Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда по НОХД № .../2012г. на ГОРС подсъдимите Р. К. Р. и М. А. А. са признати за виновни в това, че на 28.11.2008 г., в гр. Г. О., действайки като непълнолетни, но с възможност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство, в съучастие Р. като извършител, а А. като помагач и използване на техническо средство, отнели чужда движима вещ на стойност 126 лв. от владението и без съгласието на собственика С.Д. с намерение противозаконно да я присвоят: Подсъдимият Р. К. Р. е извършил престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и 4 вр. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 НК. На основание чл. 78 А ал.6 вр. ал.1 вр. чл. 2 ал.2 НК подсъдимият Р. Р. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание обществено порицание. Подсъдимият М. А. е извършил престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и 4 вр. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. чл. 63 ал.І т. 3 НК. На основание чл. 78 А ал.6 вр. ал.1 вр. чл. 2 ал.2 НК подсъдимият М. А. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание обществено порицание. Подаден е протест от Районна прокуратура Г.О. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилно приложение на материалния закон. В инкриминирания случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.78 а ал.6 НК. Моли да се отмени присъдата, като делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание представителят на В. поддържа протеста, като се постанови решение , с което да се отмени приложението на чл.78 а НК. Въззиваемият Р. К. Р. се защитава от служебен защитник. Същият оспорва протеста, като моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Въззиваемият М. А. А. се защитава от служебен защитник. Същият оспорва протеста, като моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. В правото си на последна дума въззиваемият М. А. А. моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Окръжният съд в качеството на въззивна инстанция като обсъди наведените в протеста оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на решението по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното: Подаденият протест е основателен. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на атакуваната присъда. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. Това налага обсъждане на събраните доказателства. От същите се установява, че подсъдимият Р. Р. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Г.О.. Подсъдимият А. е с постоянен адрес в гр.Л.. През 2008г. двамата подсъдими били непълнолетни. Същите били с чисто съдебно минало. Подсъдимият Р. бил регистриран в ДПС. Подсъдимият А. бил ученик в гр.Г.О.. Двамата се познавали. Св. Дългичев бил собственик на лек автомобил „БМВ" с рег. № ВТ ..... АМ. Същият бил паркиран пред входа на жилищната кооперация, в която живеел в гр.Г.О., ул.”Страцин” № 1. На 28.11.2008 г. двамата подсъдими бил в гр.Г.О.. Около 01.30ч. се намирали в интернет клуб „Базата". Подсъдимият Р. поканил А. да го придружи до дома му. Двамата излязли от клуба и тръгнали към жилището на първия. Подсъдимият Р. влязъл в дома си, след което излязъл навън. Двамата подсъдими отишли заедно до ул."С." №21. Там подсъдимият Р. показал на А. парченце порцелан, като му обяснил, че с него се чупят стъкла на автомобили. Двамата били решили да откраднат CD - устройство от лек автомобил. Насочили се към този на св.Д.. Подсъдимият Р. се приближил до автомобила и счупил предно дясно стъкло. През това време подсъдимият А. стоял в близост до мястото, като пазел да не се появят хора, които да ги забележат и осуетят деянието. Подсъдимият Р. счупил стъклото, но не успял да откачи устройството. Върнал се до дома си. От там взел клещи и отново се върнал при автомобила. С помощта на клещите Р. демонтирал апарата и двамата напуснали улицата. На следващия ден подсъдимият А. се свързал със св.Ж.. Първият обяснил на втория, че подсъдимият Р. предлага за продажба CD - устройство. Тримата се срещнали в интернет клуб „Б.". Подсъдимият Р. продал вещта на Ж. за сумата от 35 лева. На 01.12.2008 г. св.Ж. предал CD плеъра на служител на РУП Г. О., като дал обяснение за придобиването му. С разписка от 14.01.2009г. отнетата вещ е върната на собственика св.Д.. Изготвени са съдебно-психиатричните експертизи, изготвени от вещото лице К.А.. От заключенията към същите се установява, че подсъдимите Р. и А. са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Двамата са могли правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях. По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Й. Ч.. От заключението към същата е видно, че стойността на вещта, предмет на престъплението възлиза на 126 лв. Така описаната фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивният съд са в съответствие с възприетите такива от първоинстанционния такъв. Същите се извеждат и са в логическа и последователна връзка със събраните по делото доказателства. Това са показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, разпитани в досъдебното производство, направените от последните самопризнания по реда на чл.371 т.2 НПК, протокол за оглед и фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, разписка за получаване на вещ от заключенията на изготвените експертизи, свидетелства за съдимост, характеристични справки, декларации за метариално и семейно положение. От същите се установява по несъмнен начин извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимите. Въззивният съд напълно споделя достигнатия извод от първоинстанционния такъв, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 от НК от Р. Р.,а по чл.195 ал.1 т. 3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.4 от НК от М. А.. На 28.11.2008 г. в гр. Г. О. същите отнели чужда движима вещ - CD плеър марка „Панасоник” модел „CQ 1301 NE” на стойност 126лв. Същата е собственост на св. С. Д..С действията си подсъдимите са прекъснали владението на собственика върху вещта, като са установили фактическа власт върху нея. Подсъдимите са осъществили разпоредителни действия спрямо отнетата вещ, като собствена такава, като са я продали на трето лице. Деянието е осъществено от подсъдимите чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. Налице е счупване на предно дясно стъкло на л.а., от където е отнета вещта. За осъществянане на деянието е използвано техническо средство- клещи. Двамата подсъдими са действали като непълнолетни. Същите са разбирали свойството и значението на извършеното деяние, както са могли ръководят постъпките си. Подсъдимите са действали в съучастие помежду си. Поведението на подсъдимия Р. е насочено пряко към предмета на посегателство. Същият е счупил стъклото на автомобила, като е вземал инкриминираната вещ. Подсъдимият Р. е действал като извършител, а А. като помагач. Последният е улеснил извършването на престъплението, като е охранявал другия на местопрестъплението, за да не бъдат заловени и разкрити. Впоследствие спомогнал вещта бъде продадена непосредствено след кражбата. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Същият е инцидентен такъв, тъй като решението за извършването му е взето от подсъдимите непосредствено преди извършване на деянието. Подсъдимите, въпреки непълнолетието си, са разбирали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването на вредоносния резултат. Обществената опасност на извършеното деяние не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, регламентиращи неприкосновеността правото на собственост на физическите и юридическите лица. Налице са квалифициращи елементи при извършването му. Следва да се отчете ниският размер на отнетата вещ, както и възстановяването й. Обществената опасност на подсъдимия Р. Р. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и недобрата му характеристика. Същият дава обяснения, като прави пълни самопризнания. Подсъдимият проявява критично отношение към извършеното деяние. Следва да се отчете младата му възраст и неукрепнала психика. Обществената опасност на подсъдимия М. А. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна му обществена характеристика. Същият дава обяснения, като прави пълни самопризнания. Подсъдимият проявява критично отношение към извършеното деяние. Следва да се отчете младата му възраст и неукрепнала психика. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на двамата подсъдими следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 А ал.6 вр. ал.1 НК. Към момента на извършване на деянието същите са неосъждани и спрямо тях не е прилаган института на чл. 78 А НК. Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени. За извършеното деяние от подсъдимите е предвидено наказание лишаване от свобода до три години, с оглед приложението на разпоредбата на чл.63 ал., т. 3 НК. Първоинстанционният съд е извършил преценка за наличието на предпоставките, визирани в чл. 78 А ал.1 НК спрямо непълнолетните лица не въз основа на наказанието, предвидено за пълнолетните такива в особената част на НК, а след приложение на разпоредба на чл. 63 НК, с оглед специалното качество на субекта на престъплението. Въззивният съд не споделя направените изводи в тази насока. Приложението на чл.78а от НК изисква да се прецени налице ли са условията, предвидени в ал.1 на същия. Недопустимо е тази преценка да бъде предшествана от редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1 и 2 НК. По този начин се нарушава смисълът на закона. Редуцираното наказание по реда на чл.63 от НК, поради непълнолетието на дееца не е предвиденото в Особената част на НК такова за съответното престъпление. Редуцирането на наказанието е смекчаване обема на наказателната му отговорност, заради особеното обстоятелство, свързано с личността му, даващо основание за намаляване размера на наказанието. За престъплението по чл.195, ал.1 НК е предвидено наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода. С приложението на чл.63 НК същото се редуцира до три години лишаване от свобода. Съгласно трайната практика на ВКС приложението на чл.78 А НК е недопустимо след редукция на наказанието по чл.63 НК. От тук е налице неправилно приложение на материалния закон. Това обуславя основателността на искането представителя на РП за отмяна на атакувана присъда в тази част. Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27 НПК, като подсъдимите са направили самопризнания, съгласно чл.371 т.2 НПК. По отношение на същите е приложена разпоредбата на чл.373 ал. 2 НПК. Наказанието на подсъдимите следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б НК. Предвиденото такова е пробация или обществено порицание. Присъдата следва да се измени, като се отмени приложението на чл.78а ал.6 във вр. с ал.1 НК. Наказанието на двамата подсъдими следва да се наложи на основание чл. 195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 във вр. с чл.36 и чл.55 ал.1 т.2 б. Б НК за Р. Р.,както и по чл.195 ал.1 т. 3 и 4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.4 във вр. с чл.36 и чл.55 ал.1 т.2 б. Б НК за подсъдимия А.. Същото следва да остане определеното такова от първоинстанционния съд обществено порицание. Същото е съответно за извършеното престъпление с оглед степента на обществената му опасност и тази на подсъдимите. Същите са били непълнолетни лица с неукрепнала психика и с неизградена ценностна система. Подсъдимите дават обяснения, съдействат за разкриване на обективната истина, както и проявяват критично отношение към извършеното деяние. Следва да се отчете ниската стойност на отнетата вещ, възстановяването й на собственика, както и значителният период от време, изминал от извършване на деянието до приключване на наказателното производство, с оглед поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието. Водим от изложениет съображения и на основание чл.337 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 НПК и чл.338 НПК, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № .../7.11.2012г. по НОХД № .../2012г. по описа на Районен съд гр.Г.О., като отменя в частта, с която подсъдимите Р. К. Р. и М. А. А. на основание чл.78а, ал.6 вр. ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 НК са освободени от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 от НК, като им е наложено административно наказание, вместо което ПОСТАНОВЯВА: На основание чл.195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.2 във вр. с чл.36 и чл.55 ал.1 т.2 б. НК налага на подсъдимия Р. К. Р. наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. На основание чл.195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 вр. чл. 20 ал.4 във вр. с чл.36 и чл.55 ал.1 т.2 б. НК налага на подсъдимия М. А. А. наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |