№ 332
гр. Смолян, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно
гражданско дело № 20225400500349 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподателите Д. Р. А. и Л. Р. А. , редовно призовани, не се
явяват и се представляват от адв. Н. П., редовно упълномощен
отпреди.
Въззиваемият Р. А. П., редовно призован, не се явява и се
представлява от адв.И.А., редовно упълномощен отпреди.
Адв.П. – Да се даде ход на делото.
Адв.А. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
ДОКЛАДВА се делото, съгласно проекта на доклад, съдържащ
се в мотивите на Разпореждане 435/02.11.2022 г. по в.гр.д.№349/2022
г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Адв.П. - Запознат съм с доклада. Нямам възражения. Да се обяви
за окончателен.
1
Адв.А. - също нямам възражения по доклада. Да се обяви за
окончателен.
Съдът намира, че проекта за доклад следва дабъде обявен за
окончателен и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Обявява за окончателен проекта на доклад по делото
обективиран в разпореждане 435/02.11.2022 г. по в.гр.д.№349/2022 г.
по описа на Смолянски окръжен съд.
Адв.П. - Поддържам жалбата. Няма да соча нови доказателства.
Считам, че делото е изяснено. Представям списък на разноските.
Адв.А. - Оспорвам жалбата. Няма да представям доказателства и
нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Адв.П. - Моля да уважите въззивната жалба. Да се отмени
изцяло първоинстанционното решение, като се отхвърли изцяло, както
главния иск по чл.124, ал.1 от ГПК, така и акцесорния по чл.537 от
ГПК и да се присъдят на доверителя ми разноските за двете съдебни
инстанции.
Основните момент, поради които считам, че решението е
незаконосъобразно. Доверителите ми са оспорели правото на
собственост, както на въззиваемия Р. П., така и на неговия праводател
Р. П., а и на неговия баща А.И. П., посочил съм подробно
съображенията за това. Ние твърдим, че бащата на доверителя ми А.И.
П. не е бил собственик на процесния имот, преди образуването на
ТКЗС в с.Доспат. Това наше твърдение не се оборва от представените
2
от ответната страна доказателства. Подкрепя се от непопълнена
декларация-опис на гърба на подадената от А. П. декларация за
влизане в ТКЗС, където са посочени бланкетно ниви, с обща площ 7
дка, които не са индивидуализирани и не може да се прецени дали
между тях е включен и процесния имот. На следващо място, ние
твърдим, че дарителят Р. П. не е единствен наследник на баща си А.
П.. Беше доказано с гласни доказателства, че освен Р., бащата А. П.
има и дъщеря Ф.П., която е сестра на Р. П. и майка на свидетеля К. П..
Няма доказателства бащата да се е разпоредил с процесния имот само
в полза на сина си, въпреки това дарението е извършено само за Р.
А.ов П.. Отделно от това, ще видите, че в нотариалния акт за дарение,
много странно Р. П. действа от свое име и като пълномощник на
съпругата си, което е индиция, че имота е СИО, за което няма никакви
доказателства и ако се приеме, че имотът е СИО, това изключва да е
придобит по силата на завършен реституционен процес, както приема
ДРС. Не може едновременно имотът да е получен от бащата на Р.
А.ов П. и да е СИО със съпругата му. Моля да се обърне внимание на
разликата в площта на имота. ДРС в диспозитива на решението си
признава ищеца, сега въззиваем за собственик на имот с площ 846
кв.м.,на основание само дарение, на база нотариален акт за дарение,
но този нотариален акт за дарение е дарена нива от 720 кв.м., т.е. със
126 кв.м. по-малко. Не би могъл ищецът, сега въззиваем, с
нотариален акт за дарение на 720 кв.м. да стане собственик на имот с
площ 846 кв.м., а за разликата от 126 кв.м. първо: че в диспозитива на
решението не е посочен придобивен способ давностно владение,
второ: че такова не би могло да бъде осъществено за имот с такава
площ, предвид изричната забрана на чл.200, ал.1, във връзка с чл.19,
ал.1, т.1 от ЗУТ от 31.03.2001 г., която е абсолютна.
Моля да се обсъдят поотделно и в съвкупност показанията на
разпитаните по делото 5-ма свидетели. Според нас, ДРС неправилно е
дал пълна вяра на показанията на водените от ищеца двама свидетели
3
- К. П., който е племенник на дарителя Р. П. и А. П.. Двамата твърдят,
че живеят в същия квартал, където се намира процесния имота, но
въпреки това не можаха да посочат улицата, дори където се намира
имотът. Нито един от тях не заяви, че той е на улица Панорама, нито
един от тях не посочи правилни, верни граници на имота, което за мен
е странно, да живеят в един и същи квартал, да не знаят на коя улица е
имотът и да не знаят границите на имота. Съдът е игнорирал
показанията на водените от доверителя ми двама души свидетели,
въпреки че те точно индивидуализираха имота. Игнорирал е и
показанията на свидетелката Л., която не е роднина на страните, която
дава показания за ползването на имота преди ТКЗС, така и за това, че
имотът повече от 20 години е изоставен и не се обработва от никой,
което оборва твърдения от ищеца придобивен способ давностно
владение. Отделно от това, моля да се обсъди и заключението на
вещото лице по неоспорената експертиза и приложените към него
снимки. Там се вижда, че вместо обработваема земя нива, която
ищецът владее непрекъснато и необезпокоявано се виждат бурени с
височина повече от човешки ръст, представлява горска поляна е този
имот, за който ищецът твърди, че го владее непрекъснато и
необезпокояван до момента. Моля да не се дава вяра на показанията
на свидетеля К. П. и по друга причина, освен че е заинтересован пряко
от изхода на делото. С писмени доказателства, от Община Доспат ние
доказахме, че повече от 12 години този свидетел няма нито постоянен,
нито настоящ адрес в гр.Доспат, живял в гр.София и Пещера, няма
логика да има непосредствени впечатления кой е владял процесния
имот, непрекъснато и необезпокоявано до момента.
По посочените съображенията, моля да се уважи въззивната
жалба, ведно със законните последици.
Адв.А. – Моля да се потвърди решението на ДРС и да осъдите
жалбоподателите да заплатят на доверителя ми направените
разноските за тази инстанция, съгласно списъка на разноските.
4
Не са опровергани твърденията в исковата молба и съдът е
обсъдил доказателствата по делото и е стигнал до правилно решение в
съответствие с доказателствата. Няма твърдения за съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Между наследодателя
на ответниците, сега жалбоподатели и моя доверител е налице влязло
в сила съдебно решение, минало през съдебни инстанции. По силата
на това решение е отхвърлен предявения иск за собственост на този
имот, предявен от наследодателя на ответниците срещу моя
доверител. Както съм посочил в исковата молба, са налице
доказателства по делото, приети като доказателства по настоящето
дело. Ответниците по настоящия иск не са собственици, не могат да се
легитимират като собственици на имота, тъй като се касае за имот,
реституиран по силата на ЗСПЗЗ. За този имот е издадено решение на
Общинска служба Земеделие и гори гр.Доспат, което е обявено
последствие за нищожно, по този въпрос са изложени подробни
коментари включително на всички съдебни инстанции. Въз основа на
това нищожно решение на Общинска служба Земеделие и гори е
издаден констативен нотариален акт за собственост, който е предмет
на настоящия иск. С решението от 2002 г., съдът е отрекъл правото на
собственост на наследодателя на ответниците по настоящия иск.
Приел е, че те не са собственици на този имот. Приел е по изложените
съображения, но ВКС е приел, че е трябвало да се предяви иск -
нарочен в това производство за обезсилване на нотариалния акт. Това
не е направено от доверителя ми и по тази причина след 20 години
ние завеждаме това дело. Безспорен е фактът, че от момента на
реституционния процес от 1997 г. до настоящия момент Р. П. владее
имота. Плаща данъци и такси, не е предявявал иск за предаване на
владение. Няма прекъсване даже и на давност. В случая считам, че
ответниците по иска не притежават, нямат право на собственост и не
притежават легитимиращи документи по това. По тази причина и не
само по нея, съдът правилно е постановил решение, с което признава
5
нашата претенция.
На второ място, доверителят ми Р. П. се легитимира като
собственик с договор за дарение, под форма на нотариален акт.
Независимо, даже в този нотариален акт за дарение е съставен въз
основа на констативен нотариален акт, в който нотариусът е
констатирал правото на собственост на праводателя, на лицето П.,
който е дарил имота на моя доверител. От тогава, до сега, са минали
достатъчен брой години ,за да се приеме и второто, че е изтекла
придобивна давност. Считам, че правопораждащ ефект настъпва от
договор за дарение, в законната нотариална форма. Доколкото до
разликата в площите, посочил съм в отговора две решения на ВКС,
които ги предоставям за информация, в които този въпрос се
коментира подробно. Съществено е в случая не номерът и посочените
площи по кадастралния план, а дали се наистина касае за същия имот.
Вещото лице е дало заключение, с приложени снимки, от което се
вижда, че имотът на моя доверител е с ясно определени граници, с
огради от двете страни, между две жилищни сгради, с голяма желязна
врата, с подпорна стена ограда към улицата и последна граница към
гората. Посочени са същите граници на имота, същите съседи, които
са и граници по нотариалния акт за дарение. Т.е. този имот е
идентифициран като поземлен имот 1005 по кадастралния план, с
площ 720 кв.м. С решението на ДРС е отхвърлил иска предявен от
наследодателя на ответниците по настоящето дело, за същия имот
1005, с площ обаче 0.835 дка. По кадастралния план на Доспат имотът
е с конкретен идентификатор с площ 846 кв.м. Тук следва да се
отбележи, че макар и да не е посочено изрично в това решение,
предмет на спора сега, това решение е съобразено с константната
практика на ВКС, включително и тези решения, които представям,
според които площта на имота и сигнатурата му по плана не са
съществени белези на недвижим имот, тъй като неговата площ зависи
от начина на измерване, а сигнатурата може да се измени при
6
изменение на плана. Най-важно, че имотът, определен съгласно
заключението на вещото лице, съгласно договор за дарение 1997
година е имот с един и същи вид, едни и същи съседи, граници и
конфигурации. Затова считам, че правилно съдът е постановил
решение, с което е признал за установено по отношение на
ответниците, че Р. П. е собственик на имота, с площ, така както е по
сегашната КК на гр.Доспат, като е изложил изводи, които са
съобразени с доказателствата по делото, включително представените
съдебни решения, документите и всички преписки по реституция и за
едните и другите страни по делото.
Реплика на адв.П. – Моля да обсъдите безспорен факт, че по КК
на гр.Доспат имотът е записан както на името на наследодателя на
доверителите ми, така и на въззиваемия в настоящия процес. Второ:
ПК Доспат, първо възстановява правото на собственост на доверителя
ми после обявява това свое решение за нищожно, което е безобразие,
според мен. Има съдебна практика, че не може ПК сама да отменя
постановено от нея решение. На трето място: Цитираните от колегата
влезли в сила съдебни решения са по иск предявен от наследодателя
на моите доверители, там въззиваемият в настоящия процес е бил
ответник, не е предявявал претенция на собствено основания и тези
решения за него не се ползват със сила на присъдено нещо. Там
съдилищата не са казвали, че Р. П. е собственик на имота.
Съдът обяви, че ще произнесе с решение на 22.12.2022 г.
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 11.00 ч..
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7