Р
Е Ш Е Н И Е
№ 688/14.02.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10255 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Г.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** *“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***,
СО „Пл. 1“ № *, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
14196,17 лв. представляваща
дължима цена на доставена по
сключени неформални договори за продажба
арматура от 9389,00 кг. при единична
цена 1,26 лв./кг., за което
ищецът е издал фактури № № * г., № * и № *, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване
на заявлението –
25.04.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане,
която сума е предмет на Заповед
№ * г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Ю.Д. твърди, че по
силата на неформални договори за търговска продажба
е доставил на ответното дружество „С.2.“ ЕООД общо 9389,00 кг. арматурна заготовка при цена 1,26 лв./кг., за което
издал три броя фактури, както
следва: фактура № * г. за 4678,00 кг. арматура на стойност
7072,14 лв. с ДДС, предадена
на купувача с протокол № * г.; фактура № *. за 1004,00 кг. арматура на стойност
1518,05 лв. с ДДС, предадена
на купувача с протокол № * г.; фактура № *. за 3707,00 кг. арматура на стойност
5604,98 лв. с ДДС, предадена
на купувача с протокол № * г. Ищецът поддържа, че при
доставянето на арматурата ответникът е следвало да заплати
уговорената цена, но това не
е сторено и понастоящем. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът „С.2.“ ЕООД е депозирал
писмен отговор на исковата молба,
чрез адв. Ем.С., с който искът се
оспорва като неоснователен. Сочи, че между страните
съществуват множество търговски отношения по повод договори
за покупко-продажби и изработка. Страната поддържа, че действително
не е извършвала плащания по процесните
фактури, но причината за това
била, че имала към ищеца
насрещни вземания надхвърлящи размера на задълженията му. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора – ищецът чрез процесуалния си представител, а
ответникът писмена молба по хода.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК
ответникът „С.2.“
ЕООД е
възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание – неформален договор за
търговска продажба. Или, в контекста на основанието, на което е издадена
заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи 1) наличието на договорни правоотношения
между страните, произтичащи от неформални договори за продажба на
арматура; 2) собствената си изправност по
договорите, а именно, че е доставил на
ответника арматура в договорените количества и срокове, 3) както и изискуемостта и размера на вземането си за продажна цена по чл.
327 от ТЗ.
В случая с исковата молба са представени фактури № * г., № * г. и № * г., с издател ищцовото
дружество като продавач, а ответника като купувач. Фактурите са двустранно
подписани от представители на страните и уговарят доставката на съответно
1004,00 кг., 4678,00 кг. и 3707,00 кг. арматурна заготовка при цена от 1,26 лв.
за кг., респективно на стойност 1518,05 лв., 7073,14 лв. и 5604,98 лв. или общо
14196,17
лв., т.е. равна на цената на иска.
С исковата молба са
представени и бланкови протоколи на ищеца № * г. и № * г. за приемане от „С.2.“ ЕООД. на качествено извършена работа. Документите съдържат
подписи за „предал“ и „клиент“ и отразяват доставка на арматурни заготовки от
1004,00 кг., 4678,00 кг. на 21.11.2018 г. и 3707,00 кг. на 28.11.
Същевременно ответникът не е оспорил подписите, нито представителната
власт на лицата подписали от името на „С.2.“ ЕООД
както фактурите, така и приемо-предавателните
протоколи, което обстоятелство по аргумент за обратното от чл. 301 от ТЗ обвързва
съда да приеме, че същите изхождат от търговеца.
Така коментираните по-горе доказателства установяват по
безспорен начин съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи
от фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключени
в периода 21.11.2018 г. – 28.11.2018 г. три неформални договора за търговска
продажба на арматурни заготовки при общо тегло от 9389,00 кг. и единична цена
от 1,26 лв. на кг., а също и изправността на ищеца, а именно че е доставил на ответника
стоката при уговорената цена, количество, качество и срокове. Предвид липсата
на твърдения за уговорен падеж на вземанията следва да се приложи нормата на
чл. 303, ал.3 от ТЗ, съгласно който стоката е била платима в 14-дневен срок или
до 12.12.2018 г. за най-късната продажба. Доколкото срокът
за заплащане на продажната цена понастоящем е изтекъл купувачът се явява изпаднал
в забава. Т.е. по делото са доказани условно обособените по-горе в т. 1 до т. 3
компоненти от разпределената на ищеца доказателствена
тежест по исковете за реално изпълнение.
В обобщение съдът намира за установено, че между ищеца
и ответника съществува валидно облигационно отношение по договор за търговска
продажба, като цената на стоката е следвало да бъдат платена в срок, който към
момента безспорно е изтекъл. Поради това и с оглед обстоятелството, че по
делото не се твърди, нито установява заплащането ѝ съдът намира искът за
реално изпълнение за основателен в рамките на предявения размер, т.е. следва да
се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Всъщност единственото възражение на ответника по
исковете е за наличие на негово изискуемо насрещно вземане срещу ищеца за
извършени СМР. Въпреки, че съдът не е приел възражението с нарочни мотиви
изложени както в определението по чл. 140 от ГПК, така и в о.с.з., с оглед
обстоятелството, че същото е поддържано и в хода по същество, само за пълнота
следва да се посочи, че съгласно служебно извършената справка от съда между
страните продължава да е висящо гр.д. № *
г. на ВРС образувано по искова молба на ответника за осъждане на ищеца да му
заплати сумите посочени във фактурите предмет на нередовното възражение обективирано в отговора по чл. 131 от ГПК. В тази връзка не
подлежи на разумно съмнение обстоятелството, че след като ответникът продължава
собствено да поддържа висящността на съдебния спор по
дело за идентични претенции, последващото им
предявяване като нов иск или възражение за прихващане, макар и нередовно, е
недопустимо.
При този изход
на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно
– деловодни разноски в размер на 1283,92 лв. на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно представения списък и доказателства за сторени разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С.2.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
СО „П. *“ № *, дължи на „Г.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 14196,17 лв. представляваща дължима цена на
доставена по сключени неформални договори за продажба
арматура от 9389,00 кг. при единична
цена 1,26 лв./кг., за което
ищецът е издал фактури № * г., №* и № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на
заявлението – 25.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сума
по ч.гр.д. № * г. по описа на
ВРС е издадена Заповед № *
г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.2.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, СО „Пл.*“ № *, сумата 1283,92 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: