Определение по дело №1733/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2890
Дата: 4 октомври 2019 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501733
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/………10.2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:          КОНСТАНТИН И.

                                                            МАЯ НЕДКОВА  

                                             

разгледа въззивно гр. дело № 1733 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. И. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к. к. Златни пясъци“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3069/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 3575/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Д.А.Г. *** срещу дружеството – въззивник положителен установителен иск за собственост, като е прието за установено по отношение на ответника Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, че ищецът Д.А.Г. е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 400 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2551.580 по КК на местност „Франга дере", гр. Варна, идентична с част от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в местността „Куванлъка", гр. Варна, която е повдигната в жълт цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на вещото лице и описана с координати в протокол № 34/10.10.2006г. /приети и приложени по делото/, които, приподписани от съда са неразделна част от първоинстанционното решение, и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт  № 39, том III, рег. №9059, дело № 407/13.11.2009г. на нотариус Павлина Симеонова, рег. № 335  на НК, район на ВРС, в частта му, с която е признато на „Златни пясъци" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, курортен комплекс „Златни пясъци" право на собственост върху реална част с площ от 400 кв.м., от поземлен имот с идентификатор 10135.2551.580 по кадастралната карта на местност „Франга дере", гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съвпадаща с част от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в местността „Куванлъка", гр. Варна, която е повдигната в жълт цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на вещото лице и е описана с координати в протокол № 34/10.10.2006г. /приети и приложени от делото/.

          В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, на съдебното решение от 18.01.2006 год. по адм. дело № 123/2005 год. на ОС-Варна и не се е произнесъл по направените своевременно от ответника (настоящ въззивник) възражения за липсата на материалноправните предпоставки на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за възстановяване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот по цитирания реституционен закон. Оспорен е изводът на съда, че ревизия на преценката на административния съд по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК за наличността на предпоставките за възстановяване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот е недопустима. Според въззивника позоваването от страна на районния съд на ТР № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС на РБ е неуместно, тъй като цитираният тълкувателен акт в случая е неприложим. Жалбоподателят – ответник по иска за собственост – е трето лице, не е бил страна в административното производство по издаването и обжалването на административния акт за възстановяване на правото на собственост върху имота, съответно няма и право на жалба срещу административния акт, респ. срещу решението на административния съд, поради което и може да възразява срещу материалната законосъобразност на решението на административния съд, с което е възстановено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съгласно нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК, респ. да оспорва в производството по иска за собственост материалноправните предпоставки за рестуцията на имота в патримониума на ищеца, при което съдът е длъжен, при наличието на заявено оспорване, да се произнесе по законосъобразността на реституционния акт.  Счита, че нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК не е дерогирана от правилото на чл. 177, ал. 1 АПК и постановките в ТР 6/2005 г. на ОСГК на ВКС на РБ в частта им по т. 4 не са изгубили сила.

           Твръди се също, че в нарушение на процесуалните правила – чл. 6, чл. 7 и чл. 154 ГПК – съдът служебно е събирал доказателства, служебно е назначил съдебнотехническа експертиза без страните да са искали такава и поради това фактическите му изводи, основани на данните от заключението на вещото лице, са опорочени.

           Наведени са и оплаквания за необоснованост на решението в резултат на неправилна преценки и анализ на събраните доказателства.

          Въззивникът навежда още, че неправилно са счетени за неоснователни и доводите му срещу правото на възстановяване на собствеността на ищеца, основани на придобиване на правото на собственост върху процесния имот на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Твърди, че съдебното решение за възстановяване на правото на собственост на ищеца върху процесния имот по приложимия реституционен закон е влязло в сила след като „Златни пясъци" АД е придобило имота при преобразуване на държавната фирма в търговско дружество. Счита, че влизането в сила на реституционния закон преди преобразуването и висящото към този момент реституционно производство са обстоятелства, които са неотносими и непротивопоставими срещу придобитите от „Златни пясъци" АД – Варна права.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът за собственост да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д.А.Г. *** чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.  Претендира присъждане на разноски.

           В жалбата и в отговора доказателствени искания не са направени.

           Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Златни пясъци“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, к. к. Златни пясъци“, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3069/05.07.2019 год., постановено по гр. дело № 3575/2018 год. по описа на РС-Варна;

           НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.11.2019 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

           Определението не подлежи на обжалване.          

 

 

 

Председател:

 

 

Членове:1. 

 

 

                2.