Решение по дело №4066/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4382
Дата: 4 октомври 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110204066
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4382
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело №
20241110204066 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г.

при участието на секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №4066 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано въз
1
основа на подадена жалба срещу заповед за задържане рег.№230зз-
225/28.02.2024 г., издадена от разузнавач V степен при 06 РУ-С. по отношение
на А. М. С., с която е задържан.
В депозираната пред съда жалба от А. М. С. се иска отмяна на заповедта
за задържане.
А. М. С., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
адв.Ч., която поддържа жалбата и иска присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
За ответната страна се явява процесуален представител, юрк.И., която
моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
По отношение А. М. С. е издадена заповед за задържане рег.№230зз-
225/28.02.2024 г. от разузнавач V степен при 06 РУ-С., с която жалбоподателят
е задържан.
В заповедта е посочено, че е задържан във връзка с извършено
престъпление по чл.142 от НК - отвличане.
Жалбата е допустима като подадена в законния 14-дневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
От горната фактическа обстановка следва, че не е било налице правно
основание за задържане на А. М. С..
От събраните по делото доказателства не се установи А. М. С. да е
привличан като обвиняем или да има друга връзка с каквото и да е
престъпление.
В процесната заповед не са изложени факти, сочещи в какво конкретно
се изразява престъплението по чл.142 от НК и каква е връзката на
жалбоподателя с това деяние.
Посоченият текст от НК е единствено и само правна квалификация без
фактическо съдържание, поради което не става ясно има ли конкретното
участие на А. М. С. в разследваното престъпление и какво е то.
2
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на данни, че А. М.
С. е участвал в извършването на разследваното или друго престъпление.
Горното съставлява материално-правно основание за отмяна на
заповедта.
Искането на адв.Ч. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, не следва да се уважи, поради следното:
В чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са лимитативно посочени
хипотезите, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие и те са на: лица, които имат право на издръжка; материално
затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.
Адв.Ч. сочи, че доверителят и е инвалид, не може да работи и е
материално затруднен.
Представеното решение на ТЕЛК е с дата 16.03.2016 г. с валидност три
години и е изтекло на 16.03.2019 г., а именно преди повече от пет години.
В случая не са представени годни доказателства за наличието на някоя от
предвидените хипотези.
Липсва декларация за имотно състояние на А. М. С. и или други
доказателства въз основа, на които да се прецени дали лицето е материално
затруднено по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Съдът следва да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на А. М. С. 12 лв. разноски за платените от него държавна такса и
банкова такса.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.72, ал.4 от ЗМВР ОТМЕНЯ заповед за задържане рег.
№230зз-225/28.02.2024 г., издадена от разузнавач V степен при 06 РУ-С. по
отношение на А. М. С., ЕГН ********** като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на А. М.
С. 12 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв.Т. Ч. за присъждане на адвокатско
възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
3
РАЗПОРЕЖДА връщане на заповед за задържане рег.№230зз-
225/28.02.2024 г., издадена от разузнавач V степен при 06 РУ-С. ведно
останалите документи, изпратени с нея, след окончателното приключване на
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано въз
основа на подадена жалба срещу заповед за задържане рег.№230зз-
225/28.02.2024 г., издадена от разузнавач V степен при 06 РУ-С. по отношение
на А. М. С., с която е задържан.
В депозираната пред съда жалба от А. М. С. се иска отмяна на заповедта
за задържане.
А. М. С., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от
адв.Ч., която поддържа жалбата и иска присъждане на възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
За ответната страна се явява процесуален представител, юрк.Иванова,
която моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
По отношение А. М. С. е издадена заповед за задържане рег.№******** г.
от разузнавач V степен при 06 РУ-С., с която жалбоподателят е задържан.
В заповедта е посочено, че е задържан във връзка с извършено
престъпление по чл.142 от НК - отвличане.
Жалбата е допустима като подадена в законния 14-дневен срок и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
От горната фактическа обстановка следва, че не е било налице правно
основание за задържане на А. М. С..
От събраните по делото доказателства не се установи А. М. С. да е
привличан като обвиняем или да има друга връзка с каквото и да е
престъпление.
В процесната заповед не са изложени факти, сочещи в какво конкретно
се изразява престъплението по чл.142 от НК и каква е връзката на
жалбоподателя с това деяние.
Посоченият текст от НК е единствено и само правна квалификация без
фактическо съдържание, поради което не става ясно има ли конкретното
участие на А. М. С. в разследваното престъпление и какво е то.
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на данни, че А. М.
С. е участвал в извършването на разследваното или друго престъпление.
Горното съставлява материално-правно основание за отмяна на
заповедта.
Искането на адв.Ч. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38,
1
ал.2 от Закона за адвокатурата, не следва да се уважи, поради следното:
В чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са лимитативно посочени
хипотезите, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие и те са на: лица, които имат право на издръжка; материално
затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.
Адв.Ч. сочи, че доверителят и е инвалид, не може да работи и е
материално затруднен.
Представеното решение на ТЕЛК е с дата 16.03.2016 г. с валидност три
години и е изтекло на 16.03.2019 г., а именно преди повече от пет години.
В случая не са представени годни доказателства за наличието на някоя от
предвидените хипотези.
Липсва декларация за имотно състояние на А. М. С. и или други
доказателства въз основа, на които да се прецени дали лицето е материално
затруднено по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Съдът следва да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на А. М. С. 12 лв. разноски за платените от него държавна такса и
банкова такса.

2