Решение по дело №9683/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 880
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 8 юли 2019 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20173110109683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

№ ……………./06.03.2018 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

 при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9683/2017 г.

            Производството е образувано въз основа на предявени обективно кумулативно съединени искове от страна на Б.К.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ****: 1/ с правна квалификация чл. 108 ЗС с искане да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, находящ се в град *, СО „*“, с площ 556 кв. м. /след проведена регулация, а до нея с площ 622 кв. м./ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: ПИ с идентификатори *; *; *; *; стар идентификатор *, номер по предходен план * парцел * както и да се осъди ответницата да предаде на ищеца владението върху описания по-горе имот; 2/ с правна квалификация чл. 59 ЗЗД с искане да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2088 лева /след направен отказ по реда на чл. 233 ГПК/, представляваща обезщетение за ползване на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, находящ се в град *“, с площ 556 кв. м. /след проведена регулация, а до нея с площ 622 кв. м./ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: ПИ с идентификатори *; *; *; * стар идентификатор *, номер по предходен план * за периода 11.07.2012 г. до 11.07.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

            В исковата молба ищецът твърди, че по силата на региституция, делба и наследство е станал собственик на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, находящ се в град *“, с площ 556 кв. м. /след проведена регулация, а до нея с площ 622 кв. м./ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: ПИ с идентификатори *; *; стар идентификатор *, номер по предходен план *. Описаният имот се владее без правно основание от ответницата и въпреки проведените разговори същата отказва да го напусне. За периода от 11.07.2012 г. до 11.07.2017 г. е лишен от възможността да ползва собствения си имот, поради което иска ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2088 лева, представляваща дължимото обезщетение за процесния период. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК отвеницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че е едноличен собственик на процесния имот като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност. Посочва, че владее имота от пролетта на 2005 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 11.07.2017 г. Владението й е предадено от нейните родители, които са й подарили имота като дарението не е извършено по надлежния ред. В условията на евентуалност твърди, че към своето владение е присъединила и владението на родителите си * * К., които са владеели имота в периода от 1990 г. до пролетта на 2005 г. В условия на евентуалност се твърди, че ответницата владее имота от момента, когато е приключила реституцията в полза на наследниците на * В. между които е и ищецът до настоящия момент, респективно от 30.05.2007 г., когато е била извършено доброволната делба, по силата на която процесния имот е предоставен в дял на наследниците на * В. /син на * В./. Владението, осъществявано от ответницата е необезпокоявано като по никакъв начин не е оспорвано правото й на собственост. В депозирания отговор се прави оспорване, че извършената реституция в полза на наследниците на * В. е осъществена без правно основание, тъй като имотът, който е бил възстановен не е бил коопериран или дори и да е бил коопериран не е бил собственост на общия им наследодател, поради което не е подлежал на реституция. Освен това реституирания имот не е идентичен със заявения за възстановяване. Поради тези съображения се твърди, че решението за възстановяване правото на собственост на наследниците на * В. е нищожно, а в условията на евентуалност незаконосъобразно. Оспорва като неоснователна и претенцията за заплащане на претендираното обезщетение. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

            Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа страна следното:

            С решение № 681/13.03.2000 г. на Поземлена комисия, град * на основание чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на * К.В. в съществуващи стари реални граници на следните имоти, сред които е 12 дка лозе, находящо се в терен по параграф 4 на *, в местността „* от кадастрален план, изработен * г.

            От приетата като писмено доказателство заповед № * г. на зам. кмета на Община * и на директора на „ПНО“ при община * се установява, че е наредено на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 44, ал.2 ЗМСМА да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на * К.В.  - * К.В. и Б.К.В. върху ПИ *, кадастрален район *, намиращ се във *, в землището на кв. *“, с площ 3207 кв. м.  идеални части от целия с площ 5575 кв. м. при граници на целия имот – имот № *, имот № *, имот № *; имот № *; имот № * и имот № *. От този документ е видно, че възстановеният имот е съсобствен с наследниците на * и наследниците на *. От този писмен документ се установява още, че е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти на селищно образувание местност „*“ в землището на кв. *, одобрен със заповед № РД – 1-* г. на Областния управител на област с административен център *. От протокол № * г., приет също като писмено доказателство се установява, че наследниците на * К.В. са въведени във владение в описания в заповед * г. на зам. кмета на Община * и на директора на „ПНО“ при община * недвижим имот.

От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № * г. на нотариус с рег. № * в НК и район на действие Районен съд, град * се установява, че *; * В.; * К.В. и Б.К.В. са признати за собственици на следния недвижим имот – ПИ *, кадастрален район *, намиращ се във *, в землището на кв. *, местност „*“, с площ 3207 кв. м.  идеални части от целия с площ 5575 кв. м. при граници на целия имот – имот № * на Община *, имот № * на *, имот № * на *; имот № * на наследниците на *, на наследниците на * К. и на наследниците на *; имот № * на * и имот № * на Община *.

            От договор за доброволна делба от 30.05.2007 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието на същата е видно, че същата е извършена между съделителите * В., *; * К.В.; Б.К.В.; * по отношение на следния недвижим имот: ПИ *, кадастрален район *, намиращ се във *, в землището на кв. Владиславово, местност „*“, с площ 5575 кв. м.  В дял на съделителите *; * К.В. и Б.К.В. е поставен дял 2 от проекта за делба, който се състои от 620,48 кв. м. при граници: * кв. м. при граници: *.

            Приет като писмено доказателство по делото е и нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение  *, дело № * от 04.12.12 г. на нотариус с рег. № * в НК и район на действие Районен съд, град * от който се установява, че * К.В. прехвърля на Б.К.В. правото на собственост върху недвижими имоти, придобити по реституция, делба и наследство, сред които е и притежаваната от него ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор * с площ 622 кв. м., находящ се в град *, с.о. „*“ № * с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ с номер по предходен план: *, при съседи: *  

            От удостоверение за наследници с изх. № * г. се установява, че * е починала на 20.09.2007 г. като е оставила два наследника: * К.В. и Б.К.В., нейни синове.

            Към доказателствения материал по делото е приобщено и заключението по допуснатата СТЕ, от която се установява, че част от възстановения имот на наследниците на * К.В. по решение № 681/13.03.2000 г. на ПК – *, а именно 12 дка лозе, намиращо се в терен по параграф 4 на *“, представляващо имот № 5 от кадастралния план, изработен * г., представлява ПИ № * /бивш */, ползван от ответницата. Вещото лице пояснява, че в границите на новообразувания имот № *, от който на наследниците на ** К.В. се възстановяват 3207 кв. м. идеална част от целия имот, влизат части от старите имоти № 5, 6 и 7. Този извод вещото лице е направило от сравнението на ПНИ и ПКП на м. „*“. В заключението си вещото лице посочва, че в имота има сезонна постройка, барака с носеща метална конструкция и обшивка от фазерни плоскост с изолация, която фигурира в плановете на м. *. В мястото има още дворна чешма, водомерна шахта, кокошарник, лозе с телена конструкция, асмалък и общо 13 овощни дървета. Посочено е, че имотът е ограден като оградите са от мрежа на бетонни колове. В с.з. вещото лице посочва, че категорично процесният имот е стопанисван.

             От приетата по делото съдебно оценителна експертиза се установява, че за 2015 г. месечният наем на поземления имот и постройката е в размер на 55 лева или за цялата година в размер на 660 лева; за 2016 г. – 59 лева или за цялата година – 708 лева, а за 2017 г. е 60 лева или общо – 720 лева.

            Приета като писмено доказателство по делото е и клетвена декларация * В. и * В. като наследници на * К.В., подадена до Общинска поземлена комисия – *, от която се установява, че в същата са изброени притежаваните от наследодателя имоти, находящи се в землището на кв. * като същата е с нотариална заверка.

            Видно от приетите писмени доказателства – заявление от * В. от 04.03.1958 г. е, че заявителят е пожелал да бъде приет като член на Трудово кооперативно земеделско стопанство; от декларация от 04.03.1958 г. –  че деклараторът е внесъл 80 декара земя и инвентар. От протокол от 17.12.1962 г. се установява, че се отчуждават безвъзмездно и се причисляват към държавния поземлен фонд земите, находящи се в землището на *, собственост на изброените лица, сред които е и * В., на когото са отчуждени 80 дка земя.

            Събрани са и главни доказателства чрез разпита на трима свидетели във връзка с направеното възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност. От разпита на свидетелката * се установява, че познава В. от 2000 г., когато тя и съпругът й са закупили отсрещния имот срещу този на ответницата в м. *. Посочва, че имотът на ответницата е ограден с ограда, че в него има постройка, която не е масивна, а в двора има около 10-15 дървета. Заявява, че знае, че имотът В. го е придобила от родителите си през 2004 г. – 2005 г., които преди това са живеели целогодишно в него. Не е виждала някой да има претенции към имота на ответницата както и имотът да е изоставян и тя да не се е грижила за него. Единствено за период от 2 месеца през 2017 г. не е била в имота, тъй като мъжът, с когото живее във фактическо съжителство е имал здравословни проблеми. В показанията си свидетелката подробно описва процесния имот и неговите граници, както и намиращата се в него постройка и овощните насаждения в същия. Заявява, че водопровода е изграден на кооперативни начала през 2003 г. като за включването на процесния имот е заплатено от родителите на В.. Пояснява, че в имота има ток. Освен това посочва, че знае от ответницата, че през 2017 г. лицето Б. е заявила претенции по отношение на нейния имот. 

            От разпита на свидетеля * И. *, съпруг на * се установява, че също познава В. и Б. като пояснява, че Б. има съседен имот до техния, а В. има имот срещу тях. Твърди, че когато са закупили имота със съпругата му през 2000 г. в имота на В. са живеели родителите й, но ответницата е ходела периодично да им помага. Свидетелят описва подробно имота като посочва постройките и насажденията в него. Знае от родителите на В., че имота е дарен на нея. Заявява, че през 2017 г. се е появил Б. с претенции по отношение на имота на В. като до този момент никой не е заявявал такива. Твърди, че ответницата обработва и стопанисва имота с изключение на два месеца през 2017 г., когато не е била в имота, тъй като мъжът, с когото живее във фактическо съжителство, е бил болен. Заявява, че процесният имот е снабден с ток, а през 2003 г. на кооперативни начала е изграден водопровода. Свидетелят посочва, че знае, че 2004-2005 г. имота е дарен на В. като не знае дали за извършване на дарението е ходено при нотариус. Посочва, че той и съпругата му живеят трайно в собствения си имот от 2004-2005 г., но до тогава също са ходили ежедневно, защото са започнали строителни мероприятия по изграждане на къщата в закупения от тях имот. Поради това твърди, че имат наблюдения върху имота на В., който е обработван и стопанисван от нея без друг да е заявявал претенции по отношение на него до 2017 г., когато Б. заявил такива. Твърди, че знае, че Б. е собственик на имота до техния, тъй като го потърсил във връзка с настъпил проблем с водата, но не знае да има други имоти в местността.

            От разпита на свидетеля *, се установява, че същият познава В. като ползвател на имота на Б. като пояснява, че с последния са приятели от десет години. Заявява, че знае, че имотът е възстановен по реституция като посочва, че общината ги и въвела и е сложила колчета на имота, в който е В.. Не знае номера на имота, но твърди, че същия е в местността „*“, където Б. имал около 5-6 имота, наследство от майка му, която ги получила от баща си. Твърди, че е водил няколко пъти със собствения си автомобил Б. и майка му като един път е виждал В. в него, тъй като тя се грижела за имота като ползвател. Посочва, че към момента на въвода В. е била в имота и посочва, че знае от ищеца и майка му, че тя е заявила, че ще им върне имота, ако й заплатят подобренията. Твърди, че е бил свидетел на самия въвод във владение, но знае от майката на Б. и от самия Б., че имат протокол за въвод във владение. В последствие заявява, че водил майката на Б. два пъти в имота като единия път тя очаквала служители на Общината, които като дошли и сложили колчета след извършено мерене, а в този момент той бил в колата, а Янка влязла в имота. Твърди, че Б. не е присъствал на въвода. Свидетелят посочва, че не е присъствал на други въводи и не може да каже за другите имоти кой е направил въвода. Твърди, че след 2005 г. три пъти е ходил, 2007 и 2012 г. като Б. го е молил да го заведе, но какво е правил там последния не знае.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По отношение предявения иск с правна квалификация чл.108 ЗС в доказателствена тежест на ищеца по реда на пълно и главно доказване е да установи следните предпоставки, които следва да съществуват кумулативно, а именно, че е собственик на процесния имот въз основа на заявеното от него придобивно основание, посочено в депозираната искова молба и че процесния имот се владее от ответницата. Не се спори между страните, че фактическата власт по отношение на процесния имот се упражнява от страна на ответницата.

С решение № 681/13.03.2000 г. на Поземлена комисия, град * на основание чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ се признава и се възстановява правото на собственост на наследниците на * К.В. /след които е и ищецът, които факт не е спорен между страните/ в съществуващи стари реални граници на следните имоти, сред които е 12 дка лозе, находящо се в терен по параграф 4 на *, в местността „*“, имот № * от кадастрален план, изработен 1997 г.

Цитираното решение за възстановяване на собствеността е постановено при * на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в редакцията й, приета с изменението, публикувано в бр. 68 от 1999 г. на Държавен вестник, в сила от 30.07.1999 г. като в същата е разписано, че общинската служба по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4-4л като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. След изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се осъществява на два етапа. Съгласно цитираната разпоредба, общинските служби по земеделие постановяват решение, с което признават правото на собственост при условията на § 4-4л, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. Съгласно чл. 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ общинските служби по земеделие изпращат служебно информация за тези решения на общината. Тази информация намира отражение в помощния кадастрален план, който съгласно чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ следва да съдържа данни както относно предоставените за ползване имоти, така и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. Въз основа на него се изработва плана на новообразуваните имоти. След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти се издава заповед по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с влизането в сила на която приключва реституционната процедура. Издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имот по плана за новообразуваните имоти, имплицитно съдържа констатация, че за възстановения имот е налице признато с решение по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ право на възстановяване на собствеността по реда на чл. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като това е задължителна предпоставка за включването на имота в помощния кадастрален план, а оттук - и в плана на новообразуваните имоти. В този смисъл решение № 134/ 03.08.2012 г. по гражданско дело № 728/2010 г. на І г.о. на ВКС.

От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, а именно  решение № 681/13.03.2000 г. на Поземлена комисия, град * и заповед № */31.12.2004 г. на зам. кмета на Община *, постановена по реда на § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, от която е видно, че е налице влязъл в сила план на новообразуваните имоти на селищно образувание местност „*“ в землището на кв. *, одобрен със заповед № РД – 1* г. на Областния управител на област с административен център Варна, следва правния извод, че е налице законосъобразно приключила реституционна процедура, с която на наследниците на Христо К.В., сред които е и ищецът, е възстановено правото на собственост върху ПИ *, кадастрален район *, намиращ се във *, в землището на кв. *, местност „*“, с площ 3207 кв. м.  идеални части от целия с площ 5575 кв. м. при граници на целия имот – * Налице е идентичност между възстановения имот, с постановеното решение № 681/13.03.2000 г. на Поземлена комисия, град *, № *, тъй като имот № * частично попада в границите на последния. Този извод на съда следва от приетата по делото СТЕ, която настоящия състав на съда цени като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът не следва да отговоря на направените възражения от ответника в отговора на исковата молба относно материалната законосъобразност на реституцията и липсата на идентичност между заявения за възстановяване имот и възстановения такъв, тъй като същият не твърди да притежава собствени права отпреди колективизацията. В този смисъл спрямо ответникът е приложимо разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС за ограничаване на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал.2, пр.2 ГПК. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон.

С договор за доброволна делба от 30.05.2007 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието е извършено валидно разпределение на притежаваните в съсобственост идеални части между съделителите, аргумент от чл. 35 ЗС. С оглед извършената делба в съсобственост на * К.В., Б.К.В. и * * е поставен дял 2 и дял 3 –ти, представляващи ПИ с идентификатори *. След смъртта на * на 20.09.2007 г. притежаваните от нея идеални части от горепосочените два ПИ са преминали в патримониума на двамата й синове, нейни наследници като двамата са придобили равни части, аргумент от чл. 5 ЗН.

  С валидно извършеното прехвърляне на притежаваните от * К.В. идеални части от ПИ с идентификатор *, обективирано в нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение  * г. на нотариус с рег. № 194 в НК и район на действие Районен съд, град *, следва правния извод, че ищецът Б.К.В. е станал едноличен собственик на горепосочения имот.

От приетата по делото СТЕ се установява, че част от възстановения на наследниците на * К.В. с решение № * г. на ПК – *, след извършени трансформации, делби и сделки, представлява ПИ * /стар идентификатор */, ползван от ответницата.

С оглед гореизложеното следва правния извод, че по реда на пълно и главно доказване ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот както и че същия се владее от ответницата.

Съдът дължи произнасяне по възражението, въведено с депозирания отговор на исковата молба, а именно че ответницата е станала собственик на процесния имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79  ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.68  ЗС  е дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа власт" и факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.

Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена индивидуализацията на имота. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК. Считано от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При липсата на индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и демонстрирането на намерение за своене (animus). С оглед настъпилите законодателни изменения в уредбата на реституцията, касаеща терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва изводът, че издадените до изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. решения на органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти. В случаите, когато процесът на правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на придобиване на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., издаденото решение на поземлената комисия при действието на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 49/26.07.2016 г. по гр. дело № 5168 по описа за 2015 г. Второ гражданско отделение на ВКС.

С оглед гореизложеното следва изводът, че в настоящия случай от 31.12.2004 г. /момента на издаване на заповед № 2011 по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ/ е възможно да започне да тече придобивна давност срещу лицата, заявили право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а именно наследниците на * К.В. /след които е и ищецът/.

В процесния случай ответницата заявява, че е придобила фактическата власт върху процесния имот от родителите си през пролетта на 2005 г. и владее имота необезпокоявано до датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.07.2011 г. Тези твърдения се потвърждават и доказват от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите * И. * и *, които са едностранни и непротиворечиви. Съдът кредитира тези показания като взаимодопълващи се и съответни на твърденията на ответницата, доколкото същите са и преки очевидци, тъй като живеят срещу процесния имот, т.е. съседи, които имат непосредствени впечатления. И двамата свидетели твърдят, че никой не е заявявал претенции спрямо имота на В.К. до средата на 2017 г., когато ищецът заявил собственически права по отношение на процесния имот. * описват и познават добре имота, като имат и преки наблюдения относно извършваната целогодишно поддръжка по отношение на същия от страна на ответницата. В подкрепа на последните твърденията на свидетелите, че имота се поддържа са и разясненията на в.л. дадени по време на с.з. при изслушването му. Показанията на свидетелите * кореспондират и със заключението на в. л. по СТЕ във връзка с наличието на построена в имота ограда и овощни дървета в същия както и наличието на постройка в него. Двамата свидетели посочват, че знаят, че имота е дарен на ответницата от родителите й през 2004-2005 г. По делото не се представят доказателства за извършено дарение в предвидената от закона нотариална форма, аргумент от чл. 18 ЗЗД, но от съвкупния анализ на свидетелските показания на свидетелите * и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ безспорно следва изводът, че ответницата е упражнявала фактическа върху процесния имот от пролетта на 2005 г. Осъществяваното от нея владение е необезпокоявано и изтичането на период от време, повече от десет години до 11.07.2017 г. е достатъчен, за да я легитимира като собственик на процесния имот.

Съдът не кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля *, тъй като същите са вътрешно противоречиви и взаимоизключващи се, тъй като първоначално същият твърди, че не е свидетел на въвод във владение, а в последствие описва извършването на такъв, освен това посочва, че земите са наследствени и придобити от ищеца като наследство след смъртта на майка му, която ги е придобила по наследство от баща си, а в действителност от събрания доказателствен материал се установява, че възстановените земи са наследствени на бащата на ищеца. Освен това показанията на този свидетел не следва да се ценят при обосноваване на крайните изводи, тъй като не пресъздават лични впечатления, а думи на лице, заинтересовано от крайния изход на делото.

Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени действия. Едно от тях е предявяването на установитилен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото, като ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, ако се уважи, след влизане в сила започва да тече нова давност, а изтеклата губи своето значение. Освен това, давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,  което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца-в този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС. В този смисъл решение №39/25.04.2016 година го гр.дело № 3611/2015 година на ІІ г.о. на ВКС,  решение №330/28.11.2011г. по гр.д. №1519/2010г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 170/11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС, І г. о.

 В настоящия случай не са представени и събрани доказателства, съобразно които да се приеме за доказан фактът на предприето действие, попадащо в хипотезата на чл. 116 ЗЗД, водещо до прекъсване на давността.

С оглед изложените мотиви, следва изводът, че направеното възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност се явява основателно, поради което предявеният ревандикационен иск подлежи на отхвърляне. Неоснователността на исковата претенция с правна квалификация чл. 108 ЗС, обуславя и неоснователността на исковата претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, доколкото последната се явява обусловена от първата такава.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на правния спор между страните в настоящото производство следва изводът, че право на разноски има ответната страна като сторените от нея такива следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, аргумент от чл. 78, ал.3 ГПК. Представен е списък от процесуалните представители на В.К. по реда на чл. 80 ГПК, с който същите претендират следните суми: 150 лева /депозит вещо лице по назначената СТЕ/; 20 лева /издадени съдебни удостоверения/; 22 лева /издаване на преписи от ОСЗ/; 36 лева /издаване на документи от Община Варна/; 18 лева /издаване на документи от Държавен архив/ и 1200 лева /адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за ангажираните в производството адвокати – за всеки по 600 лева/. Общо претендираните съдебни разноски възлизат на 1446,50 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, от Б.К.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***80 с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, находящ се в град *, СО „*“, с площ 556 кв. м. /след проведена регулация, а до нея с площ 622 кв. м./ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: ПИ с идентификатори 1* да се осъди ответницата да предаде на ищеца владението върху същия

ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, от Б.К.В., ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***80 с искане да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 2088 лева, представляваща обезщетение за ползване на ПИ с идентификатор * по КККР на град *, находящ се в град *“, с площ 556 кв. м. /след проведена регулация, а до нея с площ 622 кв. м./ трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници: * за периода 11.07.2012 г. до 11.07.2017 г. ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане

ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***80 сумата от 1446,50 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: