Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 18

 

                                               гр.П., 31.01.2020 г.

 

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  АНД № 255 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на М.И.И. ***-000770/04.10. 2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което и на осн.чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца  за това, че „на 10.09.2019 г., около 14.30 ч.,, в с.С., общ.П., на ул. „***“, пред дом № *, управлява и паркира л.а.“БМВ 320И“ с  № на рама WBABF***EP*** сив на цвят, отговарящ на МПС с рег.№ ЕН **** BX, което с прекратена регистрация на 30.11. 2018 г. по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Водачът И. е поставил табели с регистрационен номер Р **** РС предназначени за друго МПС – л.а.“БМВ 520И“ с № на рама WBAH***BD*** черен металик на цвят” – нарушение по чл.140, ал.1  от ЗДвП.

В жалбата се оспорва извършването на посоченото нарушение, като се посочва, че такова не е извършено, тъй като л.а. не е бил управляван, а само паркиран пред дома на жалбоподателя с цел продажба. Твърди се, че това обстоятелство е изяснено с влязло в сила постановление на РП П. по БП № 333/2019 г. Алтернативно поддържа, че се касае за маловажен случай, който не е отчетен от АНО, което също е довело до нарушение на материални закон. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален представител, не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.  Жалбоподателят бил правоспособен водач на МПС по смисъла на чл.150 от ЗДвП, като до извършване на нарушението предмет на настоящото дело бил санкциониран неколкократно за различни нарушения по ЗДвП /справка л.13/. През 2017 г.  И. закупил л.а. “БМВ 320И“ с рег.№ЕН **** ВХ, но пропуснал да го регистрира в ОД МВР Р. в законоустановеният  двумесечен срок, поради което считано от 30.11.2018 г. регистрацията му била служебно прекратена. Регистрационните табели били предадени в полицията, а  самият автомобил останал паркиран пред дома на дядото на жалбоподателя, находящ се в с.С., ул.“***“№*. Впоследствие жалбоподателя И. решил да продава посочения л.а. на части и за да не привлича вниманието на съседите си му поставил регистрационни табели от друго МПС, а именно № Р **** РС, които били предназначени за л.а.“БМВ 520И“ с № на рама WBAH***BD***, черен металик на цвят.

На 10.09.2019 г. в дома, пред който бил паркиран л.а. било извършено претърсване по повод получена информация, че се държат наркотични вещества, като в хода на това действие било установено, че на л.а. на жалбоподателя И. са поставени табели от друго МПС.  На място бил извикан патрул на КАТ, като полицай С.Р. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA, № 98902 /приложен/, с който ангажирал отговорността му за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с акта и отказал да го подпише, като производството по връчване било довършено в хипотезата на чл.43,ал.1 от ЗАНН. Започнало БП № 333/2019 г. против И. за престъпление по чл.345,ал.1 НК, като с Постановление от 24.09.2019 г. /приложено/ прокурор от РП П. го прекратил, като приел, че И. не е управлявал автомобила и с поведението си не е застрашил другите участници в движението. Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила. Препис от същото било изпратено на  Началника на РУП П., който с атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000770/ 04.10.2019 г. санкционирал жалбоподателя.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, както и чрез показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С.Р., свидетелите И.И. и Й.Й.. Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до издаването на незаконосъобразно НП.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Действително, в преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., Сб.,1992, стр.530, където е посочено, че “отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП е допуснато съществено нарушение на процесуални  правила водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, респ. до отпадане на административнонаказателната  отговорност.

Видно от приложеният АУАН и от показанията на актосъставителя в с.з. става ясно, че

липсват свидетели-очевидци на въпросното управление  и паркиране на л.а“БМВ 320И“ с  № на рама WBABF***EP***, за който се твърди, че е бил със служебно прекратена регистрация. Именно това обстоятелство е обусловило и прекратяването на воденото БП против жалбоподателя.  Посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,  поставени на определените за това места“.  Не е спорно по делото, че л.а“БМВ 320И“ с  № на рама WBABF***EP*** към 11.09.2019 г. се е намирал пред дом № * на ул.“***“ в с. С., общ.П., но няма ангажирани каквито и да било доказателства, че жалбоподателят М.И. го е управлявал.  Именно за подобна хипотеза законодателят е предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът следва да се съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО ТОВА ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено, тъй като нито един от тримата изслушани по делото полицейски служители не е бил очевидец на подобно действие от страна на жалбоподателя, както и не е отбелязано, че актът се съставя именно по този ред. Липсата на свидетели по акта несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели  е израз на основния принцип в административно-наказателното процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно на този нарушител. При така посоченото настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави същото изцяло незаконосъобразно.                 

                Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

              

                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000770/04.10.2019 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което на М.И. ***, ЕГН-********** за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 300 лв. /триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 м. /девет месеца/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: