РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдия Кирилов НАХД № 421 по описа на
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.Л.В., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. В.Н. от ПАК против НП № 17-0938-005715 от 19.12.2017г. издадено
от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - гр. Плевен, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.53 от ЗАНН и по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата -
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.185
от №ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Наказателното
постановление се обжалва само в частта относно първото нарушение, като се
излагат доводи, че нарушението не е извършено и НП, следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. В.Н., като излага подробни доводи относно
неоснователността на НП в частта относно наложената санкция на жалбоподателя В.
на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Процесуалния представител на
жалбоподателя, адв. Н. моли да бъде отменено изцяло НП като незаконосъобразно.
Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна
полиция“ –Плевен, редовно призована, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Жалбоподателят и процесуалния му
представител не спорят за нарушението по чл. 70, ал.3 от ЗДвП , поради което
съдът няма да се произнася в тази част на наказателното постановление.
Относно извършеното нарушение по
смисъла на чл. 150 от ЗДвП, съдът намира, че жалбата е основателна, поради
следните съображения:
На 12.12.2017г. около 12.30 часа в с. Опанец, обл.
Плевен, ул. „***“ срещу №** в посока на движение гр. Долна Митрополия, управлява
лек автомобил „Опел Зефира“ с рег.№***, собственост на Л.Д.В., като извършва
следните нарушения: управлява без да е правоспособен водач и управлява без
включени дневни светлини, с което е нарушил чл.150 и чл.170, ал.3 от ЗДвП, за
което му е съставен АУАН бл.№0255851/12.12.2017г.
Жалбоподателят В. е подписал акта, като е отразил, че
има възражение.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното
понастоящем НП № 17-0938-005715 от 19.12.2017г. от Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - гр. Плевен, в частта му, с която на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от
Закона за движение по пътищата - глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.150 от ЗДвП, за това че на 12.12.2017г. в 12.30 часа в с. Опанец, обл.
Плевен, ул. „***“ срещу №** в посока на движение гр. Долна Митрополия,
управлява лек автомобил „Опел Зефира“ с рег.№***, собственост на Л.Д.В., управлява
без да е правоспособен водач
В хода на съдебното следствие съдът извърши дължимата
служебна проверка за установяване на фактическата обстановка при съставяне на
АУАН.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Х.К.И.
/актосъставител/ и Н.П.Х. /свидетел при констатиране на нарушението и съставяне
на акта/, се установява, че при извършената проверка жалбоподателят В. е управлявал
лек автомобил, като при поискване на документите от страна на полицейските
служители, В. е представил американски паспорт и документ за който твърдял, че
е СУМП, издадено в САЩ, но по никакъв начин не ставало ясно, че документът е
именно свидетелство за управление на МПС. Установява се още, че след направена
справка в ОДЧ на Първо РУ-Плевен, е установено, че СУМПС на В. е невалидно,
изгубено или откраднато, което дало основание на полицейските служители да
съставят АУАН.
В хода на съдебното следствие по искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат до разпит в качеството на
свидетел В.П.В.ска, пътник в автомобила по време на процесната проверка. От
показанията на свидетелката В.ска се установява, че жалбоподателят В. от
двадесет години живее в САЩ, придобил е американско гражданство. Свидетелката В.ска
в своите показания твърди, че жалбоподателят е представил американски паспорт и
книжка, както и документите на колата.
В хода на
съдебното следствие на основание чл.283 от НПК съдът е приел слените писмени
доказателства: АУАН бл.№0255851/12.12.2017г.; Възражения с
вх.№177200-12483/12.12.2017г. от П.В.; заверени копия от личния паспорт и
професионално американско свидетелство за правоуправление на МПС с № V321-6727-2215/28.10.2014г. издадени на П.В.; справка за
нарушител/водач на П.Л.В.; заверено ксерокопие на Заповед
рег.№8121з-952/20.07.2017г. издадена от
Министъра на МВ; легализиран превод от английски на български език на лицензирано
свидетелство за управление на МПС с рег. № V321-6727-2215.
Административно-наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя В., за това че управлява ППС без да е правоспособен водач, с
което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно
чл. 162, ал.1 от ЗДвП -
Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
Видно
от представените в съдебно заседание и приети по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач. Тъй като
представеното заверено ксерокопие на международното свидетелство отговаря на приложение 7 от Конвенция
за пътното движение.
На следващо място съгласно чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Същото изискване
съществува и относно съдържанието на съставения АУАН – чл.42, т.4 от ЗАНН. Това
изискване гарантира, че констатациите, на които се основава обвинението, ще
бъдат сведени до знанието до наказаното лице и в този смисъл обезпечава правото
на защита на същото. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление няма
изложени конкретни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение и по
– конкретно относно съставомерните обстоятелства, попадащи в обхвата на
санкционната разпоредба по чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП.
Според административно
наказващия орган, с деянието, описано в НП, жалбоподателят е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.150 от ЗДвП. Според тази
норма, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. В същото време от
текста на АУАН и НП не става ясно дали актосъставителя и наказващия орган са
приели, че жалбоподателя е управлявал соченото МПС като неправоспособен такъв.
Следва да се има предвид, че неправоспособен по смисъла на закона може да бъде
водач, който не е полагал изпит за правоспособност за съответната категория ППС
– т.нар. изначална неправоспособност или на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП –
водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност – последваща неправоспособност.
Извършената от административно наказващия орган неправилна квалификация
на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение е нарушила правото му
на защита. Попречила е да разбере в какво точно е обвинен, че е
нарушил, както и защо по посочения в обжалваното НП закон
му е наложено административното наказание. Това безспорно му е попречило
адекватно и правилно да организира защитата си срещу издадения акт от
административно наказващия орган. Соченото нарушение е съществено и води до
опорочаване на издаденото НП за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 лева. Фазата, в която се намира настоящото административно
наказателно производство не позволява да бъде санирано допуснатото нарушение по
чл.150 от ЗДвП при определяне на административното нарушение и при налагане на
административното наказание по отношение на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-005715 от
19.12.2017г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - гр.
Плевен, в частта, в която на жалбоподателя П.Л.В. е наложено административно
наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по
пътищата - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: