№ 1723
гр. Варна, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20243100501894 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:42 часа се явиха:
Въззивната страна „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ-ИТ“
ЕООД, редовно призовани, представляват се от адв. Г. Т., редовно
упълномощена и приет от съда от преди.
Въззиваемият П. Н. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. С. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 61004/26.07.2024 г. от „БЮРО
ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света
Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, чрез адв. Г. Т. против Решение № 2267 от
17.06.2024г. постановено по гр. дело 10466 по описа на Районен съд – Варна за
2023 г. в следните части:
1/ в ЧАСТТА, в която е осъдено „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ –
ИТ“ ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92,
адрес на представлявано от А.Н.И.-управител да заплати на ищеца П. Н. П.,
ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б. „ № *** сумата от 1044.98 лв.
/ хиляда четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки / на
основание чл. 213, ал.2 от КТ, представляваща обезщетение за незаконно
недопускане на работа за периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г., докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата от 1044.98 лв . на основание чл.86 от ЗЗД считано от 16.08.2023г. -
датата на предявяването на исковата молба в съда и до окончателно
изплащане на задължението
КАТО е отхвърлен частично иска като недоказан по размер за разликата
от установения размер на главницата от 1044.98 лв. д о заявения размер
1053.00 /хиляда петдесет и три/ лева , ведно с акцесорното искане за
присъждане на законна лихва на осн. чл. 86 ЗЗД , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.08.2023 г. и до окончателното изплащане
на задължението върху разликата от установения размер на главницата
1044.98 лв. до претендирания 1053.00 лв.,като частично недоказан, на осн.
чл.213 , ал.2 КТ и чл. 86 ал.1 ЗЗД .
2/ осъден е ответникът „БЮРО ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ – ИТ“
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1309, р-н „Илинден“ , ж.к. „Света Троица“, бл. 309, вх. Г, ет. 8, ап. 92, адрес на
електронна поща: **********, представлявано от А.Н.И.-управител ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. Б., ж. к. „Б.
„№ ***СУМАТА от 2505.06 лв./две хиляди петстотин и пет лева и шест
стотинки/, на основание чл.220, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово
възнаграждение на работника, дължимо съгласно т.6.3. от трудов договор №
АС- 13/02.06.2022г. , на основание чл.220 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
2
В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на
обжалвания акт: Съдът не е взел предвид, че става въпрос за охрана на военен
обект. Ищецът и неговия брат А. П., свидетел по делото, са отказали да се
подчинят на дежурния офицер и са се държали груби и арогантно с него. От
военните веднага след случилото е получено нареждане, П. да не бъде
допускан до охранявания обект. Това наложило ищецът да бъде изключен от
графика на смените. След нареждането на военните, ищецът фактически не е
можел да влезе в обекта, което не е по вина на работодателя. Допускът на
работника до обекта е отнет по – късно, поради продължителност на
процедурата по отнемането му. За периода от 12.02.2023г. до 23.03.2023г.
ищецът не е полагал труд, защото е бил отстранен от работа по смисъла на чл.
199 от КТ. Изводът на съда, че е осъществен състава на чл. 213 от КТ е
неправилен.
По иска, по чл. чл.220, ал.1 от КТ, се оспорва извода на първата
инстанция, че П. не е получил предизвестие. Такава му е връчено но е отказал
да го приеме, което се установява от събраните по делото доказателства. Моли
обжалваното решение да бъде отменено. Не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.
№ 70714/03.09/2024г, от П. Н. П., чрез адв. С. Д., в който се излага следното
становище: Безспорно е установено, че за периода на иска по 213, ал. 2 от КТ,
работодателят не е изпълнил задължението си да му осигури работата, за
която е възникнало трудовото правоотношение. Установено е, че представител
на работодателя се е обади на него и брат му и заявил, че повече няма да бъдат
допускани до работа. Ако се е бил явил на работното място, нямало да работи.
Крайната дата на процесния период - 23.03.2023 г., е денят в който е бил
одобрен от командира на военноморските сили нов списък на лицата, които
имат право да посещават военно формирование 32020, в който върху неговото
име е записано не. По отношение на твърдението в отговора на исковата
молба, че за периода от 12.02.2023г. до 28.03.2023г. е бил в неплатен отпуск,
безспорно е установено, че това не е било така. От назначената съдебно-
графологична експертиза се е доказал, че подписа и текста на молба за
разрешаване на ползване неплатен отпуск не са изписани от него. Безспорно е
установено, че за процесния период не е бил допускан до работа от своя
3
работодател, чрез назначения от него работник М.П., отговорен за съставяне
на графика за работните смени. Относно възражението, че е налице хипотезата
на чл. 199 от КТ се заявява, че такова твърдение се прави за първи път във
въззивната жалба и не следва да бъде обсъждано.
Относно иска по чл. чл.220, ал.1 от КТ, въззивникът не е успял да
докаже, че е отправил тримесечно писмено предизвестие по т.6.3 от трудовия
договор. Работодателят е бил задължен да предостави предизвестие
№2/30.03.2023г. в оригинал, той не е изпълни това си задължение, поради
което правилно то е било изключено от доказателствения материал.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното
решение на бъде оставено в сила. Не се правят доказателствени искания.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната жалба. Имам забележка към прокто-
доклада. Моля да бъде допълнено нашето съображение, което сме изложили в
края на втората и началото на трета страница, а именно, че чл.199 от КТ
следва да намери приложение по преценката на отсъствията през периодите от
12.02.2023 г. до 23.03.2023 г. и от 23.03.2023 г. до 07.07.2023 г., тъй като ние
считаме, че в конкретния случай, поради преценката на военните, че ищецът
представлява заплаха за сигурността на Държавата с поведението си, не
следва да бъде допускан до обекта, и не следва да му се присъжда, каквото и
да е възнаграждение или обезщетение. Това е досежно доклада по настоящото
дело.
АДВ.Д.: Не съм запознат с доклада по делото, не ми е връчвано
определението. Обадиха ми се по телефона, не съм призован с призовка.
Противопоставям се да бъде допълнен доклада, доводите са по съществото на
спора и не касаят допълване на доклада по делото.
Бях направил доказателствено искане в исковата молба да бъде
задължено Командване на военноморските сили да представи всички
одобрени списъци на лицата и превозните средства, Отделът за охрана и
сигурност, които да посещават Военното формирование 32020 за изпълнение
на договора за денонощна физическа охрана за 2022 г. и 2023 г., като по това
доказателствено искане първоинстанционния съд не се произнесъл, но аз го
поддържам. С него искам да докажа, че доверителят ми е имал предоставено
право до 31.12.2023 г. да посещава Военното формирование. Същото има
4
отношение към предявения иск с правно основание чл. 213, ал.2 от КТ, касаещ
незаконно недопускане на работа на работника, който е за периода от
12.02.2023 г. до 23.03.2023 г., за който ние твърдим, че той е имал право да
посещава обекта, където е полагал труд. В тази връзка желая да ми бъде
допуснато това доказателствено искане с цел установяване на този факт. В
случай, че не се оспорва от насрещната страна, че доверителят ми е имал
право да посещава военното формирование до 31.12.2023 г. въз основа на
предходен списък, моля официалният му представител да го заяви изрично и
да се приеме за безспорно, с оглед процесуална икономия.
АДВ. Т.: Не можем да приемем за безспорен този факт.
СЪДЪТ като взе предвид, че доказателственото искане на въззиваемия
не е направено с отговора на въззивната жалба, както и същото не обективира
новоузнати или нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
намира, че същото е преклудирано, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия П. Н. П. за
изискване на всички одобрени списъци на лицата и превозните средства,
които могат да посещават Военното формирование 32020 за изпълнение на
договора за денонощна физическа охрана за 2022 г. и 2023 г., като
недопустимо.
АДВ. Т.: Представям списък с разноски. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски. Нямам други доказателствени
искания. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
АДВ. Т.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от насрещната страна.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
5
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските и договори за правна защита и съдействие.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Поддържам жалбата. Считам, че в нея точно сме казали какво
искаме и колегата точно е отговорил относно съображенията по чл.199 от КТ.
Безспорно са приети и установени доказателствата и фактите по делото. На
30.01.2023 г. ищецът заедно с брат си са отказали да се подчинят на дежурния
офицер, който представлява военните власти и който разрешава влизането във
военното поделение – това се установява от разпитания свидетел.
Констатирано е, че и други нарушения са вършени. Всички тези нарушения се
установяват и от свидетелските показания на Д.Н. изслушани в съдебното
заседание на 19.04.2024 г. В резултат на това Контраадмирал М. е наредил да
се сформира комисия и такава е била сформирана от висши офицери, които са
разгледали поведението на въззиваемия и с оглед това поведение са решили,
че този човек не може да бъде допускан на територията на Военно поделение
32020. Т.е. всичко онова, което е последвало след това е било в резултат на
поведението на ищеца. Не сме ходили в казармата, но всички знаем, че на
военните всички се подчиняват, защото това касае сигурността на нашата
държава. А, както подчерта свидетелят Н., по крайбрежието на Черно море
това формирование е най-важно и съответно за това към съхраняването и
опазването на това формирование има много сериозно отношение. Безспорно
е, че ищецът не се е подчинил на дежурния офицер, напуснал охраняваното
помещение, където са оръжията и други военни съоръжения и
6
принадлежности към тях и ги е оставил без надзор. Това е едно грубо
нарушение на работата, на трудовите задължения по изпълняваната работа.
Свидетелят Н. обясни обаче, че много трудно се намират хора с право да носят
оръжие, които да бъдат наети за охрана, поради което към този случай от
тяхна страна е подходено малко по-либерално. Работодателят е търсил начини
да оформи отсъствието на ответната страна. Вместо да го уволни
дисциплинарно той е постъпил по друг начин, разрешили са на братята да
ползват неплатени отпуски. Наистина, през този период ищецът и разпитаният
свидетел не са полагали труд, но не защото моят доверител ги е отстранил от
работа, а защото военните не ги допускат. В следствие на този факт, наново е
бил уведомен ДАНС да одобри списъците за 2023 г., което е съобразено и с
международното положение и при тези списъци, пристигнали на 23-ти март в
поделението и при работодателя, който представлявам, изрично свидетелят,
който съдът е разпитвал и ищецът са с отнети допуски. Това, че са ги водили в
неплатен отпуск между 12-ти февруари и 23-ти март се дължи на нежеланието
на работодателя да ги уволни дисциплинарно. Когато на 23-ти март е дошло
съобщението за отнетия допуск, работодателят се е съгласил, че те трябва да
предприемат действия да защитят правото си на труд и им е дал следващите
три месеца пак да не работят, но да не са уволнени. През това време те са
завели в Административния съд дела, двамата братя вървят с една и съща
съдба, като Административният съд е отказал да разгледа техните жалби по
административен ред, тъй като касаят сигурността на държавата. Т.е., през
всичкото това време става дума за ситуация, при която работодателят е
показал добро отношение към своите работници, но всичко, което се е случило
е в резултат на поведението на ищеца. Той се е поставил в съС.ие да не може
да изпълнява трудовите си задължения, защото неготово допускане до
работното място зависи от военните, а не от работодателя. С оглед на което и
разпоредбата на чл.192, ал.3 от КТ, за това време на него не му се дължи
никакво обезщетение или трудово възнаграждение. Той не е незаконно
отстранен от работа, той не е допускан, с оглед разпоредбата на военните
власти. Считам, че съдът следваше да направи тези изводи, независимо от
твърденията, че има дадени отпуски, че са предупредени за уволнението. То и
уволнението е незаконосъобразно. Тук не се касае за прекратяване по
обективни причини на трудовия договор, а се касае за прекратяване на
трудовия договор, защото работникът няма качества да го изпълнява. Но пак
7
са проявили към него снизхождение и работникът вместо да бъде критичен
към собственото си поведение, излива целия си яд върху работодателя и
неговите служители. Аз считам, че съдът следваше да бъде малко по-строг при
преценката на свидетелските показания и от поведението на свидетеля А. да
не прави изводи, които са отрицателни за моя доверител, а да прецени
неговото държание с оглед на това, че неговите отговори са нагли и че това са
едни хора и свидетеля и ищеца, които са съдени, независимо че са
реабилитирани и хора, които не се подчиняват в една охранявана зона от която
зависи сигурността на държавата ни. ДАНС, когато дава разрешение за
допуск, преценява личността на човека и неговото участие в социалния,
обществения, както и личния му живот. Стигнали са до извода, че тези хора
нямат качества. Работодателят не може да нареди на военните да дадат допуск
на ищеца. Моля да прецените от тази гледна точка нещата и да приемете, че
събраните доказателства от съда категорично доказват, че ищецът няма право
да получи тези обезщетения, които съдът му е присъдил. Моля да го имате
предвид, да отмените решението и отхвърлите исковете в обжалваната част и
да присъдите на доверителя ми разноските по представения списък.
АДВ.Д.: Моля да постановите съдебен акт, с който да потвърдите
първоинстанционното решение, което считам за правилно и законосъобразно.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 220 КТ за
неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, следва да бъде посочено,
че се установи по делото, че такова предизвестие не беше отправено към
работника и не е било отправяно по време на действие на трудовото
правоотношение. С решението по делото, съдебния състав изключи от
доказателствения материал по делото предизвестие № 2/30.03.2023 г. и
заявление с вх.№ 13/30.03.2023 г., поради което същите не са част от
доказателствения материал по делото и не могат да бъдат взети предвид при
обосноваване на правни изводи свързани с предмета на делото. Допълнителни
съображения в тази връзка съм изложил в отговора на въззивната жалба.
Що се касае по предявен иск с правно основание чл. 213, ал.2 от КТ за
обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 12-ти
февруари до 23.03.2023 г., искам да обърна внимание, че във въззивната жалба
въззивното дружество не оспорва факта, че в този период доверителят ми е
имал право на допуск и право да посещава обекта, където е полагал труд въз
основа на предходен списък, но правото му до обекта е било ограничено
8
поради устно разпореждане. Считам, че едно такова разпореждане може да
има правно валидна стойност и да е правно обвързващо, ако почива на
нормативен акт, който предвижда такава възможност. В конкретния случай
считам, че не съществува нормативен акт, който да обосновава правото на
това длъжностно лице да ограничава достъпа на работника до работното му
място, поради което и това недопускане до работа е и незаконосъобразно.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от КТ, отговорността на
работодателя и виновното длъжностно лице е солидарна. Т.е., независимо по
чия вина се е случило това незаконно недопускане до работа, отговорност за
това носи и работодателят. В случай, че работникът е осъществил действия,
които представляват неизпълнение на неговите трудови задължения,
работодателят има право да му наложи дисциплинарно наказание. Такова в
настоящия случай няма данни да е било налагано, поради което и твърденията
за неизпълнение на служебните задължения считам, че останаха недоказани.
По другото съдебно производство се установи, че въпросното
предизвестие от 30.03.2023 г., не е подписано лично от управителя на
дружеството и като връчител. Освен това в настоящото производство
безспорно се установи, че приложеното към отговора на исковата молба
заявление за неплатен отпуск от 14.02.2023 г., не съдържа подпис на лицето П.
П., съответно не изхожда от него, а в отговора на исковата молба въззивното
дружество посочва, че за този период работникът не е бил на работа само
поради факта, че сам е подал молба за неплатен отпуск, което не отговаря на
истината. Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля Д.Н.,
същите са вътрешно противоречиви и при задаване на конкретен въпрос от
моя доверител, той започва да променя становището си и да посочва други
факти и да не помни за какво става въпрос. Моля да ми предоставите срок за
писмена защита, в която подробно за изложа съображенията си за това, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моля да ни
присъдите сторените разноски в настоящата инстанция.
АДВ.Т.: За първи път чувам, че отговорността по чл. 213 от КТ е
безвиновна. Ако е безвиновна, няма да има предвидено съответно
санкциониране.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
9
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемия
в едноседмичен срок от днес да представи писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:03
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10