№ 1046
гр. Благоевград, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500787 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на Д. Г. К. подадена чрез
пълномощниците му срещу определение № 141/207.2021 г. на РС Разлог,
постановено по гр.д 920/21 г., с което делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на Административен съд-Благоевград.
Жалбоподателят оспорва акта. Счита, че в настоящия случай се касае
за претърпени вреди, които следва да се обезщетят по общия ред на ЗЗД, тъй
като в конкретния случай липсва изричен административен акт, издаден от
Община Банско, а е налице пълно бездействие и престъпна небрежност,
включително с оглед влязло в сила решение № 524/7.4.2014 г., постановено по
адм.д. 894/2013 г. по описа на адм. съд-Благоевград за 2013 г., с което е
отменена заповед № 01-294/8.10.2013 г. и като резултат площта на
притежавания от него имот се намалява с 485 кв.м., като отделно с ПУР ИПРЗ
от 2012 г. са отнети още 428 кв. Затова счита, че не са налице кумулативните
предпоставки за привличане отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ,
а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод
изпълнение на административна дейност, вреди, причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липса на
който е да е елемент от така посочения фактическия състав отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, а хипотезата е точно такава – спора
да се реши по общия ред в съответствие с чл. 59 ЗЗД, поради което делото е
подсъдно на РС Сочи, че в настоящия казус са нарушени разпоредбите на
ЕКЗПЧ Протокол 1, чл. 1"защита на собствеността".
1
Жалбата макар и допустима според БлОС е неоснователна, за което
съобрази следното:
С атакуваното определение РС е прекратил образуваното пред него
производство и го е изпратил по подсъдност на Административен съд
Благоевград.
Видно от ИМ ищецът Д.К. твърди, че е съсобственик/собственик на
имоти по отношение, на които общината не е спазила разписаната в закона
процедура по одобряване на ПУП; че впоследствие не е провеждала
процедури по тяхната оценка и обезщетяване на собствениците им; че не е
предприела действия по издаване на заповеди за отреждане на урегулирания
поземлен имот; че общината е извършила действия, с които площта на
имотите е намалена/отнета; че неправомерно не е провела процедура по
възстановяване /реституция/ по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за цялата площ от 3
500 дка; че не е предприела необходимите действия по изпълнение на влезли
в сила съдебни актове. Ето защо сочи, че общината му дължи изплащане на
обезщетение за частта от отчуждените имоти, представляваща разлика
между 3 500 кв.м., за която площ е признато право на собственост на него и
останалите съсобственици и възстановените общо 2162 кв.м. или за разликата
от 913 кв.м, от които 485 кв.м. са изцяло за него , както и за ¼ от 428 кв.м.
или за 107 кв.м. Или видно от петитума и нарочна молба за площта от 592
кв.м. /485+107/ ищецът претендира заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване от 25 000 лв. - стойност, определена на база
пазарната оценка на площта към 16.2.2012 г., когато е съставен Протокол от
заседание на ОбС-Банско, с който е одобрен ПУП-ИПР и ПЗ на поземлените
имоти, попадащи в кв. 238, 239 и 240 по плана на гр. Банско.
Според ищеца с изложените обстоятелства е налице разпореждане без
основание от страна на ответната община на реституираната част от
недвижимия имот обособена като самостоятелен обект на притежание, което
препятства възможността на него и останалите собственици да го ползват
лично или да получават имуществени блага. Посочва, че общината се е
обогатила за сметка на обедняването му със стойността на площите, които
неправомерно е отнела като имуществото на общината се е увеличило.
Предвид така изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба,
БлОС счита, че ищецът се позовава на незаконосъобразни действия и
бездействия на общината по отношение на имотите, които притежава.
Сочените от него действия/бездействия касаят административната дейност
на общината по повод разписани в законите административни процедури в
т.ч. и във връзка административната й дейност във връзка с последиците на
отменени от административния съд актове.
За вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи на общината и на нейни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
2
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, според чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ отговаря общината.
Според следващата алинея 2 на цитирания чл. 1 от ЗОДОВ исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административния процесуален
кодекс , като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.
Следователно преценката на първоинстанционния съд, че делото
не му е подсъдно, а следва да се разгледа от Административен съд-
Благоевград се споделя от настоящия състав, поради което атакуваното
определение следва да се потвърди.
Доводът в жалбата, че претенцията е по чл. 59 от ЗЗД е несъстоятелен,
тъй като правната квалификация е правомощие на съда въз основа на
изложените обстоятелства от ищеца, а в случая те сочат на иск по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Самия жалбоподател заявява в жалбата, че „… в конкретния случай
липсва изричен административен акт, издаден от Община Банско, но е налице
пълно бездействие и престъпна небрежност, включително с оглед влязло в
сила Решение № 524/7.4.2014 г., постановено по адм.д. № 894 по описа на
БАС за 2013 г., с което е отменена заповед № 01-294/8.10.2013 г. и като
резултат площта на определения…“ , както и че фактическия състав по чл. 1
от ЗОДОВ, включва незаконосъобразен акт, действие или бездействие при
или по повод изпълнение на административната дейност, наред с вреда, и
причинна връзка между тях, като в противоречие на тези си изявления сочи,
че е приложим чл. 59 ЗЗД. Очевидна е несъстоятелността на тезата,
неподкрепяща се от изложените от самия жалбоподател в исковата молба
факти. Ползването на терминологията на чл. 59 ЗЗД от ищеца в исковата
молба не подкрепя тезата му, тъй като от значение са фактите, на които се
дава съответната оценка за налицие на обогатяване и обедняване. По
изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 141/207.2021 г. на РС Разлог, постановено
по гр.д. 920/21 г., с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на
Административен съд-Благоевград.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4