РЕШЕНИЕ
№ 5855
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110106169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба 15.11.2022 г., от К. Л. Г. против
............ с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата в размер на 5264,30 лева, представляваща
главница, ведно със законна лихва за забава от 01.04.2010 г. до окончателно погасяване на
задължението, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на сумата в размер
на 6374,82 лева, сумата в размер на 90 лева разноски по арбитражно производство и сумата
в размер на 50 лева разноски за издаване на изпълнителен лист, за събиране на които е
образувано изп. дело № 2019............0401087 по описа на ЧСИ ............ с рег. № ............, като
погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца в полза на ............ е
издаден изпълнителен лист от 05.07.2011 г. за сумата в размер на 5264,30 лева главница,
ведно със законна лихва за забава от постановяване на Решение от 01.04.2010 г. по
арбитражно дело № 1106/2010 г. до окончателно погасяване на вземането, 90 лева разноски
в арбитражното производство и сумата от 50 лева разноски по издаване на изпълнителен
лист. Страната поддържа, че за принудително събиране на сумите по екзекутивния титул на
11.08.2011 г. било образувано изпълнително дело № 20115860400904 по описа на ЧСИ
............. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът се легитимира като
взискател в производството по силата на сключен на 16.08.2018 г. с ............ договор за цесия
на вземанията по изпълнителения лист. Ищецът поддържа, че на 03.07.2019 г. съдебният
изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратил производството по изп. дело №
20115860400904, като ответникът на 18.07.2019 г. въз основа на процесния изпълнителен
лист от 05.07.2011 г. образувал дело № 2019............0401087 по описа на ЧСИ ............. В
исковата молба са изложени твърдения, че постановлението за прекратяване на изп. дело №
20115860400904 съдържа отбелязване относно датата на последното извършено валидно
изпълнително действие - 10.02.2012 г. Ищецът поддържа, че от сочената дата до датата на
първото действие по изп. дело № 2019............0401087 - 13.08.2019г. е изтекла погасителната
1
давност за вземанията по листа. В исковата молба са изложени твърдения, че К. Г. не е
надлежно уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора,
поради което сключеният между ............ и ответното дружество договор за цесия на
процесните вземания не е произвел правен ефект по отношение на длъжника. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В срока по чл. 131 ГПК поддържаните в исковата молба твърдения и правни изводи
са оспорени. Процесуалният представител на ответника поддържа, че съгласно
задължителните указания дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече
докато трае изпълнителния процес, поради което до постановяване на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за процесните вземания не е
текла. В подадения отговор са изложени съображения, че давностният срок за вземанията по
изпълнителения лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., като същата е прекъсната
многократно с предприети валидни изпълнителни действия. Процесуалният представител на
страната поддържа, че в актуалната практика на касационната инстанция последователно се
застъпва ясното разграничение между институтите на перемпцията и давността, като
перемирането на изпълнителното производство не рефлектира върху възможността да бъде
образувано ново дело за принудително събиране на вземанията. С подадения отговор са
оспорени поддържаните от ищеца твърдения по отношение на липсата на надлежно
уведомяване на длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.
В подадения отговор са изложени доводи, че до длъжника е изпратено уведомление за
договор за цесия чрез регистрирания му настоящ адрес в гр. Русе. При условията на
евентуалност се сочи, че по делото са представени доказателства за настъпилото частно
правоприемство. По наведените доводи е направено е искане предявеният иск да бъде
отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружеството съдебни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.
Следва да бъде разяснено с оглед спецификата на казуса и поддържаните от ищеца
доводи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК е установяване на
надлежно уведомяване на длъжника за сключването на договор за цесия по чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането по предявен иск по чл.
439 ГПК ( Решение № 209/28.11.2018 г. по търг. дело № 2530/2017 г. по описа на ВКС, I
ТО).
Страните не спорят, а и от приетия по делото препис от изп. дело № 20115860400904
по описа на ЧСИ ............ се установява, че производството е образувано по молба от ............
от 11.08.2011 г. за принудително събиране на вземанията, за които срещу К. Л. Г. е издаден
изпълнителен лист по т.д. № 1119/2011 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, а именно сумата
в размер на 5264,30 лева главница, ведно със законна лихва за забава от постановяване на
Решение от 01.04.2010 г. по арбитражно дело № 1106/2010 г. до окончателно погасяване на
вземането, 90 лева разноски в арбитражното производство и сумата от 50 лева разноски по
издаване на изпълнителен лист. Искането за образуване на изпълнително производство
съдържа посочване на изпълнителен способ ( запор върху банкова сметка на длъжника) и е
налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Страните не спорят, че със запорни съобщения от 10.02.2012 г. е наложен запор върху
вземания на длъжника в търговски банки. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо
предприемане на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ или
предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа
2
на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г.
по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до
банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1
ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават
за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която
запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото
задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение -
чл. 450, ал. 3 ГПК. Запорът върху вземания по разплащателна банкова сметка се счита
наложен и има действие от деня, в който е връчено запорното съобщение на банката до
датата на погасяване на задълженията на длъжника – титуляр на сметката, реализиране на
изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на
обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или
прекратяване на изпълнителното производство. Запорът има действие върху
разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното
съобщение, както върху наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата
сметка на длъжника, така и върху последващите постъпления. Запорът върху вземанията по
разплащателната банкова сметка, по която няма наличност, т. е. когато салдото по сметката е
дебитно, се счита наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, и има
действие по отношение на постъпленията на суми по банковата сметка след налагането му,
без да е необходимо изпращане на други запорни съобщения от съдебния изпълнител до
банката, в който смисъл е и Решение № 4 от 16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. на II т. о. на
ВКС. Запорът се счита наложен от получаване на запорното съобщение и има действие до
настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства, поради което запорът в
хипотезата на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, без значение от
наличностите по същата, е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато
действие – така Решение № 265013 от 6.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6531/2020 г. В
хипотезата на изпълнително действие с траен характер, непрекъснат ефект и правно
действие не са необходими нито нови искания на взискателя, нито следващи действия на
съдебния изпълнител, поради което двугодишният срок на перемпцията на изпълнителното
производство съгласно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона ( ТР № 47/1965 г. на ОСГК на ВС) не може да изтече, защото при
осъществен изпълнителен способ взискателят и овластеният от него съдебен изпълнител
нямат интерес и необходимост от предприемане на други изпълнителни способи.
Постановлението на съдебният изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на
посоченото основание е неправилно и изводите му не могат да обвържат съда, защото то не
се ползва нито със силна пресъдено нещо, нито със задължителна сила за съда. Предвид
изложеното съдът намира, че изпълнителното действие „налагане на запор“ с оглед трайния
си характер е препятствало изтичане на давностния срок до вдигане на запорите с
постановление от 03.07.2019 г., от който момент е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок за вземанията, установени с влязло в сила арбитражно решение.
Дори да се застъпи виждане, че налагането на запор представлява изпълнително
действие с еднократен характер, то с оглед датата, на която е образувано производството по
изп. дело № 20115860400904 ( 11.08.2011 г.) съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. на
ОСГТК погасителна давност не текла до приемане на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК, т.е. давност е започнала да тече от
26.06.2015 г.
Петгодишният давностен срок, започнал да тече било от 26.06.2015 г. било от
03.07.2019 г., е прекъснат с подаване на молба за образуване на изпълнително производство
за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист от 18.07.2019 г.,
съдържаща посочване на изпълнителни способи и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, по която е
образувано изп. дело № 2019............0401087 по описа на ЧСИ ............ с рег. № .............
Давността е прекъсната с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника със запорно
съобщение от 13.08.2019 г. и с отправено от взискателя искане от 30.05.2022 г. за налагане
3
на запор и насрочване на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти на
длъжника. От изложеното следва, че към датата на постановяване на настоящия съдебен акт
петгодишният давностен срок за вземанията по процесния лист не е изтекъл, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е неоснователен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника ............ съдебни разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Л. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
.............., против ............, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в гр. ............,
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата в размер на 5264,30 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва за забава от 01.04.2010 г. до окончателно
погасяване на задължението, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на
сумата в размер на 6374,82 лева, сумата в размер на 90 лева разноски по арбитражно
производство и сумата в размер на 50 лева разноски за издаване на изпълнителен лист, за
събиране на които е образувано изп. дело № 2019............0401087 по описа на ЧСИ ............ с
рег. № ............, като погасени по давност.
ОСЪЖДА К. Л. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. .............., против ............,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление в гр. ................, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4