№ 15/29.01.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1059 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕООД Динамико –
гр.Х., ЕИК ***– чрез процесуалния пълномощник адв.И., против Решение №260016/13.08.2020г.,
постановено по АНД №291/2020г. на РС Хасково. Решението било неправилно и
незаконосъобразно. Административният орган не бил приложил правилно материалния
закон, като поради това изводът на съда, че случаят не се явявал немаловажен не
бил правилен. Само една от стоките – кайма смес, 4 бр.опаковки, общо 1 кг, била
с изтекъл срок на годност – 25.12.2019г. и то само с 2 дни. Останалите стоки не
били с изтекъл срок на годност, а с посочено времетраене на най-добра
консумация, което не било тъждествено с изтекъл срок на годност. Това не било
отразено от районния съд. Тези обстоятелества водели до извод, че храната не
била опасна за здравето и поради това не е налице виновно поводение от страна
на търговеца. Тъй като това влияело на евентуалните вредни последици и такива
не били налице, то случаят се определял като маловажен. Общата стойност на
описаните стоки била 21,67 лева, от който каймата с изтекъл срок на годност
била за 6 лева, а пилешкото филе и топчета за сума – общо 15,67 лева. Тези цени
съпоставими с размера на имуществената санкция от 2000 лева показвали
маловажност на констатираните нарушения и необходимост от прилагане на чл.28 от ЗАНН. Това обаче не било съобразено нито от административния орган, нито от
съда на въззимната инстанция и санкцията по строгост била несъизмерима с
вредните последици от деянието, а и то не можело да бъде определено като
виновно. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като вместо това
се постанови наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните
– Хасково, взема становище по касационната жалба, като я намира за
неоснователна. Сочи се, че няма налице по-благоприятен закон с оглед сега
действащия Закон за храните, обн.ДВ, бр.52 от 09.06.2020г.
Окръжна Прокуратура счита, че
касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково потвърждава като
законосъобразно Наказателно постановление №3-2020 от 13.02.2020г. на
Директор Областна дирекция по
безопасност на храните – Хасково, с което на основание чл.44, ал.2 във вр. с
ал.1 от Закон за храните и чл.53 и чл.83 от ЗАНН на ЕООД Динамико-Х., е
определена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.20,
ал.1, т.3 във вр. с пар.1, т.34 от ДР ЗХ. Не са установени от съда допуснати
процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и
доказано. Приел е, че при извършена проверка на 27.12.2019г. служители в ОДБХ –
Хасково в Магазин за хранителни и нехранителни стоки, per.
№ ***, находящ се в гр.Х., ж.к.***, стопанисван
от дружеството – жалбоподател, е установено, че се съхраняват с цел продажба
храни с изтекъл срок на годност/трайност, негодни за човешка консумация. Констатираните
като налични храни с изтекъл срок на годност/трайност, негодни за човешка
консумация са описани, като било установено и че са с поставени цени за брой и
се съхраняват в минусова хладилна витрина, разположена в търговската зала на
проверявания обект, съвместно с други храни в срок на годност. Предвид
установеното бил съставен Констативен протокол №191227-01 и счетено, че
касаторът е допуснал нарушение по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ, за което на 09.01.2020г. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение №3, подписан от представител
на дружеството – касатор. При тази безспорна фактическа обстановка въззивният
съд, след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства приел, че
безспорно е установено нарушение по чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ, което е основание за реализиране на
отговорността по чл.44 от ЗХ и по тези съображения потвърдил атакуваното НП.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата инстанция намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд, като споделя изводите за
потвърждаване на наказателното постановление.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. При издаването на АУАН и
НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове. Съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
както и правилно е индивидуализиран нарушителят. Въз основа на акта е издадено
и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло
съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Правилно е определена квалификацията на нарушените
правни норми и съответната санкционна разпоредба, като същите напълно
съответстват и на словесното описание на нарушението.
Доводите, наведени в касационната жалбата,
за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни, тъй
като безспорно е установено, че търговецът е предлагал храни, които не
отговарят на изискванията на ЗХ или на подзаконовите актове по прилагането му –
чл.44 от ЗХ, отменен със ЗХ - нов, ДВ, бр.52 от 09.06.2020г. Въззиваната инстанция е изследвала в пълнота относимите
по спора факти, като аргументирано е изложена
преценка за отсъствието на обстоятелства, определящи случая като
маловажен. В случая действително не се разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, свързани
с пускане на пазара на негодна храна за
консумация от човека. Посочената от жалбоподателя стойност на тази храна не е
определяща при преценка степента на обществена опасност, както и съобразно нея
не може да бъде определян размера на санкцията. Според пар.1 от ДР на Закон за храните – отм., по смисъла на този закон: т. 34 – "негодна храна за консумация от
човека" е храна, която е неподходяща за употреба според нейното
предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала,
изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката, а в случая няма
спор, че е установена храна с изтекъл срок на трайност. Касационната инстанция
напълно споделя извода на въззивния съд, че установената степен на обществена
опасност на деянието е правилно преценена от наказващия орган при определяне на
размер на наказанието в минималния такъв, а повишена степен на обществена
опасност на дейностите, свързани с търговията с храни, изключва приложението на
чл. 28 от ЗАНН. В настоящия
случай и като се има предвид създадената от законодателя забрана за търговеца
да пуска негодна за консумация храна на пазара, краткия срок след изтичането на
трайността или стойността на негодните продукти са неотносими към извода за
наличие на нарушението и неговата правна квалификация.
Поради това настоящата инстанция намира за
правилни и законосъобразни изводите на районния
съд за наличие на нарушение по чл.20,
ал.1, т.3 от ЗЗП. В този смисъл касационната жалба
е неоснователна, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260016/13.08.2020г.,
постановено по АНД №291/2020г. на РС Хасково.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.