Р Е Ш Е Н И Е №471/18.10.2017г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на
осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при
участието на прокурора Пешев и при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело № 326/17г. по описа на Административен
съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството
е по реда на ЗИНЗС във вр. с чл. 203 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди и чл.3 от ЕКЗПЧ. Образувано е по искова молба, подадена от И.Н.Д. ***,
понастоящем в Затвора Пазарджик,чрез адв. В.
С. против ГД“ИН“-София, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за периода 19.01.2016г. – до момента на подаване на исковата молба
– 04.05.2017г. в размер на 10 000, в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Твърди , че са
му причинени неимуществени вреди от престоя в Затвора Пазарджик – обида,
огорчение, битови неудобства, неравно третиране, принуда да търпи нещо против
волята си.
Твърди, че условията са били унижаващи и
накърняващи човешкото му достойнство , поради което се е почувствал
изключително зле физически и психически. Конкретизира претенциите си, а именно
: твърди, че обезщетението му се дължи с оглед лошите условия в затвора –
пренаселеност и ниска хигиена. Твърди , че не го водят на ендокринолог въпреки
заболяването му.Твърди, че е настанен в кИ. за здрави хора, а той бил
болен.Твърди, че е обект на нечовешко отнасяне, поради поставянето му в жестоки
и унизителни условия.
Сочи доказателства , иска назначаване на
съдебно-медицинска експретиза.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, се явява
лично и с адв.С. като поддържа иска. Ангажира доказателства. В първото съдебно заседание прави изменение на иска,
като въвежда ново основание – бездействие на администрацията на Затвора
Пазарджик довело до нанасяне на побой върху ищеца от други трима лишени от
свобода.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" при Министерство на
правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. чрез представен писмен отговор по исковата
молба и в с.з. твърди, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което не са
налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ. Излага становище във връзка със
заявените твърдения от ищеца. Счита, че не са конкретизирани вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства за това.
Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
твърди, че искът е доказан в една малка част.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът Д. *** на 30.03.2016 г., като е преведен там от
Затвора Пловдив. В периода 30.03.2016 г. – 05.04.2016 г. е настанен в приемно
отделение спално помещение № 206. Още с приемането е изпратен в стационара на
затвора, с оглед на което същият не е
пребивавал в това спално помещение. В периода 05.04.2016 г. – 03.08.2016 г. е
настанен в 503 спално помещение. Помещението е с нетна площ 21,07 кв.м., същото
е с достъп на дневна светлина и въздух посредством прозорци. Спалното помещение
е оборудвано с тоалетна и течаща вода. През месец април 2016 г. лишените от
свобода в това спално помещение са били 8. През месец май 2016 г. – 7, през
месец юни 2016 г. – 6, през месец юли 2016 г. – 7. От 01.08. до 03.08.2016 г.
лишените от свобода са били 6 на брой. В периода 03.08.2016 г. – 28.12.2016 г.
ищецът е настанен в 904 спално помещение. Същото е с нетна площ 24,51 кв.м.
Дневната светлина и свежия въздух са
осигурени посредством прозорци. В помещението има тоалетна и течаща вода. От
03.08.2016 г. до 31.08.2016 г. лишените от свобода в това спално помещение са
били 9, през месец септември – 8, през месец октомври – 7, през месец ноември –
8, а от 01.12.2016 г. до 28.12.2016 г. лишените от свобода са били 8. В периода
28.12.2016 г. – 07.03.2017 г. ищецът е настанен в 503 спално помещение, което с
нетна площ 14,14 кв.м. с достъп на дневна светлина и въздух посредством
прозорци. В спалното помещение е имало тоалетна и течаща вода. През този период
ищецът е съжителствал с още 4 – 5 лишени от свобода. В периода от 07.03.2017 г.
до настоящия момент е настанен в 504 спално помещение, което е с нетна площ
14,14 кв.м., отново с достъп на дневна светлина и свеж въздух посредством
прозорци. Тоалетната и водата са в съседното 503 помещение, което е преходно.
От 07.03.2017 г. до 31.03.2017 г. ищецът е съжителствал с още 3 лишени от
свобода. През месец април също, а от 01.05.2017 г. до настоящия момент
съжителства с още 4 лишени от свобода.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза,
изготвена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и личен
преглед на ищеца. От експертизата и от разпита на вещото лице д-р Д. се
установи, че ищецът страда от „Инсулинозависим захарен диабет, късен
дегенеративен синдром – диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия, диабетна
нефропатия, ИБС, Артериална хипертония, доброкачествена простатна хиперплазия,
лумбална спондилоза и радикулопатия“. Вещото лице е категорично, че всички
заболявания са налице преди настаняване на ищеца в затвора, видно от епикризата
от 2014 г. Заболяванията не са получени по време на престоя в затвора. От
експертизата, както и от разпита на вещото лице се установява, че в Затвора
Пловдив ищецът е получил обостряне на захарния диабет, с оглед на което е постъпил
в Затвора Пазарджик, където незабавно е бил настанен в стационара за наблюдение
и лечение. Установи се, че по време на престоя е оказвана адекватна медицинска
помощ, доказателство за което е добрия гликемичен контрол и липсата на
декомпенсация. Вещото лице заявява, че ищецът е бил преглеждан от ендокринолог,
невролог, очен лекар, уролог и кардиолог. Вещото лице в съдебно заседание казва
,че за да не направи хипогликемия трябва да има хранене в определен период от
време. Видно от здравната документация ищецът не е изпадал
в такава хипогликемия, с оглед на което вещото лице прави заключение, че
на същият е осигурявана храна по особен режим и диета.
По делото са разпитани свидетеля К. и свидетеля Г. От
показанията на свидетеля К. се установява, че ищецът е в кИ.за болни, но
свидетелят твърди, че на ищеца не му давали храна, каквато му се полага.
Показанията на свидетеля К. в тази част се опровергават от съдебномедицинската
експертиза и от показанията на свидетеля Г., който е категоричен, че на ищеца му
се дава мляко и месо, храна различна от тяхната.
От приетите по делото писмени доказателства, а именно –
няколко списъка на лишените от свобода със захарен диабет, на които се полага
диетично хранене, както и за които се полага хранителна добавка и се разрешава
качването й в спалните помещения се установява, че ищецът Д. включен в тези
списъци.
От приетата по делото справка от Затвора Пазарджик се
установява, че лишените от свобода, вкл. и ищеца Д. през деня пребивават на
отворени врати на килиите. Същевременно обаче от същата тази справка се
установява, че през целия период на пребиваване в Затвора Пазарджик ищецът е
бил в пренаселени килии. Например през месец април 2016 г. ищецът е
съжителствал с още 7 лишени от свобода в спално помещение с нетна площ от 21,07
кв.м. През месец септември 2016 г. е съжителствал с още 7 лишени от свобода в
спално помещение с нетна площ от 24,51 кв.м. През нито един период от време
ищецът не е бил в спално помещение, което отговаря на изискванията относно
нетната площ за спално помещение в затворите. От друга страна, от показанията
на свидетелите К. и Г. се установява, че в килиите, в които е пребивавал ищецът
е било пълно с дървеници, хлебарки и гризачи. Свидетелят К. заявява: „пълна мизерия“, „има предостатъчно
гризачи в килиите, освен хлебарки и дървеници“. Свидетелят Г. в показанията си
казва, че в затвора са пръскали веднъж против дървеници и хлебарки, но резултат
не е имало никакъв, като освен насекоми, хлебарки и дървеници в килията имало и
мишки.
По делото е приета като доказателство и преписка от
Районна прокуратура Пазарджик – ПП № 2804/2016 г. във връзка с нанесен побой на
ищеца, както и медицинска справка, находящ се на лист 101, ведно с формуляр за
регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода. От представените
писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на
02.08.2016 г. в килията за болни № 503 ищецът е бил нападнат и бит от трима
лишени от свобода. Съдът счита, че за да бъде извършен този побой с посочените
травматични увреждания, а именно – разкъсно-контузно нараняване на горната
устна, кръвонасядане и охлузване, то администрацията на затвора е бездействала
като не е предприела необходимите мерки, за да не се стигне до тази
саморазправа в Затвора Пазарджик.
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица на
държавата - от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -
юридическо лице към Министъра на правосъдието, и с териториални служби в т.ч.
съответните затвори, включително Затвора Пазарджик . Следователно исковата
молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания
ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяната като незаконосъобразна
дейност на служители от администрацията на Затвора Пазарджик представлява административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана
дейност по изпълнение на наказанията не се ограничава с прилагане на законово
предвидените ограничения във връзка с
изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът
приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа
страна с незаконосъобразни бездействия
при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на Затвора Пазарджик е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието
или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда
/имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпИ.вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково
производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени неимуществени
вреди от администрацията на Затвора – гр. Пазарджик в периода от 19.01.2016г.
до 30.03.2016г. , през който период е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ се явява недоказан по основание, по следните съображения:
От приетата по делото справка от Затвора Пазарджик се
установи, че ищецът е бил преведен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на
30.03.2016г., т.е. безспорно се доказва, че ищецът не е пребивавал в затвора
Пазарджик преди 30.03.2016г., а вреди причинени от администрацията на Затвора
Пловдив не се твърдят и не се доказват.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - гр. София за претърпени неимуществени
вреди от администрацията на Затвора – гр. Пазарджик от 05.04.2016г. до датата
на приключване на съдебното следствие – 18.09.2017г. се явява частично
основателен и доказан по следните съображения :
В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора – Пазарджик . За квалифицирането на едно бездействие/действия като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в
нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част на петитума на подадената от Д.
искова молба, релевираните като основания на исковата претенция
незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Затвора Пазарджик
, се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия
на лишеният от свобода Д.. – на достатъчно площ за нормално съществуване, на условия за поддържане на личната хигиена; на
здравословни условия на живот – без хлебарки, дървеници, както и при нормални
условия на топлина и светлина, както и на нормална здравословна храна съгласно
необходимостта от диетично хранене.Същевременно се твърди , че бездействието на
затворническата администрация е довело до саморазправа от други затворници
спрямо него, довела до причиняване на лека телесна повреда.
Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да
осигури нормални условия за живот за него са настъпили вреди, изразяващи се в
засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания, поради това,
че е принуден да живее в силно ограничено пространство, мръсотия,
нездравословни услови.Твърди, че бездействието на затворническата администрация
е довело до влошаване на здравословното му състояние. Твърди, че се е почувствал
изключително зле психически и физически, тъй като е трябвало да върши нещо
противно на волята си.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо
евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
(решение от 10.02.2012 година по делото на Ш. срещу България), разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба
на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи (Европейската конвенция.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции
663 C (XXIV) от 31.07.1957 година и 2076 (LXII) от 13.05.1977година, които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите: Всички помещения, от които
се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят,
трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща
дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези
помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и
проветряване.
В конкретният казус се установи , че ищецът е пребивавал
в Затвора Пазарджик в няколко килии, като нито една от тях не отговаря на
изискванията за кубатура – 4 кв.м..Съдът отчита обаче обстятелството, че
килийте през деня са отворени и лишението от свобода могат да се движат в
по-голямо пространство. От друга страна по безспорен и категоричен начин от
разпита на свидетелите се установи, че килиите са пълни с хлебарки, дървеници,
други насекоми, както и с гризачи – мишки.По никакъв начин колите пълни с тези
насекоми и гризачи не отговарят на минималните санитарни изисквания. В
действителност , св.Г. заяви, че веднъж било пръскано против насекоми, но
нямало никакъв ефект. Ответната страна не доказа по никакъв начин, че са
направили необходимото, зависещо от тях за отстраняване на този проблем.
Установи се от приетите по делото писмени доказателства,
че на ищецът в килията му е бил нанесен побой от други трима лишени от свобода.
Били са му нанесени множество контузни рани. Не се установи затворническата
администрация да е предприела действия , които да предотвратят саморазправата
между лишените от свобода.
От приетите по делото писмени доказателства и приетата
съдебно медицинска експертиза се установи, че ищецът е придобил всичките си
заболявания преди постъпването в Затвора Пазарджик. В Затвора Пазарджик са
полагани адекватни медицински грижи , същият е получавал храна различна от
другите – по определено диетично меню. Имал е възможност да си носи храна в килията,
с оглед необходимостта в определен период да се храни. Бил е настанен в килия
за болни, т.е. не е налице на незаконосъобразно бездействие от страна на
администрацията на Затвора Пазарджик довела до влошаване здравословното
състояние на ищеца.
За периода от 30.03.2016г. до 05.04.2016г. ищецът е бил
настанен в стационар в Затвора Пазарджик. За този период не се установи да са
налице лоши битови условия или бездействие или действие на затворническата
администрация довело до причиняване на неимуществени щети на ищеца. За този
период искът е неоснователен поради недоказаност.
Съдът счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в
резултат на лошите битови условия и бездействие довело до саморазправа на
лишени от свобода, довела до нанасяне на телесна повреда на ищеца в Пазарджишки
затвор е доказан по основание за периода
05.04.2016г. до 18.09.2017г., но е частично основателен от гледна точка
на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството
и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя на ищеца в пазарджишкия затвор както и размера на обезщетенията,
които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на
процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото К. срещу България;
решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото С.. срещу България; решение от
28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото М. срещу България и др.), и след като се
отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не
само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само
нарушаване на тази разпоредба, съдът счита, че справедливото обезщетение следва
да е в размер на 1000 лв., а в останалата част ще следва да бъде отхвърлен като
недоказан.Съдът взе в предвид , че ищецът през процесния период е бил в килии ,
които са били пълни с хлебарки и дървеници, изключително мръсни , с наличие и
на гризачи – мишки. Взе в предвид и обстоятелството, че е допусната от страна
на затворническата администрация саморазправа между лишени от свобода , довела
до нанасяне на телесни увреди на ищеца . От друга страна взе в предвид, че
ищецът е пребивавал в килия за болни, осигурявано му е адекватно лечение и
здравословна храна . По отношение на претендираната от ищеца лихва от момента
на увреждането –19.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът
съобрази Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г.,
ОСГК и в този смисъл подаването на исковата молба следва да се счита за покана,
от който момент е дължима и лихвата, в какъвто смисъл е и разбирането на
Върховния административен съд, видно от мотивите на Решение №
10166/11.07.2012г. по адм. дело № 15508/2011г. В останалата част, до общия
претендиран размер от 10 000 лв.,
исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК,
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София да заплати на И. Н.Д. ***,
понастоящем в Затвора Пазарджик, обезщетение в размер на 1 000/ хиляда/ лева за
претърпени неимуществени вреди за периода 05.04.2016г. до 18.09.2017г., в едно
със законната лихва считано от 04.05.2017г. датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Илия Н.Д. ***, понастоящем в Затвора Пазарджик,срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и иска за лихва от
19.01.2016г. до 04.05.2017г..
ОТХВЪРЛЯ иска на от Илия Н.Д. ***,
понастоящем в Затвора Пазарджик,срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София
за периода от 19.01.2016г. до 05.04.2016г..
Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
С
РЕШЕНИЕ № 11383 от 24.07.2019 г. по адм. дело № 13817/2017 г. на ВАС - Трето отделение:
ОБЕЗСИЛВА
решение №471/18.10.2017 г. по адм.дело №326/2017г. по описа на Административния
съд-Пазарджик в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е била осъдена да заплати на И. Н. Д. обезщетение за неимуществени вреди в частта за
периода 4.05.2017 г. - 18.09.2017 г.
ОТМЕНЯ решение №471/18.10.2017 г. по адм.дело №326/2017г. по описа на
Административния съд-Пазарджик в частта, в която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" е била осъдена да заплати на И. Н. Д. обезщетение в размер на 300 лева за
неимуществени вреди, понесени в периода 05.04.2016 г. - 04.05.2017г. вследствие
на бездействието на длъжностните лица в Затвора-Пазарджик за осигуряване на
достатъчно жилищна площ и хигиенизирана среда по време на престоя му в Затвора-Пазарджик,
ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Д. срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, понесени в периода 05.04.2016 г.- 04.05.2017 г.
вследствие на бездействието на длъжностните лица в Затвора-Пазарджик за
осигуряване на достатъчно жилищна площ и хигиенизирана среда по време на
престоя му в Затвора-Пазарджик, за разликата над 700 лева до 1000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 04.05.2017 г.
ОСТАВА В СИЛА решението в останалата, обжалвана от страните част.
Решението не подлежи на обжалване.