№ 48040
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110143947 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с Вх.№ ************** г. от „*************“ ЕООД за
изменение на Решение ************ г. по делото в частта за разноските, като се поддържа
направено възражение за прекомерност на присъдените на ищеца разноски.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв с
който са изложени аргументи занедопустимост на искането тъй като молителят не е
представил списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. По същество се оспорва като
неоснователна с доводи за фактическа и правна сложност на делото, както и се поддържа,
че присъденият хонорар е съобразен с цената на иска - 25760,80 лв.
Искането е допустимо. Когато страната е подала молба за изменение на решението в
частта за разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна, поради това, че
смята същите за неправилно определени, представянето на списък по чл. 80 ГПК от
страната, подала молбата по чл. 248 ГПК, е ирелевантно за упражняване на правото по чл.
248 ГПК/ Определение № 583/20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2130/2021 г. на ВКС, III г. О,
Определение № 416/20.06.2019 г. по ч. т. д. № 1124/2019 г. на ВКС, II т. о., Определение №
809/03.11.2014 г. по ч. гр. д. № 5621/2014 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 325/29.05.2014 г.
по ч. т. д. № 1250/2014 г. на ВКС, II т. о./
Съдът намира исканията на страната за частично основателни.
Производството е образувано по искова молба от Л. В. В. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: ********************, съдебен адрес: *************************, чрез
адв. адв. Н. Х- Й., срещу „*************“ ЕООД с ЕИК: ***********, със седалище и
адрес за управление: ************ с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи сумата, предмет на издадения изпълнителен лист и
заповед за изпълнение от 05.08.2011 г. по гр.дело № ************** г. по описа на СРС - 60-
ти състав, а именно:
1
-Сумата 7642,07 лв. - представляваща главница, заедно със законна лихва върху
главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане,
- Сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от
19.07.2011 г. до 17.07.2025 г.
-Сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -18.07.2011 г.
-Сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период
-Сумата 222,94 лв. - разноски за държавна такса
-Сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело № ************** г. на СРС 60
състав,
за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № ********** г. по
описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ
С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло исковете. Прието е, че на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса в
размер на 1030.43 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Срокът е преклузивен и с
неговото изтичане се преклудира правото на страните да искат изменение или допълване на
съдебния акт в частта за разноските. Решението по делото е връчено на ответника на
27.10.2025 г., а молбата е постъпила в съда на 29.10.2025 г. поради което се явява подадена в
срок.
Срокът за предявяване на искане за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се
правят всички искания, свързани с разноски. Процесният случай попада в тази хипотеза,
като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение още с
депозирания отговор на исковата молба.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай.
В процесния случай извършените от процесуалния представител на ищеца действия
се изразяват в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство
по делото, като по делото е проведено едно съдебно заседание, не са разпитвани свидетели и
не са назначавани експертизи. Съдът счита, че производството има обикновената фактическа
2
и правна сложност, характеризираща отрицателните установителни искове по реда на чл.
439 ГПК, в които ищецът се позова на изтекла погасителна давност след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС
дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение.
В процесния случай съдът намира, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа не може абсолютно да се приеме като ориентир за добра практика при
определяне на възнаграждението. В процесния случай, определено по реда на чл. 7, ал.1, т.3
от Наредбата то би било в размер на 2506.71 лева.
При исковете по чл. 439 ГПК правната и фактическа сложност се определя не от
цената на иска, а от настъпилите юридически факти спиращи и прекъсващи давността по
образуваните изпълнителни дела.
Така съдът намира, че следва да редуцира претендирания и присъден хонорар по
направеното възражение за прекомерност от 2700 лева на 1300 лева, като все пак отчита и
цената на иска като критерий за присъждане на възнаграждение надвишаващо обичайното в
такива производства- 400-600 лева.
Съдът намира, че такова възнаграждение/1300 лева/ съответства на фактическата и
правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
3
Така общо дължимите разноски са 1300 лева за адвокатско възнаграждение и 1030.43
лева за държавна такса./общо 2330.43 лева/
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение ************ г. по гражданско дело №43947/2025г. на СРС в
частта за разноските, като намалява присъдените разноски на Л. В. В. и вместо
присъдените с решението 3730.43 лева, ОСЪЖДА „*************“ ЕООД с ЕИК
***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л. В. В. с ЕГН **********,
съдебно-деловодни разноски в размер на 2330.43 лева.
Настоящото определение да се счита за неразделна част от Решение ************
г. по гражданско дело №43947/2025г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4