О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Търговище 24.08.2018 година
Търговищкият окръжен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на двадесет и
втори август, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Т.Д. № 50 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.374 във връзка с чл.140, ал.1 и 3 ГПК.
Предявен е иск от „Аксис“ ООД в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Р.М. срещу Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано съвместно от всеки двама от
изпълнителните директори Л.Х. и Е.М. за установяване несъществуването и дължимостта на приети в производството по несъстоятелност
на „АКСИС“ ООД вземания на банката в размер на 312 603,33 лв., с правно
основание чл. 694, ал. 1, т.1 от Търговския закон
В
исковата молба (ИМ) по допустимостта на иска се твърди, че ищецът и длъжник в
производство по несъстоятелност - „АКСИС“ ООД, е подал възражение, по реда на
чл.690, ал.1 ТЗ, срещу прието вземане на ответната банка. С Определение
№113/22.03.2018т., постановено по т.д.№ 34/2017г. по описа на Окръжен съд
Търговище, съдът по несъстоятелността е оставил това възражение без уважение,
което определение е обявено в ТР на 23.03.2018г.
По
основателността на иска се оспорва дължимостта на
предявеното и прието вземане от кредитора като неоснователно и недоказано,
както по основание, така и по размер. Твърди се, че не се дължи изцяло, а в
условията на евентуалност, частично до размера, който се докаже като недължим
от длъжника на кредитора по Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006 г. и
Договор за банков кредит - овърдрафт№ 1154/28.05.2007 г. „Уникредит
Булбанк” АД не е изпълнило поетите с Договорите задължения и не е превело по
банкова сметка ***а. Кредитополучателят не е получил реално сумата по
процесиите договори за кредит, т.е. ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение по договора да предаде на кредитополучателя сумата по кредитите.
Дори
и в хода на настоящото производство да се установи, че “Уникредит
Булбанк”АД е предало реално сумата по кредита на кредитополучателя по
Договорите за банков кредит, сумите, приети от синдика и за които съдът остави
без уважение подаденото възражение от длъжника против предявените и приети
вземания на кредитора не представляват ликвидни и изискуеми задължения на ищеца
към кредитора “УникредитБулбанк” АД, а именно
актуален дълг като главница и актуален дълг лихви към 07.09.2017 г и
към 10.11.2017 г. Ако ищецът - кредитополучател и
длъжник има задължение към кредитора, то задължението не е в посочените размери
съгласно предявеното и прието вземане.
В
условията на евентуалност, в случай, че се установи, че кредитите са предоставени
на кредитополучателя и са усвоени от него, по договорите за кредит са
извършвани погасителни вноски от страна на кредитополучателя, като плащанията
от негова страна не са отразени в счетоводството на кредитора. Размерът на
вземането е неоснователно и недоказано, поради което го оспорвам, тъй като е
неточно определен, а и задължението към банката -
кредитор е изплатено.
Годишният лихвен процент по кредита,
начисляван върху редовната главница, е определен съгласно договорите. Сочи се
още, че лихвеният процент, начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието, се формира като сбор от приложимия към датата
на просрочие размер на годишния лихвен процент за
редовен дълг и надбавка за просрочие в процентни
пункта. Това е противоречиво и не води до извод за това как точно се определя
лихвата, което рефлектира върху определянето на размера на просрочения дълг, претендираната лихва и начинът на формирането й, както и
върху размера на иска като цяло.
Видно
от Договорите за кредит, годишният лихвен процент представлява сборът от приложимия
към датата на олихвяването променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив
Базов -лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент
в размер на процентни пункта. В договорите също така се сочи, че годишният лихвен
процент, начисляван върху редовната главница, е приложимият към датата на договора
Базов лихвен индекс/приложимата към датата на договора премия.
От горе
изложеното може да се направи извод, че лихвеният процент по кредитите е променлива
величина, която зависи от няколко различни фактора, поради което е погрешен
изводът на кредитора, предявявайки вземането си, че годишният лихвен процент по
кредита е във фиксирана стойност за целия срок на договора.
Оспорват
се клаузите по Договорите за банков кредит, уреждащи размера и начина на
формиране на лихвата, като неравноправни по смисъла на чл. 143,т. 3,т: 9, т:
10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП поради противоречие със закона и противоречие с
добрите нрави. Поради неравноправния им характер, същите се явяват нищожни на
основание чл.26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 146, ал. I от ЗЗП, с оглед на което
същите се оспорват като нищожни. В договора за кредит не се нравят пояснения и разяснения
какво се има предвид
под „промяна на условията на финансовите пазари”,
„съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс и/или до
допълнителни разходи по предоставените кредити”, като неизчерпателно е
посочено, че следва промяна в условията на договора и при „възникване на други
обективни обстоятелства”.
Оспорва
се настъпването на предсрочна изискуемост на кредитите. По смисъла на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й; При липса на достигнало до кредитополучателя
волеизявление, което да е удостоверено чрез официален или изходящ от длъжника
документ, -предсрочна изискуемост не е настъпила.
На
следващо място, се оспорват вземанията като изцяло неоснователен и недоказан и
по размер. Твърди се, че сумите, посочени от кредитора по пера, а именно
просрочена главница и лихви, не са реални и ако се дължат, то не се дължат в
посочените в иска размери.
На
основание чл. 110 от ЗЗД в ИМ се прави възражение за изтекла 5-годишна
погасителна давност за претендираната от кредитора
сума за главница и на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД възражение за изтекла
3-годишна погасителна давност на претендираните от
кредитора лихви, в това число договорна лихва и наказателна лихва, като се твърди,
че претенциите за главница и лихви са погасени по давност, а в условията на
евентуалност се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за
цялото вземане на кредитора, на
основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Срещу
длъжника са издадени изпълнителни листове за събиране на сумите по двата
договора за кредит с №№1038/12.04.2006 г. и 154/28.05.2007 г. Въз основа на
така издадените изпълнителни листове е образувано изпълнително дело № 818/2009
г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с
район на действие ОС - гр. Търговище, което считам за прекратено, на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. В периода от образуване изпълнителното дело по
описа на ЧСИ с район на действие ОС гр. Търговище, в продължение на две и
повече години взискателят не е поискал редовно и
надлежно извършването на изпълнителни действия, както и такива не са били извършени
от съдебния изпълнител, поради което, изпълнителното дело по описа на ЧСИ, с
район на действие ОС Търговище, е прекратено по силата на закона.
Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че
вземането на кредитора спрямо ищеца е погасено по давност, като същата е
изтекла още преди датата на предявяването на вземанията в производството по
несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 685а от ТЗ, което съгласно
първоначалния списък на синдика по реда на чл. 689 от ТЗ, е станало едва след
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
датата на издаване на изпълнителните листове по посочените частни граждански
дела по описа на Районен съд -гр. Търговище — Гр.Д № 1474/2009 г. и ЧГр.Д № 1478/2009 г.
Така
също кредиторът е пропуснал 10-годишният срок за подновяване на ипотеката, като
обезпечение по договор № 1038 от 12.04.2006 г., това е направено едва по-късно,
поради което тя има ред от новото вписване, а не се ползва с привилегията на
вписаната по-рано, но неподновена ипотека. В самия договор за ипотека (по
смисъла на чл. 167 от ЗЗД) не е посочен размерът на лихвите и сумата, за която
се учредява ипотеката, въпреки че такива в договора са уговорени. Договор за
банков кредит №1038 от 12.04.2006 е сключен преди длъжника да е станал собственик
на имота, за който се сключва договора за ипотека. Аксис
ООД става собственик на имота на следващия ден 13.04.2006 г.. Т.е. считам, че
обезпечението, за което се сключва, не е реално, а договорът е без предмет.
Предварително са уговорени начини за удовлетворяване на кредитора, различен от
тези, които са предвидени в закона, следователно те са в противоречие с него.
Договорена е ипотека въз основа на Договор, който е базиран на собственост,
която не съществува.
Предвид всичко това, се иска да се признае за установено, че ищецът
„АКСИС” ООД, с ЕИК *********, в открито производство по несъстоятелност по ТДН
№ 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, длъжник в това
производство не дължи и не съществува вземането на кредитора УниКредит Булбанк АД, с ЕИК: *********, с приети вземания
съгласно списък, съставен от синдика на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съгласно Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006 г.
и Договор за банков кредит - овърдрафт № 1154/28.05.2007 г.,както и да се признае
за установено вземането по Договор за банков кредит №
1038/12.04.2006 г. има ред от новото вписване на
ипотека, тъй като същата не е била подновена преди изтичането на 10-годишния
срок от вписването й. Иска се присъждане
на сторените в настоящото производство разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на това твърденията
и възраженията се иска да се изискат и
приложат от Районен съд гр. Търговище, служба Архив,
Гр.Д № 1474/2009 г. и ЧГр.Д № 1478/2009 г. и
двете по описа на PC гр. Търговище както и копие от изпълнително дело № 818/2009 г. по
описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. № 769, с
район на действие ОС - гр. Търговище.
Иска се и назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на следните въпроси:Какъв е размерът на
главницата и лихвите, като не се вземат предвид правени изменения от страна на Банката-Картоиздател на лихви, такси и други
възнаграждения, включително въвеждането на нови, на основание от Общите условия
и договорите, както и направените плащания на погасителни вноски да се отнесат
правилно според разпоредбата на чл. 76 ЗЗД; коя е последната редовно погасена,
коя е първата просрочена вноска по Договорите и кога е настъпила предсрочната
изискуемост съгласно договореното?
В срока и по реда на чл.367
от ГПК е постъпил отговор от ответната страна- Уникредит
Булбанк АД, ЕИК *********. В същия се излагат следните съображения: Така предявеният установителен
иск в частта му, с която се оспорва вземането на банката като неоснователно и
недоказано по основание и по размер, тъй като същата не е изпълнила
задълженията си по Договор за банков кредит № 1038 от 12.04.2006г. и Договор за
банков кредит-овъдрафт № 1154 от 28.05.2007г. и не е
предоставила на „АКСИС” ООД уговорените в договорите суми, и че дори и да се
установи, че е предоставила уговорените с договорите суми, то те не били
усвоени от кредитополучателя, че извършените по двата договора плащания от
страна на дружеството-длъжник не били отразени в счетоводството на Банката,
поради което и размерът на вземането бил различен от размера на предявеното и
прието вземане, както и възражението по отношение начина на определяне и
начисляване на лихвата по двата договора, и във връзка с това твърдяна нищожност
в хипотезата на чл. 143 от ЗЗП и оспорената предсрочна изискуемост по двата
договора за кредит, е недопустим.
Приетите в производството
по несъстоятелност вземания на кредитора УниКредит
Булбанк АД произтичат от два договора за банков кредит: Договор за банков
кредит № 1038 от 12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овъдрафт
№ 1154 от 28.05.2007г., по които договори кредитополучател е „Аксис” ООД. Вземанията на доверителя ми са предявени в
развили се преди откриване на производството по несъстоятелност заповедни
производства, предмет на ч.гр.д. № 1474/2009г. на Районен съд - гр. Търговище и
ч.гр.д. № 1478/2009г. на Районен съд - гр. Търговище. Дългът към Банката е обективиран съответно в издадените: изпълнителен лист от
27.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение № 755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. №
1474/2009г. и изпълнителен лист от 06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение
№ 717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д. № 1478/2009г. Заповедите за изпълнение и са
стабилизирани, тъй като длъжникът „Аксис” ООД не е
депозирал възражение срещу тях. Поради това, оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако
не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Извън изрично
уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита. Предявеното
възражение на длъжника по чл. 692 ТЗ и предявеният настоящ иск с правно
основание чл. 694 ТЗ целят отричането със сила на присъдено нещо на вземане, обективирано в стабилизирани заповеди за изпълнение по чл.
417 ГПК. Оспорването на вземането по заповедите за изпълнение се основава на
факти, които са били известни на ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за
възражение по чл. 414 ГПК, вкл. тези факти не са от категорията на предвидените
в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили,
новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Твърдят се пороци,
които водят до изначална недължимост на вземането и
имат правоизключващ характер като същите не могат да
обосноват приложението на извънредните способи за защита на длъжника.
На следващо място в исковата
молба се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за претендираните суми по главницата, съответно 3-годишна
погасителна давност по отношение на лихвите. Длъжикът
твърди наличие на перемция по смисъла на чл.
433,ал.1,т. 8 от ГПК. Така формулираното възражение е недопустимо и не може да
бъде предмет на иска по чл. 694 от ТЗ. Изпълнителното производство е уредено
със специални законови норми, поради което и длъжникът е имал право да брани
правата си в рамките на изпълнителния процес и съобразно нарочната уредба,
визирана в ГПК, то докато е траело изпълнителното производство, което е спряно
по силата на съдебното решение за откриване на проиводството
по несъстоятелност. Изложеното оплакване за перемция
е заявено за първи път с настоящия иск и не е било твърдяно във възражението по
чл. 690 от ТЗ, поради което и считаме, че същото е недопустимо и на това
основание. Отделно от гореизложеното, не става ясно коя е датата, на която е
настъпила твърдяната от длъжника перемция. Факта, че
не са налице предпоставките по чл. 433,ал.1,т.8, се потвърждава по несъмнен
начин от писмените доказателства, приложени по изпълнително дело №
20097690400818. Не е спорно между страните, и ищецът по настоящият иск не
отрича, че възоснова на издадените изпълнителни
титули, цитирани по-горе - изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно заповед
за изпълнение № 755 от 27.11.2009Г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. и изпълнителен
лист от 06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение № 717 от 06.11.2009г. по
ч.гр.д. № 1478/2009г., двата на PC Търговище, доверителят ми УниКредит Булбанк АД е образувал на 21.12.2009г.
изпълнително дело № 20097690400818 по описа на Частен съдебен изпълнител Анелия
Заговора, per. № 769 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд град Търговище. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
погасителната давност за вземането се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Съгл. ТР № 2/26.06.2015г. по т. № 2/201 Зг. на ОСГТК
на ВКС,в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие. Искането на бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността. По изрична разпоредба на закона давността се прекъсва в
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова давност
започва да тече с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение.
В настоящия случай, в рамките на образуваното изпълнително производство от
доверителя ми срещу „Аксис” ООД са проведени общо 15
публични продани по отношение на ипотекираните в
полза на Банката недвижими имоти, последната от които с времетраене от
10.04.2017г-10.05.2017г., искани са и са извършвани регулярно други
изпълнителни действия по молба на кредитора. Предвид на това, не е налице и
хипотезата на чл. 433,ал.1,т. 8 от ГПК. Твърденията на длъжника за перемция са неверни и не са подкрепени с никакви
доказателства.
Най-сетне, перемирането на изпълнителното производство, не погасява
правото на вземане на кредитора, най-малкото, защото той може да образува въз основа
на същите изпълнителни титули друго изпълнително производство, поради което и
смесването на институтите на перемцията с института
съществуване на вземането е неправилно и не би могло да обоснове несъществуване
на вземането на банката. Отделно от
гореизложеното, не става ясно коя е датата, на която е настъпила твърдяната от
длъжника перемция.
На последно място ищецът по
настоящия иск и длъжник в производството по несъстоятелност, прави оплакване
срещу включването на УниКредит Булбанк АД в списъка в
приети вземания с превилегията по чл. 722,ал.1,т.1 по
отношение вземането, произтичащо от Договор за банков кредит № 1038 от
12.04.2006г. Оспорването на превилегията с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.1 от ТЗ по отношение на процесното
вземане е неоснователно. Не е спорно между страните, че за обезпечаване на
вземането на УниКредит Булбанк АД по Договор за
банков кредит № 1038 от 12.04.2006г., е вписана Законна ипотека, вписан в
CB-Търговище под вх. № 46, том 2, дв.вх. № 1453 от
14.04.2006г. Законната ипотека е вписана наново на 13.10.2016г. с вх. № 58, т.
I, дв.вх. № 5214 в АВп,- СВп при PC Търговище.
Към датата на предявяване
на вземането на Банката има вписана Законна ипотека, вписан в CB-Търговище под
вх. № 46, том 2, дв.вх. № 1453 от 14.04.2006г.,
вписана наново на 13.10.2016г. с вх. № 58, т. I, дв.вх.
№ 5214 в АВп,- СВп при PC
Търговище. Няма учредена друга ипотека за същия имот между двете вписвания.
Между двете вписвания няма извършена прехвърлителна
сделка, чието вписване да е преди новото вписване на ипотеката. Ипотеката не е
заличена по реда на чл. 22 ПВп.
Вписването е елемент от
фактическия състав на учредяване на ипотеката. Същата зависимост е установена и
при погасяването на ипотеката: заличаването погасява ипотеката (чл. 179, ал. 3,
изр. 1 ЗЗД). Действително, действието на ипотеката между вписването и
заличаването й в определена степен е обусловено и от един допълнителен фактор -
10-годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай, неподновената в
срок законна ипотека има ред от новото вписване, но на старата ипотека. В
конкретния случай, неподновената в срок законна ипотека има ред от новото
вписване, но на старата ипотека.
Предвид горното се иска
отхвърляне на така предявеният установителен иск като
недопустим, евентуално неоснователен с искане за присъждане и на направени по
делото разноски.
Във връзка с възраженията
по иска се представят и молят да бъдат приети писмени доказателства както и да
се назначи съдебно счетоводна експертиза със следната задача: Какъв е размерът
на задължението на „Акис” ООД към УниКредит
Булбанк АД, произтичащо от Договор за банков кредит № 1038 от 12.04.2006г., за
което е издаден изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно заповед за
изпълнение № 755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. на Районен съд - гр.
Търговище, като вещото лице даде заключение за размера на задължението към
датата на предявяване на вземането на Банката пред съда по несъстоятелността, в
т.ч. главница, присъдена по изпълнителен лист договорна лихва, както и законна
лихва върху главницата от 05.11.2009г. /датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 в съда/ до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
както и законната лихва от датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност до датата на предявяване на вземането, като вземе предвид
извършени погашения, ако има такива. 2. Какъв е размерът на задължението на „Акис” ООД към УниКредит Булбанк
АД, произтичащо от Договор за банков кредит-овърдрафт № 1154 от 28.05.2007г.,
за което е издаден изпълнителен лист от 06.11.2009г. съгласно заповед за
изпълнение № 717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д. № 1478/2009г. на Районен съд - гр.
Търговище, като вещото лице даде заключение за размера на задължението към
датата на предявяване на вземането на Банката пред съда по несъстоятелността, в
т.ч. главница, присъдена по изпълнителен лист договорна лихва, както и законна
лихва върху главницата от 05.11.2009г. /датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 в съда/ до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, както и законната лихва от датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност до датата на предявяване на вземането, като
вземе предвид извършени погашения, ако има такива. При извършване на
експертизата вещото лице да извърши проверка за счетоводните записвания при
Банката, длъжника и по изп. дело № 818/2009г. на ЧСИ
Анелия Заговора.
Постъпил е отговор на
исковата молба и от синдика на дружеството в производство по несъстоятелност, в
който се излагат съображения, че направените в отговора на ответната банка
възражения за недопустимост на установителния иск
относно не дължимост на сумите по двата договора за
кредит е неоснователно.
В отговора се твърди, че по договорите са плащани погасителни вноски, които
не са отразени в справките на Банката.
В срока и по реда на чл.372,
ал.2 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. В нея, във връзка с
твърдението за реда за удовлетворяване на Банката, поради пропуснат срок за
подновяване на ипотеката, като обезпечение на вземанията се възразява и срещу
включването в това обезпечение на имот с идентификатор 73626.504.780.1 със
застроена площ от 13 кв.м., с
предназначение:промишлена сграда с адрес: Търговище, ул.“Трайко Китанчев“№12 не е собствен на дружеството в производство по
несъстоятелност, поради което се иска признаване на това обстоятелство.
Оспорват се всички възражения в отговора на банката, като неоснователни.
Представят се писмени
доказателства.
В срока и по реда на чл. 373
от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника по делото, в който същият
подържа изложеното в първоначалния отговор по исковата молба. Оспорва нововъведеното обстоятелство, за описаната в допълнителната
ИМ сграда.Възражението за придобита давност на същата може да се прави от лице
с правен интерес от това.
По допустимостта на
иска:
Не се спори от страните по
делото, че вземанията на Банката се основават в развили се, преди откриване
производството по несъстоятелност на ищеца, заповедни производства, предмет на
ч.гр.д.№ 1474/2009г. и ч.гр.д.№ 1478/с.г. по описа на Районен съд Търговище.
Дългът към Банката е обективиран
съответно в издадените: изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно заповед за
изпълнение № 755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. и изпълнителен лист
от 06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение № 717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д.
№ 1478/2009г. Заповедите за изпълнение са стабилизирани, тъй като длъжникът „Аксис” ООД не е депозирал възражение срещу тях. Поради
това, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира,
освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК. Извън
изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита.
Предявеното възражение на длъжника по чл. 692 ТЗ с дата и предявеният
настоящ иск с правно основание чл. 694 ТЗ целят отричането със сила на пресъдено нещо на вземане, обективирано
в стабилизирани заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК. Оспорването на вземането
по заповедите за изпълнение се основава на факти, които са били известни на
ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, вкл.
тези факти не са от категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК,
тъй като нямат качеството на новонастъпили,
новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства.
Предвид горното
настоящата инстанция приема, че така предявеният установителен
иск В ЧАСТТА за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната Банка
312 603,33 лв. тъй като не е получил такъв заем, дори и да е получил заемите те не са усвоени от
кредитополучателя, извършените по двата договора плащания от страна на дружеството-длъжник
не са отразени в счетоводството на Банката, поради което и размерът на
вземането бил различен от размера на предявеното и прието вземане, както и
възражението по отношение начина на определяне и начисляване на лихвата по
двата договора, и във връзка с това твърдяна нищожност в хипотезата на чл. 143
от ЗЗП и оспорената предсрочна изискуемост по двата договора за кредит, е
недопустим. Предвид това производството в тази му част следва да се прекрати.В
тази насока виж Р.-№76 от 07.05.2013г. по гр.д.І 391/2012г.-IV г.о. ВКС.
В останалата част
възраженията за размера на дълга към настоящия момент; недължимост
на същия поради погасяването му по давност, независимо от образуването на изпълнителното дело, и признаване за
установено, че имот с идентификатор 73626.504.780.1 със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение:промишлена сграда
с адрес: Търговище, ул.“Трайко Китанчев“№12 не е
собствена на дружеството в производство по несъстоятелност са допустими и
следва да се разгледат. Предявени са в срока визиран в чл.694, ал.6 от ТЗ
По доказателствените
искания:
Намира за основателни
исканията за приемане на приложените към ИМ, допълнителната ИМ и отговора на
същата, писмени доказателства, като относими и
допустими към спора. Основателно е и искането за изискване и прилагане на
фотокопие на изп.д.№ 818/2009г. по описа на ЧСИ
А.Загорова с рег.№ 769 и с район на действие-ОС Търговище.
Във връзка с установяване
точния размер на дължимия дълг по двата договора за кредит към настоящия момент и направените до този момент плащания както и
с оглед извършената частична продажба на обезпеченото имущество, искането за
назначаване на ССЕ със задача, поискана в отговора на исковата молба, е
основателно и следва да се уважи.
Останалите доказателствени искания, следва да се оставят без уважение,
като неотносими към спора.
Водим от горното и на осн.чл.374 във вр. с чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по така предявеният установителен
иск В ЧАСТТА за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната Банка
312 603,33 лв. тъй като не е получавал такъв заем, дори и да е получавал
заемите, те не са усвоени от кредитополучателя, извършените по двата договора
плащания от страна на дружеството-длъжник не са отразени в счетоводството на
Банката, поради което и размерът на вземането бил различен от размера на
предявеното и прието вземане, както и възражението по отношение начина на
определяне и начисляване на лихвата по двата договора, и във връзка с това
твърдяна нищожност в хипотезата на чл. 143 от ЗЗП и оспорената предсрочна
изискуемост по двата договора за кредит, поради недопустимост на иска в тази му
част.
ИСКОВАТА
МОЛБА в останалата и част е редовна
и допустима
ДОПУСКА
за приемане приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ фотокопие на изпълнително д.№ 818/2009 по
описа на ЧСИ А.Загорова с рег.№ 769 и с район на действие – ОС Търговище.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се
запознае с доказателствата по делото даде отговор на следните въпроси: Какъв е размерът
на задължението на „Аксис” ООД по двата договора за
кредит към датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, както и законната лихва от тази
дата до датата на предявяване на вземането, като вземе предвид извършени
погашения, ако има такива както и с оглед извършената частична продажба на
обезпеченото имущество по образуваното изпълнително дело. Експертизата да се
изготви от в.л.- икономист Елена Банкова от гр.Търговище, при депозит от 200
лв., вносим от ответника по делото в едноседмичен
срок от съобщаването му за това.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права – установяване несъщсетвуването на вземане на УниКредит Булбанк АД, с ЕИК ********* по Договор за банков кредит № 1038 от 12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овъдрафт № 1154 от 28.05.2007г., поради погасяване на задълженията по давност. Липса на превилигированост на вземането на банката с оглед пропускане срока за подновяване на ипотека за обезпечение на вземането. Имот с идентификатор №73626.504.780.1 със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение:промишлена сграда с адрес: Търговище, ул.“Трайко Китанчев“№12 не е собствена на дружеството в производство по несъстоятелност, тъй като имота не е включен в договора за продажба между „Терем“ ЕАД и „Аксис“ ООД.
2.правната квалификация
на претендираните от ищеца права-
отрицателен установителен иск с правно чл. 694 ал.1, т.1 от ТЗ
3.права и обстоятелства,
които се признават – няма такива.
4.обстоятелства, които
не се нуждаят
от доказване- няма такива.
5.Разпределение на
доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти
- всяка от една от страните
следва да докаже твърдяните от нея факти.
Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея
факти:
Ищецът следва да докаже основанието за недължимост на задължението на ответника по двата договори за кредит; липсата на превилигироване вземане на ответната Банка както и обстоятелството, че имота описан в допълнителната искова молба не е негова собственост.
Ответникът следва да докаже възраженията за дължимост на исковата сума, превилигироваността на своето вземане с оглед наличието на ипотека като обезпечение на вземането както и всички компоненти на тази ипотека с оглед възражението за описания по-горе недвижим имот, за който се твърди, че не е собствен на несъстоятелния ищец.
Искът подлежи на разглеждане
по реда на
глава тридесет и втора от ГПК- „Производство по търговски спорове”.
УКАЗВА
на страните, че в първото съдебно заседание СА ДЛЪЖНИ да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище
по твърдяните от насрещната страна
обстоятелства.
НАПЪТВА страните към МЕДИАЦИЯ като способ за доброволно
уреждане на спора – за което
могат да се обърнат към
всеки медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
НАСРОЧВА разглеждането на т.д. № 37/2018 г. по описа на ОС Търговище в публично заседание
на 05.10.2018г. от 11.00ч., за която дата и час
се призоват страните по делото и вещото лице.
ПРЕПИС
от определението да се връчи
на страните ведно с призовките за първото по
делото заседание, на осн.чл.374 ал.2 от ГПК.
На ищеца да се връчи и препис от допълнителния писмен отговор.
Съдия-докладчик: