№ 194
гр. Сливница, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20231890200682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Й. Ч. срещу Наказателно постановление № 16-
10/11.08.2022 г., издадено от Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция
„Железопътна администрация“, с което му се налага глоба в размер на 300 лева за
извършено нарушение по чл.412, т.1 и т.4, чл.456, ал.2, т.9 /б/ и чл. 474, ал.2 от „Правила за
движение на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт“ на Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, издадени на основание чл.7 от Наредба № 58 от
02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията на железопътния транспорт.
В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него
Накзателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са
допуснати съществени процесулани нарушения.
Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва
същата.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 16-10/11.08.2022 г.,
издадено от Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация“ се установява, че на Т. Й. Ч. е наложено наказание глоба в размер на 300
лева за извършено нарушение по чл.412, т.1 и т.4, чл.456, ал.2, т.9 /б/ и чл. 474, ал.2 от
„Правила за движение на влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт“ на
Национална компания „Железопътна инфраструктура“, издадени на основание чл.7 от
Нареда № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на
1
влаковете и сигнализацията на железопътния транспорт /л.6/.
Нарушението се изразява в това, че на 07.04.2022 г. около 20.10 ч. на ж.п.
Алдомировци, жалбоподателят Т. Ч., на длъжност „локомотивен машинист“, управлявал
локомотив № 43-556 като извършвал маневра прегариране от трети на четвърти коловоз и
прикачване като състав на влак № 50517. Жалбоподателят управлявал локомотива със
скорост от около 35 км./ч. при разрешена скорост от 3 км./ч., което довело до реализирането
на удар на локомотива в стоящите вагони за прикачване. В резултат на удара били нанесени
имуществени вреди.
Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл. 119 от Закона
за железопътния транспорт, а именно Изпълнителния директорът на Изпълнителна агенция
„Железопътна администрация“.
Същото е издадено въз основа на надлежно съсътавен Акт за установяване на
административно нарушение от компетентен орган по смисъла на чл. 118 ЗДвП - Началник
РЖИ София към ИАЖА /л.9/.
Съдът не констатира противоречия в АУАН и в Наказателното постановление, както
и други нарушения на административнопроизводствените правила. И двата акта отговарят
на изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 ЗАНН, като е описано коректно нарушението
по ясен и недвусмислен начин, като същото е подведено под правилната материално-правна
норма.
АУАН е издаден след извършена проверка от служители на ИАЖА, въз основа на
която е изготвен и окончателен доклад от комисия, с който са посочени конкретно
преприетите от жалбоподателя действия, в резултат на които е допуснато посоченото по-
горе нарушение, както са и отразени настъпилите имуществени повреди /л.12/.
Доколкото АУАН е издаден на база официален документ – окончателен доклад, то
съгласно разпоредбата на чл.40, ал.4 ЗАНН, актът е съставен в отсъствието на свидетел,
което е отразено и в самия АУАН.
Снети са и обяснения от Т. Ч. /л.10/, в които същият признава, че на конкретната дата
и час 07.04.2022 г. около 20.10 ч., именно той е управлявал локомотива и събитията са
настъпили, така както е описано в окончателния доклад, с което същия признава, че при
извършване на маневра прегариране от трети на четвърти коловоз и прикачване като състав
на влак № 50517 управлявал локомотива със скорост от около 35 км./ч. при разрешена
скорост от 3 км./ч., което довело до реализирането на удар на локомотива в стоящите вагони
за прикачване, като в резултат на удара били нанесени имуществени вреди.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.С.М. /протокол от ос.з. от
21.11.2023 г./, се установява, че той е съставил акта за установяване на административно
нарушение на база писмени документи, като не е присъствал на самото нарушение.
Установява, че след удара на място са дошли длъжностни лица, които извършват
процесуално следствени действия по установяване на причините за инцидента. Установява,
че скоростта с която е управляван локомотива от жалбоподателя се установява от
скоростомерна лента на локомотива, която е разшифрована и на база на разшифровката е
констатирана скоростта от 35 км. ч.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел, като обективни и
непротиворечиви, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства и
с признанията, дадени от жалбоподателя.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи, което не се оспорва от
жалбоподателя, че същият, в качеството му на машинист, е извършил вмененото му
нарушение, което покрива фактическия състав на разпоредбите на чл. 412, т. 1 и т.4, чл.456,
ал.2, т.9б и чл.474, ал.2 от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт на НК“ЖИ“, описано в АУАН и НП.
Съгласно чл.412, т.1 и т.4 от Правилата при маневра локомотивът се управлява лично
от машиниста, като локомотивната бригата е длъжна да осигурява безопасно извършване на
маневрата и опазване на подвижния състав и да не превишава разрешените скорости при
маневрата.
Съгласно разпоредбата на чл.456, ал.1 от Правилата скоростта при маневра се
2
определя в зависимост от наличната спирачна маса, дължината на маневрения състав,
коловозите, по които се извършва маневрата, видимостта и други условия, а съгласно ал.2,
т.9б от тази разпоредба, скоростите при маневрата са до 3 км./ч. при приближаване на
локомотив (изолиран или с вагони) към вагони за прикачване.
Съобразно чл. 474, ал. 2 от Правилата машинистът на изолиран локомотив (РССМ)
следи за показанията на маневрените светофори, за дистанциите, за положението на
стрелките със стрелкови указатели и подаваните му сигнали. Той отговаря за допуснати
удари на подвижен състав и за срязване на стрелки, съоръжени със стрелкови указатели.
Със своето поведение жалбоподателят се отклонил от изискванията на нормативните
документи и правила по безопасност при извършване на маневрени работи, като при
прикачване на локомотива към вагони като състав на влак се движел със скорост много над
допустимата от 3 км/ч. и е предизвикал удар върху стоящ подвижен жп състав.
За така извършеното нарушение правилно АНО е наложил глоба в размер на 300
лева, на основание чл. 121, ал. 1, т.1 ЗЖТ, съгласно която се санкционира машинист, който
допусне удар върху стоящ подвижен жп състав, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Наложената глоба е в рамките на предвидените в посочената разпоредба предели и
съдът приема, че е правилно определена от АНО към средните размери, при съобразяване с
изискванията на чл.27 ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания,
отчитайки огромното отклонение от допустимата скорост, с която е управялван локомотива,
както и предвид обстоятелството, че в резулатат от действията на машиниста –
жалпободател са причинени и имуществени вреди.
Горепосоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Според чл. 93, т. 9 от ДР на
НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В случая не следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, а деянието не може да бъде квалифицирано като
„маловажно“.
Деянието не е явно незначително и не е с ниска степен на обществена опасност,
поради характера на извършваната дейност, която представлява източник на повишена
такава. Административното нарушение е резултатно, налице са и вредоносни последици,
които имат значение при определяне на съответното административно наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че с наложената глоба в размер на 300 лева ще
бъдат постигнати целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По възраженията на жалбоподателя, че АУАН е незаконосъобразен, доколкото в него
липсва писмено уведомление за правото за отправяне на предложение за споразумение по
чл.58 г ЗАНН, както и че в НП не се съдържат реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т. 8 ЗАНН,
а именно описване на смекчаващите и отекчаващите вината обстоятелства, както и че в НП
неправилно е посочен срокът в който може да се обжалва на същото, съдът приема, че
посочените пропуски не представялват съществени процесуални нарушения.
Това е така, доколкото сключването на споразумение е предвидено като една
възможност в закона, а не като задължителна предпоставка за издаване на Наказателно
постановление, ако не бъде сключено такова. Право на администратвно-наказващия орган е
да прецени дали да сключи споразумение с нарушителя или не, а не е задължение при
наличие на определени предпоставки за това. Предвид което с непосочване на тази
възможност в АУАН не се нарушават правата и интересите на нарушителя.
Не е съществено процесулано нарушение и липсата на посочване на смекчаващите и
отекчаващите отговорността обстоятелства в Наказателното постановление, което да е
довело до ограничаване на правата на нарушителя. В случая нарушителят е запознат с
фактическите и юридическите предели на вмененото му нарушение, като смекчаващите и
отекчаващите отговорността обстоятелства не са елемент от същите.
3
Не е съществено процесуално нарушение посоченият в НП по-кратък срок за
обжалване на същото. Това е така, доколкото независимо, че в НП е посочен по-кратък срок
за обжалване, същият не обвързва жалбоподателя и не се прилага той е предвидения в
закона. Нарушителят няма да бъде санкциониран, ако не спази по-краткия срок, посочен в
НП за обжалване, но спази този предвиден в закона.
Поради изложеното и тази грешка не е довела до нарушаване или ограничаване на
правата на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира, че Наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се за АНО.
По делото същият се е представлявал от юрисконсулт, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.63д, ал.1 и ал.3
НПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.27е Наредба за заплащане на правната помощ на 80
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-10/11.08.2022 г., издадено от
Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, с което
на Т. Й. Ч., ЕГН **********, му е наложенa глоба в размер на 300 лева за извършено
нарушение по чл.412, т.1 и т.4, чл.456, ал.2, т.9 /б/ и чл. 474, ал.2 от Правила за движение на
влаковете и маневрената работа в Железопътния транспорт на Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, издадени на основание чл.7 от Наредба № 58 от 02.08.2006
г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията на
железопътния транспорт.
ОСЪЖДА Т. Й. Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Изпълнителния директора
на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ сумата в размер на 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4