Р
Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Силистра, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ХРИСТОВ
при секретаря
Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 240/ 2020г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”КТВ Истър” ООД, ЕИК******, със седалище и адрес
на управление гр.С, представлявано от управителя Ж.И.Ж., по
пълномощие от П.П.П. обжалва Наказателно постановление № 14/17.02.2020г. на Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което му е било наложено
административно наказание- имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди /
лева за извършено нарушение по чл.326 от ЗЕС във вр.с чл.43, ал.1 във вр.с
чл.43, ал.5 и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на
акта и НП.
Ответникът
– Комисия за регулиране на съобщенията- С., надлежно
уведомени, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира
писмено становище по делото.
Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се
явява представител, не депозира становище по делото.
Жалбоподателят ”КТВ Истър” ООД, надлежно уведомен,
не се явява представител, вместо тях проц.представител- адв.Венелин Ненов при АК-
С., упълномощен и приет от съда. Заявява, че поддържа жалбата си в цялост и
моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като незаконосъобразно,
излага доводи в тази насока.
С оглед обективното изясняване на фактическата
обстановка по делото съда разпита в качеството на свидетели актосъставителя Л.Е.П.
*** Х.М., които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги
приобщи като доказателствени средства към делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител
на жалбоподателя бяха депозирани нови писмени доказателства- копие от Общи условия
за електронни съобщителни услуги чрез кабелна мрежа за пренос и разпространение
на радио и телевизионни програми и за услугата „Интернет достъп“. Съда счете представените
нови писмени доказателства за допустими и своевременно представени и ги прие
като такива по делото.
От страна на проц.представител на жалбоподателя
беше направено и искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на
водено от него лице. Съда счете искането за допустимо, своевременно направено и
допусна до разпит в качеството на свидетел лицето П.П.П., който
даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие към доказателствения
материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и
административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 02.10.2019 г. в гр. Силистра фирмата на жалбоподателя-
„КТВ Истър“ ООД, ЕИК *******е сключила с
г-н Р.К. договор № 937/02.10.2019 г. за
предоставяне на услуга „Интернет + ТВ“.
Клаузите уреждащи заплащането на неустойка уговорени в т.
1, т. 2 и т. 3 от Раздел VII на договора, не са били изписани с получер шрифт (bold). Съгласно чл. 43, ал. 1 от
Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения (Общите
изисквания), предприятията съставят условията на индивидуалния договор при
спазване на изискванията по ал. 2 - 8 и ал. 12 на този член. В чл. 43, ал. 5,
във връзка с чл. 43, ал. 4 от Общите изисквания е предвидено, че условията,
регламентиращи задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, свързани с
прекратяване на индивидуален договор, вкл. възстановяване на направени разходи
по отношение на крайни електронни съобщителни устройства, се изписват с получер
шрифт (bold), чийто размер
е най-малко с 20 % по-голям от размера на шрифта, с който са изписани
останалите условия на индивидуалния договор, но не по- малък от 12 пункта
(точки).
Във връзка с горното, жалбоподателят е нарушил чл.43, ал.1 във вр. с чл.43
ал.5 и ал.4 от Общите изисквания.
Въз основа на констатираното от проверяващите органи бил съставен
констативен протокол № В-ЛП-044/ 04.10.2019г., а по-късно и съставен на нарушителя
АУАН № В-178/ 23.12.2019г. който бил връчен на упълномощен представител на
нарушителя. По този АУАН нарушителя е направил възражения, които обаче не били
уважени от АНО. Въз основа на този АУАН, по-късно и в законно установения срок
било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 14/
17.02.2020г. на Председателя на КРС.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № В-178/23.12.2019г. и обжалваното НП № 14/17.02.2020г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл.326 от ЗЕС във вр.с чл.43, ал.1 във вр. с чл.43, ал.5
и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни
съобщения.
По така изложените
възражения от двете страни в процеса, съда счита
следното:
Процесното НП е издадено за деяние, извършено със
съчетание между действие и бездействие. Нарушението е извършено на 02.10.2019
г. в гр. С. На посочената дата „КТВ Истър“ ООД е сключило с абонат индивидуален
договор по глава четиринадесета от ЗЕС за предоставяне на електронни
съобщителни услуги. Видно от договора, клаузите, регламентиращи заплащането на
неустойка, не са изписани с получер шрифт (bold).
Съгласно чл. 43, ал. 1 от Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения (Общите изисквания),
предприятията съставят условията на индивидуалния договор при
спазване на изискванията по чл. 43, ал. 2 - 12 от Общите изисквания. В чл. 43,
ал. 5 във връзка с чл. 43, ал. 4 от Общите изисквания е предвидено, че
условията, регламентиращи задължения за заплащане на неустойки и обезщетения,
свързани с прекратяване на индивидуален договор, вкл. възстановяване па
направени разходи но отношение на крайни електронни съобщителни устройства, се
изписват с получер шрифт (bold),
чийто размер е най- малко с 20 % по-голям от размера
на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор, но
не по-малък от 12 пункта (точки). Като не е използвало получер, „КТВ Истьр” ООД
е нарушило чл. 43, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 5 и ал. 4 от Общите
изисквания.
В хода на административно-наказателното производство са
събрани безспорни доказателства за извършването на нарушението. Този извод се
извежда от събрания от инспекторите на КРС договор и от показанията по делото
за начините и средствата, които са използвани, за да установи извършването на
нарушението.
На следващо място, в АУАН и НП ясно е посочено какво е
било действителното фактическо положение. Също така са описани и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Това е видно от обстоятелствените
части на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. И в двата
документа ясно са посочени нарушените законови разпоредби, както и санкционната
норма, под която е подведена отговорността на нарушителя (чл. 326 от ЗЕС).
Налице е и пълно изписване на наименованието на нормативния акт, по отношение
на който е налице неизпълнение - Общи изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения, което е в съответствие с чл. 24, ал. 1 от Указ
№ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. В тази връзка следва да се
има предвид, че КРС контролира какви договори се предоставят на потребителите
за сключване и дали при съставянето на договорите се спазват изискванията за
шрифт, уредени в Общите изисквания. В този смисъл, за КРС, както и за
потребителите, е от значение крайният резултат - съставеният договор, който се
предоставя на потребителя, с цел да бъде улеснен същият при запознаване със
съдържанието на договора. Именно за да защити потребителите и абонатите по
смисъла на ЗЕС, КРС е приела съответните изисквания за шрифта на текста на
договора, който се предоставя на потребителите.
Следва да се отбележи, че Общите изисквания в тази си
част са преминали през съдебен контрол и Върховният административен съд (ВАС) е
отхвърлил жалбите срещу тях като неоснователни. В тази връзка, ВАС е приел, че
задълженията в Общите изисквания са формулирани по достатъчно ясен начин, така
че задължените субекти да имат възможността да съобразят поведението си с тях.
Не е налице и празнота в закона.
С оглед на гореизложеното, безспорен е фактът, че при
съставянето на процесния договор не са спазени съответните изисквания за шрифт,
независимо от това каква текстообработваща програма, какъв персонален компютър
и какъв принтер е използвало предприятието при съставянето на проекта на
договора и при разпечатването му, нито дали е използвало собствени софтуер или
хардуер, или услугите на трето лице (печатница).
Относно направените в жалбата и в съдебно заседание
възражения от страна на проц.представител на жалбоподателя, настоящия съдебен
състав ги счита за неоснователни.
По първото възражение, че председателя на КРС, в качеството
му на АНО е изготвил преди обжалваното НП и друго НП за същото нарушение, с
което бил нарушен принципа на „non
bis in idem“, настоящия съдебен състав счита за неоснователно, тъй като на първо място
не е запознат с това НП, по делото липсват данни за такова НП и копие от същото
не е депозирано от страна на възразяващата страна. Вероятно в случая става
въпрос за друг абонат, което нарушение е било подведено под същата правна норма,
но следва да се има предвид, че съобразно нормата на чл.18 от ЗАНН за всяко
нарушение следва да се съставя отделно НП и наказанието за всяко нарушение се
определя и изпълнява отделно, поради което отхвърля това възражение на
проц.представител на жалбоподателя като неоснователно.
Следващото възражение на проц.представител на
жалбоподателя, изразено в съдебно заседание, че след като са налице Общи
условия за предлаганите услуги, които задължително се прилагат като неразделна
част от всеки потребителски договор, то не било задължително и същото да се
вписва в конкретния потребителски договор, настоящия съдебен състав го счита за
неоснователно. Задължение на фирмата на жалбоподателя е съобразно нормата на
чл.43, ал.1 от Общите изисквания да съставят условията на индивидуалния договор при
спазване на изискванията по ал. 2 - 8 и ал. 12 на този член. А съобразно нормата на чл.43, ал.4 и 5 „Условията по ал. 1,
регламентиращи срока на индивидуалния договор, както и реда за неговото
подновяване и прекратяване, се изписват с получер шрифт (bold), чийто размер е
най-малко с 20 % по-голям от размера на шрифта, с който са изписани останалите
условия на индивидуалния договор, но не по-малък от 12 пункта (точки)“ и „По
реда на ал. 4 се изписват и условията, регламентиращи задължения за заплащане
на неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на индивидуален договор,
вкл. възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни
съобщителни устройства“. Очевидно е, че жалбоподателя не е изпълнил
задълженията си, съобразно описаните по-горе законови норми.
От своя страна, в чл. 73 от ЗЕС е доуточнено, че предприятие,
което е подало уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения
по чл. 66, спазва общи изисквания, определени в зависимост от вида на
електронната съобщителна мрежа и/или услуга. Общите изисквания се приемат с
решение на комисията при спазване на принципите за прозрачност,
равнопоставеност и пропорционалност. ОБЩИТЕ ИЗИСКВАНИЯ при осъществяване на
обществени електронни съобщения са издадени от Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията и определят условията, правата и задълженията при
осъществяване на обществени електронни съобщения от предприятия, които са
уведомили Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) за намерението си
да осъществяват обществени електронни съобщения, а конкретните права и
задължения на предприятията, уведомили комисията за намерението си да
осъществяват обществени електронни съобщения, се прилагат към съответното
предприятие в зависимост от вида на електронните съобщителни мрежи и/или
услуги, чрез които се осъществява дейността им.
Ирелевантно за предмета на спора е, че веднага след
връчването на предписанията по Констативния протокол, жалбоподателя ги е
изпълнил изцяло.
Настоящия съдебен състав счита, че случаят не е маловажен
превид високият минимален размер на санкцията, определена в чл. 326 от ЗЕС,
както и с оглед обстоятелството, че нарушената норма регулира важни обществени
отношения, свързани със задължението на предприятията да предоставят на
потребителите прозрачна договорна информация относно съществените клаузи
(неустойки, обезщетения, условия за прекратяване и др.). Нещо
повече- деянието е с висока
степен на обществена опасност. Нарушението по същността си е формално - такова
на просто извършване и законът не предвижда настъпването на допълнителни
общественоопасни последици (допълнителен резултат). Това съвсем не означава, че
тези посегателства
не променят отрицателно действителността. Напротив, за тях е характерно, че те
винаги създават опасност от увреждане на обществените отношения или ги увреждат
в степен, която оправдава използването на принуда спрямо извършителите. За обикновените формални нарушения е
характерно, че те довършени с осъществяването на изпълнителното деяние, като в
съставите на тези посегателства не се посочват каквито и да било отрицателни
изменения в действителността.
По начало, като установява административнонаказателен
запрет за осъществяване на определен тип деяния, законодателят има предвид
типичната за тях обществена опасност от гледна точка на нейния характер, но и в
съответна минимална степен, обосноваваща използването на методите и средствата
на административнонаказателното право.
При малозначителност или ниска степен на обществена
опасност на деянието се касае за твърде съществени отклонения от типичното
отрицателно въздействие, което конкретното действие или бездействие оказва
върху съществуващата система от обществени отношения, или въобще до отсъствие
на такова въздействие. При това положение, конкретното поведение не е това,
което е имал предвид законодателят при създаване на конкретната санкционна
норма.
В този смисъл, в случай, че се приеме, че е налице
съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие, то това би
означавало да се пренебрегне волята на законодателя при приемането на
санкционната разпоредба на чл. 326 от ЗЕС, както и волята на КРС при регулиране
на обществените отношения, свързани със защитата на потребителите (чл. 73 от ЗЕС).
В ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Общото
понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи още с
понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба,
наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по
целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
". Фактът на неспазване задълженията за получ шрифт в индивидуалния договор на
потребителя, не може да обуслови
маловажност на деянието.
Извършеното нарушение е от категорията на формалните,
характеризира се с висока степен на обществена опасност, поради което не
представлява маловажен случай.
Наложената санкция е в минимален размер, противно на възражението на проц.представител на жалбоподателя, че
санкцията била с фиксиран размер. Видно от нормата на чл.326 от ЗЕС е, че „Предприятие, предоставящо обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66,
което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, се
наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.“, т.е. жалбоподателя е
бил наказан със санкция в нейния минимален размер. Спазването
на съответните изисквания е от голям обществен интерес, тъй като е свързано с
обществените отношения, свързани с осигуряването на правото на информиран избор
на потребителите и абонатите на обществени електронни съобщителни услуги.
Неправилно е и тълкуването на духа
на закона от страна на проц.представител на жалбоподателя, касателно субекта на
тези нарушения, тъй като по смисъла на § 1 от ДР на ЗЕС, т. 50. "Предприятие, предоставящо
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги" е всяко физическо
лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което осъществява по търговски
начин електронни съобщения при условията на този закон“. Съобразно нормата на т.39 от ДР на ЗЕС е видно, че „Обществена електронна съобщителна мрежа" е електронна съобщителна мрежа, използвана
изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги,
които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата“, а съобразно нормата на
т. 40 от ДР на ЗЕС пък е видно, че
"Обществени електронни съобщителни услуги" са електронни съобщителни
услуги, достъпни за цялото общество“. Или казано по друг начин- фирмата на жалбоподателя
попада изцяло в тази категория търговци и съответно подлежи на санкция при
нарушение на законовите норми.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, една от целите на
закона е да се подкрепят интересите на гражданите, като се осигурява високо
ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчиците. В
основата на приемането на правилата на Общите изисквания за шрифта на
индивидуалния договор и на приложенията към него са констатираните от КРС
редица практики на предприятията, които рефлектират негативно върху
възможността на потребителите да упражняват в пълен обем признатите им от ЗЕС
права (правото на информиран избор, правото на ясни и разбираеми клаузи на
индивидуалния договор, правото на леснодостъпни договорни условия и др.). С въвеждането
на тези изисквания се цели на потребителя да бъдат осигурени ясни и разбираеми
клаузи на индивидуалния договор, публикувани в леснодостъпна форма, като по
този начин се осигуряват предпоставките за това потребителят да сключи
индивидуалния договор и впоследствие да ползва услугите на предприятието при
условията на пълна прозрачност.
Индивидуалният договор е основно средство, гарантиращо
възможността на потребителите да получат прозрачна, сравнима и леснодостъпна
информация за условията, при които се ползват заявените електронни съобщителни
услуги. Индивидуалният договор създава и правна сигурност за потребителите в
отношенията им с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни
услуги. С оглед важната роля на договора и обвързващото му действие, същият
следва да е изчерпателен и да съдържа ясни условия, публикувани във форма,
леснодостъпна за всички потребители. Ето защо, в Общите изисквания са включени
конкретни разпоредби, които да доразвият чл. 228, ал. 2 от ЗЕС, съгласно който условията
на ндивидуалния договор следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в
леснодостъпна за абонатите форма.
В тази връзка, от страна на КРС са въведени законови
правила за изписването на условията на индивидуалния договор. Неспазването на изискванията за получер шрифт е съществено нарушение.
Условията, регламентиращи редът за прекратяване,
неустойки, обезщетения и подновяване на договора са едни от най-важните условия
на договора. С тези условия могат да бъдат свързани множество негативни
последици за абоната (като примери абонатът да поднови договора си при
неблагоприятни за него параметри, прекратяването на договора да е свързано с
дължимост на неустойки и/или други санкции). Поради тази причина в Общите
изисквания е въведено изискването условията по 43, ал. 4 да се изписват с
получер шрифт (bold), за да бъдат лесно различими от абоната и по този начин
същият да има възможност да направи своя информиран избор. Не трябва да се
пренебрегва и фактът, че има абонати, които са в уязвимо положение (c оглед на
възраст, зрителни проблеми и др.), които биха били подпомогнати по-лесно да
прочетат условията за прекратяване/подновяване на договора.
Относно процедурата на чл.73 от ЗЕС, която според жалбоподателя е следвало да бъде приложена и да не бъде
налагано наказание, то следва да се има предвид, че тази процедура се прилага
по съвсем различни отношения и не е приложима в настоящия казус.
Правилно
и законосъобразно административно наказващият орган е определил размера на
административното наказание, като е наложил същото в предвидения в закона
минимален размер от 3 000
лв. В случая е отчетено какво е нарушението, както и обстоятелството, че по отношение на това дружество не са били констатирани нарушения по този
закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му при предходни
проверки. Правилно и законосъобразно на търговското дружество, предвид на това, че същото е ЮЛ, е наложено административно
наказание - имуществена санкция.
Ето защо
съдът намира, че доколкото следва да бъде приложен правилно закона, в случая чл.27 ал.2 от ЗАНН
и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, като се
касае за такова, което не е с висока обществена опасност, доколкото не се
установи, че от същото са настъпили вредоносни последици и липса на данни за
други нарушения от този вид от страна на дружеството размерът на имуществената
санкция следва да бъде минималната предвидена в закона, поради което съдът
намира, че санкцията е определена правилно при съблюдаване минималния и максималния размер, които закона
предвижда и обуславящите отговорността обстоятелства, предвид което съдът
намира, че са спазени изискванията на чл.27 ал.1
и ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита, че с така
определеното по вид и размер административно наказание ще бъдат постигнати
целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН,
като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението. По никакъв начин не е накърнено правото на защита
на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата
инстанция. В НП е посочена нарушената материално правна норма, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Въз основа на акта за нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. С оглед на горните съображения съдът счита, че доколкото се
установи осъществяването на нарушението издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 14/17.02.2020г. на Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията / КРС /, издадено въз основа на АУАН № В-178/23.12.2019г.
с което на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във вр.с чл.43
ал.1 във вр.с чл.43, ал.5 и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения е наложено административна наказание- „имуществена
санкция” в размер на 3 000 / три хиляди / лева на „КТВ Истър” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.С, представлявано от управителя Ж.И.Ж., и по
пълномощие от П.П.П. за извършено административно нарушение по чл.326 от Закона за електронните
съобщения във вр.с чл.43 ал.1 във вр.с чл.43, ал.5 и ал.4 от Общите изисквания
при осъществяване на обществени електронни съобщения като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет
дневен срок пред Административен съд- С., считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /