О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 45

 

гр.Пловдив, 31.01.2020г.

 

          ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАВЕН СЪД, II търговски състав, в закрито заседание на 31.01.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело №51/2020г. по описа на същия съд, взе предвид следното:

 

Производство по чл.240 от ГПК.  

Постъпила е молба вх. №770/29.01.2020г. от „Т.с.г.“ ЕООД ***, ЕИК ...., с която се иска съдът да постанови спиране на изпълнението на постановеното по т.д. №466/2019г. на ОС – Пловдив неприсъствено решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.240 от ГПК. Като правно основание на молбата се сочи чл.309 ал.1 предл. 2-ро от ГПК. Искането е мотивирано с обстоятелството, че към настоящия момент по образуваното изпълнително производство – и.д. № ... по описа на ЧСИ П.И.– длъжникът „Т.с.г.“ ЕООД е заплатил цялата главница и всички разноски по изпълнението, а продължаването на изпълнението ще доведе до натоварването му с разноски и ще му причини непоправими вреди.    

Съдът като взе предвид изложеното в молбата на „Т.с.г.“ ЕООД и доказателствата, приложени към нея и тези по делото, намира за установено следното:

Предпоставките по чл. 309 ал.1 от ГПК не са налице. Същата касае възможността изпълнението на едно влязло в сила въззивно решение да бъде спряно от ВКС при условията на чл.282 ал.2-6 от ГПК. Касае се за правомощие, предоставено на конкретен орган, в конкретна хипотеза. Прилагане по аналогия на нормата на чл.309 от ГПК и относно решения, за които е подадена молба за отмяна по чл.240 от ГПК предполага много разширително тълкуване на правомощията на един въззивен съд, което е неприемливо. Дори и условно да се приеме, че подобна аналогия е възможна и приложима, то в конкретния случай няма нито правен интерес от спиране на изпълнението, нито предпоставките за подобно спиране са налице.    

В цитираната хипотеза на чл.282 ал.2-6 от ГПК съдът не преценява основателността на искането за спиране на влязлото в сила решение по някакви конкретни правни съображения, а спира производството, ако бъде представено надлежно обезпечение. По решения за парични вземания то е в размер на присъдената сума. По такъв вид решения размерът на обезпечението не подлежи на определяне от съда. То е определено с разпоредбата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК. В настоящия случай се твърди от молителя, че по вече образуваното изпълнително производство е събрана цялата главница и всички разноски. В подкрепа на това твърдение са представени и писмени доказателства. Това води до извода за липса на интерес от спиране на изпълнение, което на практика е реализирано, с изключение на един  минимален остатък. Дори и да се приеме, че интерес все пак съществува, то внасянето отново на пълния размер на присъдената сума, тъй като се касае за решение, с което е присъдено парично вземане, не защитава правата на молителя. Впрочем с молбата за спиране на изпълнението не е представено платежно нареждане, което да установява внасянето на 32 356.12 лева като гаранция по сметка на ПАС.

Ако молителят твърди, че изпълнението е реализирано, но сумата или част от нея е недължимо събрана, би могъл да защити правата си по друг процесуален ред. Същото се отнася и за хипотезата при уважаване на молбата за отмяна на неприсъственото решение и бъдещо уважаване на предявения иск в по-малък от предявения размер. Тогава правата му могат да бъдат защитени чрез обезсилване на издадения изпълнителен лист, респ. издаване на обратен такъв. Категорично не се касае за необратими вреди, както се твърди в молбата.

Искането за спиране на изпълнението на постановеното по т.д. №466/2019г. на ОС – Пловдив неприсъствено решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.240 от ГПК, направено с молба вх. №770/29.01.2020г. от „Т.с.г.“ ЕООД ***, е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

          С оглед на изложеното и на основание чл.240 във връзка с чл.309 от ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №770/29.01.2020г. на „Т.с.г.“ ЕООД ***, ЕИК ...., с която се иска съдът да постанови спиране на изпълнението на постановеното по т.д. №466/2019г. на ОС – Пловдив неприсъствено решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.240 от ГПК, което изпълнение се осъществява по образуваното изпълнително производство – и.д. № ... по описа на ЧСИ П.И., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: