№ 18238
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110137372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно-субективно кумулативно
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД за установяване по отношение на Л. И. Т. и Е. Й. Т., че за ищеца
съществува правото на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело №63401/2021 г. по описа на СРС,
както следва: 1/ Л. И. Т. дължи сумата 209,83 лева за главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот в ***************, за периода м.05.2018-м.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, с 43,07 лева за мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г.; 2/ Е. Й. Т.
дължи сумата 814,65 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за имот в ***************, за периода м.05.2018-м.04.2019 г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, с 167,25 лева за
мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г. Твърденията на ищеца са, че по силата
на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял
до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в
предвидените срокове от ответника като битов клиент. Претендира се право на обезщетение
по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
В хода на процеса отв. Е. Й. Т. е починала и по реда на чл. 227 от ГПК заместена от
наследници по закон - Е. Л. Н., А. И. Т. и Л. И. Т.. С молба-уточнение от 18.07.2023 г.
ищецът пояснява претенциите спрямо наследниците, като претендира от Л. И. Т. сумите
481,38 лв. – главница и 98,82 лв. -мораторна лихва; от А. И. Т. сумите 271,55 лв. – главница
и 55,75 лв.-мораторна лихва; и от Е. Л. Н. сумите 271,55 лв. – главница и 55,75 лв.-
мораторна лихва; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на искова
молба.
Отв. Е. Н., получил препис от искова молба с приложения на 14.12.2022 г., в
законоустановения срок не е подал отговор на искова молба.
Отв. А. Т., получил препис от искова молба с приложения на 12.05.2023 г., чрез особен
1
представител е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по основание и размер по
съображения, че стойността на реално доставеното количеството топлинна енергия не
съответства на исковата претенция; не е присъствал на общо събрание на ЕС и не сключвал
договор с ФДР.
Отв. Л. Т., получил препис от искова молба с приложения на 18.05.2023 г., чрез особен
представител е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по основание и размер в
лично качество като ответник и като наследник на починалия в хода на процеса отв. Е. Т..
Оспорва стойността на реално доставеното количеството топлинна енергия и че не
съответства на исковата претенция.
Третото лице-помагач – „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца не спори по твърденията в
искова молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От ч.гр. дело №63401/2021 г. по описа на СРС се установява, че в полза на ищеца
„Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Л. И. Т., която да заплати сумата 209,83 лева – главница, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и 43,07 лева -
мораторна лихва; А. И. Т. - 209,83 лева - главница, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и 43,08 лева - мораторна лихва; Е.
Й. Т. -814,65 лева –главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021
г. до окончателното й изплащане, и 167,25 лева - мораторна лихва за периода. По отношение
на А. И. Т. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 21.01.2022 г. Видно
претендира се общо сумата 1234,31 лева за главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за имот в *********** за периода м.05.2018-м.04.2019 г. и 253,40 лева за
мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г.
Ищецът представя Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ
от 06.05.1987 г., съгласно който съпрузите И. А.ов Т. и Е. Й. Т. придобиват правото на
собственост върху ап.3, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“ 2, бл.211, вх.А, ет.1.
От Удостоверение за наследници от 04.11.2015 г. на Столична Община, р-н „Искър“, се
установява, че И. А.ов Т. е починал на 30.10.2015 г. и оставил за наследници по закон –
съпруга Е. Й. Т. и деца – А. И. Т. и Л. И. Т.. Изложеното дава основание на съда да приеме,
че процесния имот е придобит през време на брака на съпрузите, и доколкото не се
установява друго – в режим на съпружеска имуществена общност, на осн. чл.19, ал. 1 от СК-
1985 г. (отм.); а на осн. чл. 5 и сл. ЗН през исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
наследниците съпритежават правото на собственост при квота 2/3 за съпруга Е. Й. Т. и по
1/6 за А. И. Т. и Л. И. Т..
Ответникът Е. Й. Т. е починала в хода на процеса на 21.06.2022 г. и оставила
наследници по закон, съобразно справка за родственици от 29.07.2022 г. от НБД Н – деца Е.
Л. Н., А. И. Т. и Л. И. Т.; и на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН всяко едно наследява по равна част от
наследството й – и правата, и задълженията по 1/3, в т.ч. и за претендираните от
наследодателя им суми в рамките на квотата в собствеността за процесния имот.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Потребителят на топлинна енергия се
свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, поради което съдът
2
приема, че ответниците отговарят за неплатените суми към ищеца, съразмерно на
притежаваните ид.ч. от правото на собственост. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответник фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за отчетния период 01.05.2018-
30.04.2019 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 1318,96
лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Следва да се отбележи, че
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и преценена по реда на
чл. 202 от ГПК, се установява, че след извършени плащания през м.08.2018 г. дължимата
сума за главница възлиза на 1234,31 лв., с 253,40 лв. за мораторна лихва 15.09.2019-
21.10.2021 г.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок в цялост паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия.
При така установените квоти в съсобствеността на процесния топлоснабден имот
съдът приема, че исковете, предявени в лично качество срещу Л. И. Т. са доказани и
основателни за сумата 209,83 лева за главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за имот в ***********, за периода м.05.2018-м.04.2019 г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, с 43,07 лева за
мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г. Тя дължи, при условията на
наследствено правоприемство, настъпило в хода на процеса, на осн. чл. 227 от ГПК, и 1/3 от
дълга на Е. Т., а именно още 271,55 лв. за главница и 55,75 лв. за мораторна лихва, или общо
481,38 лв. за главница и 98,82 лв. за мораторна лихва. Исковите претенции са доказани и
основателни в предявения размер срещу отв. А. И. Т. и Е. Л. Н., като наследници по закон
на починалата в хода на процеса Е. Т., за сумите по 271,55 лв. –главница, и по 55,75 лв. -
мораторна лихва.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -05.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество има право на съдебни разноски
3
за исково и заповедно производство по отношение на отв. Л. Т. – сумата общо 708,12 лв. за
платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица, юрисконсулт и на адвокат – особен
представител; отв. А. Т. – сумата общо 641,69 лв. за платени държавни такси,
възнаграждение на вещи лица, юрисконсулт и на адвокат – особен представител; отв. Е. Н. –
сумата общо 241,69 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и
юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено е от
Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. И. Т., с ЕГН:**********, лично и на осн. чл.
227 от ГПК, като наследник по закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на
процеса на 21.06.2022 г., дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 481,38 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2018-30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 98,82 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №63401/2021 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. И. Т., с ЕГН:**********, на осн. чл. 227 от
ГПК, като наследник по закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на
21.06.2022 г., дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 271,55 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2018-30.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 55,75 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№63401/2021 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Л. Н., с ЕГН:**********, на осн. чл. 227 от
ГПК, като наследник по закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на
21.06.2022 г., дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 271,55 лева - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ***********, за периода 01.05.2018-30.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 55,75 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2019-21.10.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№63401/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Л. И. Т., с ЕГН:**********, лично и на осн. чл. 227 от ГПК, като
наследник по закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на 21.06.2022
г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
708,12 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело №63401/2021 г. и гр. дело №37372/2022 г., и
двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. И. Т., с ЕГН:**********, на осн. чл. 227 от ГПК, като наследник по
закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на 21.06.2022 г., да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 641,69 лева –
съдебни разноски по ч.гр.дело №63401/2021 г. и гр. дело №37372/2022 г., и двете по описа
на СРС.
ОСЪЖДА Е. Л. Н., с ЕГН:**********, на осн. чл. 227 от ГПК, като наследник по
закон на Е. Й. Т., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на 21.06.2022 г., да заплати
4
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 241,69 лева –
съдебни разноски по ч.гр.дело №63401/2021 г. и гр. дело №37372/2022 г., и двете по описа
на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5