МОТИВИ по н. о. х. д. № 4709/2013г, СГС, НК, 7 с-в.
Софийската градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу В.К.В. за следните престъпления :
1.
за това, че на неустановена дата в края на месец октомври - началото на месец
ноември 2012г., в гр. С., на бул."С.", в автомобил марка „Ф.",
модел „Ф." с ДК № ******** извършил действие с цел да удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лица, ненавършили четиринадесетгодишна
възраст - проникнал с половия си член в устната кухина на Ф.М.Д., на 12г. и на Н.М.Д.,
на 10г., стигайки до еякулация /изпразване/, като блудството е осъществено с
две малолетни лица - престъпление по чл.149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК;
2. за
това, че на неустановена дата в края на месец октомври - началото на месец
ноември 2012г., в гр. С., в жилище, находящо се в ж.к."М.", бл. ***,
ет. 1, ап. 5, извършил действие с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лица, ненавършили четиринадесетгодишна възраст -
проникнал с половия си член в устната кухина на Ф.М.Д., на 12 г. и Н.М.Д., на 10 г., стигайки до еякулация
/изпразване/, като блудството е осъществено с две малолетни лица - престъпление
по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и
3. за
това, че на неустановена дата в края на месец октомври - началото на месец
ноември 2012г., в гр. С., в жилище, находящо се в ж.к."М.", бл. ***,
ет. 1, ап. 5, извършил действие на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило
четиринадесетгодишна възраст - проникнал с половия си член в устната кухина на Н.М.Д.,
на 10г., стигайки до еякулация /изпразване/ - престъпление по чл. 157, ал. 3,
пр. 2 от НК.
Съдът е предоставил правна помощ на
пострадалите Ф.М.Д. и Н.М.Д., като с оглед данните за затрудненото им
материално положение и социалната занемареност, в която са израсли, от една
страна, а от друга предвид противоречието в интересите с техните родители им е
назначил особен представител. Преди даване ход на съдебното следствие съдът е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените чрез особения
представител граждански искове от Ф.М.Д. и Н.М.Д. срещу подсъдимия В.К.В. за
присъждане на обезщетение в общ размер от по 20 000лв. за претърпените
неимуществени вреди в резултат на престъпленията, описани в обвинителния акт. След конкретизация в последното с.з. исковете
за Ф. Д. са по 10 000 лв. за престъплението по пункт първи и втори, а за Н.Д. -
по 10 000 лева за престъплението по пункт първи и по 5 000 лева за блудствените
действия по пункт две и три от обвинителния акт. Съдът е конституирал като граждански
ищци и частни обвинители Ф. М.Д. и Н.М.Д..
Делото се е развило по реда на глава
Двадесет и седма от НПК. При предварителното изслушване подсъдимият В.В.,
неговият защитник и особеният представител са дали съгласие да не се провежда
разпит на част от вещите лица, като при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на някои от експертните заключения от
досъдебното производство. Тъй като действията, за които съгласието е изразено,
са били извършени при условията и по реда на НПК настоящият състав го е
одобрил. Приел е, че ще се ползват непосредствено съдебно сексологичната
експертиза на подсъдимия (л. 126 от д.п.), съдебно психиатричната експертиза на
подсъдимия (л. 141-143 от д.п.), биологичната експертиза (л. 145-148 от д.п.) и
комплексната техническа експертиза (л. ***-153 от д.п.).
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението в рамките, очертани с обвинителния акт. Моли съдът да
съобрази, че пострадалите деца са в ниска възраст и са израснали в условията на
драстична социална занемареност, с която обяснява известните непълноти в техния
разпит. Въпреки това смята, че показанията на пострадалите не са противоречиви
в съществените им части и доказват в пълнота обвинителната теза. Приема я за
установима и от разказите на техните родители, брат и полицейските служители,
задържали подсъдимия. Посочва, че след съпоставка между показанията на
пострадалите и протокола за оглед на жилището на подсъдимия е видно, че Ф. и Н.
са били там. Акцентира върху това, че децата описват компоненти от обстановката
в това жилище, съвпадаща с установеното при огледа. Тъй като деянията по пункт
първи и втори от обвинителния акт са извършени едновременно спрямо двете
малолетни деца, независимо от това, че един от пострадалите е от пола на
подсъдимия, прокурорът смята, че поведението на В.В. е съставомерно по чл. 149,
ал. 5, т. 1 от НК. Твърди, че по третия пункт пострадал от блудствените
действия е само малолетния Н.Д. и за това поддържа обвинението в тази част с
квалификация по чл. 157, ал. 3 от НК. Смята, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като бъдат преценени
многобройните обстоятелства, снижаващи отговорността му. Пледира за престъпленията
по чл. 149, ал. 5 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание от четири
години, а за това по чл. 157, ал. 3 от НК една година и половина лишаване от
свобода. Смята, че общото наказание за двете деяние следва да бъде изтърпяно
при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Повереникът на частните обвинители и
гражданските ищци - адв. С.С., изцяло се присъединява към съображенията на
прокурора. Изразява становище, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния
и трябва да бъде наказан съгласно събраните по делото писмени доказателства.
Поддържа гражданските искове и моли да бъдат уважени в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия В. - адв. Ю.Д., моли
съдът да постанови оправдателна присъда. Смята, че това произнасяне е
единствено правилно, защото държи сметка за събраните доказателства. Изтъква различията
в показанията на пострадалите при разпитите в отделните фази на производството,
противоречията на тези показания едни с други и разминаването между позициите, заети
от децата и техните близки. Обръща внимание на високата сугестивност на децата,
на интелектуалния дефицит на Ф. Д. и на механичните утвърдителни отговори,
давани от пострадалите след прочитане на показанията им от предишната фаза. При
споменатата неустойчивост в гласните доказателства, защитникът смята, че
осъдителна присъда, почиваща на тях, би противоречала на закона. Моли при
извеждане на релевантната фактология съдът да не ползва показанията на
пострадалите, дадени пред разследващ полицай и пред съдия по чл. 223 НПК.
Счита, че протоколите за тези разпити са опорочени, тъй като в първия случай
протоколът не е прочетен на децата (които са неграмотни), а във втория случай
разпитът е проведен от незаконен състав. Твърди, че при запознанството с децата
подсъдимият не е знаел на каква възраст са, което е от значение за представното
съдържание на умисъла на В.. Отделно от това, защитникът изразява несъгласие с
конструкцията, предложена от прокурора. Твърди, че обвинителният акт съдържа
непреодолимо противоречие, тъй като едно и също проявление на блудствените
действия (орален контакт с уста) в него е квалифицирано веднъж по чл. 149, ал.
5 от НК и веднъж по чл. 157, ал. 3 от НК. Позовава се на произнасяния на ВКС, в
които е прието, че развратните действия между лица от един пол се санкционират винаги
по текста на чл. 157 от НК. Поради това, ако не се възприеме тезата за
недоказаност на обвинението и подсъдимият не бъде оправдан, в условията на
алтернативност защитникът пледира съдът да извърши преквалификация на деянията
по обвинителния акт. Съответна на разрешенията на съдебната практика и закона
смята преквалификация чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление
при същите факти, като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на
блудствени действия по чл. 149, ал. 1 от НК, осъществени в условията на
продължавано престъпление с две деяния - по отношение на Ф. Д. и на едно
престъпление по чл. 157, ал. 3 от НК, осъществено по отношение на Н.Д.. Смята,
че са налице основанията за приложение на чл. 55 от НК, защото и най-лекото,
предвидено в закона наказание за това престъпление, се явява несъразмерно тежко
за подсъдимия, от една страна, а от друга са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Смята, че с изключителен характер е
обстоятелството, че описаните блудствени действия не са рефлектирали сериозно върху
половото и физическо развитие на пострадалите. Същите фактори моли съдът да
отчете при извеждане на преценка за приложението на чл. 66 от НК.
Подсъдимият В. се възползва от
законоустановеното си право и отказва да дава обяснения. В последната си дума
изразява съжаление за всичко, което се е случило.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В.К.В. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като
системен администратор, с постоянен адрес гр. В., ул. "Р.К." № **, вх. *, ет.*, ап. **и
настоящ адрес гр. С., ж.к. "М." 1, бл. **, ет.**,
ателие 1, с ЕГН **********. За подсъдимия по делото са събрани положителни
характеристични данни. Сред съседи и познати е известен като спокоен,
неконфликтен и отговорен.
Пострадалите
Ф. и Н. Д. са израснали в условията на социална занемереност в семейство с общо
девет деца. Най-големият брат в семейството е починал поради злоупотреба с
наркотични вещества. До настаняването им в защитена институция децата са обитавали
жилище с лоши социално - битови условия. Родителите им Р.А. и М.Д. са
безработни и не са регистрирани в Дирекция "Бюро по труда". Съгласно
социалния доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД родителите подбуждали децата си да
проституират.
На неустановена точна дата в края на месец октомври -
началото на месец ноември 2012г. вечерта пострадалите Ф. Д., на 12г., Н.Д., на
10г. и техният брат - Т.Д.,***. По улицата минал лек автомобил "Ф. Ф.",
зелен на цвят, управляван от подсъдимия В.В.. Подсъдимият спрял колата и
попитал децата дали ще му направят "свирка" срещу пари. Те се
съгласили и се качили в автомобила. На предната седалка до шофьора седнал
свидетелят Т.Д., а на задната седалка останали Ф. и Н. Д.. Подсъдимият подкарал
колата и спрял на тихо и безлюдно място. Там издърпал седалката назад,
разкопчал панталона си, извадил половия си орган и накарал Т.Д. да го налапа с
уста, за да удовлетвори половото му желание. Свидетелят Т.Д. се обърнал към
подсъдимия и направил това, което той пожелал. След това подсъдимият поискал със
същата цел на предната седалка да се премести пострадалата Ф. Д.. Момичето
разменило мястото с брат си, застанало на предната дясна седалка и с уста
стимулирало половия орган на подсъдимия, докато той еякулирал. След това
подсъдимият поискал същите по вид действия, от предната седалка на автомобила
по отношение на него да извърши и малолетния Н.Д.. След като по този начин
удовлетворил половото си желание, подсъдимият дал на децата неустановена точна
сума пари, след което ги откарал до дома ми.
Няколко
дни по-късно, на неустановена точна дата в края на месец октомври - началото на
месец ноември 2012г., вечерта, подсъдимият взел пострадалите Ф. и Н. Д. от дома
им. С автомобил „Ф. Ф." с ДК № ******** подсъдимият завел децата до жилището
си - апартамент 5, в ж.к. "М. 1", блок **, ет. *. Там
подсъдимият накарал децата да се изкъпят. Докато те били в банята, подсъдимият
влязъл при тях и накарал малолетната Ф. да застане на колене и да му направи
орална любов. След Ф. същите действия по отношение на подсъдимия извършил и Н..
При удовлетворяване на половото му желание от децата подсъдимият еякулирал.
Децата
останали да нощуват в жилището на подсъдимия. Спали на спалнята до него, от
двете му страни. През нощта подсъдимият накарал Н., а след това Ф. отново да
стимулират половият му орган с уста. След извършване на тези действия
подсъдимият постигнал удовлетворение на половото си желание.
На
сутринта подсъдимият дал на децата неустановена точно парична сума и ги пуснал
да си ходят.
На
08.11.2012г., вечерта, подсъдимият спрял пред дома на пострадалите с личния си
автомобил марка „Ф.", модел „Ф." с ДК № ********. В колата се качили
свидетелите Т. и Ф. Д.. Т. седнал до шофьорското място, а Ф. на задната
седалка. Подсъдимият предложил да отведе децата у тях, но свидетелят Т.Д.
отказал. Поради това подсъдимият завел децата в ж.к. "Л.", в близост
до магазин "Пикадили". На уединено място на ул. "К."
подсъдимият спрял колата, изгасил фаровете и накарал свидетелят Т.Д. да
стимулира половия му орган с уста. Свидетелят Д. се съгласил да извърши тези
действия и ги предприел, докато подсъдимият не еякулирал в устата му. Тогава
свидетелят Д. повърнал.
В
този момент в близост преминал полицейски патрул на 06 РУП СДВР в състав свидетелите
Ц.Ц. и Е.С.. Двамата били на мястото във връзка със сигнал за грабеж на магазин
"Пикадили". Тъй като автомобилът на подсъдимия бил паркиран в района
на произшествието, полицейските служители решили да го проверят. В хода на
проверката установили, че подсъдимият е с разкопчан панталон, а около устата на
свидетеля Д. има следи от жълтеникава течност. Пред полицаите подсъдимият и Т.Д.
потвърдили, че момчето е правило фелацио. На зададените от полицаите други въпроси
двете деца отговорили, че познават подсъдимия и друг път са му правили орална
любов. След разпореждане на ОДЧ полицаите придружили лицата и автомобила в
сградата на 06 РПУ СДВР.
На
09.11.2012г. за времето от 11.05ч. до 11.30ч. в присъствието на подсъдимия и
две поемни лица бил извършен оглед на лекия автомобил "Ф. Ф." с ДК № ********.
При следственото действие в областта на дръжката на предната дясна врата било
намерено петно от прозрачна течност с неправилна форма, а на предната лява
седалка и под предната част на скоростния лост било открито вещество, състоящо
се от жълти на цвят люспи.
На
09.11.2012г. за времето от 13.55ч до 14.30ч. бил извършен оглед на жилището на
подсъдимия в ж.к. "М." *, бл. ***, ет. *, ап. *. По време на
огледа били изготвени фотоснимки. Резултатите от огледа били закрепени в
протокол.
На
09.11.2012г. подсъдимият В. предал доброволно за целите на разследването един
брой преносим компютър "Lenovo" и
един брой преносим компютър "JAR Computers".
Назначената
за целите на производството техническа експертиза установила, че на втория
преносим компютър, в дял С на твърдия диск, има запазени снимки на малолетни
деца. Снимките не съдържат неприличен, съобразно обществения морал, материал или
открито сексуално поведение на изобразените деца. В преносим компютър "JAR Computers" същата експертиза не установила да има
съхранена информация от значение за делото.
На
09.11.2012г. със съгласието на подсъдимия В. било проведено освидетелствуване.
Под ластика на долния край на суитчера, с който бил облечен било открито петно
с неправилно форма, разположено централно на предната част над слабините. В
същата област, но върху тениската, която освидетелствуваният носил било регистрирано
подобно петно. В дясно на боксерките му било открито петно от бяла материя с
неправилна форма. Дънките, сиутчера, тениската и боксерките, които подсъдимият
носил, били иззети като веществени доказателства и представени за изследване. Според
протокол № 34-Б/2013г. по представените за изследване обекти не била установена,
кръв и не е получена реакция, показваща наличие на сперма или наличие на други биологични
следи.
Подсъдимият
В.В. е психично здрав. Към момента на извършване на деянията е разбирал
свойството и значение на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Според заключението на съдебно сексологичната експертиза подсъдимият е от
хетеросексуален тип, със средна полова конституция. Няма данни за отклонение в
половото му влечение, нито в начините на удовлетворяването му. Извършеното от
подсъдимия по отношение на малолетните Ф. и Н. Д. не е било психотично или
сексуално - болестно (парафилно) мотивирано.
Назначените
в хода на досъдебното производство психолого-психиатрични експертизи на Т., Н.
и Ф. Д. установяват, че въпреки непълнолетната, а за последните двама малолетна
възраст, децата имат свидетелска годност. Особеностите в психолого -
психиатричния профил на всяко от децата са в следните посоки:
Свидетелката
Ф. Д. не е наследствено обременена с психиатрични заболявания и не е
хоспитализирана в психиатрични служби в страната. В характеров план е склонна
да търси одобрението на авторитетни за нея фигури. Податлива е на сугестия и
автосугестия. Има интелигентност, която психометрично попада в граничните
стойности (преходни към леко умствено изоставане). Способността й да възприема
минали събития и факти не е качествено нарушена и тя може да участва като
свидетел в наказателното производство. При нея няма патологична склонност към
фантастна псевдология, но поради свойствената за възрастта й личностова
незрялост, висока сугестивност и известна интелектуална инсуфициентност лесно
може да прояви субективистично отношение към истината, което налага показанията
й да се възприемат след съпоставка и само при подкрепа на други доказателства.
При
свидетеля Н.Д. няма минали епизоди или актуално протичащи психотични
разстройства. Психичното му състояние не е пречка за участие във всички фази на
наказателното производство. При него не се констатират физически или психически
недостатъци, които биха му попречили да възприема фактите от значение за
делото. Способен е да се ориентира правилно във фактическата обстановка, като
възпроизвежда достоверно минали събития и факти. Въпреки малолетната си възраст
е свидетелски годен, като в изложението му са възможни неточности при
прецизната хронологизация, при възпроизвеждането на повтарящи се еднотипни
събития, както и при детайлизация на припомнянето.
При
свидетеля Т.М.Д. е налице оформена комбинирана зависимост към опиоди и
инхаланти, която не представлява психиатрично заболяване в тесния смисъл на
думата (психоза). Способността му да разбира и да се ориентира правилно във
фактическата обстановка, както и да възпроизвежда минали събития и факти не е
качествено нарушена.
Възприетата
за несъмнена фактическа обстановка съдът изведе въз основа на показанията на
свидетелката Ф.Д. (частично) - депозирани пред настоящия състав и на досъдебното
производство: по реда на чл. 223 от НПК и пред разследващ полицай и приобщени
по надлежния ред по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК; показанията на свидетеля Н.Д.
(частично) - депозирани пред настоящия състав и на досъдебното производство: по
реда на чл. 223 от НПК и пред разследващ полицай и приобщени по надлежния ред по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК; показания на свидетеля Т.Д. (частично) -
депозирани пред настоящия състав и на досъдебното производство по реда на чл.
223 от НПК; показания на свидетелите М.Н.Д. и Р.М.А. (последната в основен и
допълнителен разпит), депозирани пред настоящия състав; показания на свидетеля Ц.И.Ц.,
депозирани пред настоящия състав, включително и прочетените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. с ал. 1 от НПК; показания на свидетелката Е.В.П., дадени пред
настоящия състав, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1 от НПК, показания на свидетелката М.С.; показания на свидетеля Г.И. от
досъдебното производство (прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.
5 от НПК); върху експертизите, назначени на досъдебното производство и приети в
хода на съдебното следствие, а именно: СППЕ
на Н.Д. (л. 91- 98 от д.п.), СППЕ на Т.Д. (л. 100-107 от д.п.), СППЕ на Ф. Д.
(л. 109- 115) , СПЕ на подс. В.В. (л. 141-143 от д.п.), Сексологична експертиза
на подсъдимия (л.122-126 от д.п.), Биологична експертиза (л. 145-148 от д.п.),
Компютърно техническа експертиза (л. ***-153 от д.п.) - последните четири
експертизи, ползвани на основание чл. 371, т. 1 от НПК, а също и върху писмените
доказателства и доказателствени средства - протокол от 09.11.2012г. за оглед на
л.а. Ф. Ф." с ДК №******** и фотоалбум (л. 13 -17 от д.п.), протокол от
09.11.2012г. за оглед на жилище в ж.к. "М.", бл. ***, ет. 1, ап. 5 и
фотоалбум (л. 28-35 от д.п.); протокол за доброволно предаване от 09.11.2012г.
(л. 36 от д.п.), протокол от 09.11.2102г. за освидетелствуване на подсъдимия В.
и фотоалбум (л. 37 - 42 от д.п.); решение по гр.д. № 14978/2010г. (л. 57 от
д.п.), справка за съдимост на подсъдимия (л. 90 от д.п.), характеристики на
подсъдимия В. (л. 159 от д.п. и л. 85 от съдебното дело), Социален доклад по
чл. 15 от ЗЗД от АСП, Дирекция за Социално подпомагане "Оборище" (л.
54 от с.д.).
При
проверка и оценка на доказателствата съдът установи, че показанията на
родителите на пострадалите - майката Р.А. и бащата М.Д. са неинформативни. От
тях не могат да бъдат изведени фактически данни за това дали децата са пренощували
извън дома си, какъв е бил сексуалния им опит към процесната дата, дали върху
тях е упражнено сексуално насилие и как процесните събитията са се отразили
върху емоционалното им състояние. Единствената отчетливо изводима информация от
показанията на родителите е, че по разказ на децата един човек ги е карал с
малка кола и им е давал пари, като според показанията на св. Д. тогава мъжът
"се е подигравал най-напред с Ф., а после с Н.", а според разказа на
св. А. парите мъжът давал, за да прави Ф. "нещо секс". Поради натрупването
на различни фактори - неграмотност, нисък социален статус, слаби връзки
родител-дете, занемереност на общуването, родителите не успяха да отговорят на
уточняващите въпроси в какво се е изразявала подигравката с децата им и какви
конкретни измерения е добил споменатия от майката "секс с Ф.".
Съдът отказа да постави в основата
на доказателствените си изводи показанията на Л. Д. и Д.К., защото установи, че
те са недостоверни. Първата свидетелка е сестра на пострадалите, а вторият
свидетел, доколкото е във фактическо съжителство с Л., също е от близкото
обкръжение на децата. Разпитът на свидетелите Л. Д. и Д.К. е допуснат във
връзка с приетите граждански искове, от една страна, а от друга с цел проверка
на достоверността на първичните доказателства. Проверката на показанията на
свидетелите Л. Д. и Д.К. установи, че те са изцяло недостоверни. В стремежа си
да подкрепят обвинителната теза двамата свидетели изнасят очевидно неверни
факти. Свидетелката Л. Д. твърди, че след половия акт с мъжа със зелената кола Ф.
е имала на "бельото кръв" и "вече не е мома", а свидетелят К.,
че този човек е правил "чукане" с Н. и по този повод той е видял
"на бельото му отзад кръв". За вагинално съвкупление с Ф. или за
полово сношение с Н. нито едно от пострадалите деца не е съобщило. Такова не се
сочи да е имало и от очевидеца на първите развратни действия в автомобила -
техния брат Т.Д.. Подобно проявление на сексуални действия с децата не се
твърди в обвинителния акт и не се поддържа от самата прокуратурата. Ето защо
съдът прие, че двамата свидетели съчиняват споделените данни, като смятат, че
по този начин ще обслужат обвинителната теза и ще защитят интересите на своите
близки.
Фактически данни за конкретното
извършените блудствени действия и за действията на полово удовлетворение, за
техния брой и местата, на които са извършени съдът изведе от показанията на
свидетелите Н. и Ф. Д. и от разказаното от техния брат - св. Т.Д.. Всеки от свидетелите,
освен в хода на съдебното следствие, е разпитван на досъдебното производство пред
разследващ полицай и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК. Показанията на двамата
пострадали, снети на досъдебното производство и пред съдия, са приобщени към
доказателствения материал със съгласие на страните, а по отношение на свидетеля
Т.Д. са прочетени само показанията, дадени пред съдия.
Неоснователно е възражението на
защитата, че двата разпита на пострадалите от досъдебното производство (пред
разследващ полицай и пред съдия) са закрепени в негодни доказателствени
средства. На първо място, при разпита на децата пред разследващ полицай не е
имало необходимост да присъства трети независим участник в производството, който
да им прочете протокола, тъй като са неграмотни. Редът, по който се провежда
разпит на малолетен свидетел е посочен в чл. 140 от НПК. В конкретния случай
той е спазен, защото на разпитите е присъствал ИДПС, който е подпомогнал органите на досъдебното производство със своите специални знания и
подход в разпита с оглед пълно и точно да се възпроизведат всички факти, споделени от децата. С присъствието си в
производствата по чл. 223 от НПК ИДПС е обезпечил законосъобразното провеждане
и на тези разпити. Те не са проведени от незаконен състав, както счита
защитата. Основание за това твърдение защитникът черпи от нормата на чл. 29,
ал. 1, б. „в” от НПК и от факта, че съдията, пред когото е проведен разпита, се
е произнесъл преди това по искане с правно основание чл. 64 от НПК. Тезата на
защитата не се споделя от съда. Функцията на съда в производството по чл. 223
от НПК е съвсем различна от задачите, които се решават при произнасянето по реда
на чл. 64 от НПК. В последния случай се обсъждат въпроси, свързани със
съществото на наказателния процес, докато при разпита по чл. 223 от НПК съдът не
взима становище по въпросите за отговорността и вината. Това означава, че участието
на съдията в процедурата по първоначално задържане не е била пречка пред него
да се проведе разпита по чл. 223 от НПК. Липсата на подобна пречка се обуславя
от пределите
на правомощията на съда в това производство – единствено да следи за
законосъобразността на разпита, да контролира допустимостта на задаваните
въпроси и да гарантира, че показанията са дадени свободно и без натиск от
разпитвания. Не случайно законът посочва, че в процедура по чл. 223 от НПК
разпитът се провежда не "от", а "пред" съдия. По изложените
съображения съдът прие, че всички протоколи за разпит на пострадалите и на
свидетеля Т.Д. от досъдебното производство са годно доказателствено средство и
върху тях могат да се изграждат фактически констатации.
При
проверката и оценката на тези показания бе преценено, че поради ниската
възраст, неграмотността, ниската обща осведеменост, слаба интегрираност в
социума и ограничения кръг от образователни стимули всяко от децата има
трудности при хронологизация на събитията и при пресъздаване на повтарящи се
еднотипни събития, а също така и затруднена умозрителна преценка за време и
разстояние. В особена степен това важи за Ф. Д., при която към споменатите
фактори се добавя факта, че интелигентността й попада в граничните преходни
стойности към леко умствено изоставане. Макар малолетните и непълнолетен
свидетели да могат възприемат фактите от значение да делото и да ги
възпроизвеждат, т.е. да са свидетелски годни, поради изброените причини срещат
трудности при отговори на въпросите кога се е случило конкретно събитие,
включително им е невъзможно ясно да отграничат броя на срещите с подсъдимия и
местата, на които са се виждали. Въпреки това, като съпостави споделеното от
децата в различни етапи на производствотоу съдът стигна до извод, че броят на
тези срещи е минимум три, а местата на които са са виждали с подсъдимия са,
както следва: поне една среща в автомобила на подсъдимия, на която са били и
трите деца; поне една среща в дома на подсъдимия, където са били Ф. и Н. и още
една среща на 08.11.2012г. в автомобила на подсъдимия, където са били Т. и Ф. Д..
По
отношение на последното събитие - като място, ден и присъстващи лица
доказателствата са съвсем конкретни, защото тогава е извършена полицейската
проверка на подсъдимия и както той, така и Т. и Ф. Д. са отведени в районното
управление. Като отчете този факт и обстоятелството, че освен от показанията на
децата, той се подкрепя от показанията на полицейските служители Ц.Ц. и Е.П.,
съдът прие, че следва да игнорира показанията на свидетелите Д. в частите, в
които проявяват колебание по въпроса дали срещата с подсъдимия на 08.11.2012г.
е била първа или последна за тях и дали на тази среща е присъствал и малолетния
Н.Д..
Показанията
на полицейските служители Ц.Ц. и Е.П. съдът кредитира с доверие, като се позова
и на разпитите им от досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по надлежния ред. Чрез показанията на свидетелите Ц. и П. се изяснява,
че в тъмната част от денонощието видимо малките Т. и Ф., без конкретна причина
са били в автомобила на подсъдимия, който е бил паркиран на безлюдно и
неосветено място. Разпитът на полицейските служители също така изяснява, че те са
предприели полицейска проверка, провокирани от състоянието, в което са заварили
подсъдимия и св. Т.Д. - подсъдимият е бил с разкопчан панталон, а по устата на
детето е имало специфични следи. Показанията на полицаите имат значение за
обвинителната теза, тъй като пред тях е подсъдимият е признал, че непълнолетния
Т. е стимулирал половия му орган с уста, а двете деца са обяснили, че и друг
път са имали сексуални контакти от такова естество с В..
Съдът
кредитира с доверие показанията на св. М. С.. Разпитът на тази свидетелка на досъдебното
производство и в съдебната фаза е извършен, защото тя е участвала като поемно
лице при огледа на автомобила на подсъдимия. Пред настоящият състав свидетелката
потвърди участието си в следственото действие като описа поредността, в която е
извършено. Свидетелката потвърди подписа си под протокола и въпреки известните
колебания дали е прочела съдържанието на документа, в крайна сметка призна, че
няма спомен за това. Настоящият състав не намери основание да отхвърли
показанията на св. С. и не откри причина на формално основание да изключи от
годните доказателствени средства протокола за оглед на л. 13-14 от досъдебното
производство.
Със същата
процесуална стойност и значение за главния факт в процеса се явяват и
показанията на второто поемено лице - свидетеля Г.И., които в последното
съдебно заседание със съгласие на всички страни бяха приобщени към
доказателствения материал.
По отношение
на първата среща между трите деца и
подсъдимия В. в лекия автомобил съдът изведе решителни фактически
констатации от разпитите пред съдия, проведени на досъдебното производство по
реда на чл. 223 от НПК. Снетите по този ред показания са закрепили трайно спомените
на пострадалите деца Ф. и Н. на ранен етап от развитието на процеса, скоро след
деянието, когато впечатленията им от разглежданите събития са били по - ясни и
пълни. На тези разпити е осигурено присъствието на обвиняемия и неговия
защитник и им е дадена възможност да задават въпроси. Така е било удовлетворено
правото на подсъдимия (тогава обвиняем) по чл. 6, т. 3 "д" ЕКПЧ да
разпита непосредствено пострадалите, на чиито показания се основава
обвинението. Събраните по този ред показания са станали пълноценни
доказателства и е достатъчно само въз основа на тях да бъде постановена
присъда, защото са противопоставими на обвиняемия - той е могъл активно да
участва при събирането им, има сигурност, че показанията или обясненията са
депозирани доброволно и са отразени в протокола вярно.
Като отчете
тези особености на провеждане на разпита пред съдия настоящият състав избра да
се довери на показанията на малолетните пострадали, снети по реда на чл. 223 от НПК, а не на проведените пред разследващ полицаи техни разпити, на които не е
присъствал обвиняемият и неговият защитник.(също прочетени по чл. 281, ал. 4 от НПК) Разпитите пред съдия в значително по-висока степен от разпита пред
разследващ полицай са създадали ефективни гаранции за правото на защита на
обвиняемия, доколкото са проведени при условия, разсейващи всяко съмнение, че
въпросите за наказателната отговорност се решават на основата на доказателства,
събрани в рамките на тайно и несъстезателно производство, чрез използване на
принуда или чрез превратно отразяване на смисъла на показанията в протокола.
В съдебната
фаза на процеса по отношение на първото деяние (в автомобила) пострадалите Ф. и
Н. Д. дават различни показания в сравнение с това, което са разказали на
разпита по чл. 223 от НПК. Пред настоящия състав всяко от децата отрича да е
правило орална любов на подсъдимия като "прехвърля" спомена за тези
събития от себе си върху другия пострадал или върху техния по-голям брат Т.Д..
Настоящият състав не възприе показанията на пострадалите, снети преди него,
като отчете на първо място изминалото време. Касае се за период от около
седемнадесет месеца, който не е незначителен за възприятия на деца в крехка
възраст, при които спомените търпят динамично развитие. Следва да бъде отчетено,
че след разпита пред съдия пострадалите са били поставени под надзор в
специализирани институции. С тях са работили психолози и педагози, които са ги подпомогнали
да осъзнаят, че случилото се е отклонение от стандарта за прилично поведение. Развитите
впоследствие чувство за срам и социалната тревожност вещите лица сочат като
възможна мотивация децата да отрекат някои от блудствените действия с тях или
да пренесат извършването им от себе си върху другия пострадал. Тъй като непосредствено
след деянието те са възприемали сексуалните контакти с подсъдимия като начин за
изкарване на пари и не са били обременени от чувството за срам, такова отричане
в първоначалните им показания пред съдия е нямало и тогава те са били
по-автентични.
Съдът
кредитира с доверие показанията на пострадалите пред съдия и с оглед
съпоставката им с показанията на свидетеля Т.Д.. По отношение на събитията в
колата при първата среща с подсъдимия показанията на пострадалите изцяло се
потвърждават от разказаното от този свидетел. Той е техен по-голям брат,
очевидец на станалото е и сам е правил орална любов на подсъдимия при същите
условия и на същото място. Очевидната възрастова разлика между него и пострадалите
и по-големия житейски опит на св. Т.Д. в сравнение с малолетните свидетели прави
показанията му значително по-категорични и последователни, а разграничението
между това, за което има спомен и това, което не знае да се е случило - по -
отчетливо. Свидетелят Т.Д. не може да бъде упрекнат в заинтересованост от
изхода на делото, тъй като той самият не е сочен за пострадал от обвинението и
не е добил качеството на страна в процеса.
Съдът прие,
че в апартамента на подсъдимия в ж.к.
"М." Ф. и Н. Д. са стимулирали с уста половия орган на подсъдимия
един след друг, както и това, че във въпросната вечер са направили това два
пъти - един след друг веднъж в банята и веднъж в спалнята на подсъдимия. За
тази констатация съдът отново почерпи информация от показанията на свидетеля Н.Д.
пред съдия. По отношение доказателствената стойност на този разпит изцяло важат
изложените вече съображения за начина на провеждането на разпит по реда на чл.
223 от НПК. Тук единствено следва да бъде добавено, че и Конституционният съд с
решение № 7/16.12.04г. по конституционно дело №
6/04г. определя разпита пред съдия
на свидетел в досъдебното производство като форма на съдебен контрол за
законност и приема, че законовата регламентация на този разпит държи сметка за
необходимия баланс между правата на личността и обществения интерес. Пред
настоящият състав св. Н.Д. посочва, че в апартамента е имал единичен контакт с
уста с подсъдимия, а сестра му най - напред е направила "свирка" на
подсъдимия в банята, а после - той "я е ебал отзад" в спалнята. За
полов контакт от последния вид на досъдебното производство пред разследващ
полицай и пред съдия нито едно от децата не е споделило. Поради това и
доколкото въпреки ниската си възраст, пострадалите могат да отграничат
различните видове полов акт, съдът приема, че подобна негова разновидност по
отношение на Ф. Джадева не е извършена. За броя полови контакти с всяко от
децата и конкретното им проявление съдът избра да се довери на казаното от Н.Д.
в разпита по чл. 223 от НПК. Тогава споменът за събитията е бил по-пресен, а
доколкото у свидетелят не е било формирано чувство за срам от станалото,
разказът му е бил и по-автентичен. По същите причини съдът отказа да възприеме
показанията на децата, че в апартамента подсъдимият е сипал някакво бяло хапче
в колата им, както и това, че в банята на апартамента е имало нож.
Съдът не възприе показанията на св. Ф. Д., която пред съдия на досъдебното
производство и пред настоящия състав отрича да е била интимна с подсъдимия в
апартамента в ж.к. "М.". В тази част нейните показания се
опровергават от показанията на св. Н.Д., който е бил в жилището и е възприел
непосредствено блудствените действия с момичето. Макар, че възрастовата разлика
между децата е в полза на Ф. (тя е с две години по-голяма от Н.), показанията
на момчето са с по-висока форма на достоверност. Според СППЕ Ф. Д. има
интелигентност, която психометрично попада в граничните стойности - преходни
към леко умствено изоставане, високо сугестивна е и с известна интелектуална инсуфициентност.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че макар момичето да е със
свидетелска годност, показанията й следва да се кредитират внимателно и след
съпоставка и подкрепа с други доказателства по делото.
За разлика от свидетелката при Н.Д. няма минали епизоди или актуално протичащи
психотични разстройства и въпреки малолетната възраст и ниското ниво на
интелигентност психичното му състояние не е пречка да възпроизвежда фактите от
значение за делото. Отделно съдът прецени, че след зададените въпроси Ф.,
потвърди че информация за станалото може да бъде получена от брат й и накрая признава,
че е правила "свирки" на мъжа в спалнята му. Нежеланието да даде
подробности за станалото Ф. обобщава с думите: "Гадно ми става като говоря
за това". Въпреки това с показанията си св. Ф. Д. частично потвърждава
разказаното от Н.Д., защото описва, че е била в банята с него и с подсъдимия,
че тримата са били съблечени в този момент, а след това, че са спали заедно на
едно легло.
Макар и косвено в подкрепа на обвинителната теза се явява обстоятелството,
че след срещите с подсъдимия всяко от децата е получавало определена парична
сума. Косвено обвинителната теза намира потвърждение в присъствието на пострадалите
в дома на подсъдимия. Те са останали там цялата нощ, непридружавани от друго
пълнолетно лице или техен близък. За пренощуването на децата в апартамента
подсъдимият не дава обяснение. Той е с 20 години по-възрастен от децата, израснал
е в различна от тяхната среда, преди посещението в жилището му те са имали само
още една среща с него и никакъв друг конкретен повод, освен описаните от децата
блудствени действия, не могат да обяснят присъствието им в апартамента. Това,
че пострадалите са били в жилището съдът не подлага на съмнение, защото и двамата
го споменават и защото в показанията си описват детайли от обстановката в това жилище,
които не биха им били известни, ако не са били вътре.
Като отчете специалните знания и опит
на експертите (а по отношение на експертизите, за които няма съгласие по чл.
371, т. 1 от НПК и убедителната защита на изготвилите ги специалисти в съдебно
заседание) съдът кредитира с доверие заключенията на всички експертизи по
делото. От тях с най-голяма значение са психолого - психиатричните експертизи
на Т., Ф. и Н. Д., които решават въпросите със свидетелската годност на децата,
изясняват възможната им мотивация да откажат да съобщят подробности за
станалото и обясняват непрецизната хронологизация и неточностите при
възпроизвеждане на еднотипни събития от тях. Съдът внимателно анализира
сексологичната и психологочна експертизи на подсъдимия В., защото чрез тези
становища лица със специална компетентност доказват, че подсъдимият е
психически годен и поведението му спрямо децата не е било болестно мотивирано.
В настоящия случай по реда на чл.
283 от НПК съдът е събрал писмени доказателства и доказателствени средства,
които поради процесуалната им годност и значение за главния факт е допустимо да
се поставят в основата на фактическите изводи на съда.
На
основата на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Обвинителният акт е внесен в съда
срещу подс. В.В. за три престъпления - две по чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. с ал. 1
от НК (с пострадали от всяко Ф. и Н. Д.) и едно по чл. 157, ал. 3 НК (с
пострадал Н.Д.).
Съдът
изразява несъгласие с конструкцията, предложена от прокурора, който в
обвинителния акт е квалифицирал едни и същи действия спрямо децата веднъж като
блудство, а втори път като престъпна хомосексуална проява. Това обаче не е било
основание съдията-докладчик да откаже да насрочи делото за втори път, а съдът
по реда на чл. 288 от НПК да прекрати съдебното производство, както счита
защитата. Вярно е, че непрецизност от същото естество е била констатирана от
съдията - докладчик по реда на чл. 249 от НПК при първоначалното внасяне на
обвинителния акт. Тя обаче не е единствената причина, обусловила прекратяване
на съдебното производство, защото е имало други процесуални нарушения, които са
били отстранени от прокурора при повторното внасяне на делото в съда. Тогава съдията-докладчик
не е прекратил съдебното производство повторно, защото е приел, че по
съществото на делото е преценката дали конкретно действие обективира
престъпната проява по чл. 149 от НК или е част от престъпните хомосексуални
действия по чл. 157 от НК. Не може да бъде иначе, защото в обема на властта си
прокурорът е обосновал и в първия, и във втория обвинителен акт, че когато пострадали
от развратните действия са две малолетни лица, независимо от пола им, за да не
се разкъса единството на престъпната проява, е налице квалификация по чл. 149,
ал. 5 от НК. На финалния стадий на процеса пред първата инстанция поддържаната
от обвинението теза не се сподели от съда. Този въпрос обаче не би могъл да се
реши в стадия за предаване на съд, защото само с присъдата съдът изразява позиция
по правилността на квалификацията на престъпните прояви. При тази правна
преценка, съдът прие следното:
Няма разминаване в теорията и
практиката по въпроса, че при престъпленията от глава "Разврат" обект
на наказателно правна защита са обществените отношения, осигуряващи половата
неприкосновеност, както и това, че при жертви недостигнали 14-годишна възраст деянието
се квалифицира по по-тежко наказуем състав на конкретното престъпление, тъй
като е засегнато правилното полово развитие на подрастващите. Основните
доктринерни и практически различия са при разграничение на блудството от
хомосексуалните действия. От една страна теорията приема, че разликата е в
това, че деянията по чл. 157 НК винаги се осъществяват между лица от един и
същи пол и че са резултатни престъпления, докато блудството е на просто
извършване. През годините по този въпрос съдебната практика също има различни
разрешения. В по-старите произнасяния, намерили израз в решение № 77/1981г. на
І н.о. на ВС и в решение № 33/1992г. на ВК на ВС, е прието, че престъплението
по чл. 157 НК е с различен фактически състав от блудството, като от обективна
страна при него външен израз има намерението за осъществяване на полово
сношение или действие на полово удовлетворение между обекта и субекта на
престъплението. В допълнение се посочва, че блудство по чл. 149 НК може да има
между лица от различен пол и еднакъв пол, но без съвкупление, като
изпълнителното деяние се изразява само в извършване на действия с цел да се
възбуди или удовлетвори полово желание, без да е необходимо постигане на тази
цел, докато в осъществяване състава на чл. 157 НК могат да участват само лица
от еднакъв пол и деянията им се изразяват в извършване на полово сношение или
на действия на полово удовлетворение, т.е. за разлика от блудството по чл. 149 НК тук се изисква постигане на цел.
При
решаване на въпросите по съществото на делото и квалифицирането на конкретните
престъпни прояви на подсъдимия В.В., настоящият състав има за изходна база
друго разбиране. То е застъпено в новата съдебна практика, в която е прието, че
всички форми на неправомерни развратни
действия (блудство, полово сношение), когато са извършени между лица с
еднакъв пол, следва да се санкционират по чл. 157 НК, криминализиращ престъпния
хомосексуализъм. Това разбиране произтича от съотношението на очертаните в
разпоредбите на чл. 149 и чл. 157 НК престъпни състави на общ към специален. Убедителен
аргумент в подкрепа на тази теза се извлича от систематичното тълкуване на
нормите на чл. 158, вр. чл. 149 - 151 и чл. 153 НК, защото според предписаното
в чл. 158 НК отговорността за извършените по чл. 149 - 151 и чл. 153 НК
престъпления отпада, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак
между мъжа и жената, докато недопустимото сключване на брак между лица от един
и същи пол изключва съставите на престъпния хомосексуализъм от обсега на
действие на чл. 158 от НК. /Р-153 от 18.03.2010г. на ІІІ н.о. на ВКС и Р-
499/20.11.2009г. на ІІІ н.о. на ВКС/. Споделяйки именно това разбиране,
настоящият състав извежда и решителния си мотив по казуса, а той е, че неправомерните
развратни действия с малолетния Н.Д. представляват престъпен хомосексуализъм и
могат да се квалифицират по чл. 157 от НК, а тези с Ф. Д., доколкото са
осъществени по отношение на лице от противоположния на дееца пол, съставляват
блудство и следва да бъдат подведени под нормата на чл. 149 от НК.
Без
съмнение в настоящия му вид НК не дава достатъчна гаранция за защита срещу
дискриминация, защото провежда разграничение между случаите, в които се
извършват престъпни хомосексуални и хетеросексуални действия, като предвижда
по-тежка наказателна отговорност при инкриминиране на престъпни действия,
извършени от лица от един и същи пол. Макар в тази част вътрешното ни право да
не отговоря на разбирането на Европейския парламент, изразено с Резолюция ЕС
А3-0028/94, различният подход по отношение на търсенето на наказателна
отговорност за престъпни хетеросексуални и хомосексуални действия в НК е факт и
съдът е задължен да се съобрази с него. При тази изходна основа съдът прие
следното:
По
отношение на Ф. Д. от обективна и
субективна страна подсъдимият В.В. е осъществил състава на престъплението по
чл. 149, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
Приетата
за несъмнена фактическа обстановка показа, че от обективна страна на две
различни, неустановени точни дати в края на месец октомври 2012г. - началото на
месец ноември 2012г., най- напред на бул. "С." в л.а. "Ф. Ф."
с ДК № ********, а след това в жилище в ж.к. "М.", бл. ***, ет. 1,
ап. 5 подсъдимият е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на дванадесет годишната Ф. М.Д.. Извършените блудствени действия имат сходни проявления и в двата
случая: подсъдимият е извадил половия си орган и е накарал детето да го
стимулира с уста, а накрая е еякулирал. Посочените действия са извършени в
рамките на конкретно време и място–първото в автомобила на подсъдимия, а второто
в жилището, което обитава и са осъществени за постигане на конкретна цел -
удовлетворяване на половия нагон на дееца.
Въпреки изводимото от показанията на Н.Д. пред съдия
обстоятелство, че в жилището си подсъдимият е извършил повече развратни
действия с Ф., в обвинителния акт това поведение не е инкриминирано. По реда на
чл.287 НПК не е изменено обвинението в тази част, предвид на което съдът не
следва да коментира наличието на тези други действия от правна страна, тъй като
това би утежнило положението на подсъдимия.
От субективна страна деянието по
отношение на пострадалата Ф. Д. е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия
показват, че той е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14 години. Възрастта,
която децата са споделили пред подсъдимия, че са навършили е била по-ниска от
съставомерната граница по чл. 149 от НК и това е ясно изводимо от показанията
на Ф. Д.. От вида и поведението на момичето също не са могли да бъдат направени
други изводи за възрастта й - обстоятелство, за което непосредствени
впечатления придоби и съдебният състав по време на разпита. Действията на
подсъдимия (орална стимулация на половия му член от Ф.) демонстрира
целенасоченото намерение на В. по този начин да се удовлетвори полово желание.
Поради това съдът намери, че в субективната представа на подс. В. е включена и
специалната цел по чл. 149, ал. 1 НК.
От правна страна съдът прие, че блудството е
реализирано в условията на продължавано престъпление. Второто блудствено
действие по отношение на пострадалата Ф. Д. в дома на подсъдимия в обективно и
субективно отношение представлява продължение на първата блудствена проява
спрямо същото лице. Няма законова пречка институтът на продължаваното
престъпление да влезе в действие, защото блудството е извършено по отношение на
едно и също лице и ограничението по чл. 26, ал. 6 от НК не важи. (Р-386/2009г.
на ІІ н.о. на ВКС) По изложените
съображения съдът прие, че по отношение на пострадалата Ф. Д. е осъществен
състава на престъпното блудство по основния състав на чл. 149 от НК във връзка
с чл. 26 от НК.
По отношение на Н.Д.
от обективна и субективна страна съдът прие, че подсъдимият В. е осъществил
състава на престъплението по чл. 157, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка показа, че
от обективна страна на две различни дати в края на месец октомври 2012г. -
началото на месец ноември 2012г., най- напред на бул. "С." в л.а.
"Ф. Ф." с ДК № ********, а след това в жилище в ж.к. "М.",
бл. ***, ет. 1, ап. 5 подсъдимият е извършил действия на полово удовлетворение
с 10 годишния Н.Д.. Извършените
действия имат идентични проявления и в двата случая: подсъдимият е извадил
половия си орган, накарал е малолетния Н. да го стимулира с уста и е еякулирал.
Посочените действия са извършени в рамките на конкретно време и място–първото в
автомобила на подсъдимия, а второто в жилището, което обитава и са довели до удовлетворяване
на половия нагон на дееца.
В жилището на подсъдимия се установи, че по отношение
на Н.Д. развратните действия са повече от едно и са с едно и също проявление - веднъж
пострадалият е правил орална любов на подсъдимия в банята и втори път в
спалнята на жилището. В случая се касае за поредица действия, обединени и подчинени
на конкретно решение на дееца, извършени в рамките на няколко часа, на едно и
също място и спрямо едно и също лице, т.е. за фактическо усложнение на
конкретната престъпна хомосексуална проява, при която чл. 26 от НК е
неприложим.
Продължавано престъпление обаче по
отношение на хомосексуалните действия с Н.Д. в автомобила и в апартамента на
подсъдимия е налице, тъй като действията са извършени в различни периоди от
време и по отношение на един и същи пострадал. Престъпните хомосексуални действия
са извършени с две прояви, осъществени последователно и в изпълнение на едно и
също решение на дееца, предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода
на проявлението му и при неизменна умишлена форма на вина, при това без
отделните престъпни въздействия върху правно защитеното благо да нарушили
своето относителното единство и неизменност на условията, при които се
осъществяват.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Представното съдържание на умисъла на подсъдимия е обхващало
съзнанието, че Н.Д. не е навършил 14 години. Този факт, освен от споделеното от
децата, (в с.з. на 21.02.2014г. Ф. твърди, че е казала на подсъдимия, че брат й
е на 3 години) е бил видим за дееца с оглед външния вид на пострадалия. Към момента
на деянието той е бил едва на 10 години, в очевидно невръстна възраст, далеч от
границата на непълнолетието.
При блудствени и хомосексуални действия, извършени от
подсъдимия В. срещу дванадесет годишната пострадала Ф. Д. и десет годишния
пострадал Н.Д., от правна страна съдът приема, че е налице реална съвкупност
между осъществени в условията на продължавано престъпление престъпления по чл.
149, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК и по чл. 157, ал. 3, вр. с чл. 26 от НК. Основният
въпрос е дали без изменение на обвинението съдът може да извърши
преквалификация на деянията по обвинителния акт, така че от предложената от
прокуратурата правна квалификация да премине с присъдата към онази, която
приема, че отговоря в най-пълна степен на установената фактология. Подобна
пречка по убеждение на този състав не съществува. В рамките на компетентността
си по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК и по аргумент за обратното от чл. 287, ал. 1 НПК
съдът има правомощия да се произнесе дали деянието на подсъдимия съставлява
престъпление и каква е точната му правна квалификация. В този смисъл е
допустимо съдът да приема фактическа обстановка, която не е съществено различна
от изложената в обвинителния акт, когато тя не се отразява изобщо на правната
квалификация на деянието или когато води до промяна в по-леко или еднакво
наказуемо престъпление. Изхождайки от границите на своята компетентност, въз
основа на събраните и проверени непосредствено доказателства, с присъдата съдът
прие за установени всички факти, посочени от прокурора. Тези факти са били
известни на подсъдимия от обвинителния акт и в рамките на съдебното дирене той
е имал възможност да се защитава по тях. Доколкото е налице съвпадение между
посочените от прокурора и приетите за установени с присъдата релевантни фактически
положения, от гледна точка на фактологията подсъдимият не е изправен в
условията на процесуална изненада.
На второ място, с обвинителния акт са повдигнати
обвинения за три самостоятелни престъпления, две от които по чл. 149, ал. 5 НК
и едно по чл. 157, ал. 3 от НК, а с присъдата съдът прие, че подсъдимият
подлежи на наказание за по - малко (две) на брой противообществени прояви, съотнесени
към чл.149, ал. 1 и чл. 157, ал. 3 от НК.
Освен това, престъплението по чл. 149, ал. 5 от НК е
със значително по - високи санкционни граници от това по чл. 149, ал. 1 и по
чл. 157, ал. 3 от НК. За квалифицираното блудство по чл. 149, ал. 5 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, за
блудство по основния състав на чл. 149, ал. 1 от НК наказанието е от една до
шест години, а за хомосексуални действия с малолетен по чл. 157, ал. 3 от НК наказанието
е от две до шест години.
Няма процесуална пречка без изменение на обвинението с
присъдата да бъдат приложени правилата за продължаваното престъпление. По
отношение на блудството с Ф. Д. възможното приложение на този институт не се
оспорва и от защитата. За разлика от защитата обаче съдът приема, че правилата
на чл. 26 от НК влизат в действие и при хомосексуалните действия, извършени с малолетния
Н.Д.. Множествеността на проявите спрямо този пострадал е залегнала в
обвинителния акт, от една страна, а от друга следва да бъде отчетено, че макар
и усложнена като конструкция, при продължаваното престъпление престъпната дейност
на подсъдимия остава една и се наказва като едно престъпление. След като
прокуратурата е възвела всички съставомерни факти за хомосексуална проява с
малолетен и след като с продължаваното престъпление положението на подсъдимия
не се утежнява, без изменение на обвинението няма пречка деянието му да се
трансформира в такова по чл. 157, ал. 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 304 НПК съдът оправда подс.
В. по пунктове 1 и 2 от обвинението за това да е извършил две самостоятелни
престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 от НК, като ангажира отговорността му за
престъпления по чл. 149, ал. 1 и чл. 157, ал. 3 от НК, всяко от които извършено
в условията на продължавано престъпление с две престъпни прояви.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на
подсъдимия съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 149 от НК се
предвижда лишаване от свобода от една до шест годни, а за това по чл. 157, ал.
3 от НК от две до шест години. Производството пред първата инстанция е протекло
по реда на глава Двадесет и седма в нейната първа алтернатива, което означава,
че съдът не е задължен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК,
а е длъжен да го индивидуализира по общите правила на глава Пета от НК.
При така дефинираните рамки на
индивидуализация на наказателната отговорност на подс. В. съдът обсъди
относимите обстоятелства за личността му и степента на обществената опасност на
деянията и техния брой. В тази връзка съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства това, че деянията са повече от едно и са продължили
във времето; това, че децата са водени в дома на подсъдимия; това, че по
отношение на Н.Д. в жилището са извършени две действия на полово удовлетворение;
това, че деецът е използвал финансов стимул; това, че се е възползвал от
социалната занемареност, в която децата са израснали и със още по-снижените от
типичните за възрастта социалната зрялост и волевите задръжки. Съдът отчете и
високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, които
накърняват половата неприкосновеност на децата и застрашават правилното им
сексуално развитие. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
положителните характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало, перфектното
му процесуално поведение, изразеното на финала на производството разкаяние от
стореното, включително и това, че по делото няма данни събитията да са се
отразили крайно негативно в живота на двете деца. Ето защо, след анализ на
относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че
индивидуализирането на наказанието лишаване от свобода за всяко от
престъпленията и за постигане на целите му по чл. 36 НК спрямо подс. В. следва
да бъде извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. На
тази основа съдът намери, че справедливото наказание на подсъдимия за всяко от
извършените престъпления е малко над минималната, предвидена в закона граница и
е както следва : за извършеното блудствено действие по чл. 149, ал. 1, вр. с
чл. 26 от НК по отношение на Ф. Д. - една година и шест месеца лишаване от
свобода и за извършеното престъпно хомосексуално действие по отношение на Н.Д.
- две години и шест месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че занижаването на
наказанията под тези предели би било явно несправедливо. Не би отговорило на
целите на наказанието определянето на санкция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Под предвидения законодателен минимум наказанието може да се определи, когато
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или други такива с
елемент на изключителност. В значимата им част съществуващите за подсъдимия смекчаващи обстоятелства са обичайни. От това, че
непосредствено след деянието децата не са изпитали социална тревожност,
подсъдимият също не бива да черпи сериозни позитиви, защото след тези събития
децата са отделени от семейството си, изпратени са в защитени институции,
разпитвани са от психолози и правораздавателни органи, т.е. животът им е
претърпял сериозен обрат.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът извърши групиране
на двете наложени наказания лишаване от свобода на подс. В.В. по настоящото
наказателно производство и така му определи едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца.
На основание чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС и с
оглед чистото съдебно минало на подс. В. съдът определи първоначален общ режим
на изтърпяване на тези наказания в затворническо общежитие от открит тип.
Независимо от чистото съдебно минало
на подс. В., съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за
отлагане на изпълнението както на всяко отделно наказание лишаване от свобода,
така и на определеното му най-тежко от две години и шест месеца. На изброените
вече смекчаващи обстоятелства не може да бъде отдадено приоритетно значение при
преценка на необходимостта да му бъде наложена временна социална изолация, за
да се постигне ефективен превантивен ефект на наказанието. Подс. В. е осъден
общо за две деяния на блудство и хомосексуални действия спрямо малолетни лица, извършени
в период от време. Не се касае за ситуативна проява в живота на дееца, а за
такава обмислена предварително в при преследване на конкретната цел. Самите
развратни действия са надхвърлили обичайните проявления на този тип прояви -
милувки, целувки, опипване, и са добили по-драстични форми, като орална
стимулация и еякулация. Поради това съдът прие, че отлагането на изпълнението
на наказанието няма да бъде достатъчно интензивна форма на държавна принуда
спрямо него, за да се постигне корекция на поведението му в обществото, от една
страна, а от друга – да се гарантира общественото спокойствие.
С оглед осъждането на подсъдимия
за извършени две престъпления срещу гражданските ищци Ф. и Н. Д., съдът прие,
че фактическото основание на техните гражданскоправни
претенции е несъмнено доказано. Спрямо всеки от тях подс. В. е реализирал
деликт, като е накърнил половата им неприкосновеност и в противовес на защитения
им от закона и Конвенцията за закрила на детето интерес да получават адекватна
и пълноценна грижа от възрастните е застрашил правилното им полово съзряване.
Поради това на основание чл. 45 ЗЗД съдът
осъди подс. В.В. да заплати на гражданския ищец Ф. Д. сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължаваното
престъпление, посочено в п. 1 от присъдата, т.е. по 5 000 лева за всяко от
деянията. В тази връзка съдът прецени броя на извършените деяния спрямо нея,
естеството на блудствените действия и ефектът, който могат да окажат върху
сексуалното й развитие. Съдът прие, че искът не е доказан в пълния му размер от
20 000 лева, като взе предвид, че интелектуалното осъзнаване на укоримостта на станалото
при детето е възникнало в един отдалечен във времето период след проявата.
По същите съображения на основание
чл. 45 ЗЗД, като отчете конкретното въздействие върху детето съдът осъди подс. В.В.
да заплати на гражданския ищец Н.Д. сумата от 10 000 лева, представляващи
справедливо обезщетение за неимуществените вреди в резултат на престъпленията,
посочено в п. 2 от присъдата, т.е. по 5 000 лева за всяко от деянията, включени
в единното продължавано престъпление, като отхвърли в останалата част
гражданския иск до пълните им предявени общи размери от 20 000 лв. като
недоказан.
На
основание чл. 301, т. 11 от НПК съдът прие, че веществените доказателства по
делото - два броя преносими компютри, предадени с протокол от 09.11.2012г. (л.
36 от д.п.), дънките, сиутчер, тениската и боксерки, следва да бъдат върнати на
подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи върху подсъдимия В.В. направените по делото разноски и в съответствие с
разрешението ТР №4/2014г. на ВКС го осъди да заплати в полза на държавата
874.60 лева - възнаграждение за вещи лица на досъдебното производство; по
сметка на ВСС сумата от 510.00 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица
на съдебната фаза и сумата от 800 лева - представляваща държавна такса върху
уважената част на гражданските искове, а на основание чл. 190 от НПК и по 5.00
лева държавна такса за всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: