РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 10.10.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание на    осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска, като разгледа докладваното от съдията Първанов  Гр.д.№ 281 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производство по чл. 310, ал.1 т.6 ГПК вр. чл.150 вр.  чл. 143 СК.

      Образувано е по искова молба от В. П.П. с ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител на И.О.Д. с ЕГН ********** и Г.О.Д. с ЕГН **********  против О.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че ответникът е баща на двете им деца И. и Г.. Твърди се, че ответникът от няколко години е в неизвестност за нея, нито ги е търсил нея и децата и не е давал издръжки.Твърди, че по не официални данни ответникът изтърпява присъда в Затвора в Италия. Твърди, че тя сама се грижи за децата си, които се нуждаят от дрехи, храна, учебни помагала. 

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на децата си И. месечна издръжка в размер на 250 лв. и за детето Г. месечна издръжка в размер на 200 лева., чрез майката и законен представител В. П.П. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.  Претендират се направените съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с пълномощник адв. Н.Н. ***. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответникът О.Д.А., представляван от адв.Ц.А. ***, назначен за особен представител признава основателността на иска иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно по делото е и не се спори между страните, че родители на непълнолетните И.О.с ЕГН **********,  и Г.О.Д. с ЕГН ********** р. на ххх. в гр. Б.С.са В. П.П.  с ЕГН ********** и О.Д.А.  с ЕГН **********.

  За установяване на спорните обстоятелства са приобщени по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от приобщената по делото справка, издадена от НОИ, ТП-Плевен, О.Д.А. от 06.06.2014г. до 13.06.2014 е бил на трудов договор и до тоя момент не работи. В момента е с неизвестен адрес. По неофициални данни се намира в Затвор в Италия.

Установява се от социален доклад с вх.№ 1895/12.04.2019г., че непълнолетните деца  са в добро здравословно състояние. И. е ученик във втори клас на ОУ „ххх“ – Чомаковци, а Г. е записан в ДГ „ххх“ – гр. Червен бряг.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

            Предявен е иск  по  чл.143  от Семейния кодекс - за  присъждане на издръжка по отношение на ненавършилите пълнолетие деца.

 Съгласно утвърдената съдебна  практика на ВКС /Постановление № 5/16.11.1970 г. на П. на ВС; Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на ВС, Решение №77/21.03.2012г. по гр.д.№ 863/2011г., Г.К. III Г.О. на ВКС и др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на малолетното дете, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна заплата, определена за страната. За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.

Сред значимите  критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката  е преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т. е. дали страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност. Данни в насока на наличие на пречки за заплащане на издръжка не бяха събрани.

Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства и принципи, настоящия състав достигна до извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за малолетното дете, ако живееха заедно, е в размер на 300 лв. месечно за всяко от децата. Разходите за задоволяване на потребностите включват заплащане на суми за учебници  и учебни пособия, дрехи, обувки, медицински грижи и закупуване на лекарства при необходимост, храна и други. Тази сума следва да бъде поета от двамата родители, като 140 лв. следва да бъдат заплащани от бащата за всяко от децата, а останалата сума от майката.

Следва да се подчертае също, че издръжката се дължи, за да има детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи, дрехи, ученически пособия, даване на джобни пари и то нерегулярно, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава, и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето. Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се погасява задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането на други по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява изпълнение на задължението на родителя за издръжка. Независимо от това, че родителските права са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си, като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с детето.

Гореизложеното обуславя извод, че иска с правно основание чл.143 от СК е процесуално допустим, а разгледан по същество е и основателен до размера от 140 лв, за детето И. Д. и 140 лева за детето Г. Д..

Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по настоящето производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Червен бряг държавна такса за образуване на делото в размер на 40 лв., както и ДТ  върху тригодишните падежи на  исковете за издръжка в размер на  403,20 лв., 300 лева за възнаграждение за особен представител, както и направените деловодни  разноски от ищцата в размер на 150 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 127 ал.1  вр. чл. 234 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА  на основание чл.143 от СК О.Д.А. с последен известен адрес *** с ЕГН **********да заплаща на В. П. *** с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца:

1.                  И.О.Д. с ЕГН **********  месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 13.03.2019г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля като недоказан иска до размера от 250 лв., както и за детето :

2.                  Г.О.Д. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от 13.03.2019г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля като недоказан иска до размера от 200 лв.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.6 ГПК О.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати по сметка на РС - Червен бряг  сумата от 403,20 /четиристотин и три лева и 20 ст./ съставляваща държавна такса върху три годишните падежи на присъдената издръжка за двете деца.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК О.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати по сметка на РС - Червен бряг  сумата от 340,00 /триста и четиридесет/ лв. от които 300 лв. възнаграждение за особен представител –адв. Ц.А. и 40 лв. ДТ за образуване на делото.

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.1 ГПК О.Д.А. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на В. П. *** с ЕГН ********** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

           На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. Плевен, а в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение - с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: