РЕШЕНИЕ
№ 4587
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110105653 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „М. т.“ ООД срещу Е. А. К. осъдителен иск
с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3060 лева, представляваща
обезщетение за неспазване срока на предизвестието, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Първо по делото заседание е проведено на 13.12.2024 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
Между „М. т.“ ООД и ответника Е. А. К. бил сключен трудов договор от
15.02.2024 г., като К. била наета на длъжност „продавач, хранителни
продукти“. Трудовият договор бил сключен с шестмесечен срок за изпитване,
уговорен в полза на работодателя, считано от 19.02.2024 г., а уговореното
основно трудово възнаграждение било в размер на 1020 лева. Съгласно т. 10
1
от същия срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение бил 90 дни за всяка от страните.
На 18.03.2024 г. ответникът подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 326 КТ, считано от същата дата. В молбата
изрично било отбелязано, че работникът дължи обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за три месеца, т.е. в размер на 3060 лева.
На 20.03.2024 г. на работника била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от 18.03.2024 г. Въпреки отправената покана за
доброволно изпълнение Е. К. не заплатила дължимото обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазване срока на предизвестието.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявеният иск следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане от страна на ищеца
ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендираните със списъка
по чл. 80 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „М. т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, партер, СУМАТА ОТ 3060 /три хиляди и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за неспазване срока на
предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 220, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „М. т.“ ООД, ЕИК *******,, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, партер, СУМАТА ОТ 1000 /хиляда/ лева,
представляваща разноски, извършени в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника Е. А. К., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца „М. т.“ ООД, ЕИК *******, по банкова
сметка с IBAN BG**************, с титуляр „М. т.“ ООД.
2
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3