Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т.,
31.01.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Г.Т., наказателна колегия,
в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
Председател:
Росен Стоянов
в присъствието на секретаря Р.С., разгледа докладваното от
Съдията н.а.х.д. № 186 / 2016 г. по
описа на Районен съд - Г.Т. за 2016 г. и
за да се произнесе взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Л.Л. с ЕГН – **********
***, срещу наказателно постановление №
28 – 0000435 от 16.12.2015
г. издадено от Началника на Областен отдел „А.А.“ гр. Д., с
което на жалбоподателя за нарушение на
норма - чл. 43, ал. I, т. 1, б. „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническа изправност на пътните превозни средства издадена от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения /Наредба № Н-32 /
във вр. с чл. 30, ал. I, т. 4 от
същата наредба, на основание чл. 178а,
ал. VII, т. I, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Моли за
неговата отмяна като незаконосъобразно, като такова е постановено в нарушение на
процесуалните норми и материалния закон. Излагат се доводи за отмяна, а именно:
не е било ясно изискванията на кой нормативен акт са нарушени, липсва яснота в
какво се състои нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя С.Л. е
редовно призован, не се явява.
Административно наказващият орган е
редовно призован, не се представлява.
Районният съд, след като провери
изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.11.2015 г. на жалбоподателя е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия А-2015 №
212358, за това, че на 19.01.2015 г. около 11.49 часа, в гр. Г.Т. на ул. „Д. П.”
№ 23 в контролно технически пункт /КТП/ на фирма Х. ЕООД, притежаващо
разрешение с № 1404 за извършване на периодичен преглед за техническа изправност на пътно превозно
средство /ППС/, при извършване на периодичен
преглед за техническа изправност на МПС марка „Р.Л.” с рег. № **, с протокол № 7209815.
Жалбоподателят е допуснал следното нарушение: в качеството си на председател на
комисия, идентифицирал се в информационна система „Прегледи”, е допуснал да се
извърши преглед в нарушение на изискванията, определени в Наредба № Н-32, без
документ за платен данък върху автомобил, дължим към деня на извършването на
периодичния преглед, съгласно чл. 60, ал. VI от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/ или документ, че са освободени от данъци съгласно чл. 58 от ЗМДТ.
Посочено е, че с деянието са нарушени
разпоредбите на чл. 43, ал. I, т. 1, б.
„б“ във вр. с чл. 30, ал. I, т. 4
от Наредба № Н-32. Актът е
съставен в ОО „А.А.”, връчен на жалбоподателя, който e подписал акта.
Въз основа на този акт е издадено
атакуваното с жалбата наказателно
постановление, където е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и
за извършено нарушение на чл. 43, ал. I, т.
1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на
основание чл. 178а, ал. VII, т. I, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Разпитаните в хода на
съдебното производство – актосъставител и свидетеля по АУАН, че нарушението е
установено на основание на протокола за извършен на протокола от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на пътните превозни средства /ППС/
и писмо с рег. № 08-00-00-196/ 06.11.2015 г., съдържащо справка рег. № 15-31-1486/16.10.2015 г. на
териториална дирекция „Национална сигурност” -
Д..
Като писмени доказателства по делото са
приложени посочените документи, както и справка Изпълнителна агенция „А.А.”,
констативни протоколи и справка от отдел „Местни данъци и такси” – община Д..
Посочените документи са относими писмени доказателства по делото.
От така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. I
Наредба №Н –32 е въведено изискване към контролно техническите пунктове трябва
да има компютризирана система за управление на работата на средствата за
измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените
периодични прегледи на ППС. Тази информационна система е следвало да осигурява
автоматична проверка на платен данък върху ППС, когато е предоставен технически
съвместим с информационната система по тази алинея достъп до база данни за
платен данък от съответната община, както и възможност за еднозначно
идентифициране на документа за платен данък върху ППС, съгласно чл. 11, ал.
III, т. 17 и т. 18 от Наредба № Н – 32 .
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.
IV Наредба № Н-32 , при периодичен
преглед на ППС се следва да се представи документ за платен данък върху ППС,
изискуем към момента на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл.
60, ал. VI от ЗМДТ или документ, че са
освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ. Документите трябва да са
обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната
система по чл. 11, ал. III от Наредбата №Н-32, изисква се само когато от
автоматичната проверка не се получи
потвърждение, че не се дължи данък върху съответното ППС.
Приложение №5 към чл.31, ал.1 от
Наредбата №Н-32, представлява Методика за извършването на периодичен преглед за
проверка на техническа изправност на ППС, според която – част 2, раздел 1, т.2
/ в сила от 01.09.2014 г./ периодичният преглед на ППС се извършва, ако са
представени съответните документи по чл. 30 от Наредбата №Н-32, като преди
началото на прегледа председателят на комисията проверява представените
документи.
Следва и да се има предвид чл. 30, ал. IV от
Наредбата № Н-32, която норма регламентира правото на председателя на комисията
да изисква документ за платен данък върху ППС, когато при автоматична проверка
не се получи потвърждение, че не се дължи данък за съответното ППС.
Председателят трябва да сканира представения от лицето документ, маркиран със
стикер за еднозначно разпознаване, прегледът се
извършва след потвърждение, че не се дължи данък. Ако не се получи потвърждение, че не се дължи
данък върху съответното ППС, председателят на комисията отразява
несъответствията в протокола и не извършва периодичния преглед.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата №Н-32,
компетентността, респ. задължението за утвърждаване на елементите за маркиране
на документите за платен данък върху ППС или документ, че са освободени от
данък върху ППС, е на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А.А.” или
упълномощено лице, като общините
получават елементите за маркиране срещу
платена от тях цена.
От приложената по делото справка на
Изпълнителна агенция „А.А.”, се установява, че информационната система за
електронно регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на
техническа изправност на ППС е внедрена в процесния КТП на фирма Х. ЕООД на 04.08.2014 г. Информационната система за
извършване на периодични прегледи е изградена и считано от 18.01.2016 г. е
започнала автоматична проверка за наличието на платен данък върху ППС. По делото е установено, че на 19.01.2015 г.
процесния лек автомобил „Р.Л.” с рег. № **** е преминал в пункта технически
преглед. Видно, че към момента на
извършване на периодичния преглед не е налице достъп до базата данни на
общините за платени данъци върху ППС. Последното означава, че при извършване от
председателят на комисията автоматична проверка за платен данък върху ППС, няма
как да се получи потвърждение, че не се дължи данък. Съгласно Методиката при
липса на потвърждение, че не се дължи данък, дори и да се сканира в системата представения
от лицето документ за платен данък, то следва председателят да отрази
несъответствието в протокола и да не извършва периодичен технически преглед.
Според нормативната регламентация, при липса на връзка с база данни на
общините, се парира възможността въобще да се извърши годишен технически
преглед на ППС.
Съдът намира, че съдържанието на наказателното
постановление е изрично дефинирано по закон и не се поставя под съмнение
необходимостта от пълно и точно описание на посочените реквизити в чл. 57 от ЗАНН. В процесния случай в наказателното постановление, както и в акта за
установяване на административното нарушение не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават.
Съгласно нарушената разпоредба – чл.43,
ал.I, т.1, б. ”б” от Наредба №Н-32, при извършването на периодичните прегледи
на ППС, председателят на комисията следва да упражнява контрол и да следи за
качеството и пълнообемно провеждане на периодични технически прегледи на ППС от
страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в Наредбата.
В процесния случай е видно от протокола
за извършен периодичен преглед за техническа изправност на л.а. „Р. Л.” с рег.
№*** е налице отбелязване от страна на председателя на комисията при
идентификацията на ППС, в точка 0.5., че е платен данък за ППС. От друга страна
е видно от приложената справка от Дирекция „Местни данъци и такси” при община Д.,
че процесния лек автомобил не е бил деклариран, което означава, че няма данни
за платен данък за ППС. Пред контролните органи са били налице противоречиви
данни, съдържащи се в различни документи от административнонаказателната
преписка. Административнонаказващият
орган е следвало да се съобрази, че не е
налице изискване към документа за плащане на данък да се прилага и
удостоверение за липса или наличието на данък за ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. IV
от ЗАНН, наказващият орган преди да се произнесе по
административнонаказателната преписка, проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията на наказателно
отговорното лице и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и
разследване по спорните обстоятелства. Тежестта на доказване лежи върху органа,
издал наказателното постановление. В административнонаказателния процес действа
презумпцията за невиновност на лицето, посочено в АУАН и наказателното постановление
като нарушител. АУАН няма презумптивна доказателствена сила, обстоятелствата
отразени в акта не се считат за установен до доказване на противното. С оглед
задължителната практика на Върховния съд, а именно Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пл. на ВС: т.7 , която гласи: ”Отразените в акта за
констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат
за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното
обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”.
Съгласно чл. 60, ал. II от ЗАНН, в 7-дневен срок от получаване на жалбата,
наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд,
като в съпроводителното писмо посочва всички доказателствата в подкрепа на обжалваното
постановление.
Фактът, установяващ се от справката на
Дирекция „Местни данъци и такси” при община Д., че не е бил деклариран
процесния лек автомобил „Р. Л.” с рег. №****, респ., че не са налице данни за
пратен данък да съответното ППС към датата на прегледа, не влече непременно
извод, че при прегледа не е представен
никакъв документ за плащане, включително и манипулиран /неистински/. Наказващият орган неправилно е приел, че акта
за установяване на административно нарушение е
обосновано. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, административният орган се позовава единствено на справка на
териториална дирекция „Национална сигурност” - Д. и не извършва проверка по
спорните обстоятелства. Наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
опорочава наказателното постановление. Тежест на доказване както в
административнонаказателното производство, така и при съдебното оспорване на
наказателното постановление лежи върху административнонаказващия орган. Трябва
да докаже съставомерността на деянието от субективна страна, да докаже
извършеното нарушение при наличието на умисъл /пряк или евентуален/, вкл.с
данните от преписката, обосноваващи наказателното постановление. Изпълнението на това задължение е елемент от
принципа на законосъобразност, в процесния случай административнонаказващия орган не се е съобразил
със задължението на тежест на доказване.
С оглед изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е издадено при липса на безспорни и установени по
несъмнен начин доказателства за извършено нарушение, което е основание за
неговата отмяна като незаконосъобразно.
Воден
от изложените фактическите констатации и правни изводи, на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 28 – 0000435 от
16.12.2015г. издадено от Началника на Областен отдел „А.А.“ гр. Д., с
което на С.Л.Л. с ЕГН – ********** ***, за нарушение на чл. 43, ал. I, т.1, б.
„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС , на основание чл. 178а, ал. VII, т. I, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: