Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 10.03.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 121/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.
40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Х.С.В.
с ЕГН ********** с адрес *** чрез адвокат Т.Т. *** с адрес за призоваване: *** срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация на Кмета на община Малко Търново по подадено заявление от
В. на 16.02.2020 г. за достъп до
обществена информация.
В жалбата са изложени подробни съображения за неоснователност
на отказа, поради което се иска да бъде отменен мълчаливия отказ и да бъде
задължена общината да представи търсената информация. Претендира се присъждане на направените разноски за държавна
такса, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на
петстотин лева.
По делото е постъпило становище от Кмета на община
Малко Търново, в което е посочено, че на заявителката не е предоставена
информация по поставените от нея въпроси, поради това, че поисканата информация
е много, отнася се за изключително дълъг период от време и освен това касае
информация и лични защитени данни на трети лица, които не са предоставили
декларация-съгласие. Счита, че са налице двете кумулативно дадени в
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ предпоставки, както и че заявлението не е
надлежно оформено. Освен това навежда доводи относно личния правен интерес на
жалбоподателката от тази информация. При условия на евентуалност прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката Х.С.В. – редовно призована – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото -
Кметът на община Малко Търново – редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
От доказателствата по делото се установява, че Х.В. е подала по електронен път на 16.02.2020 г. в 17:13
ч. до Кмета на община Малко Търново заявление за достъп до обществена
информация с пет конкретно формулирани въпроса, като е посочила електронен
адрес, на който да й бъде предоставена исканата информация.
Заявлението е подадено по електронен път на следните
електронни адреси: ****@************.*** и *******@****.** и е регистрирано в община Малко
Търново
на 17.02.2020 г.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок пред местно компетентния
административен съд. Разгледана по същество е
основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е
нарушил чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото
заявление за достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив
отказ. Цитираната разпоредба задължава органите
или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да
уведомят писмено заявителя за своето решение.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ, задълженият субект е
длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него
заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на
отказ мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които
не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.
С оглед характера на обществените отношения, които
урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните
разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и
съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна
законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да
се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е
длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия,
регламентирани в разпоредбите на чл. 28 - чл. 33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на
които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона
или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в
зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови
мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за
процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за
предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен
заявителя.
В случая липсват каквито и да било данни за
произнасяне на органа в рамките на законовия срок, а и до момента. Неиздаването
на писмено решение изрично се потвърждава от ответника по делото в неговото
писмено становище по жалбата.
Съгласно легалната дефиниция на ЗДОИ „Надделяващ
обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване
на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността
на субектите по чл. 3. Община Малко Търново несъмнено е сред субектите по чл. 3 от ЗДОИ, а поисканата
информация е служебна обществена информация, за която не се твърди да са налице
ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Чрез нея заявителят може да си състави
мнение за дейността на общината при начисляване и събиране на местните данъци,
с което да се изпълни и една от основните цели на закона – повишаване на
прозрачността и отчетността на задължения субект. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация е свободен. Горното безспорно
сочи на надделяващ обществен интерес от исканата информация, като не е в
задължение на заявителя да обоснове последното.
Жалбоподателката Х.В. се е възползвала от
възможността, която й предоставя чл. 24,
ал. 2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на
електронната поща, който е обявен на интернет страницата на община Малко
Търново. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната
поща на интернет страницата на община Малко Търново, Административния орган е
бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало
задължение за произнасяне. Налице е изрично писмено заявление за достъп до
обществена информация, съдържащо реквизитите по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, подадено
от Х.В. до задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването
на писмено решение.
Следва да се отбележи, че противно на наведените от
ответника възражения в депозираното от него становище, исканата от В. информация
не касае конкретни лица. Видно от изпратеното от нея заявление за достъп до
обществена информация, поисканата информация не касае персонално конкретни лица
– кой и какви данъци дължи, кой служител каква длъжност заема и пр. В случай,
че отговорите на някои от поставените от В. въпроси биха засегнали трети лица,
то в чл. 31 от ЗДОИ е уреден редът, който следва да приложи административния
орган.
Мълчаливия отказ на кмета на община Малко Търново не
може да бъде обоснован и с направеното възражение за голям обем на търсената
информация. В тези случаи за адм. орган е налице възможността по чл. 30, ал. 1
от ЗДОИ за удължаване на срока за произнасяне по постъпилото заявление за
достъп до обществена информация.
Предвид горното съдът намира, че е налице мълчалив
отказ на Кмета на община Малко Търново за произнасяне по заявление за достъп до
обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с чл. 38 от ЗДОИ. Това налага неговата отмяна, а
административната преписка следва да бъде върната на задължения субект за
писмено произнасяне. При новото произнасяне акта следва да бъде постановен от
компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ
в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34,
съответно в чл. 38 от ЗДОИ реквизити и при спазване на предвидената в Глава ІІІ
на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.
При този изход на производството съдът намира за
основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по
делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева, за
което следва да се осъди ответника.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника на оспорващата. Съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА, адвокатът, който е оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда
на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА е установено със закон. В тази хипотеза
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва
безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на
преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както
в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3, предл. второ от ЗА. В договора за безплатна правна помощ, страните са
приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката
по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на
адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор
за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и
константната практика на Върховния административен съд – Определение № 12909 от 02.10.2019г. по адм. д. № 10210/2019г., V о.; Определение №
9790 от 25.06.2019г. по адм. д. № 13677/2017г., V о.; Определение № 5550 от
12.04.2019г. по адм. д. № 7892/2018г., III
о. Във връзка с изложеното, следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т.
възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 3 от ЗА, определено в размер на 500,00 (петстотин) лева на основание
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Делата по ЗДОИ не попадат в
случаите, регламентирани в ал. 2, поради което следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размера, предвиден в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на община Малко Търново
да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, подадено на 17.02.2020
г. (16.02.2020 г. след края на работното време) от Х.С.В.
с ЕГН ********** и адрес ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Малко
Търново за писмено произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация,
подадено на 17.02.2020 г. (16.02.2020 г.
след края на работното време) от Х.С.В.
съобразно мотивите на настоящото решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ –
14-дневен от получаването й.
ОСЪЖДА община Малко Търново да заплати на Х.С.В. с ЕГН
********** и адрес ***, направените разноски за внесена държавна такса за
образуване на административно дело в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА община Малко Търново да заплати на адв. Т.Т. ***
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в настоящото производство безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от
ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: