№ 21638
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110138152 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 46923/13.02.2024
г. на ЗД ,С“ АД, ЕИК: ,82, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „,7, представлявано от Сто,ов, срещу М. В. Л., с ЕГН: **********, адрес:
с. Стр, № 5.
В исковата молба е изложено, че на 11.06.2022 г. в района на гр. Червен
бряг, на ул. „П. Р. Славейков“ № 15 е реализирано ПТП с участието на МПС
„Ф,т“, с рег. № ,Р, собственост на П. К. П..
Ищецът твърди, че според представения Протокол за ПТП №
1,/11.06.2022 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС
„Ф,т“, с рег. № ,А – М. В. Л., която излиза вдясно по посока на движението и
удря паркираното МПС „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, в следствие на което му
нанася материални щети.
Сочи, че МПС „Ф,т“, с рег. № ,А, е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД ,С“ АД със застрахователна полица №
BG/02/1,6, която е валидна към момента на застрахователното събитие. В
дружеството е заведена щета под № ********** от собственика на
пострадалото МПС – П. К. П.. След направена оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 220,99 лв. на П. К. П. за
увреденото МПС „Опел Зафира“, с рег. № В,Р. Нанесените щети по
автомобила са описани в приложените опис заключения, като след това
регистрацията на автомобила е била прекратена поради настъпила тотална
щета.
1
Излага, че видно от Протокол за ПТП № 1,/11.06.2022 г., М. В. Л. е била
неправоспособна към датата на ПТП.
На основание чл. 500 КЗ, ,С“ АД имало право да получи от нея
платеното застрахователно обезщетение. Ответницата била уведомена с
писмо да заплати претендираната сума, но до момента същата не е изплатена.
Моли съдът да осъди ответницата да му заплати претендираната сума в
размер на 2 245,99 лв., представляваща заплатеното от ЗД ,С“ застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е подала отговор на искова молба извън срока по чл. 131
ГПК, въпреки което в същия се оспорват изложените в исковата молба
твърдения относно наличието на причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП-то и щетите върху МПС „Опел Зафира“, с рег. № В,Р.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2022 г. около 20:15 ч. в гр. Червен бряг лек автомобил „Ф,т“, с
рег. № ,А, се движи по улица „П. Р. Славейков“, където пред № 15 водачът
губи контрол над превозното средство, отклонява се вдясно и реализира ПТП
със спрелия на тротоара лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р. В
следствие на удара МПС „Опел Зафира“ с рег. № В,Р се измества напред и
удря намиращата се пред него ограда.
За настъпилото ПТП е представен Протокол № 1,/11.06.2022 г., съставен
от служители на КАТ. От него се установява, че са реализирани материални
щети по целите автомобили, участващи в произшествието, както и по
електрическо табло върху дом № 34 на ул. „Отец Паисий“, и върху оградата на
дом № 15 на улица „П.Р. Славейков“. Актосъставителят е установил още, че
водачът на лек автомобил „Ф,т“, с рег. № ,А, не притежава свидетелство за
управление на МПС от съответната категория.
Установено е, че към датата на гореописаното ПТП лек автомобил
„Ф,т“, с рег. № ,А, собственост на Х,ва, е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД ,С“ АД със
застрахователна полица № BG/02/1,6, която е била валидна към момента на
застрахователното събитие.
В следствие на процесното ПТП са нанесени материални щети по лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, във връзка с които е подадено
уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ от собственика
на повреденото МПС - П. К. П.. При ищеца ЗД ,С“ АД е образувана
ликвидационна преписка по щета № **********/17.06.2022 г., по която след
изготвен доклад и опис на причинените вреди е определено застрахователно
обезщетение в размер на 2 220,99 лв., изплатено с платежно нареждане от
17.08.2022 г.
Установено е, че с регресна покана с изх. № РГ-00911/24.08.2022 г. ЗД
,С“ АД е поискало от ответницата – М. В. Л., да заплати на дружеството
сумата от 2 245,99 лв., представляваща изплатеното на ищеца застрахователно
2
обезщетение заедно с ликвидационните разноски. Към настоящия момент
ответницата не е изплатила претендираната сума.
По делото е прието заключението на вещото лице Й. Д. Й. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна
автотехническа експертиза, от която се установява, че щетите по лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото на 11.06.2022 г. произшествие в гр. Червен
бряг.
Вещото лице посочва, че стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, е 5 719,54 лв. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността за възстановяване на лекия автомобил надвишава
неговата действителна стойност, поради което е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Вещото лице е изчислило стойността на дължимото обезщетение за
уврежданията по лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, при условията
на тотална щета и след приспадане на запазените части, които възлизат на
сумата от 2 613 лв.
Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът
кредитира като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на
автотехническата експертиза.
От показанията на свидетеля П. К. П. – собственик на повредения лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р, се установява, че същият не е
участвал лично в ПТП, но е бил повикан на местопроизшествието, където е
открил, че задният мост на автомобила му е бил откъртен и купето е било
смачкано. Свидетелят поддържа, че е видял водачът на МПС „Ф,т“, с рег. № ,А
– М. В. Л., в неадекватно състояние, и твърди, че същата не е притежавала
свидетелство за управление на МПС.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетеля като обективни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ.
За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща правото на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице
да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право
по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ има специален характер. То възниква само при един
вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска
отговорност, и то по силата на закона при наличието на определени
предпоставки – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане мястото
на настъпване на ПТП и др. Общото между тези предпоставки е, че водачът на
МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
разпоредбите в Кодекса на застраховането, свързани с управлението на МПС.
3
Наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1 и 2 основания не
освобождава застрахователя от отговорността по риска „Гражданска
отговорност“ спрямо третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него. Застрахователят обаче се
освобождава от задължението си спрямо застрахования, в следствие на което
за него възниква възможността да получи обратно в пълен размер
изплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, т.е. за него
възниква едно регресно право срещу застрахованото лице по силата на закона.
Именно в тази хипотеза има изпълнение на чуждо задължение и
застрахователят има правен интерес от това, т.е. по правната си същност
регресното право на застрахователя е едно същинско регресно право по
смисъла на чл. 74 ЗЗД. Основанието за плащане на обезщетение на третото
лице е законът, а не застрахователният договор (в този смисъл Голева, П.,
Търговско право. Търговски сделки. Фенея, 2018г., стр. 405).
Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторно превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
Нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ цели упражняването на превантивно и
превъзпитателно въздействие върху прекия причинител на настъпилите в
следствие на ПТП вреди, когато същият е управлявал МПС без да притежава
необходимото за целта свидетелство за управление. Чрез този регресен иск
застрахователят се освобождава от отговорност в случаите, в които
настъпването на застрахователното събитие е причинено от виновното
поведение на застрахования срещу гражданска отговорност водач на МПС,
управлявал същото без да притежава необходимите специални знания, като по
този начин е изложил на сериозна опасност останалите участници в
движението.
Придобиването на свидетелство за управление на МПС се предхожда от
преминаването на обучение за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от съответната категория и от успешното полагане на специален
изпит, като в последствие е необходимо и удостоверяване на здравното
състояние на лицето. Едва след като отговаря на всички тези предварителни
изисквания, на лицето се издава свидетелство за управление по реда на
Наредба № I-157/01.10.02 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Поради тази
причина поведението на застрахования водач, управляващ МПС без да
притежава необходимите знания и квалификация, увеличава риска в такава
степен, че застрахователят, след като плати на третото лице, придобива
регресно право срещу застрахования.
За основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 500,
ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните предпоставки: 1) договор между него и собственика на
увреждащото МПС; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) пряка
причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите вреди; 4) плащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице; 5) размерът на вредите,
както и 6) наличие на предпоставки за възникване на регресното право – че
4
ответницата е управлявала МПС без свидетелство за управление, съответно
последното е било отнето.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
вземането, а при установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е
платил претендираната сума.
Видно от представената по делото справка от електронната система на
„Гаранционен фонд“ се установява наличието към 11.06.2022 г. (датата на
настъпване на застрахователното събитие) застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Ф,т“, с рег. № ,А, сключена между
собственика на увреждащото МПС – Х,ва, и ищцовото дружество, с период на
застрахователното покритие от 27.10.2021 г. до 26.10.2022 г.
С оглед на факта, че застрахователният договор е сключен с трето лице,
различно от ответницата, управлявала увреждащото МПС, съдът трябва да
изследва дали последната има качеството „застраховано лице“. Съгласно чл.
477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. Следователно ответницата има качеството на
застраховано лице по посочената застраховка.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500,
ал. 2 КЗ, настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства безспорно се установява твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на процесното произшествие. От съставения Протокол за ПТП №
1,/11.06.2022 г., се установява, че на 11.06.2022 г. около 20:15 ч. в гр. Червен
бряг, лек автомобил „Ф,т“, с рег. № ,А се движи по улица „П. Р. Славейков“,
където пред № 15 водачът губи контрол над превозното средство, отклонява
се вдясно и реализира ПТП със спрелия на тротоара лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег. № В,Р. В следствие на удара МПС „Опел Зафира“ с рег. № В,Р
се измества напред и удря намиращата се пред него ограда. Посочено е, че са
реализирани материални щети по целите автомобили, участващи в
произшествието, както и по електрическо табло върху дом № 34 на ул. „Отец
Паисий“, и върху оградата на дом № 15 на улица „П.Р. Славейков“.
В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично
възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните средства,
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ с
обвързваща материална доказателствена сила. Описаният механизъм на ПТП
в протокола съответства и на събраните по делото гласни доказателствени
средства.
От т. 1 на заключението на вещото лице по допуснатата и назначена по
делото автотехническа експертиза се установява, че щетите по лек автомобил
„Опел Зафира“, с рег. № В,Р, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 11.06.2022 г. произшествие.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено, че процесното
ПТП е настъпило при посочения в Протокол за ПТП № 1,/11.06.2022 г.
5
механизъм, както и че е налице пряка причинна връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди.
Настоящият състав намира за безспорно наличието и на четвъртата
предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал, 2 КЗ, а именно –
изплащането на обезщетение от ищеца на увреденото лице. Видно от
платежно нареждане от 17.08.2022 г., след изготвяне на доклад и опис на
материалните щети, застрахователят ,С“ АД е изплатил на собственика на лек
автомобил „Опел Зафира“, с рег. № В,Р – П. К. П., застрахователно
обезщетение в размер на 2 220,99 лв.
По отношение на последната предпоставка за уважаване на иска, според
която следва да бъде доказано, че ответницата е управлявала процесното
МПС без свидетелство за управление, съответно свидетелството за
управление е било временно отнето, следва да бъде посочено, че по делото не
е представена административно-наказателна преписка, образувана във връзка
с процесното ПТП, нито е изискана справка от Сектор ПП при ОДМВР –
Плевен или РУ – Червен бряг.
От събраните по делото доказателства, за липсата на свидетелство за
управление на МПС на ответницата, сочат Протокол за ПТП № 1,/11.06.2022
г., както и свидетелските показания на собственика на повредения автомобил
– П. К. П.. В представения по делото Протокол за ПТП № 1,/11.06.2022 г. е
отразена констатацията на съставителя на протокола, че ответникът „не
притежава“ свидетелство за управление на МПС, като същото се потвърждава
и от показанията на свидетеля.
Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към
момента на съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Относно
доказателствената сила на протокола за ПТП следва да се посочи, че според
формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, той е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. (в този смисъл Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г, I ТО). Той обвързва съда не само относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на актосъставителя, но и за
самото удостоверително изявление, като установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ.
При протокол изготвен след посещение на място, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да
оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно
обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа /в този смисъл Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 на
6
ВКС, ТК, I т.о. Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/
22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/ 25.06.2012г.
по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО /.
Когато протоколът за ПТП е изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП –
при задължително посещение от служителите на МВР на
местопроизшествието, както е в настоящия случай, актосъставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други (в този смисъл Решение
№ 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I ТО).
С оглед на факта, че отразените в протокола констатации относно
причините за произшествието и наличието, респ. липсата на свидетелство за
управление на МПС на участниците, отразяват лично възприети от
длъжностното лице факти, настоящият състав счита, че протоколът за ПТП,
изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП, следва да се ползва с материална
доказателствена сила и относно непритежаването от ответницата на
свидетелство за управление на МПС. Обстоятелството, че ответницата не е
притежавала свидетелство за управление на МПС, следва да бъде възприето
като факт, който е непосредствено удостоверен от длъжностното лице във
връзка с механизма на ПТП. В кръга на правомощията на длъжностното лице
– служител на МВР, е да констатира, че водачът има свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, респ. липсата на такова. Още
повече, в настоящия случай авторството на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, не са оспорени. Протоколът е
подписан от ответницата без възражения.
Поради горните съображения съдът счита, че следва да се приеме за
установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
ответницата не е притежавала съответната правоспособност да управлява
моторното превозно средство, доколкото това кореспондира както с
отразяванията в протокола за процесното произшествие и свидетелските
показания, така и поради факта, че липсват събрани доказателства в различна
насока.
Според настоящия състав следва да се приеме за установено, че
процесното ПТП е настъпило при изяснения по-горе механизъм в резултат от
неправомерните действия на водача – М. В. Л., респективно ответницата е
реализирала противоправно поведение, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че същата е нарушила и разпоредбата чл.
25, ал. 1 ЗДвП, като чрез маневрите си е създала опасност за останалите
участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за
основателността на претенцията, поради което и предявеният иск с правно
основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2 245,99
лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
7
обезщетение, с включени 25 лева ликвидационни разноски за образуваната
пред. ,С“ АД щета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на иска – 13.02.2024 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, такива му се дължат от ответницата в размер от 589,84 лв., от които:
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.; държавна такса в размер
на 89,84 лв.; такса за САТЕ в размер на 300 лв.; такса за свидетел в размер на
100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, Софийски
районен съд, 78 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ М. В. Л., с ЕГН: **********,
адрес: с. Стр, № 5, да заплати на ЗД ,С“ АД, с ЕИК: ,82, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „,7, представлявано от Сто,ов, сумата от 2 245,
99 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, с включени 25 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Л., с ЕГН: **********,
адрес: с. Стр, № 5, да заплати на ЗД ,С“ АД, с ЕИК: ,82, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „,7, представлявано от Сто,ов, сумата от 589,84
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса, депозит за
САТЕ и депозит за свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8