ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас , 30.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500392 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба по реда на чл.435 ГПК от
длъжника З. С. В., чрез адв.Вълева, против действията на Частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) Ивелина Божилова, рег.№800 в регистъра на КЧСИ, с район на действие района
на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№534/19г. В жалбата се излагат
съображения за нарушение на нормата на чл.442а ГПК – стойността на имота, върху
който е насочено принудителното изпълнение е три пъти по-висока от размера на
задължението. Заявява се, че длъжникът съдейства за изпълнение на задължението –
изплатила е 20% от размера на задължението, след това е плащала по 1500 лева, а от
няколко месеца внася по 400 лева, извън удържаните от трудовото й възнаграждение
или внася ежемесечно суми, между 500 – 600 лева. Претендира се отмяна на
действията на ЧСИ, съставляващи Разпореждане изх.№370/12.01.21г., с което е
оставено без уважение искането за прекратяване на принудителното изпълнение по
отношение на недвижим имот, находящ се в ***.
Взискателят „Юробанк България“ – АД – София представя писмени
възражения по подадената жалба, като я счита за недопустима. На второ място я счита
за неоснователна; заявява, че имотът, върху който е насочено принудителното
изпълнение е ипотекиран в негова полза за задължението на длъжника, който няма
друго имущество.
Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова излага мотиви във връзка с
обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК. Според него жалбата е
недопустима, т.к. не е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително
1
действие. Излага подробни съображения, че доколкото нормата на чл.442а ГПК и тази
на чл.435 ГПК са въведени, респ. – изменени с един и същи закон, обстоятелството че
не е предвидена изрично обжалваемост на действията на съдебния изпълнител по
възраженията на длъжника по чл.442а ГПК сочи, че законодателят не е имал воля тези
действия да се включат в лимитативно посочените в чл.435 ГПК. Евентуално излага
съображения за нейната неоснователност, предвид обстоятелството, че върху
процесния имот е вписана договорна ипотека за обезпечаване на задълженията,
предмет на изпълнителното дело. Ипотеката дава право на взискателя да изнесе имота
на публична продан и да се удовлетвори с предпочитание от цената му.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред ЧСИ Ивелина Божилова е образувано изп.д. №534/19г., по молба на
взискател „Юробанк България“ – АД, срещу длъжниците З. С. В./П.а и Й. Р. П..
Представен е изпълнителен лист, издаден от Районен съд Карнобат на 06.02.2009г. по
ч.гр.д.№38/2009г., съгласно който длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя
суми по договор за банков кредит.
За обезпечение на сумите по договора за кредит, е учредена договорна
ипотека, сключена с нот.акт №170/12.10.2005г., нот.д.№1774/05г. на нотариус Т.В., от
Т. И. В. и С. Д. В., върху недвижим имот – тяхна собственост, находящ се в ***,
съставляващ ¼ ид.ч. от дворно място и върху самостоятелен обект в сграда – жилище,
заемащо втори жилищен етаж, на площ 83 кв.м., ведно с прилежащи две избени
помещения с площ от 9 и от 18 кв.м. Принудителното изпълнение било насочено върху
имота, като била обявена публична продан от 28.10. – 28.11.2019г.
За погасяване на задълженията е сключено споразумение между взискателя
и длъжника В., по силата на което същата внесла 4500 лева на 20.11.2019г., а след това
внесла три последователни вноски от по 1500 лева за месеците декември 2019г.,
януари и февруари 2020г. На 14.01.20г. депозирала молба с искане дължимата вноска
да бъде намалена на 600 лева, за което взискателят изразил несъгласие. На 03.08.20г.
било направено искане за продължаване на изпълнителните действия, в т.ч. и публична
продан на ипотекирания имот. Последната публична продан била обявена от 21.12.20г.
– 21.01.21г.
Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В., като
същата е внасяла допълнително суми, така че за м. март – декември 2020г. по делото са
постъпвали по 600 лева месечно, а за януари и февруари 2021г. – по 400 лева от запор
върху трудовото възнаграждение.
На 22.12.2020г. длъжникът В. подала молба с искане за спиране на
2
публичната продан, т.к. стойността на имота надвишава размера на задължението. По
молбата е постановено Разпореждане за отказ от 12.01.2021г.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и
настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона,
намира, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
С разпоредбата на чл.435 ГПК се въведе лимитативно посочване на
действията на съдебния изпълнител, които страните и третите лица могат да обжалват.
С измененията, приети със ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.), бе разширен предмета на
обжалването, чрез включване на нови действия. Нормата на ал.1 определя действията,
които взискателят има право да обжалва, а нормата на ал.2 – тези, които длъжникът е
овластен да атакува. Извън правилото на чл.435, на обжалване подлежат точно
определени действия, посочени в чл.463, вр. чл.462 ГПК и чл.93, ал.2 ГПК. Останалите
действия на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване.
В настоящия случай жалбата е подадена от длъжника формално срещу отказ
да спре принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, поради несъразмерност
на стойността на имота, върху който е насочено принудително изпълнение и размера
на задължението. Това процесуално действие не е сред посочените в нормата на чл.435
ГПК, които страните по делото или третите лица имат право да обжалват.
Със ЗИДГПК (ДВ бр.86/17г.) бе въведена нормата на чл.442а, според която
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението. На длъжника е предоставена възможност да
възрази пред съдебния изпълнител за несъразмерността, като на съдебния изпълнител е
възложено „при установяване на несъразмерност“ да вдигне съответните
обезпечителни мерки. Следователно на съдебния изпълнител е предоставено да
прецени по целесъобразност дали се касае за несъразмерност. Но действията на
съдебния изпълнител по реда на чл.435 ГПК се контролират от съда за
законосъобразност, не и за целесъобразност.
Доколкото измененията на чл.435 ГПК също бяха приети със ЗИДГПК (ДВ
бр.86/17г.) и с тях бе разширен предмета на обжалването, чрез включване на нови
действия, невключването на отказ на съдебния изпълнител във връзка с възражението
по чл.442а ГПК сочи, че законодателят не е имал воля да даде право на обжалване на
длъжника на това действие. Въззивната инстанция не споделя аргументите на
жалбоподателя, че това действие попада в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, т.к. в
случая не е налице отказ за спиране на изпълнителното производство, а отказ да се
преустанови изпълнението върху ипотекирания недвижим имот. Спирането на
изпълнителното дело касае цялото производство с всички способи, чрез които то се
3
осъществява. Частично спиране на производството е предвидено; може само да не се
извършат част от поисканите изпълнителни способи.
Ето защо въззивната инстанция намира, че във връзка с правото на длъжника
по чл.442а ГПК не е предвиден съдебен контрол на действията на съдебния изпълнител
по реда на чл.435 ГПК.
За пълнота следва да се каже, че при наличието на ипотека за обезпечаване
на задължението, отпадат както несеквестируемостта на ипотекирания имот, така и
възражението за несъразмерност, доколкото ипотеката обезпечава задължението до
пълното му погасяване.
Като краен извод, жалбата на длъжника В. е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника З. С. В., чрез
адв.Вълева, против действията на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, рег.
№800 в регистъра на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд,
извършени по изп.д.№534/19г., съставляващи Разпореждане изх.№370/12.01.21г., с
което е оставено без уважение искането за прекратяване на принудителното
изпълнение по отношение на недвижим имот, находящ се в ***.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№392/2021г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаски Апелативен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него до всяка
от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4