РЕШЕНИЕ
№ 17290
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110168420 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. с
чл.87, ал.1 от ЗЗД
Предмет на делото е предявеният от “ФИРМА” ООД, ЕИК
************, иск с правно основание 55, ал.1, предл. 3 вр. с чл.87, ал.1 от
ЗЗД срещу “ФИРМА” ЕООД, ЕИК **************, и Д. М. Б., ЕГН
**********, лично и солидарно задължена за всички задължения на
дружеството по договор сключен с ищеца, в качеството си на управител на
“ФИРМА” ЕООД, ЕИК **************, за осъждането на ответниците при
условията на солидарност да върнат на ищеца “ФИРМА” ООД, ЕИК
************ предоставените по силата на развален договор за
посредничество суми, а именно: 14 600 лева, от които 13 800 лева,
предоставени като аванс за разноски по изпълнение на договора, и сумата от
800 лева, представляващи възнаграждение за услуги, които не са изпълнени,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между него и
ответното дружество на 09.08.2022г. е бил сключен писмен договор за
посредничество и анекс към договор за посредничество, съгласно които
ответникът е следвало да извърши следните дейности - по чл. 1 от Договора:
нанасяне на новообразуваните имоти в АГКК за имот с идентификатор
681134.4401.15; по чл. 2 от Договора: изготвяне на ПУП-ПЗ и ПР за ПИ
1
681134.4401.15; по чл.3 от Договора: проект за регулация- окончателен план.
Според чл. 4, ал. 1 от сключения Анекс №1 към Договор за посредничество
страните се споразумяват, че разноските за извършване на дейностите по чл.1-
3 от Договора се предоставят авансово на Изпълнителя в брой и в чл. 4, ал. 2
страните се съгласяват, че сумите по чл. 4, ал.1 са предоставени на управителя
на дружеството-изпълнител в брой, като Анексът служи за разписка между
страните. Сочи, че в чл. 1 от Анекс №1 към Договора за посредничество
страните се съгласяват, че ответникът е изпълнил всички дейности по чл. 1 от
Договора, като обаче в 7-дневен срок ще предостави писмени доказателства
по имейл за извършеното. Поддържа, че страните се споразумяват за удължен
срок за изпълнение на дейностите по чл.2 и чл.3 от Договора, а именно
31.05.2023г., както и че в случай на забава с изпълнението с повече от 15 дни,
всяка от страните може да развали договора с писмено волеизявление.
Твърди се с исковата молба, че въпреки удължения срок ответното
дружество не е извършило договорените дейности по чл. 2 и чл.3 от Договора
до изтичане на срока, продължен съгласно подписания анекс, поради което
ищецът развалил договора с писмено уведомление, считано от датата,
следваща датата на изтичане на дадения срок за изпълнение- или считано от
10.11.2023г. Иска се връщането на предоставените по силата на развален
договор суми, а именно: 14 600 лева, от които 13 800 лева, предоставени като
аванс за разноски по изпълнение на договора, и сумата от 800 лева,
представляващи възнаграждение за услуги, които не са изпълнени, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от страна на
ответниците Д. М. Б. и „ФИРМА“ЕООД постъпи такъв, като с него
предявения иск се оспорва. Ответниците не оспорват сключения между
страните Договор за посредничество и Анекс №1 към Договора за
посредничество, както и не оспорват предоставените от ищеца суми.
Оспорват, че дължат връщане на претендираната сума, лихва и разноски.
Поддържат, че ищецът не е бил изправна страна по договора, доколкото е била
налице обективна невъзможност за изпълнение на възложените действия, а
именно изваждане от гражданския оборот на предметът на прехвърлителната
сделка. Намират претенциите на ищеца за изцяло неоснователни и
недоказани, като твърдят, че по смисъла на чл. 24, ал .2 от ЗЗД рискът от
погиването на придобитите в изпълнение на поръчка вещи се носи от техния
собственик. Молят за отхвърляне на иска. Правят възражение за прекомерност
на разноските на насрещната страна.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
както и събраните доказателства по делото, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
2
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че ищецът
е предоставил сумата от 14 600 лева на ответника ,представляваща авансово
плащане на разноските за изпълнение на дейностите по договора.
Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да
заплати възнаграждение, или договорът представлява съглашение, с което
едната страна (наречена изпълнител) се задължава да извърши или изработи
нещо на свой риск съгласно задачата на другата страна (наречена възложител),
която на свой ред е длъжна да приеме изработеното и да го заплати.Доколкото
валидността на договора за изработка не е обусловена от спазване
изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и в конклудентни действия, подлежащи на доказване с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, в това число и с извършеното от
страна на ответниците признание на фактите, че ищецът е предоставил сумата
от 14 600 лева -представляваща авансово плащане на разноски за изпълнение
на дейности по договора, сключен между тях.
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че между
страните по делото е бил сключен договор, който разкрива правната
характеристика на договора за изработка/ противно на твърденията на
ответниците, изложени с отговора на исковата молба/, като същият е
консенсуален, двустранен , доколкото създава задължения и за двете страни: за
едната - да изработи нещо; за другата - да приеме изработеното и да плати
; възмезден – при който всяка страна получава облага;комутативен – облагата
е предварително известна и определена и каузален – извършване на нещо
срещу заплащане на определено възнаграждение . Особеността на този вид
договор е с оглед на предмета на задължението на изпълнителя, доколкото
това е задължение за facere - изпълнителят дължи някакъв резултат, поначало
трудов, като в случая изпълнителят – първия ответник , и втория , задължен по
договора солидарно наред с първия, са се задължили да извършат посочените
в чл. 1, чл.2 и чл. 3 от договора фактически действия.
С анекса, подписан между страните на 17.03.23г. , същите са постигнали
съгласие, че е налице изпълнение на дейностите по чл.1 от договора- нанасяне
на новообразувани имоти в АГКК за ПИ 681134.4401.15 , изработване на
скица- проект, изработване на протокол за трасиране, изготвяне на
трасировъчен карнет, цифров модел за тест , за които дейности обаче
ответникът се е задължил да представи писмени доказателства по имейл в
срок до 7 дни. С Анекса от 17.03.23г. страните се съгласяват, че срокът за
изпълнение на дейностите по чл. 2 и по чл. 3 от договора се удължава до
31.05.2023г. / именно за изготвянето на ПУП-ПЗ и ПР за ПИ 68134.4401.15,
за изготвяне на комбинирана скица, мотивирано предложение ПРЗ, задание ,
както и изработка на проект за регулация окончателен план, проект за
застрояване – окончателен план, геодезическо заснемане на растителност –
чл. 19 и терена на прилежащата улица за пътния проект, изготвяне на
документация за озеленител и зелени системи , изготвяне на доклад и
3
документация за РИОСВ, пътен проект/ .
При този вид договор рискът от невъзможността да се изпълни работата
по правило е за изпълнителя и това положение е изрично установено в чл.
267/1/ изр. 1 от ЗЗД. Това означава , че изпълнителят няма да получи
възнаграждение. Правилото относно риска е смекчено съгласно чл. 267 /1/
изр.2 от ЗЗД , предвиждащ че в случай на частична невиновна
невъзможност, ако онова, което е изработено може да бъде полезно на
възложителя, тогава той дължи възнаграждение в съответна част. И това
правило се отличава от общото правило на чл.89 ЗЗД: При двустранните
договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност
за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само
частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето
задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен
интерес от частичното изпълнение.
Ограничението на това общо положение за риска при договора за
изработка е уредено и в чл. 267/2 - хипотеза, при която невъзможността за
изпълнение се дължи на негодността на проекта или материала, дадени от
поръчващия и изпълнителят своевременно е предупредил поръчващия. В този
случай възложителят е нарушил задължението си за оказване на съдействие.В
такъв случай рискът от погиването на материала би бил за собственика на
материала.
В конкретния случай обаче с оглед на доказателствата по делото,
доколкото от страна на ответниците не са ангажирани никакви доказателства
във връзка с релевираните с отговора възражения, съдът намира , че
неизпълнението е поради причина, за която изпълнителят отговаря, доколкото
не е установено противното от страната, която носи доказателствената тежест
за това. Не се установява изпълнение на постигнатото допълнително с анекса,
подписан между страните , съглашение, включително и в предоставения и
допълнително продължен срок за това , като по чл. 1 от договора, ответникът
не е ангажирал писмени доказателства във връзка с изпълнението в
предоставения 7-дневен срок за това.
Не могат да бъдат споделени от съдебния състав доводите на
ответниците, застъпени в отговора, че се касае до договор между страните ,
имащ характеристиките на договор за поръчка, доколкото договорът за
изработка е двустранен и възмезден, докато поръчката поначало е
едностранен и безвъзмезден договор. При поръчката поначало довереникът
действа за сметка на доверителя и рискът е за доверителя, докато при
изработката е обратното: там поначало изпълнителят действа за своя сметка и
на свой риск, като най-съществената отлика е , че изработката има за предмет
материални действия- постигане на определен резултат, както е в случая ,
докато поръчката има за предмет - правни действия.
Предявеният в настоящото производство иск е с правна квалификация
чл.55 ал.1 предложение 3 от ЗЗД, и съдържа следните елементи на
4
фактическия състав: обогатяване на едната страна, изразяващо се в
придобиване на имуществена облага и обедняване на другата страна, връзка
между тях и наличие на отпаднало основание за преминаване на имуществена
облага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на
ответника процесната сума – 14 600 лева. Налице е неизпълнение и разваляне
на договора от изправната страна по него. Съдът приема, че предявеният от
ищеца иск за връщане на заплатена сума по разваления договор е изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от момента на завеждане на исковата молба в съда.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски по делото . Ищецът е претендирал разноски в
общ размер на 3265,20 лева / от които за заплатена държавна такса в размер
на 584 лева, такси по изп. дело 161, 20 лева, и адвокатски хонорар с ДДС в
размер от 2520 лева/, като е представил списък на разноските. Ответникът с
отгорвора е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно. Доколкото
делото е приключило в рамките на едно заседание, не се отличава с по-висока
от обичайната фактическа или правна сложност за дела от същия вид, съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл. 7, ал.2
от Наредба 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като в случая с оглед цената на иска ,същото се равнява в
размер на 2056,80лева с ДДС , определено по правилото на т.3 на чл. 7, ал.2 от
Наредбата. Или общият размер на дължимите на ищеца разноски с намаления
размер на адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2802лева / от общо
претендирани в размер на 3265,20лева/ .
Ответникът не претендира за разноски по делото, а и не е представил
доказателства, че е направил такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ************** със седалище и адрес
на управление гр. АДРЕС, представлявано от Д. М. Б. и Д. М. Б., ЕГН
********** с адрес гр. АДРЕС ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
“ФИРМА” ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
5
АДРЕС представлявано от Надежда Сеизова- управител , сумата от 14 600
лева, с която неоснователно първият ответник се е обогатил за сметка на
ищеца на отпаднало основание, след развалянето поради неизпълнение на
сключения между тях на 09.08.2022г. договор за посредничество и Анекс №1
към него от 17.03.23г. , за изпълнението на които Д. Б. се е задължила да
отговаря солидарно с „ФИРМА“ЕООД , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.12.2023г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ************** със седалище и адрес
на управление гр. АДРЕС, представлявано от Д. М. Б. и Д. М. Б., ЕГН
********** с адрес гр. АДРЕС ДА ЗАПЛАТЯТ НА “ФИРМА” ООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС ,
представлявано от Надежда Сеизова- управител, общата сума от 2802 лева ,
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6