовото му
възнаграждение щял да бъде сборът от надниците, необходими за извършване
на възложените му от ответника СМР. Посочвало се в исковата молба, че
надницата за такъв вид строителни работи в този момент била 50 - 60 лв. на
ден. Въззивникът излага, че устният договор бил сключен между страните,
без присъствието на трети лица и без ищецът да е споделял с никого какво са
се уговорили с ответника. Това безспорно затруднявало доказването на тези
уговорки, но били налице извършените от ищеца СМР, които можели да
бъдат определени по вид, количество и качество от вещо лице. Заявява, че е
работил общо 100 дни и размерът на труда му следвало да бъде 5000,00 лв.,
но след приключване на работата ответникът отказал да му заплати тази сума
и не му заплатил нищо. Поради изложеното се иска решението да бъде
отменено, вместо което се постанови друго, с което предявеният иск за
разглеждане иск по чл. 422 вв вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258 и сл. и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се уважи в размер на сумата от 729,67 лв. Претендира се
присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбодателят Н. С. И. лично и с пълномощника
адв. В. С. Х. от АК-К. поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения. Претендира присъждане на направените в инстанциите
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия Р. М. А. не е подаден
отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв. Д. Й. К. от АК - К., която счита
въззивната жалба за неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки
по делото, в които изразява становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа
обстановка и се иска да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалваното такова. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и моли за
присъждането им.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
2
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното изцяло първоинстанционно съдебно решение е валидно и
допустимо. При преценка правилността на същото е ограничен от посоченото
във въззивната жалба.
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с
правно основание чл. 258 и сл. вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5/14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 24/2022 г.
по описа на РС – К., с която е разпоредено длъжникът Р. М. А., с. Л., общ. А.
да заплати на кредитора Н. С. И., с. Л., общ. А. сумата от 5000 лв.- главница,
представляваща цена за извършен строителен ремонт на жилищни сгради,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2022 г. - датата
на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане, както и разноските по делото в размер на 100 лева за държавна
такса и 580 лева за адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, от длъжника е подадено писмено възражение в срока по чл.
414 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ГПК след подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника в заповедното
производство и е допустим.
Предмет на иска е установяване съществуване на вземане на ищеца -
въззивник в настоящото производство, представляващо стойността на
вложения труд при извършени строителни работи по къщата, в която живее
ответникът и по т.н. “стара къща”, в която живеят сестрата на ответника и
нейната дъщеря, и двете къщи, намиращи се в с. Л., общ. А..
Ищецът твърди в исковата молба, че не са уговаряли с ответника
възнаграждението за извършване на ремонтите по двете къщи, но по повод на
същото ответникът казал, че няма да има проблем и ще плати както вървят
строителните надници в района. Ищецът твърди, че по това време те вървели
по 50-60 лв. на ден. Твърди, че е изработил 100 надници на стойност 5000 лв.,
която претендира да му бъде заплатени от ответника. Не въвежда твърдения,
че с ответника са уговорили в какво точно да се състоят ремонтите на двете
къщи.
С отговора на исковата молба ответникът отрича да са имали уговорка с
ищеца за заплащане на труда му по извършване на ремонтните работи по
двете къщи. Твърди, че уговорката им била ищецът да бъде нает за негов
личен асистент, който без допълнително заплащане, в рамките на
3
получаваното възнаграждение като такъв, да стегне двете къщи. Закупуването
на строителни материали щяло да е със средства на ответника.
Установява се по делото, че ответникът е лице със 100 % трудова
неработоспособност със срок пожизнен при установена слепота на двете очи
и се нуждае от чужда помощ за обслужване в бита. Установява се, че
ответникът се е съгласил да подаде молба за назначаване на ищеца за негов
личен асистент след многократно настояване от страна на последния, който
по този начин целял да придобие недостигащ му трудов и осигурителен стаж
за пенсия (показания на свидетелите Р. М. и К. Ю.). Така ищецът бил
назначен по трудов договор от Община А. за личен асистент на ответника с
месечно възнаграждение от около 600 лв., за времето от 20.04.2020 г. до
01.09.2021 г., когато ответникът подал молба за прекратяване на
предоставяната социална услуга. Причина за това станало обстоятелството, че
от други лица, разпитани като свидетели по делото, ответникът узнал, че
ищецът го е лъгал относно цените на закупуваните строителни материали,
като му е искал и ответникът му е давал повече пари от действителната цена
на тези материали и по този повод двамата се скарали помежду си (показания
на свидетелите Ф. М., Р. Х. и К. Ю.).
Извод за действителната обща воля на страните във връзка с
извършването на ремонтни дейности, респ. за задължението на ответника да
ги плати, което е спорният по делото въпрос, може да се направи въз основа
анализ на събраните по делото гласни доказателства, които са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си.
По отношение на извършените ремонти по двете къщи, от показанията
на свидетеля Р. М. се установява, че е виждал ищеца да прави фуги с теракол
на “старата къща“, в която живеят сестрата на ответника и нейната дъщеря.
Отново за тази къща друг свидетел - св. К. Ю., сочи в показанията си, че
заедно с ищеца са направили скелето на „старата къща“, ищецът замазвал
фугите между камъните, след което двамата демонтирали скелето. Ищецът
направил навес, сменил дървенията и отгоре сложил ламарина. Попълнил и
измазал фугите на прозорците и вратите, които били сменени от други хора.
На къщата, в която живее ответникът, ищецът сменил 40-50 керемиди и
няколко капака. Сложил ламарини на покрива на навеса. Сложил теракот в
коридора на къщата. Тези ремонти ищецът вършел през седмицата, в
работните дни.
За установяване на извършените ремонтни дейности и стойността на
вложения труд, в първоинстанционното производство е назначена
съдебнотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и е прието от съда. В същото вещото лице е посочило, че тъй като
към материалите по делото не са приложени стокови разписки, фактури за
4
доставка на материалите, вложени в твърдяните за изпълнени СМР, то няма
данни за дата на доставка, наименование на материала, количество и
местовлагане, за да се направи преценка за съответствие на изпълнените по
вид и количество СМР. Няма съпоставими данни, удостоверени
документално относно състоянието на двете къщи преди ремонта: описание
на конкретните видове СМР по местонахождение, вид, количество, както и
снимков материал с онагледяване на местоположението и състоянието на
частите от сградата, където се налага ремонт. Въз основа на това вещото лице
е направило извод, че няма обективна находка за оформяне на заключение,
обективирано и обосновано, за стойността на труда на фактически
изпълнените СМР за строително - ремонтни работи на двете къщи, като в
конкретния случай заключението е хипотетично, т.е. субективно. При
извършения оглед на място вещото лице е установило, че по къщата, в която
живее ответникът, са подменени керемиди, монтирана е метална входна
врата, в коридора е положена настилка от теракотни плочи - 6 кв.м., таванът е
с външно покритие - варова мазилка, към една от външните стени е изпълнен
навес -10.00кв.м/4.00кв.м, покривът е с дървен гредоред от иглолистен
материл, върху който е положена дъсчена обшивка, а върху нея поцинкована
ламарина. В навеса има монтирана дървена дъсчена входна врата. В къщата, в
която живее сестрата на ответника и дъщеря й - т.нар. „стара къща“ видимо
били полагани допълнителни подпори и столици в безпорядък и неправилни
връзки и съществуват дупки. В чупките на покрива няма положени капаци,
което предполага навлизане на влага от валежи на покрива и оттам в
помещенията на етажа. В единия край на покрива е положена ламарина.
Изпълнено е частично измазване на фуги с теракол от мазилката, като фугите
не са уплътнени по цялата площ на фасадата, с което не се ограничава изцяло
навлизането на влага при валеж и силен вятър. Измазването на фугите не
осигурява безпрепятствено оттичане на постъпилата влага по фасадите,
поради обща неравност на повърхностите и създаване на условия на застой на
влага по фасадите. Към една от фасадните стени е монтиран навес - 4кв.м/4
кв.м, покривът е дървен гредоред от иглолистен материал, върху който е
положена дъсчена обшивка, а върху нея поцинкована ламарина. В навеса има
монтирана дървена дъсчена входна врата. Според вещото лице ищецът е
изпълнявал СМР, които са извън неговата професия. Въз основа на огледа, от
вещото лице са направени изчисления за установените фактически изпълнени
СМР и стойността на труда по средни пазарни стойности за страната по вид,
количество и цена, описани в приложена към заключението таблица, при
възлизащ труд на обща стойност - 729,67 лв. При изслушването от
първоинстанционния съд, вещото лице изяснява, че на място е установило две
къщи, от които една стара къща, с видима каменна зиД. и дървена покривна
конструкция, покрита с каменни плочи в много лошо състояние. Обшивката
5
на тавана в помещенията на старата къща е провиснала и всеки момент може
да падне, има течове, продължаващи и по време на огледа и при
неблагоприятно въздействие - при дъжд, вятър, студ било възможно
самосрутване на конструкцията. Липсвали съпоставими данни по делото
относно състоянието на старата къща преди ремонта и след ремонта, поради
което ВЛ заявява, че не може обективно да се произнесе какви неизправности
са отстранени. Установило е на място изпълнено външно фугиране на
каменна зиД., с цел запълване на дупките в зиД.та, направено с изпъкнали
фуги, при което не може да се гарантира безпрепятствено отичане на водата
по фасадата при силен вятър и дъжд. Ищецът не разполагал с необходимата
специалност за ремонтните работи на покрива, подмяната на керемиди,
претърсването, направената ламаринена обшивка. По отношение на
дървените конструкции на навесите, съгласно чл. 147 от ЗУТ, се изисквало
становище на инженер-конструктор, а за дървената покривна конструкция -
бил необходим работник със специалност „дърводелец“. Мазилката по
стените на старата къща не била качествена и частичното измазване по
никакъв начин не би довело до получаването на необходимото качество и
връзка между мазилката и измазването около отворите.
По отношение действителната уговорка между страните за заплащане на
положения от ищеца труд, може да се направи извод от показанията на св. К.
Ю., който сочи, че ответникът сам се е грижел за личните си нужди. Ищецът
му взимал храната, която от социални грижи донасяли до дома на ответника и
му пазарувал, когато идвал до град А.. Свидетелят знаел от ответника, че
ищецът го е молел да го вземе на работа като личен асистент, и че му е
обещавал, че ако го наеме, ще му свърши каквото му е необходимо.
Свидетелят Ф. М. сочи в показанията си, че пред дома на ответника имало
дърва за огрев. Няколко пъти казал на ищеца, че трябва да ги нацепи, като
накрая свидетелят с двама работника от неговата махала ги нарязали,
нацепили и подредили. Свидетелят Р. М. свидетелства за това, че като
началник на пощенската станция в с. Л., от години носи пенсията на
ответника заради състоянието му и му оправя сметките за ток, телефон и
други неща. Бил влизал в къщата на ответника, при което било видимо, че
няма полагана никаква грижа – вътре било разхвърляно и мръсно.
С оглед на така обсъдените доказателства, събрани от
първоинстанционния съд, се извеждат следните изводи: договорът за
изработка, в т.ч. в неговата разновидност - за извършване на строително -
ремонтни дейности, може да се сключи и в устна форма, каквито са
твърденията на ищеца, но във всички случаи, в спорно исково производство в
негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване
съществените елементи на договора, като по конкретния спор това са:
6
уговорени конкретно по вид и количество строително-ремонтни дейности,
действителното им извършване и следващото се на изпълнителя
възнаграждение – цена на труда. От обсъдените гласни доказателства във
връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза може да се
направи извод, че между страните не е било уговорено извършването на
конкретни по вид и количество ремонтни дейности, като не може да се
направи и извод, че е било уговорено видовете ремонтни дейности да се
извършат по преценка на ищеца. Не се доказва от ищеца, документално или
по друг начин, реалното количество извършени строителни работи,
включително чрез закупуване на необходимите материали, което би било
отправна точка за определяне на фактически изпълнените СМР, а оттам,
часовете на положения труд, необходими за влагане на закупените строителни
материали в строителните дейности и за определяне стойността на труда.
Дължимостта на възнаграждението за труд в претендирания размер също не е
доказано от ищеца - същият не е установил съобразно твърдението си, че е
уговорил с ответника заплащането на надница за отработен ден, както и не е
установил колко надници е изработил, нито е доказал, че строителната
надница в района и то в периода на извършване на ремонтите върви по 50 лв.
Или, при липса на конкретно въведени от страна на ищеца твърдения, че след
назначаването му за личен асистент на ответника, са се уговорили той да
извърши цялостен или частичен ремонт на покривите на двете къщи чрез
подмяна на плочи, керемиди, капаци, изграждане на комин, полагане на
настилка от теракот в коридора на новата къща, покриване на навеси,
боядисване на входни врати и други подобни, представляващи реално
определяеми по естеството и количеството си строителни дейности, и които
обичайно се уговарят между възложител и изпълнител, като основен елемент
при договарянето представлява и „пазарлъкът“ за цената на труда,
претендирането на тези дейности с исковата молба само като „резултат“, т.е.
като извършени и то при обща уговорка за стойността на труда „така, както
вървят строителните надници в района“, навежда на крайния извод, че между
страните не е възникнало и не са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по сключен между тях договор за извършване на
строително-ремонтни дейности. Този извод не се променя въпреки
обстоятелството, че вещото лице при огледа на сградата е констатирало
фактически извършени СМР и е остойностило труд, тъй като е посочило, че
изготвеното заключение е хипотетично, поради липса на обективни находки
за вложени материали, за тяхното закупуване, количество и цена, за
състоянието на двете къщи преди ремонтите и др. Същевременно, от
обсъдените гласни доказателства може да се направи извод, че в голяма
степен на вероятност между страните е имало уговорка ремонтни дейности да
бъдат извършени съобразно въведените от ответника твърдения, че наемането
7
на ищеца като негов личен асистент е срещу обещанието да извърши ремонт
на къщите без допълнително заплащане, в рамките на получаваното
възнаграждение по трудов договор. В подкрепа на този извод е и
установеното обстоятелство, че ищецът сам е потърсил ответника да го моли
да подаде документи за назначаването му като личен асистент, защото му е
бил необходим стаж за пенсиониране, бил е настоятелен, посещавал го е
неколкократно въпреки отказите на ответника и докато се съгласи, а след
назначаването му за личен асистент се установява, че грижите му за ищеца са
били формални, както и че ответникът е споделял, че ищецът му е обещавал,
че ще му оправи всичко, ако го вземе за асистент.
Поради всичко обсъдено до тук, предявеният установителен иск за
съществуване на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5/14.02.2022г. по ч.гр.д. № 24/2022г. по
описа на РС-А. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, до
какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и
първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна направените в тази инстанция разноски в размер на
800 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/07.11.2022 г., постановено по гр.д. №
66/2022 г. по описа на Районен съд – А..
ОСЪЖДА Н. С. И., с ЕГН ********** от с. Л., бл.176, общ. А., обл. К.
да заплати на Р. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л., бл.165,
общ. А., обл. К. направените във въззивната инстанция разноски в размер на
800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т.1, предл. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9