Определение по дело №197/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 192
Дата: 24 февруари 2023 г. (в сила от 24 февруари 2023 г.)
Съдия: Петър Гунчев
Дело: 20231000600197
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. София, 24.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600197 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба от В. А. Ч., чрез защитника си адв. Д., срещу
определение от 09.02.2023г. на Софийски градски съд, НО, 11 с-в, по н.ч.д. №
380/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна,
молбата на Ч. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наказанието, наложено по НОХД 188/17г. на СГС. В жалбата се моли за
преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно
освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са
налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като осъденият е
направил всичко, което зависи от него, за да се поправи и е демонстрирал
поведение, което индикира именно за това. Моли се за отмяна на
определението и постановяване на УПО.

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред
първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:

В. А. Ч. е осъден по НОХД 188/17г. на СГС, като за извършено
престъпление по чл. 199 от НСК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 6 години и 4 месеца. Определен е първоначален
СТГРОГ режим за изтърпяване. Към 09.02.23г., а именно – постановяването
1
на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 4 години, 3
месеца и 10 дни, от работа - 10 месеца и 23 дни, като е налице остатък от 1
година, 1 месец и 27 дни.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице
всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения В. Ч.. Действително, налице са формалните предпоставки по
смисъла на чл. 70 от НК, като Ч. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. От друга страна обаче, налице е
един немалък остатък, а също така, видно от представената справка, налице е
висок риск от рецидив в размер на 77 точки, който е в рамките на високия,
поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у
осъдения, още повече че така констатираната стойност на риска от рецидив не
е намаляла , а е увеличена през време на изпълняване на наказанието.
Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран висок риск от
рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване.
Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения,
извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може
да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у Ч.. По
отношение на него са постановявани като награди, така и наказания,
корекционната дейност не е завършена и са налице сериозни морални и
поведенчески дефицити, поради което няма как да се приеме, че целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди
изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвеното по
отношение на Ч. становище, налице са множество проблемни зони, по
отношение на които не е постигнат прогрес, при което се извежда извод за
недобри възможности за ресоциализация. Действително, при осъдения Ч. се
наблюдават и положителни прояви, свързани с временно посещаването на
училище и полагане на труд. Независимо от това обаче, по делото не са
представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно
поправяне на Ч. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при
извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да
извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези
обстоятелства, а именно – високият риск от рецидив в размер на 77 точки,
както и невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде
2
проследен процесът на поправяне на осъдения, настоящата въззивна
инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване
по отношение на осъдения Ч.. Правилно молбата му за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без
уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират
опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което
постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.


Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.02.2023г. на Софийски
градски съд, НО, 11 с-в, постановено по н.ч.д. № 380/2023г., с което съдът е
оставил без уважение, като неоснователна, молбата на В. А. Ч. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено
по НОХД 188/17г. на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4