О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 10.2020 год.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 24 – състав, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6803 по описа за 2020 год.:
Производството по
делото е образувано по предявени от „С.С.К.И Е.Х.“
АД, *** срещу И.А. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 38, ал. 2 ЗУЕС за установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 442, 12 лв., съгласно уточняваща молба на л. 34 от ч.гр.д. №
1015/2020г. на ВРС претендирана като такса за
управление и поддръжка на общите части за 2017г. на сграда „Хармония 2“,
попадаща в жилищен комплекс от затворен тип, находяща
се в гр. Варна, к.к.“Св. Св. Константин и Елена“,
изградена в имот с идентификатор № 10135.2569.48 за времето от 10.10.2017г. до 31.12.2017г. и сумата от 1 944, 25 лв. претендирана като такса за управление и поддръжка на общите
части за 2018г. на същата сграда, произтичащи от решение на ОС на ЕС от
24.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 733/11.02.2020г. за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 1015/2020г. на Районен съд
– Варна.
В исковата и
уточняващите молби се поддържа, че ответникът, който е собственик на
самостоятелен обект в жилищния комплекс, не е изпълнил решение на ОС на ЕС от
24.11.2016г., съобразно което дължи такса в размер на 8 евро на кв.м. за
поддръжка и управление на общите части в сградата.
Ищецът сам излага,
че „С.С.К.И Е.Х.“ АД, не е управител на ЕС, а
е извършвал поддръжка и управление на общите части в сградата въз основа на
договори със собствениците, измежду които не е ответникът, който е
отказал сключването на такъв.
Управител на ЕС, находяща се в гр. Варна, к.к.“Св.
Св. Константин и Елена“, ул.“46“ № 5, вх. Б, в която се намира процесната сграда „Хармония“ 2, е Ивелина Йорданова
Александрова, избрана с решение на ОС на ЕС, проведено на 24.11.2016г. /л. 11
гръб/.
Съдът намира, че
така учреденото производство по реда на чл. 422 ГПК е процесуално недопустимо,
поради отсъствие на активна процесуално – правна легитимация, явяваща се
абсолютна процесуална предпоставка, отсъствието на която има за последица
прекратяването му, по следните съображения:
На 22.06.2020г. е
депозирана исковата молба от „С.С.К.И Е.Х.“ АД, срещу
И.А., с която са заявени осъдителни претенции за заплащане на посочените
суми, произтичащи от решение на ОС на
ЕС, проведено на 24.11.2016г., ведно с обезщетения за забава, съизмерими със
законната лихва.
Постановеното по
делото прекратително определение по реда на чл. 129,
ал. 3 ГПК, е отменено с определение № 2370/12.08.2020г. по в.ч.гр.д. №
2047/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В отменителното определение са дадени задължителни указания
на по-долустоящия съд, а именно по реда на чл. 101 ГПК да се даде възможност на управителя на ЕС, като активно легитимиран по
настоящия иск с правно осн. чл. 51 ЗУЕС да потвърди
или не действията на ищеца, доколкото в случая се касае за такива без
представителна власт.
В изпълнение на
дадените от въззивната инстанция указания, с молба от
08.09.2020г., ищецът е представил пълномощно, с което „С.С.К.И
Е.Х.“ АД упълномощава Ивелина Йорданова Александрова да извършва всички
необходими правни и фактически действия за защита и реализация на правата и
законните интереси на инвеститора – ищец.
Едва с последваща молба от 14.09.2020г. процесуалният представител
на ищцовото дружество уведомява за първи път съда, че
в полза на „С.С.К.И Е.Х.“ АД, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, обективираща
дължими от ответника суми по решение на ОС на ЕС от 24.11.2016г.
В молбата
пълномощникът на ищеца излага, че „С.С.К.И Е.Х.“ АД е
надлежна по делото страна, а не третото лице Ивелина Александрова.
И в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в исковата и уточняващите
молби, като основание, от което вземанията произтичат се сочи решение на ОС на
ЕС от 24.11.2016г.
Когато в
производството по делото се търси и иска изпълнение на решение на ОС на ЕС,
какъвто е настоящия случай, активно процесуално легитимиран е Управителят на
ЕС, респ. Председателят на УС, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 23, ал. 4 ЗУЕС. В конкретния случай управител на ЕС е Ивелина Йорданова Александрова,
съобразно решение, взето на ОС на ЕС на 24.11.2016г.
След като ищецът
няма качество на управител на ЕС, в негова полза не възниква право на иск,
съответно и право да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, независимо, че в негова полза е издадена
такава.
Доколкото в
производството по предявен иск по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /т. 11 б от ТР
№ 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г./, то указанията на въззивната инстанция не биха могли да бъдат изпълнени, тъй
като би се стигнало до недопустимо изменение на иска, чрез замяна на ищец по
почин на съда.
След като ищецът не
е активно процесуално – правно легитимиран да иска изпълнение на решение на ОС
на ЕС, който въпрос е относим към допустимостта на
предявения иск, производството по делото следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.
Издадената заповед №
733/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 1015/2020г. на Районен съд – Варна, следва да бъде
обезсилена, на осн. т. 13 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС по т.д. № 4/2013г.
Водим от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6803/2020г., на осн. чл. 130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 733/11.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
1015/2020г. на Районен съд – Варна
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от него на ищеца, чрез адв. К.Ж..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: