РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Ямбол , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20202330102351 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба на "ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ -
гр.Я., ул."***, представлявана от управителя Д. Д. В. против Т. Г. С., с която
се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Т.
Г. С. дължи на "ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - гр.Я., ул."***", представлявана
от управителя Д. Д. В., ЕГН*** сумата от 75 лева, за която е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС, както и да бъдат присъдени разноските по заповедното и по
настоящото производство разноски. Претендират се направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 27.05.2020год. е проведено общо събрание на
Етажна собственост с адрес гр.Я., ул."*** на което, по точка първа от дневния
ред, е прието решение за неотложен ремонт на асансьора ползващ се от
етажната собственост да бъде събрана сума в размер на 2400 лева, от която
всеки собственик да внесе сума от 75 лева.
Събранието е свикано по законоустановения ред, като за провеждането
му своевременно са уведомени всички собственици на обекти в етажната
собственост и ползватели на такива.
След провеждане на събранието, на 31.05.2020год., е поставено
1
съобщение на определеното за това място в етажната собственост за
изготвения протокол от ОС.
След изтичане срока за обжалване на решението, на 08.07.2020год. на
ответницата е връчена покана за изпълнение на решението на общото
събрание, което тя е отказала да подпише и отказа и е удостоверен с
подписите на свидетелите И. Й. и Й. Й..
Въпреки опитите на ищеца да постигне споразумение с ответника
относно изплащане на дължимата суми, длъжника и досега не е изпълнил
задължението си .
Поради неизпълнението ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимата сума, по което е
образувано ч. гр. д. № *** год. по описа на PC - гр. Ямбол. След получаване
на заповедта за изпълнение ответника е възразил срещу нея, поради което в
срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск.
В съдебно заседание искът се поддържа изцяло.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответницата, в който възразява, че ответницата не дължи
разходи за неотложен ремонт на асансьора в този размер, а в размер,
съответстващ на притежаваните от нея идеални части от общите части на
сградата.
Счита исковата молба за формално допустима като подадена от заявител
в развило се заповедно производство и след своевременно депозирано
възражение от посочения като ответник по делото срещу вземането, предмет
на заповедта за изпълнение. Заявява, че действително притежава собственост
върху недвижим обект, находящ се на ул."***, но не е негов едноличен
собственик, а е такъв заедно с майка си Н. Р. Р. и баща си Г. К. Р..
С оглед на това, счита иска за недопустим и поради невъзможност
пропуска да бъде отстранен моли, делото да бъде прекратено.
По отношение основателността на иска - в случай, че се приеме иска за
допустим, то счита същия за неоснователен и недоказан, както по основание,
така и по размер. Оспорва представения Списък на собствениците,
присъствали на общото събрание на собствениците, т.к. той не е датиран, не
съответстващ и на съдържанието на протокола, за който се твърди, да е негова
неразделна част. Според ответницата не ставало ясно кои лица са
присъствали на проведеното на 27.05.2020 г. общо събрание на ЕС, какви
идеални части от общите части на сградата са били представени и как е
2
гласувано. Поради тази причина счита, че няма валидно взети решения по
нито една от точките на дневния ред, описан в протокол №*** г., в това число
и относно избора на управител. Поради това прави възражение за липса на
представителна власт на лицето Д. Д. В..
На следващо място посочва, че с решението си по т.1 от дневния ред
Общото събрание е надхвърлило компетентността си, т.к. то не може да реши
разходите за неотложен ремонт на обща част в сграда в режим на етажна
собственост да се разпределят по равно между собствениците на всички
самостоятелни обекти , без да се съобразят идеални части, които се
притежават, и поради това решението му в тази част е нищожно, като желае
тази нищожност да бъде прогласена.
Не оспорва факта, че асансьорът се нуждае от ремонт. Въпреки, че
оспорва сумата от 2400 лв., предложена от Д. Г. и гласувана на ОС, като
немотимирана като размер и на база притежаваните от тримата
съсобственици идеални части от 2.257 на сто, ответницата е изчислила, че
дължат - тя и другите двама съсобственици, сумата от 54 лв., а не
претендираните 75 лв. Тази сума изплатила на 19.10.2020 г., с пощенски
запис, до Р. Г. Б. - касиер, за което представя разписка от „Български пощи"
ЕАД.
Ответницата посочва, че е предложила да плати сумата от 40лв. , но е
получила отказ и след получаване на заповедта потърсила касиерката, като й
предложила да плати 54 лв., толкова колкото счита че дължат. Тя категорично
отказала да вземе парите, като заявила, че й е казано да получи цялата сума от
100 лв. - 75 лв. за разходи и 25 лв. съдебни разноски. Това наложило
изпращането на пощенския запис. Моли да й бъдат присъдени направените по
делото разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г., с
която е разпоредено длъжникът Т. Г. С. да заплати на кредитора „Етажна
собственост“ с адрес: гр.Я., ул.“***, представлявана от управителя Д. Д. В.
сумата от 75.00лв. – главница, представляващи разходи за общи части на
Етажната собственост, съгласно Решение от 27.05.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2020г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 25 лв., представляваща платена държавна такса.
Заповедта е била връчена лично на длъжника- ответницата по делото, която в
законния срок е депозирала възражение против нея по чл.414 ГПК. С оглед
постъпилото възражение с разпореждане от 12.08.2020г. съдът е указал на
заявителя в едномесечен срок да предяви установителния си иск за вземането,
което разпореждане му е връчено 19.08.2020г., като искът е депозиран в съда
на 18.09.2020г., в законоустановения срок.
В подкрепа на иска си ищецът е представил покана от управителя на
3
етажната собственост до съсобствениците на осн. чл.49,ал.2 и чл.13 от ЗУЕС
за свикване на общо събрание с обявен дневен ред и дата 27.05.2020г. от
18.30ч.. Представен е протокол от 18.05.2020г. от Д. Д. В. за залепване на
поканата за свикване на Общо събрание на съсобствениците на осн.чл.13,ал.1
от ЗУЕС. Според представения протокол №***г. за проведеното общо
събрание по т.1 от дневния ред е взето решение да се събере сумата от
2400лв. за неотложен ремонт на асансьора, която да се разпредели по равно
между всички етажни собственици, т.е. по 75 лв. на апартамент, с краен срок
на събирането – 06.06.2020г. Представен е и списък на съсобствениците и
пълномощниците, присъствали на общото събрание, както и протокол за
поставено съобщение за изготвения протокол от общото събрание на ЕС по
смисъла на чл.16,ал.7 от ЗУЕС от 31.05.2020г. и самото съобщение, че
протоколът е изготвен. Ищецът е представил и покана до Т. Г. С. за
изпълнение на решението на общото събрание за заплащане на сумата от
75лв., връчена й на 08.07.2020г. при отказ, който е констатиран с подписите
на двама свидетели И. Й. и Й. Й..
Във връзка с възраженията си ответницата е представила нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, рег.№ ***, дело №
***г. на нотариус Е. Щ. с рег.№ *** на НК, според който Т. Г. С., Н. Р. Р. и Г.
К. Р. са закупили жилище-апартамент №***, находящ се в гр.Я., ул.“***,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.531.416.9.10 със застроена площ от 51 кв.м., заедно прилежащо избено
помещение, заедно с 0.414% идеални части от общите части на сградата и
съответното отстъпено право на строеж върху терена. Ответницата е
представила и системен бон от „Български пощи“ ЕАД от 19.10.2020г.за
приемане на паричен превод на сумата от 54лв. за основен ремонт на
асансьора от Т. Г. С. до Р. Г. Б. и системен бон за заплатена така от 1.60лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38 ал.1 и 2,
вр. чл.48 ал.3 от ЗУЕС.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, че ответницата е собственик на имот в
етажната собственост; че е налице валидно взето решение на Общото
събрание на етажната собственост за заплащане на разходи за необходим или
4
неотложен ремонт по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗУЕС – чл.48 и чл.49
ЗУЕСи, а на ответника – направените възражения в отговора си, вкл. и
възраженията си за плащане.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
проведено общо събрание на етажните собственици на 27.05.2020г. е взето
решение за събиране от етажните собственици на сумата от 2400лв. за
неотложен ремонт на асансьора, която е прието да се разпредели по равно
между всички етажни собственици, т.е. по 75 лв. на апартамент, с краен срок
на събирането – 06.06.2020г. По делото не се съдържат данни, нито са
изложени твърдения ответницата да е предявявила съответните
конститутивни искове за отмяната на решенията по реда на чл.40 ЗУЕС в
законоустановените срокове, поради което спрямо нея тези решения са влезли
в законна сила. Неупражняването на правото да се предяви иска по чл.40
ЗУЕС води до погасяването на правото на иск, включително и чрез
възражения за незаконосъобразност и нищожност на приетите от общото
събрание на етажната собственост решения по висящо съдебно дело за
изпълнението им, каквото е настоящото. Съобр. Решение № 39 от 19.02.2-13г.
по гр.д. № 657/2012г. на г.к., I Г.О. на ВКС етажна собственост, която не е
учредила сдружение за управление, т.е. не е персонализирана се управлява от
общото събрание на етажните собственици чрез взети от него решение. Тези
решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.
След влизането им в сила решенията на етажните собственици са
задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, които са
гласували против, за неучаствали във вземането им лица, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели. Взетите решения са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за
вземането на тези решения и законосъобразността им се определя от
правилата в тези закони, а не от ЗЗД. Затова извън определения от закона срок
не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. С оглед на изложеното съдът намира направените възражения от
ответницата в отговора и в с.з. за незаконосъобразност и нищожност на
взетите на 27.05.2020г. решения на собствениците в ЕТ за неоснователни. Т.к.
5
на това общо събрание е избран и управител на етажната собственост Д.Д. В.,
направените възражения за неговата представителна власт също са
неоснователни.
Не се спори, че процесната сума, към депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК не е била заплатена от ответницата. Същата е представила
доказателства, за превод на сумата от 54лв. за основен ремонт на асансьора
до Р. Г. Б. – избрана за касиер на етажната собственост, който факт не бе
оспорен от ищеца. Този факт следва да се вземе в предвид от съда съгласно
чл.235, ал.3 от ГПК в съответствие с указанията дадени в т.9 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Относно размера на претенцията съдът приема следното: От
представения нотариален акт от ответницата, действително се установява, че
тя не е единствен собственик на имота в ЕТ, а е съсобственик заедно с Н. Р. Р.
и Г. К. Р., за които твърди, че са нейни родители, като за това не се
представиха доказателства. Поради това съдът приема, че те са придобили
имота при условията на обикновена съсобственост и задълженията им се
уреждат по правилата на чл. 30, ал.3 ЗС, като всеки съсобственик отговаря за
задълженията по ползването на съсобствения имот съобразно частта си. При
наличните доказателства съдът приема, че не е налице солидарност на
задължението от страна на ответницата и другите съсобственици на имота,
поради което всеки съсобственик отговаря разделно , като задълженията са
възникнали поотделно за всеки от тях и за съответни части от задължението.
Съсобствениците не са солидарни длъжници. С оглед това съдът приема,че
ответницата дължи на етажната собственост необходими разноски за
асансьор, съобразно нейната квота на съсобственост в имота. Съобразно
посочените в нотариалния акт купувачи ответницата е собственица на 1/3
идеална част от имота в ЕС, до която част възлиза нейното задължение. В
случая тази част отговаря на сумата от 25лв., която е заплатена от нея, в хода
на производството, поради което искът се явява неоснователен, поради
извършеното плащане.
Относно разноските:
С оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
дължи произнасяне по направените в заповедното производство разноски и
тези по исковото производство. Т.к. се установи, че с неплащане на
6
задължението си към ищеца-кредитор , ответницата е станали причина за
предприемане на действия по събиране на вземането, каквото се явява
подаването на заявление по чл.410 ГПК както и подаването на настоящият
иск, по арг. от чл.72 от ГПК същата дължи на ищеца сторените от него
разноски в заповедното и в настоящото производство разноски, т.к.
извършеното плащане след получаване на преписи от исковата молба не я
освобождава от задължението за разноски, в каквато насока е и практиката на
съдилищата. Ищецът е направил разноски в заповедното производсво за
държавна такса от 25лв., а в настоящото производство за държавна такса от
25лв. и адвокатско възнаграждение от 300лв., съобразно представения списък,
които следва да се присъдят в негова полза.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - гр.Я.,
ул."***", представлявана от управителя Д. Д. В. против Т. Г. С. , ЕГН
**********, от гр.Я., ул.“*** иск по чл.422 от ГПК, да се приеме за
установено, че ответницата им дължи сумата от 75 лева, за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
***г. по описа на ЯРС, поради извършено плащане.
ОСЪЖДА Т. Г. С. да заплати на "ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ - гр.Я.,
ул."***", представлявана от управителя Д. Д. В. направените разноски в
заповедното производство в размер на 25лв., както и направените разноски в
настоящото производство в размер общо на 325лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7