МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №32/02.04.2012 Г. ПО НОХД №680/2011 Г. НА
НПРС
Подсъдимият
К.Р.И. е предаден на съд затова, че през периода от 08.09.2007 г. до
10.09.2007 г. /на дати 08.09.2007 г. и 09.09.2007 г./ в гр.Н., обл.Ш., при условията на опА.рецидив,
на продължавано престъпление и на предварителен сговор с лицата М.М.М., с ЕГН **********,
С.Б.М., с ЕГН **********, С.В.С., с ЕГН ********** и С. Х.М., с ЕГН **********,
е отнел чужди движими вещи – ламаринени листи, с тегло 342 кг., на стойност
581,40 лв. от владението на А. В. А., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, собственост на “***” ООД - гр. В., като случаят е
немаловажен- престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т.5, във вр.с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса е разгледано в отсъствието на подсъдимия,
при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като подсъдимият е бил редовно
призован, не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си,
изпълнена е била процедурата по чл.254, ал.4 от НПК - на подсъдимия е бил
връчен обвинителен акт, а също така на . подсъдимия е бил назначен служебен
защитник в лицето на адв. Г. К. от Ш.ската адвокатска
колегия.
Назначеният
на подсъдимия служебен защитник счита, че по делото не доказано безспорно, че
подсъдимият е осъществил престъпление, което се квалифицира като продължавано
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като е установено само едно деяние,
осъществяващо състава на престъплението кражба, а не повече. Поради това
защитникът пледира за оправдателен диспозитив в
посочения смисъл. Относно престъплението, което смята, че е доказано, моли
съдът да наложи на подсъдимия наказание, като приеме, че са налице многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Като съобрази всички доказателства по
делото, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Р.И. през 2007 г. живял в с. Т., обл. Ш.ска, а свидетелите М.М.М., С.Б.М., С. Х.М. и С.В.С. ***,
но всички те добре се познавали. Подсъдимият съжителствал на съпружески начала
с майката на свидетеля С.С.. На 08.09.2007 г. свидетелят М.М.М. се срещнал с подсъдимия
К.Р.И., както и със свидетелите С.Б.М. и С. Х.М., като им обяснил възможността
да извършат кражба на ламаринени листи - неръждавейка,
от склад на търговско дружество „***” ООД - гр. В., който се намирал в
гр. Н., обл. Ш.ска. Пояснил им, че складът е без
прозорци и лесно ще проникнат в него. Уговорили се да извършат кражба на
ламаринени листи от този склад, след което всички се отправили към промишлената
зона на гр. Н., където се намирал складът. Проникнали в него през счупените
прозорци и от там изнесли 227 кг. ламаринени листи – неръждавейка,
които укрили в близките храсти. По - късно същия ден подсъдимият и свидетелите
срещнали случаен каруцар с каруца в гр. Н., близо до закусвалня „***”.
Свидетелят М.М.М. уговорил превозването на отнетите ламаринени листи и ги
продал в пункта за изкупуване на вторични суровини. Свидетелката П.Р.Д. -
отговорник на пункта приела докараните ламаринени листи и записала продажбата в
дневника за покупко – продажби, воден в пункта, след
което заплатила стойността на ламаринените листи. Подсъдимият и свидетелите С.Б.М.,
С. Х.М. и М.М.М. си поделили парите. Стойността на отнетите листи ламарина – неръждавейка
към този момент е възлизала на сумата 385,90 лв. за 227 кг., което се
установява от заключението по назначената по делото оценителна експертиза.
На следващия
ден - 09.09.2007 г. свидетелят М.М.М. отново обяснил на свидетеля С.В.С. и на
подсъдимия К.Р.И. лесния начин да проникнат и отнемат ламаринени листи от същия
склад, като мотивирал двамата допълнително, че ще си поделят парите от
продажбата. След като тримата решили да извършат кражбата, те се отправили към
склада в промишлената зона на гр. Н.. Проникнали отново през счупените прозорци
на склада и изнесли 115 кг. ламаринени листи - неръждавейка,
които отнесли и укрили в близост до градската автогара. Свидетелят М.М.М.
намерил каруцар – свидетеля А. И.Я., който превозил с каруцата си откраднатите
листи ламарина отново до същия пункт - този с отговорник свидетелката П.Р.Д..
Тя приела докараните ламаринени листи и записала продажбата в дневника за покупко – продажби, воден в пункта, след което заплатила
стойността на ламаринените листи. Стойността на тези отнети листи ламарина – неръждавейка е 195,50 лв. за 115 кг., което е видно от
заключението на назначената по делото оценителна експертиза.
Гореописаните
факти съдът прие за установени безспорно от всички събрани в хода на
производството доказателства – показанията на свидетелите С.Б.М., С. Х.М., М.М.М.,
С.В.С., А. И.Я., П.Р.Д., А. В. А., от заключението по назначената оценителна
експертиза, от приложените писмени доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие от 10.09.2007 г. и албум за посетено
произшествие от същата дата, копие от нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 156, дело № 576/2007 г., протокол за доброволно
предаване от 13.09.2007 г., протокол за доброволно предаване от 05.02.2008 г.
и 2 броя копия от дневник – регистър на
пункт, а също така и от материалите от служебно приложеното към настоящото дело
НОХД №33/2009 г. на Новопазарския районен съд.
От анализа на
събрания доказателствен материал се установява, че подсъдимият К.Р.И. е отнел
от владението на свидетеля А. В. А., без негово съгласие горепосочените чужди
движими вещи, собственост на “***” - ООД - гр. В., с намерение противозаконно
да ги присвои. С това подсъдимият е осъществил състава на престъплението кражба
по смисъла на чл.194, ал.1 от НК. Намерението на подсъдимия за своене на вещите е безспорно, предвид факта, че със всички
вещи той и свидетелите са се разпоредили почти веднага след деянията в свой
интерес. Без съмнение е налице и квалифициращия признак по т.5 на чл.195, ал.1
от НК по отношение на подсъдимия К.Р.И., тъй като при участие и в двете деяния
той и останалите участници са се сговаряли предварително за извършването на
престъпните посегателства. Те предварително са се срещнали, обсъдили предсоящите си действия и са формирали решение да ги
извършат. Видно е също така, че осъществените две деяния от подсъдимия и
свидетелите представляват повече от едно отделни деяния, осъществяващи състав
на престъплението кражба, извършени са през непродължителни периоди от време и
при идентичност на признаците от обективна и субективна страна, при което
последващото деяние от обективна и субектвина страна
се явява продължение на предшестващото. Поради това престъпната деятелност на подсъдимия представлява продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Съдът прие за категорично
доказано, че подсъдимият е осъществил именно продължавано престъпление, тъй
като намира за безспорно, че той е осъществил две отделни деяния,
представляващи кражба. Това се доказва от показанията на свидетелите С.М., С.М.
и М.М., включително и от обясненията на тези свидетели, дадени от тях в хода на
досъдебното производство в качеството им на
обвиняеми, прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от НК, а също така и от материалите по НОХД
№33/2009 г. на НпРС, поради което съдът приема противното становище на
защитника на подсъдимия в тази насока за несъстоятелно.
От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е
и е целел настъпването на общественоопасните му
последици.
Съобразявайки
данните от приложените по делото справки за съдимост на подсъдимия К.Р.И.,
съдът констатира, че той е осъждан многократно /налице са повече от две
осъждания преди извършване на настоящото престъпление с наложени наказания
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер/.
Едни от последните му осъждания
са по НОХД №137/1998 г. на РС- гр. Н., присъда №17/01.02.1999 г., влязла в законна
сила на 11.06.1999 г., с която на подсъдимия, за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.196, ал.1 ,т. 2 , във вр. с
чл.195, ал.1, т. 4 и 5 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години, при строг режим и по НОХД
№172/2003 г. на РС - гр. Н., присъда №95/11.04.2003 г., влязла в законна сила
на 18.04.2003 г., с която на подсъдимия, за извършено тежко умишлено
престъпление по чл.196, ал.1 ,т.1, във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Следователно настоящото си деяние И. е извършил при условията на опА. рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, като
в случая не е изтекъл и срокът по чл.30, ал.1 от НК - не са изтекли пет години
от изтърпяването на наказанията по предишните присъди. При тези данни е видно,
че престъплението, осъществено от И., за което е образувано настоящото дело се
квалифицира по чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с
чл.195, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното и като
установи, че обвинението по горепосочения състав на престъплението кражба
спрямо подсъдимия се доказва напълно и по категоричен начин от събрания
доказателствен материал, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на така посоченото
престъпление.
За да определи
следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази високата степен на
обществена опасност на така извършеното престъпление, а именно, че същото
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предишните
осъждания на подсъдимия обаче, доколкото обуславят приложението на по-тежко
квалифициран състав на престъплението кражба, съдът не отчете като отегчаващо
вината му обстоятелство. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът
отчете факта, че подсъдимият е бил безработен, изпитващ значителни финансови
затруднения, което е и мотивът му да пристъпи към осъществяване на
престъплението. Освен това от извършване на деянието - периода от 08.09.2007 г.
до 10.09.2007 г. до настоящият момент е изминал един продължителен период от
време. Отчитайки всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
счете, че те са изключителни и в този случай и най–лекото, предвидено в закона
наказание /лишаване от свобода от 3 години/ за подсъдимия би се оказало
несъразмерно тежко. Поради това и ръководейки се от разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, съдът счете, че следва да определи и наложи на подсъдимия К.Р.И.
наказание под най-ниския предел, а именно
от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание подсъдимият следва да изтърпи в затворническо
заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, предвид разпоредбите на
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Видно е от
справката за съдимост на подсъдимия, приложена по делото, че той има и
последващо осъждане – с присъда по НОХД № 295/2009 година на РС- гр. П., в сила от 31.05.2010 г., с което му е наложено
наказание от пет месеца лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в
затворническо заведение от закрит тип, с начало на наказанието 03.03.2010 г. и
край на изтърпяването 03.08.2010 г., за деяние по чл. чл.196, ал.1, т.2 от НК
във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 02.05.2008 година.
На основание чл.59 от НК с тази присъда РС – гр. П. съдът е приспаднал от така
определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража по същото дело. Видно е, че деянието по
горепосочената присъда, както и деянието по настоящата присъда са
извършени, преди за което и да е от тях да има влязла в сила присъда. Поради
това и като счете, че са налице условията на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия К.Р.И. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, а именно от ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като съдът постанови така определеното общо наказание да
бъде изтърпяно от подсъдимия в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ. На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното
общо наказание с настоящата присъда, съдът приспадна изтърпяното от подсъдимия И.
наказание по НОХД №295/2009 година на РС - гр. П., а на основание чл.59, ал.1
от НК приспадна и времето, през което подсъдимият е бил задържан с взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража” по НОХД №295/2009 г. на РС – гр. П.,
считано от 03.03.2010 г.
Подсъдимият И.
бе осъден да заплати направените по делото разноски от 27,80 лв., от които
12,80 лв. по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 15 лв. по сметка на НпРС.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
27.04.2012 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: