№ 21492
гр. София, 31.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110104047 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу ответниците Е. С.
Д. и М. С. Д. установителни искове за признаване за установено, че всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата от 750,83 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. С., сумата от
26,68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 151,36 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
12.09.2022г. и сумата от 5,53 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
12.09.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 51482/2022г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 51482/2022г. по описа на СРС, 145
състав, срещу дължимостта на които ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
както и разноските за производството.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който не оспорват исковете за цена на топлинната енергия по основание, нито размера на
1
доставената топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, но поддържат, че за
част от исковия период (м.05.2019г. – м.01.2020г.) претендираните вземания са погасени по
давност, а за останалата част са платени с извършени на 20.04.2021г. и на 16.09.2021г.
плащания от ответницата Д., поради което предявените искове са неоснователни. Молят
същите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски за производството.
Третото лице-помагач „Т. заявява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
По делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са отделени
обстоятелствата, че ответниците са наследници на Н., която е била собственик на процесния
топлоснабден имот за исковия период, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2020г.
до имота с аб. № . е била доставена топлинна енергия на стойност от общо 1501,67 лв., че в
сградата, в която се намира имотът, е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от общо 53,37 лв.,
както и че размерът на обезщетенията върху посочените главници е изчислен правилно и се
равнява на сумата от 302,72 лв. върху цената на топлинната енергия за периода от
15.09.2020г. до 12.09.2022г. и на сумата от 11,07 лв. върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2019г. до 12.09.2022г.
Ответниците са признали дължимостта на цената на топлинна енергия за исковия
период в претендирания размер, поради което следва да се разгледа своевременно заявеното
от тях възражение за погасяване по давност на част от вземанията за исковия период.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през
процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2
ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе
предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответницата на 23.09.2022г., както и че в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
2
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към
датата на подаване на заявлението – 23.09.2022г. нито едно от месечните задължения,
включени в периода не е погасено по давност, тъй като давността за най-ранното
задължение за м.05.2019г., чиято изискуемост е настъпила на 16.07.2019г., е спряла да тече
на 13.03.2020г., като след възобновяването на нейното течение на 20.05.2020г., остатъкът от
срока, неизтекъл до спирането, е изтекъл на 23.09.2022г., когато обаче е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, поради което това
вземане не е погасено по давност.
Неоснователно е и възражението на ответниците срещу основанието за дължимост на
вземането за цена на услугата дялово разпределение в признатия претендиран размер от
общо 53,37 лв. Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от
разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл.
139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното
предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено
в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на
услугата дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена
за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и
начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от
2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР, поради което клиентът
дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които
го обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е
осъществена. Стойността на услугата за исковия период се равнява съобразно заключението
на приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза на сумата от общо 53,37 лв.
(който не е и спорен между страните). Това вземане също не е погасено по давност до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по гореизложените
съображения.
Неоснователни се явяват предявените искове за установяване на вземания за
обезщетения за забава върху двете главници по следните съображения:
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г., в сила от 11.08.2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (чл. 33, ал. 4 ОУ). В случая се установи, че за
процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както
и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-
дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче,
съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва
се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура
след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва
съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2019г.-
2020г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на
15.07.2020г. В този срок не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща
фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се
до изпадането на клиента в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
длъжника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
3
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявените искове за заплащане на обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение не е доказано поставянето на
длъжника в забава при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за
заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за
заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е
отправил покана за заплащането им. Поради изложеното не се установява клиентът да е
изпаднал в забава преди подаване на исковата молба като предпоставка за дължимост на
тези вземания и исковете, предявени на това основание срещу двамата ответници, следва да
се отхвърлят като неоснователни.
Ответниците са направили възражение за плащане на претендираните вземания за
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, което съдът намира за частично
основателно. Установява се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото и
представените писмени доказателства, че ответниците са извършили следните плащания за
погасяване на задължения към ищеца: на 21.04.2021г. сумата от 1981,41 лв. (л. 62 от делото)
и на 16.09.2021г. – сумата от 1091,47 лв. (л. 60 от делото). Съгласно приетата експертиза и
представената разписка за плащане на сумата от 1981,41 лв. (л. 62 от делото) се установява,
че ответниците са посочили изрично кое от задълженията си към „Т. погасяват с това
плащане, а това е именно задължението по „фактура № .“ от 31.07.2019г., поради което и
правилно плащането е отнесено за погасяване на задълженията по тази фактура, която
съгласно ССчЕ касае отоплителен период, извън процесния – м.05.2018г. – м.04.2019г. При
другото плащане, извършено на 16.09.2021г., на стойност от 1090,86 лв., ответниците не са
посочили изрично кое от задълженията си към ищеца погасяват, като е останало недоказано
твърдението им, че са заявили погасяване на задълженията за процесния период. Съгласно
заключението на ССчЕ това плащане е отнесено от ищеца за погасяване на главница за
топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2020г. – м.04.2021г. по обща фактура №
********** от 31.07.2021г., период, който следва процесния, което погасяване съдът намира
да е извършено в нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, съгласно който „Този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. В случая се установи, че освен задълженията за топлинна енергия по обща
фактура от 31.07.2021г.(за периода м.05.2020г. до м.04.2021г.), към датата на извършеното
плащане на 16.09.2021г. ответниците са дължали на ищеца и установената в настоящото
производство сума за топлинна енергия в размер на 1501,67 лв. за периода от м.05.2019г. до
м.04.2020г. и сума за цена на услугата дялово разпределение в размер на 53,37 лв. за
периода от м.08.2019г. до 04.2021г. Следователно към датата на извършеното плащане
ответниците са имали към ищеца няколко еднородни задължения, като изпълнението не е
било достатъчно да погаси всички, и ответниците не са посочили изрично кое от тях
погасяват, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се
приеме, че с извършеното плащане е погасено най-обременителното от установените за
дължими задължения. Съдът счита, че в случая най-обременително за ответниците е
задължението за цена на топлинна енергия за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2020г.,
което е в най-голям размер и следователно акумулира лихви за забава в най-висок размер, а
освен това е и най-старо. Следователно с плащането от 1091,47 лв. се е погасило частично
установеното задължение за топлинна енергия за процесния период от 1501,67 лв., като
дължим е останал остатъкът от 410,20 лв. (1501,67 лв. – 1091,47 лв.), от който всеки от
ответниците дължи половината в размер на 205,10 лв., за който размер са основателни и
следва да се уважат исковете за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. срещу всеки от двамата ответници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 23.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърлят
за разликата над сумата от 205,10 лв. до пълния предявен размер от 750,83 лв. срещу всеки
4
от тях.
Като основателни в пълния предявен размер следва да се уважат исковете за
установяване на вземането за цена на услугата дялово разпределение в размер на 26,68 лв. за
периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. срещу всеки от двамата ответници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 23.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковете за установяване на акцесорните вземания за обезщетения за забава са
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които са
претендирали такива. Ищецът е доказал извършването на разноски за заповедното
производство в размер на 37,38 лв. – държавна такса, и за исковото производство в размер
на 37,37 лв. – държавна такса и в размер на 250 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 87,38 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 21,67
лв., или всеки от ответниците дължи на ищеца половината от сумата в размер на 10,83 лв.
Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 387,37 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 96,09 лв., или всеки от ответниците дължи на ищеца
половината от сумата в размер на 48,04 лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски по делото, с оглед на което
съдът не им присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Е. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. дължи на „Т., ЕИК
., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от 205,10 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. С.,
сумата от 26,68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 51482/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 205,10 лв. до пълния
предявен размер от 750,83 лв., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимост на вземане за обезщетение за забава
върху цената на топлинната енергия в размер на 151,36 лв. за периода от 15.09.2020г. до
12.09.2022г. и за установяване на дължимост на вземане за обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 5,53 лв. за периода от 01.10.2019г. до
12.09.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ап. 8 дължи на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от 205,10 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. – м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр.
С., сумата от 26,68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.09.2022г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
5
парично задължение по ч.гр.д.№ 51482/2022г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 205,10 лв. до пълния
предявен размер от 750,83 лв., както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимост на вземане за обезщетение за забава
върху цената на топлинната енергия в размер на 151,36 лв. за периода от 15.09.2020г. до
12.09.2022г. и за установяване на дължимост на вземане за обезщетение за забава върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 5,53 лв. за периода от 01.10.2019г. до
12.09.2022г.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ап. 8 да заплати на „Т.,
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 10,83 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 48,04
лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ап. 8 да заплати на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 10,83 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 48,04
лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6