№ 20308
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110142455 по описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 162812/04.08.2022г. на СРС,
подадена от ИВ. Т. ИВ. чрез адв. М.С. – АК-София, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 566,64 лева,
представляваща платено от нея възнаграждение по споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит от 10.02.2016г. за период,
попадащ извън този, предмет на гр.д. № 54443/2017г. на СРС.
Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно
отношение с потребителски характер по договор за потребителски кредит и споразумение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги към него. Единствено основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице
(опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.), независимо от факта, че се иска връщане на
сумите поради това, че споразумението било нищожно. Преценката за това дали се касае за
иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална
дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални
определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен
спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл.
9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на
понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със
ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита
правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези
характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или
професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с
това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор,
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен
отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в
редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само
физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои
1
лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото
лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или
свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски
договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички
конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с
търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или
професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да
се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113
ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в
същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни
последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се
приложат не само транспонираните в националното законодателство специални
материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и
интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в
първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК).
Ищцата има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги по
смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответникът има качеството на търговец по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице
ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска
или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така
Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително
установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от извършената
справка в НБД „Население“, от 28.08.2017г. ищцата е с настоящ адрес: област Софийска,
община Ботевград, село Гурково, ул. „Орхидея“ № 7. Оттук компетентен да разгледа
делото е Районният съд в град Ботевград.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Ботевград.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 42455/2022г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Ботевград.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищцата чрез адв. М.С.
– АК-София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3