Решение по дело №621/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261536
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20191100900621
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    

Гр. София,23.11.2021 г.

 

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на пети май  през две хиляди и двадесети първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ

 

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №621 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 663, ал. 3 ТЗ от „А.П.Е.“ ЕООД /н/ срещу М.Г.Ш..

С определение №4042 от 11.08.2020 г., е конституирано като трето лице помагач по спора „Ю.Б.“ АД /универсален правоприемник на Б.П.Б.“ АД/ ЕИК*******на страната на ответника М.Г.Ш..

ИЩЦЪТ твърди, че  ответникът в качеството му на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД /н/  е причинил вреди на дружеството при осъществяване на правомощията си.

Твърди, че на 25.03.2019 г. по т. д. № 5669/2012 г. е постъпила молба относно предявяване на вземания от кредитор НАП, като вземанията са установени с „Ревизионен акт/Корпоративен данък от нефинансови предприятия“ : П- 22221018210922-003-001/27.11.2018, а именно дължим данък върху печалбата в размер на 1 873 085,05 лева и начислени лихви 571 396,31 лева за периода 2016 г.-2018 г., така както е определен в ГФО за 2015 г. на „А.П.Е.“ ЕООД, представени в НАП на 31.03.2016 г. и така както е деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2015 г. на „А.П.Е. ЕООД“,изготвени и представени от самото дружество.

Твърди, че на 19.04.2016 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, а правомощията на органите на управление на длъжника са прекратени. Твърди, че на 30.06.2017 г., синдик М.Г.Ш., в качеството на управляващ на „А.П.Е.“ ЕООД/н/ публикува в ТР, ГФО за 2015 г. и 2016 г., в които 2015 г. е показана, като нулева година. Твърди, че публикуваната информация не е вярна, а същата е публикувана на 30.06.2017 г. в ТР-АВ. Сочи, че публикуваната информация се разминава с по-рано подадената от длъжника с ГФО в НАП на 31.03.2016 г., като обстоятелство представлява основание за проверка от НАП. Твърди, че синдик Ш. е представила за публикуване, на същата дата 30.06.2017 г., в ТР-АВ ГФО на дружеството за 2016 година, който не отговаря на изискванията на Глава 3, Раздел 1 от Закона за счетоводството. Твърди, че представеният отчет не отразява вярно имущественото и финансово състояние на фирмата. Твърди, че данните за 2016 година са взети от публикувания в ТР ГФО на дружеството за 2014 година със сума на актив и пасив в размер на 37 843 х. лева. Сочи, че разликата между двата баланса е, че натрупаните загуби за 2014 г. са посочени като текуща загуба за 2016 година. Сочи, че не е представен отчетът за приходите и разходите. Твърди, че в НСИ е представен отчет за 2016 година, като е посочено, че е без дейност годината, а в НАП не е подадена годишната данъчна декларация. Твърди, че не е посочено, че предприятието е в несъстоятелност, нито седалището и адрес на управлението, не са посочени имената на съставителя и управителя/синдика/, а и липсва датата на съставянето на отчета.

Твърди, че като възпроизвежда данните от 2014 година в 2016 година, синдик Ш. е целяла да върне в баланса за публикуване отписаните задължения към банка „Пиреос“ в размер на 13 223 х. лева и да бъдат игнорирани стопанските операции, отразени в счетоводството на „А.П.Е.“ ЕООД /н/ през 2015 година преди започване на производството по несъстоятелност, включително взаимоотношения с „А.П.Е.“ ЕООД/н/ за наеми и плащания към трети лица.

Счита, че синдик Ш. не е упражнила правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ и не е включила в списъка на приетите вземания, предявени вземания на цесионера „А.П.Е. Т.“ ЕООД в размер на 55 946 х. лева, а в противоречие с чл. 617, ал. 1 ТЗ, включва в списъка на приетите вземания, предявени вземания на банка  „П.Б.“ АД в размер на 21 881 422.48 лева. Твърди, че в последствие приетите от синдик Ш. вземания на банка „П.Б.“ АД нарастват на 25 531646,39 лева.

Твърди, че ответникът не е упражнил правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ТЗ, в качеството си на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/, като е оттеглила на 15.03.2017 година исковата молба на „А.П.Е.“ ЕООД/н/ от 04.12.2012г. по образуваното т. д. 1828/2014г. срещу банка „П.Б.“ АД , с цена на иска 55 946 х. лева, след което е публикувала на 30.06.2017 г. в ТР, ГФО с неверни данни - отпаднали от баланса за 2015 и 2016 година, текущи активи, в размер на 55 946 х.лева, - „вземания по съдебни спорове“, и т. д. № 1828/2014, СГС ,ТО, VI -15 състав е прекратено. Сочи, че прекратяването на това дело се е осъществило 25 дни преди отмяната от въззивната инстанция на несъстоятелността по чл. 630, ал. 2 ТЗ и възстановяване правомощията на органите на „А.П.Е.“ ЕООД. Твърди, че във времето между прекратяване на т. д. № 1828/2014, СГС ,ТО, VI -15 състав и решението на въззивния съд, с което е отменена несъстоятелността, е извършено изпълнение на особен залог върху машини, обезпечаващ кредити в размер на 4 833 740.60 евро, като всички тези кредити са били погасени до 27.02.2009 година. Сочи, че машините са наети от цесионера „А.П.Е. Т.“ ЕООД, след като четири години по рано, заложният кредитор банка „П.Б.“ АД до 27.02.2009 г. е събрала по специалната разплащателна сметка на залогодателя „А.П.Е.“ ЕООД изискуеми заложени вземания в размер на 16 362 646 евро, без да е вписвал в ЦРОЗ промени по чл. 26 ЗОЗ за промяна на размера на обезпеченото вземане и без да е заличавал залози. Твърди, че процесните машини са предмет на договор за наем от 19.12.2012 г., вписан в АВ за срок от 10 години и явяващи се основни средства в производствената дейност на наемателя-цесионер „А.П.Е. Т.“ ЕООД, необходими при изпълнение на план за оздравяване на предприятието на длъжника-наемодател-цедент „А.П.Е.“ ЕООД.

Твърди, че ответникът е действал като подставено лице на банката и срещу интересите на останалите кредитори на длъжника, а непубликуването на ГФО за 2015 г. и публикуването в ТР на ГФО за 2016 г. с неверни данни, прикриват неизпълнение на правомощията й на синдик по чл. 658, ал.1, т.5, т.7 и т.8 ТЗ, и представляват действия в противоречие със закона, водещи до манипулиране изхода от съдебните спорове, а именно т.д. № 1828/2014 г., СГС, TO, VI -15 състав, т.д № 1021/2013г., СГС, TO, VI - 5 състав, т.д. № 4582/2016г., СГС, TO, VI - 21 състав, т. д. № 5669/2012г., СГС, TO, VI - 13, 14, 1 състав, в които „А.П.Е.“ ЕООД/н/ доказва, че не е длъжник на банката, а напротив, че към 19.07.2012 година, банката му дължи сумата от 55 946 х. лева. Твърди, че действията на синдик М.Г.Ш. пряко увреждат интересите на длъжника и останалите кредитори. Счита, че синдик Ш. упражнява интереси на банката в ущърб на всички участници в несъстоятелността. Счита, че синдик Ш. е назначена незаконно за синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/. Счита ответникът да е престанал да отговаря на условията по чл. 655, ал. 2, т. 5 ТЗ.

Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 ТЗ на стойност 55 945 619.72 лева. Претендира направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба като неоснователна. Намира, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно от твърдените две нарушения на задълженията какви вреди са произтекли по отделно.  Оспорва да са извършвани противоправни действия при упражняване на правата си на синдик на „А.П.Е.“ ЕООД/н/. Оспорва да са настъпили вреди. Оспорва наличието на причинна връзка между извършените правни действия и твърдените от ищеца вреди. Оспорва да има задължение, в качеството на синдик, да изготвя ГФО, а това се извършва от счетоводител и одитор. Оспорва публикуваният ГФО да съдържа невярна информация, като сочи, че при изготвянето на отчета е взета предвид наличната счетоводна информация. Ищецът, като несъстоятелен длъжник не е предоставил на синдика необходимата търговска и счетоводна информация. Оспорва да не е положила дължимата грижа за надлежно осъществяване на правомощията си като синдик на дружеството. Сочи, че  причината, поради която 2015 година е показана като нулева година е, че за съответния период на са й били предадени счетоводни документи, необходими за изготвянето на ГФО. Твърди, че ако има вреда, то същата е причинена от управителя на дружеството, който е подал декларация с невярно съдържание. Оспорва да са допуснати нарушения при съставянето и публикуването на ГФО.

Оспорва от процесуалните действия по оттегляне на иска по т. д. №1828/2014 г., СГС, TO, VI-15 с-в, да са настъпили вреди по отношение ищцовото дружество. Твърди, че процесуалното действие по оттегляне на иска по т. д. №1828/2014 г., СГС, TO, VI-15 с-в не е било годно да произведе десезиращ ефект. Оспорва „А.П.Е.“ ЕООД/н/ да е имало вземания към банката в размер на 55 945 619.72 лева. Сочи, че предмет на заявените искове по процесното дело не са вземания в размер на 55 945 619.72 лева, а в общ размер на 150 600 лева, тъй като исковете са били предявени като частични в този смисъл, евентуалната вреда за дружеството би била в размер на 150 600 лева. Твърди,че към този момент, когато е оттеглила исковата молба, не е знаела, че е освободена като синдик, поради което не е и имала право да оттегли иска, но това прекратяване не е обжалвано, дори и от цесионера, който е бил участник в това производство като трето лице помагач и определението за прекратяване е влязло в сила. Твърди, че  дори и да настъпи вреда в резултат на прекратяване на делото, то същата би настъпила в патримониума на „А.П.Е. Т.“ ЕООД, който е бил придобил след предявяване на исковете, предявените вземания по делото, чрез цесия. Оспорва ищцовото дружество да има интерес от предявяване на настоящия иск. Счита, че към онзи момент за ищцовото дружество, по т. д. №1828/2014 г., е било по-добре да бъдат оттеглени предявените искове. Претендира направените в производството разноски.

Конституираното на основание чл. 219 ГПК ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ  подава отговор на исковата молба. Оспорва наличието на основания за привличането му като трето лице помагач. Оспорва съгласието на банката за оттегляне на иска да представлява противоправно деяние. Искът след оттеглянето е могъл отново да се предяви, още повече, че е бил предявен като частичен. Оспорва исковата молба като недопустима, поради неяснота размера и вида на вредите, както и излага твърдения , че същата е  и неоснователна. Оспорва банката да е длъжник на „А.П.Е.“ ЕООД /н/ по процесните суми. Твърди банката да е кредитор на „А.П.Е. Т.“ ЕООД /н/. Оспорва наличието на реални вземания, които да са предмет на процесната цесия. Оспорва искането за вреди в размер на 55 945 619.72 лева. Твърди, че след откриване производството по несъстоятелност, вземанията на банката са установени в производството по чл.694 от ТЗ по т.д. 4582/2016г., СГС , 6-21 св., чието решение е влязло в сила, като потвърдено с решение на САС и недопуснато до разглеждане с определение на ВКС. По делото образувано във връзка със проведено заповедно производство – гр.д.1021/2013г., СГС 6-5 св. също са установени вземанията на банката. Оспорва наличието вреда както и отделните елементи на фактически състав на непозволено увреждане. Сочи, че в хипотеза на оттеглен иск предвид, че същият може отново да бъде предявен, няма как да настъпи вреда за ищеца. Оспорва наличието на съпричиняване на вреда при упражняване на законно дадени права. Твърди, че отговорността на синдика, за оттегления иск, е единствено негова, но не и на банката. Оспорва наличието на противоправно поведение, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и твърдения резултат. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе в предвид представените по делото доказателства намира за установено следното :

По делото не се спори,че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност. От служебно извършената справка по партидата на ищеца в ТР при АВ се установява, че производството е открито с Решение № 1630 от 12.10.2015г. по т.д.н.5669 от 2012г. на осн.чл.630,ал.1 от ТЗ, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2010г.. Производството по несъстоятелност продължава и към настоящия момент. Във времето са водени дела във връзка с прилагане на чл.710 от ТЗ в производството по несъстоятелност спрямо ищеца, като органите на дружеството са лишени от правото да управляват и представляват ищеца окончателно едва с Решение № 294 от 10.02.2020г. от съдът по несъстоятелността СГС.

Не се спори, че ответникът е бил назначен като синдик в това производство и същият е оттеглил предявения от ищеца иск по т.д.1828/2014г., което се установява и от представения по делото протокол от 15.03.2017г.  Видно от приложената към отговора на синдика  искова молба, искът е бил предявен  като частичен за сумата от 25 000 лв., левова равностойност на 12 782.30 евро, при твърдяно вземан в пълен размер от  35 581 042.15 евро, като исковата молба е била предявена чрез управителя М.с вх.№ 127159 от 04.12.2012г. . Делото първоначално е било под друг номер № 8789 от 04.12.2012г., но представената ДИМ е подадена от синдика Ш. и по т.д. 1828/14г.   Ответникът твърди, че искът е бил предявен за сумата от 150 600 лв., което предполага увеличение, на първоначалния иск ,който размер съдът приема, доколкото не се оспорва от ответната страна и доколкото ищецът не е представил доказателства за увеличение на частично предявения иск до друг размер.

Видно от представения договор за цесия от 06.12.2012г. ищецът А.П.Е. ЕООД е прехвърлил на трето лице А.П.Е. Т. ЕООД вземанията си срещу Банка П.Б. АД по исковата молба вх.№ 0127159/ 4.12.2012г., като е посочен, че вземанията са в размер на 28 604 541.15 евро, като в чл.1 от договора са посочени размерите на отделните видове вземания, които се прехвърлят.

Цесионерът е бил конституиран като трето лице помагач в производството по д.1828 от 2014г., видно и от вписаното в протокола от открито съдебно заседание от 15.03.2017г., когато делото е било прекратено. Като трето лице помагач в процеса по това дело  е участвал и в лично качество  управителя на ищеца И.П.М.. Видно от мотивите към  прекратителното определение на съда същият е приел, че единствен представител на дружеството ищец се явява синдика и неговата представителна власт не е ограничена и синдикът има всички процесуални права включително да оттегля исковете.  Няма спор, че прекратително определение постановено на осн.чл.232 ГПК поради оттегляне от страна на синдика на исковите претениции не е обжалвано от участниците в процеса и същото съответно е влязло в сила. Не се спори, че третите лица помагачи, както цесионерът придобил вземането, така и управителя М.са могли да обжалват пред по-горна съдебна инстанция, но не са го сторили и по настоящото дело не са представени доказателства да са го сторили, поради което следва да се приеме, че са приели това прекратяване.  

От служебно извършената справка в ТР при АВ съдът констатира, че  ГФО към 31.12.2014г. е подписан и публикуван от органните представители на несъстоятелното дружество ищец – управителя М., като същият е  публикуван от него на 19.10.2015г.

Следващото обявяване в  ТР е само на баланс за 2016г. публикуван на  06.02.2018г. от синдика Ш..  От този синдик има публикувани и ГФО на несъстоятелния ищец към 31.12.2019г.

Не се спори, че НАП е извършила ревизия на ищеца за периода 2015 и  2016г., издала РА, като е начислила публични задължения предвид констатирана печалба  и тези нейни вземания са приети в производството по несъстоятелност .  

Спори се дали е ангажирана отговорността на синдика по чл.663 от ТЗ, т.е. от така извършените действия по оттегляне на иска и прекратяване на делото срещу Банка П.Б. АД , от публикуваните баланси за 2015г. и 2016г., и като резултат от прекратяване на делото приемане вземанията на банка П.Б. АД и неприемане вземанията на цесионера А.П.Е. Т.  ЕООД са причинени имуществени вреди на несъстоятелното дружество, от действията на ответника  като синдик в провежданото производство по несъстоятелност.

Видно от представените по делото покани от страна на синдика Ш., ответник в настоящото производство  до управителя на ищцовото дружество изпратени през периода м.февруари – месец април 2016г., вкл. и нотариална покана става ясно, че първоначално ищецът не е изпълнявал задълженията си по чл.640 от ТЗ да предаде счетоводната и търговска документация на синдика. Представен от ищеца по делото е протокол за предаване на документи подписан между ищеца и ответника, като служебен синдик с дата 09.05.2016г. , като на пет страници са описани подробно предадените от ищеца на ответника документи, касаещи данъци, трудово правни въпроси, кредити, притежавани имоти, ДМА, договори, счетоводни регистри. С оглед на последното съдът приема, че към момента на публикуване през 2018г. на счетоводния баланс в ТР синдикът е разполагал с необходимата документация предадена му от длъжника.

От представените по делото две влезли в сила съдебни решения , а именно Решение от 03.08.2017г., постановено по т.д.102/2017г., 6-5 св. и  Решение от 23.05.2018г.постановено по т.д. 4582 / 2016г. се установява, че независимо че делото от 2012г. е прекратено, в последствие по реда на чл.422 от ГПК по дело заведено от банката и в производството по чл.694 от ГПК вземанията на банката са били оспорвани и  установени с влезли в сила съдебни актове, а именно  призната е за дължима сумата от 223 513.95 евро посочени вноски по договор 096/ 2007г. за периода 30.03.2011г. до 30.10.2012г.  установени по първото решение и от приетите от синдика вземания на банката правоприемник  са признати за несъществуващи само вземане за лихва от 0.4 стотинки по договор за кредит № 404 от 17.12.2004г. и вземане за неустойка за сумата 19 102.35 лв.  по договор за кредит 096/07г.,видно от второто решение, като исковете  по чл.694 от ТЗ за приетите вземания по четирите договора за кредит са отхвърлени като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Нормата на чл.663,ал.3 от ТЗ урежда отговорността на синдика по отношение на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност в случай, че им е причинил вреди чрез незаконосъобразно упражняване на своите правомощия. Функциите на синдика са да управлява чуждото имущество, т.е. това на несъстоятелния длъжник така, че да може да удовлетвори кредиторите за техните вземания и от друга страна да събере и опази имуществото на длъжника по начин, че освен да се удовлетворят кредиторите, ако е възможно да допринесе  за оздравяване и възстановяване дейността на търговеца. Съгласно чл.660 от ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, а отговорността му за запазване на чуждото имущество и за попълване масата по несъстоятелността е основна част от вменените му по закон задължения. В хипотезите на нарушаване и неизпълнение на тези задължения имаме осъществяване фактическия състав на чл.663,ал.3  от ТЗ, който по същество осъществява състава  на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Това е вид деликтна отговорност сходна на тази на ЧСИ уредена в чл.74 от ЗЧСИ. Същата има пет елемента във фактическия си състав: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното – чл.45,ал.2 от ЗЗД.

Съдът намира, че по делото се установиха твърдените от ищеца деяния от страна на синдика, които самия синдик не оспорва – това са дейностите по подаване на ГФО за 2016г. , но това е станало през 2018г. и съдът намира, че това е в период, в който ищецът е бил изпълнил задължението си по чл.640 ТЗ да предаде на синдика относимата търговска и счетоводна документация, което се установи от обсъдения по-горе приемо-предавателен протокол. Синдикът е могъл да се снабди с всички подадени декларации, ревизионни актове от страна на несъстоятелния длъжник  от НАП, а с подадените ГФО и от НСИ и АВ, които са публични институции.

Другото оспорено действие е оттегляне на предявения от ищеца иск и прекратяване на заведеното дело т.д.1828 от 2014г., СГС ,6-15 св. за установяване погашенията на ищеца по кредити спрямо банка П.Б. АД. Съдът приема, че прекратяване на делото не е било в правомощията на синдика, от една страна както той сам признава, вече е бил освободен. От друга стара това се явява нарушение на изпълнение на задължението му да попълва масата на несъстоятелността, какъвто е бил предмета на прекратеното дело 1828/2014г. При осъществяване тази негова публична функция същият не може да прекратява, като оттегля или прави отказ от исковете по този вид дела.

С оглед на изложеното съдът намира, че действията по изготвяне на ГФО за 2016г. от синдика и публикуването му в ТР и действието по оттегляне на иска и прекратяване на делото, което по същество установява вземания и касае попълване масата на несъстоятелността са противоправни.

Независимо от противоправността на тези  действия обаче, съдът намира, че в конкретния случай не се установява съществен елемент от фактическия състав на отговорността на синдика – нанесена вреда, още повече в тези огромни размери. Тезата на ищеца е, че като несъстоятелно дружество е увреден със сумата, която е прехвърлил на цесионера и която не е била приета от синдика и в включена в списъка на приетите вземания , като  по същество това са вземания, които той имал като вземане от банката, която му е била кредитодател и които суми са приети в производството, като вземания на банката. Като не е приел тези му вземания, а е приел вземания на банката синдикът го е лишил от възможността да се оздрави и да възстанови дейността си.  Съдът намира, че именно тези твърдения, за такава вреда в тези размери не се установява по делото. Прекратеното дело е било в размер за сумата от 150 600 лв./ признати от ответника / ,като частичен иск, като от исковата молба по която това дело е образувано  се установяват само 25 000 лв.  Вземането е било прехвърлено, както сам ищецът твърди и цесионерът е бил участник в това исково производство. До момента на влизане в сила на определението за прекратяване то е могло да се оспорва от третото лице помагач. Включително и от участващия в лично качество управител на ищеца. Освен това вземането вече е било на това трето лице и ако биха настъпили вреди то те биха били само за него. Пряка причинна връзка с едно бъдещо оздравяване чрез тези суми в производството по несъстоятелност съдът намира, че не е налице . От обсъдените по-горе съдебни решения се установява какво е вземането на банката, поради което не може да се приеме, че синдикът незаконосъобразно е включил и приел в производството по несъстоятелност на ищеца суми, които не й се дължат. Част от втората фаза на производството по несъстоятелност преди осребряване на имуществото е именно приемане вземанията на кредиторите, които са предявили такива и разрешаване на споровете във връзка с тях. Поради това съдът не приема, че имаме противоправност от страна на синдика при изготвяне на списъците за приети и неприети вземания. Цесионерът, при неприемане на неговото вземане също е могъл да проведе производство по чл.694 от ТЗ, за което няма представени доказателства.

По отношение погрешните ГФО съдът намира, че е в тежест на ищеца да установи как конкретно погрешно изготвения ГФО и дал 2016г. като нулева такава уврежда ищеца, като за това обстоятелство са необходими и специални счетоводни познания. Предвид, че не е ангажирана експертиза, а представената такава по друго дело, съдът не би могъл да ползва, то съдът приема, че по делото не е установено от така подадения ГФО за 2016г. от синдика какви вреди са произтекли за ищеца. Действително по делото са били приети вземанията на банката, приети са вземанията на НАП, но едва ли ГФО подаден от синдика е причината за това.  В производството се проверяват отново доказателствата на които всеки един кредитор основава вземанията си. При оспорване те са предмет на проверка от страна на съда по реда на чл.692 от ТЗ . Ищецът е имал възможност и я е упражнил, като е оспорвал приетите вземания на банката и в производството по чл.694 от ТЗ и както се посочи по-горе, с влезли в сила съдебни решения тези вземания са били установени.

От обсъденото по-горе може да се направи безспорно извод, че  от незаконосъобразните, противоправни действия на синдика Ш. не са произтекли вреди за длъжника. Вредата  е основен елемент от фактическия състав на отговорността на синдика и именно за нейното преодоляване се следва обезщетение. След като не е налице вреда от действията на синдика, то искът с правно основание чл.663,ал.3 от ТЗ се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

Страните не претендират разноски и същите остават за всяка от тях, както са ги направили.

Ищецът предвид, че не е внесъл първоначална такса дължи такава при постановяване на настоящото съдебно решение и следва да бъде осъден да я заплати в размер на 4 % от предявения материален интерес от 55 945 619.72 лв. или да заплати за ДТ см.СГС сумата от 2 237 824.78 лв.

Водим от горното съдът

 

                            Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „А.П.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК ******** , гр.Русе, п.к.7000, бул.********ет.********срещу М.Г.Ш. ЕГН *********,*** предявен на основание чл.663,ал.3 от ТЗ за заплащане на обезщетение за нанесени вреди в размер на 28 604 541.15 евро в левова равностойност от 55 945 619.72 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „А.П.Е.“ ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК ******** , гр.Русе, п.к.7000, бул.********ет.********да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, бул. Витоша № 2 държавна такса в размер  на  2 237 824.78 лв. /два милиона двеста тридесет и седем хиляди и осемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/.

         РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Ю.Б.“ АД /универсален правоприемник на Б.П.Б.“ АД/ ЕИК*******на страната на ответника М.Г.Ш.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: