О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номeр 1079 Година 2017, 16 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети въззивен
граждански състав, на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в
закрито съдебно заседание, на основание чл.267 от ГПК, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. МАРТИН БАЕВ
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 722 по описа за
2017г.
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община
Несебър със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10,
представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров против решение № 12/19.01.2017г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр. дело № 405/2016г., с което общината
е осъдена да заплати на М.Ф.П. *** сумата от 70 000 лева, представляваща
нанесени на последната неимуществени вреди в
резултат
на настъпилата при трудова злополука на 10.10.2013г. смърт на баща й Филчо
Великов Янчев, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 21.10.2013г.
до окончателното й изплащане, съдебно-деловодни разноски в размер на 934 лева и
2 800 лева – държавна такса. Иска се от съда да отмени решението в
обжалваната част.
Въззивната страна изразява недоволство
от решението в обжалваната част и твърди, че същото е постановено при
съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
Пресъздава фактическата установеност по делото и релевира оплакване, че отказът
да се спре делото до разрешаване на спора по гр. дело № 13555/2015г. по описа
на СГС, е незаконосъобразен. Това, според въззивника е довело до материална
незаконосъобразност на решението в оспорената част. Според въззивната община,
изплатеното на Ф. обезщетение от „ОЗК - Застраховане“ АД в размер на
70 000 лева и присъденото в нейна полза обезщетение в размер на 30 000
лева са навои обстоятелства, които са от съществено значение за правилното
разрешаване на спора. Поради това, прави искане да се задължи въззиваемата
страна да представи споразумението, сключено между нея и третото лице – помагач
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, въз основа на което е изплатена сумата от
70 000 лева и платежното нареждане за изплащането. Направено е и искане да
се изиска и приложи гр.дело № 13555/2015г. по описа на СГС.
Препис от въззивната жалба е връчен на М.Ф.П.,
която представя писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В отговора П. твърди, че претенцията с
правно основание чл.200 от КТ не е обусловена от изплащането на обезщетение от
„ОЗК – Застраховане“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
тъй като първата от тях е безвиновна отговорност, а втората – виновна
отговорност по чл.226 от КЗ (отм.). Приложението на чл.200, ал.4 от КТ според
въззиваемата страна е възможно само в хипотезата, в която застрахователното
обезщетение е дължимо по застраховка за трудова злополука между работодател и
застраховател. Не прави доказателствени искания. Представя заверен препис от
решение по гр.дело № 13555/2015г. по описа на СГС.
По делото е депозирана насрещна въззивна
жалба от М.Ф.П. *** против решение № 12/19.01.2017г. на Районен съд – Несебър в
частта, в която е отхвърлен иска й против Община Несебър за сумата над
70 000 лева до претендирания общ размер от 150 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увредата –
21.10.2013г. окончателното й изплащане.
В насрещната въззивна жалба П. твърди,
че решението в отхвърлителната част е постановено в несъотвествие с
матералноправната норма на чл.52 от ЗЗД и с процесуалната разпоредба на чл.236,
ал.2 от ГПК. Съдът според въззивницата не се е обосновал с фактите от
действителността и с практиката на Бургаския окръжен съд и на Софийския районен
съд. Не прави доказателствени искания.
При проверката, извършена по реда на чл.267,
ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Препис от решението е връчен на Община
Несебър на 26.01.2017г. Въззивната жалба е подадена на 09.02.2017г. – в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която решението в
обжалваната част представлява неблагоприятен съдебен акт. Поради това, жалбата
е процесуално допустима и делото трябва да се внесе в съдебно заседание за
разглеждане и решаване. Едновременно с това, съдът трябва да се произнесе по
допустимостта на доказателствените искания на страните.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства,
които не са били допуснати от първоинстнационния съд поради процесуални
нарушения. В конкретния случай от материалите поделото е видно, че Община
Несебър е поискала спиране на производството по делото до приключване на спора
по гр. дело № 13555/2015г. по описа на СГС. Произнасяне по спирането не е
направено. С протоколно определение е оставено без уважение само искане за
прекратяване. Поради това, приобщаването на посоченото от въззивната община
споразумение между третото лице- помагач и въззиваемата П., следва да се
допусне. Искането за прилагане на гр.дело № 13555/2015г. по описа на СГС като
доказателство е неоснователно, тъй като решението по това дело е представено, а
при справка в сайта на Апелативен съд – София се установи, че същото е висящо и
е насрочено за 02.10.2017г.
Препис от решението е връчен на М.Ф.П.
на 06.03.2017г. В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба, която
отговаря на изискванията за форма и съдържание и е насочена срещу тази част от
решението, която е неблагоприятна за П.. Поради това, насрещната въззивна жалба
е процесуално допустима.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, V
въззивен сътав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Община
Несебър със седалище и адрес на управление в гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ № 10,
представлявана от кмета Николай Кирилов Димитров против решение №
12/19.01.2017г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. дело № 405/2016г.,
с което общината е осъдена да заплати на М.Ф.П. *** сумата от 70 000 лева,
представляваща нанесени на последната неимуществени вреди в резултат на настъпилата при трудова
злополука на 10.10.2013г. смърт на баща й Филчо Великов Янчев, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 21.10.2013г. до окончателното
изплащане на сумата, съдебно-деловодни разноски в размер на 934 лева и
2 800 лева – държавна такса.
ДОКЛАДВА насрещната въззивна жалба на М.Ф.П.
*** против решение № 12/19.01.2017г. на Районен съд – Несебър в частта, в която
е отхвърлен иска й против Община Несебър за сумата над 70 000 лева до
претендирания общ размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на настъпване на увредата – 21.10.2013г. окончателното й
изплащане.
ВНАСЯ ВГД № 722/2017г. по описа на
Бургаски окръжен съд в съдебно заседание, насрочено за 22.06.2017г. от 09,40
часа.
ЗАДЪЛЖАВА М.Ф.П. *** да представи в
съдебното заседание на 22.06.2017г. споразумение, сключено между нея и третото
лице – помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, въз основа на което е изплатена
сумата от 70 000 лева и платежното нареждане за изплащането им.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община
Несебър да се приложи като доказателство по делото гр.дело № 13555/2015г. по
описа на СГС.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, а при необходимост и
на електронен адрес, ако страните или техните процесуални представители са
посочили такъв по делото или ако същият е служебно известен на съда.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.