Решение по дело №621/2020 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1291

 

Град Пловдив, 21 юли 2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 621 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

            Образувано е по жалба на В.И.И., ЕГН **********, с адрес:с***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-000012 от 05.01.2020 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.

            Твърди се незаконосъобразност и неправилност на заповедта, тъй като в акта било записано, че е допуснала управлението на личния си автомобил на неправоспособен водач. В допълнителна молба чрез адв. Х. развива подробни съображения по незаконосъобразността на акта. Твърди се, че липсата на мотиви относно срока на наложената мярка представлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2т.4 от АПК. Твърди, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но това не го освобождава от задължението да изложи мотиви относно определения от него срок. Твърди се още, че въпросният автомобил, съгласно представения договор за наем от 01.05.2017 г. е бил във владение на „Енерголекс консулт“ ЕООД и жалбоподателят не е имал възможност да контролира кой го управлява.

Ответникът - началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в нарочно писмено становище намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, липсват неясноти и противоречия, а фактимеската обстановка отговаря на истината. Везспорно е установено, че водачът К.Г.И. не притежава СУМПС  валидно за „С“ категория – МПС, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг, а притежава СУМПС, валидно за „В“ категория – МПС, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в процеса.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок.

Видно от заповедта, същата е връчена на жалбоподателката на 17.02.2020 г., а жалбата е подадена на 02.03.2020 г. до съда, при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна страна:

Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-1030-000012 от 05.01.2020 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.

Съгласно  чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1

, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. По делото е приложена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени групите длъжностни лица, сред които и „началници на групи в сектор „Пътна полиция“при ОД на МВР, да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

С процесната заповед е наложена на жалбоподателя санкция по чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

По същество съдът намира за установено следното.

Установено е, че на 05.01.2020 г. жалбоподателката В.И.И. допуска управлението на личния си товарен автомобил Мудан МД 1044 с рег. № *** от К.Г.И.. При проверка в ***, ***, около 17,50ч. е установено, че управляващият МПС не притежава СУМПС с категория валидна за управляваното от него МПС – кат. „С“. На водача е съставен АУАН, с който са отнети СРМПС “Част II и 2 бр. регистрационни табели с рег. № *** на МПС.

По делото от жалбоподателката се представи договор за наем на МПС от 01.05.2017 г., от който е видно, че въпросното МПС било отдадено под наем на „Енерголес консул“ ЕООД.

При извършена служебна справка от търговския регистър се установява, че управител на дружеството „Енерголес консул“ ЕООД, с ЕИК 20422945 е с управител К.Г.И., както и че адресът на управление на дружеството от 02.09.2016 г. е ****; ул. ****, обл. Пловдив, а не както е посочено в договора от 01.05.2017 г. - с.Красново, Красновски бани, общ Хисар, обл. Пловдив.

При така събраните по делото доказателства съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство и за нарушение на закона.

По делото се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено. Няма спор на първо място, че жалбоподателката е собственик на процесния товарен автомобил, който от своя страна е бил управляван от лицето К.Г.И.. При извършената проверка е безспорно установено, че същият не притежава СУМПС с категория валидна за управляваното от него МПС – кат. „С“, а автомобилът, който е управляван от него е над 3500 кг, видно от представените данни за регистрацията му в КАТ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно  чл. 171, т.2А ,б. "А" от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Тъй като последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата – да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е предвидил налагане на мярката и спрямо МПС, собственост на лица/физически и юридически/, които са предоставили собствения си автомобил на трето лице. Поради това и не е необходимо на собственикът на автомобила  да има съставен АУАН, тъй като в случая с налагането на ПАМ е ангажирана неговата безвиновна отговорност като собственик на автомобила, предмет на нарушението от третото лице. Поради тази причина са и ирелентни възраженията на жалбоподателката, както и представените доказателства в тази връзка, че автомобилът е бил в чуждо владение и не е могла да осъществи контрол за спазване изискванията на закона. 

 Самият АУАН, съставен на водача от своя страна също е приложен към преписката, където е посочена нарушената от третото лице – водач на автомобил, норма на чл.150А от ЗДвП.

Неоснователно е и оплакването за липса на задължителни реквизити. Оспорената заповед съдържа подробно посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване, а така също са посочени мястото и времето на проверката, както и в какво точно се изразява неправомерното поведение на водача и състава на предвидената административна мярка за собственика като отговорно по ПАМ лице.

Не се споделят изложените твърдения от жалбоподателя за съществени процесуални нарушения и поради това, че не били изложени мотиви относно срока на заповедта. Предвидената мярка е за срок от 6 мес. до една година, а като е наложил минимума на срока – 6 месеца, административния орган не е допуснал никакво съществено нарушение, което да възпрепятства защитата на лицето. В този смисъл направените възражения не представляват никакъв пропуск на административния орган. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на автомобила, което от своя страна представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ, като е посочена и приложимата правна норма на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Посочените обстоятелства около извършеното нарушение са безспорно установени, поради което издадената заповед съдът намира за правилна и законосъобразна, а жалбата против нея следва да бъде оставена без уважение.

От жалбоподателката се иска присъждането на разноски, но предвид изхода от спора такива не й се следват.

Ето защо, Съдът

Р    Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН **********, с адрес:с***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-1030-000012 от 05.01.2020 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив.

            Решението не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                    

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: