Определение по дело №398/2021 на Окръжен съд - Пловдив

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260856

                    

                                          гр.Пловдив, 05.04.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито заседание   на пети   април,  през  две хиляди, двадесет  и първа година  в   състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                    КОСТАДИН ИВАНОВ

 

 като  разгледа   докладваното от  председателя  ч.гр.д.№398 по описа на  ПОС за  2021г., за   да  се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№264696/09.02.2021г. депозирана от ИНТЕРТЕЛ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. А.А., със съдебен адрес:***, офис … против Определение  от  03.12.2020г постановено  по  гр.д.№9545/2020г. по описа на ПРС, пети гр.с., с което се връща  исковата молба, депозирана от ИНТЕРТЕЛ ЕООД, ЕИК ********* против И.З.А. и ПДП 19 ЕООД за обявяване на недействителен по отношение на страните на договор за  покупко – продажба под формата на нотариален акт с № 189, т. І, рег. № 1834, н.д. № 189 от 2020 г. на нотариус Адела Кац, по силата на  който първият ответник е прехвърлил на втория ответник  собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 56784.523.283, находящ се в *** с площ от 94 кв.м. с номер по предходен план № 523, квартал № 360, парцел ХІХ-643, 644, 645, 646 и се  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9545/2020 г. по описа на ПРС, V ти гр.с-в. С обжалвания акт  в полза на ПДП 19 ЕООД, ЕИК *********  са присъдени разноски по делото в размер на  5430 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Навеждат доводи  за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата, иска се  да се  отмени прекратителното определение, като вместо това бъде разгледан по същество повдигнатия спор пред първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба „ПДП 19“ ЕООД ЕИК *********, чрез адвокатско дружество „Б. и П.“, със съдружници и управители  адв. А. Б. и адв. Н.П., със съдебен адрес:*** оспорват жалбата като неоснователна по съображения изложени в  отговора. Иска  се да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Ответникът по частната жалба И.З.А., чрез процесуалния му представител адв. В.К., със съдебен адрес:***, оспорва частната жалба като неоснователна, моли да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира  частната жалба  за  процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва,  а  разгледана по същество  за   неоснователна.

Първоинстанционният съд  е  сезиран от ищеца   ИНТЕРТЕЛ ЕООД, ЕИК *********  против  ответниците И.З.А. и ПДП 19 ЕООД с иск за обявяване на недействителен по отношение на страните на договор за покупко – продажба под формата на нотариален акт с № 189, т. І, рег. № 1834, н.д. № 189 от 2020 г. на нотариус Адела Кац, по силата на който първият ответник е прехвърлил на втория ответник собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 56784.523.283, находящ се в *** с площ от 94 кв.м. с номер по предходен план № 523, квартал № 360, парцел ХІХ-643, 644, 645, 646. Ищецът твърди, че във връзка с разработка на ПУП – ПРЗ собствениците на съседни имоти, включително и ответника И.А., като собственик на гореописания имот, всички в качеството им на възложители сключили с ищеца в началото на месец март 2006 г. споразумение с нотариална заверка на подписите, с което възложили на ищеца в качеството на изпълнител да извърши за своя сметка и със собствени средства изменения на ПУП. Споразумението подписали М. С., като собственик на имот 643 и И.А. като собственик на имот № 644. Съгласно т. 4 от споразумението всички съсобственици, включително и И.З.А. поели задължение, без изричното писмено съгласие на изпълнителя да не прехвърлят собствеността върху недвижими си имоти.

С влязла в сила заповед от 17.08.2007 г. на кмета на община Пловдив било одобрено изменение на ПУП – ПРЗ, като се образували нови УПИ за двата имота 643 и 644, а именно: УПИ ХХІІ – 643, 644, жилищно и общо застрояване.

През месец март 2008 г. собствениците поискали ново изменение, като поискали за имотите да има едно УПИ. В кадастралната карта на гр. Пловдив двата имота били заснети като един поземлен имот с идентификатор № 56784.523.643 с площ от 552 кв.м. с отразен стар идентификатор номера на имота на С. – 643.. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по споразумението.

Впоследствие поради спор за собственост И.А. през 2016 г. завел исково производство за признаването му на собственик на притежаваното от него дворно място с площ от 117,80 кв. с пл. № 644, което в кадастралната карта било отразено като един имот с идентификатор № 56784.523.643 с площ от 552 кв.м. с отразен стар идентификатор номера на имота на С. – 643. С влязло в сила решение И.А. е признат за собственик на 94 кв.м., неправилно заснети като част от ПИ с идентификатор № 56784.523.643, като впоследствие така признатия за собствен на И.А. имот е отразен в кадастралната карта като самостоятелен и отделен поземлен имот с идентификатор 56784.523.283. Впоследствие на 12.03.2020 г. този имот е продаден.

Ищецът твърди, че чрез атакуваната продажба ответникът И.А. е нарушил т. 4 от споразумението, поради и което на основание т.14 дължи неустойка в размер на 50 000 евро. Твърди се, че купувачът ПДП 19 ЕООД е знаел за уговорките по споразумението, тъй като същото е цитирано в атакувания договор за покупко – продажба. Твърди се, че ищецът се явява кредитор на ответника И.А., тъй като с процесната продажба за него е възникнало задължение за заплащане на неустойка на ищеца. Сочи се, че е налице и увреждането, тъй като се намалява имуществото на ответника и продажбата е предназначена именно, за да увреди кредитора – ищцовото дружество. Твърди се, че и двамата ответници са знаели за увреждащия характер на сделката. С депозирана в първоинстанционното производство  уточняваща молба, ищецът е заявил, че правният интерес от предявяване на иска за обявяване на недействителна на сделката, от която се поражда и вземането на ищеца към първия ответник, се изразява в обстоятелството, че при положителен резултат за дружеството ще възникне възможността да удовлетвори вземането за неустойка от стойността на поземления имот.

Ответниците  И.З.А.  и „ПТП 19“ ЕООД  оспорват иска   като недопустим, молят да се  прекрати производството по делото.

Първоинстанционният съд  е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Решаващият съд е приел, че  ищецът не  е  обосновавал  наличието на правен интерес от предявяване на иска за обявяване на относително недействителен на сключения договор за покупко – продажба, доколкото ищецът твърди, че именно разпореждането с имота без неговото съгласието, представлява действието, от което за него възниква вземането за неустойка, а същевременно  твърди, че чрез обявяване на договора за недействителен би се удовлетворил от стойността на имота за задължението, което се сочи, че е възникнало именно поради продажбата на този имот.

Първоинстанционният съд е посочил, че нормата на чл. 135 ЗЗД  не  предвижда хипотеза, в която самото увреждащо действие представлява правопораждащ факт, тъй като такъв иск би бил недопустим и би довел до неоснователно обогатяване на ищеца при положително решение, доколкото след обявяване на недействителна на правопораждащата сделка, то основанието за вземането за неустойка не е налице.

Настоящият съдебен състав намира предявеният иск за недопустим по следните съображения:

 Съгласно представеното с исковата молба Споразумение от 02.03.2006г., собствениците на  имоти нямат право да ги  продават, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.14 от споразумението  - възниква вземане за  неустойка. С  възникване на вземането за неустойка, ищецът се  легитимира като кредитор. С предявеният иск по чл.135 ЗЗД, ищецът иска да се обяви за  относителна недействителна именно същата тази сделка, въз основа на която  сделка  е възникнало вземането  за неустойка в полза на кредитора т.е.  ищецът иска да обяви  за относително недействителна спрямо  кредитора, сделката въз основа на която  възниква собственото му вземане за неустойка.

При така наведените доводи и твърдения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът в качеството му на кредитор, няма правен интерес  да обяви  за относително недействителен  спрямо него и длъжникът му  правопораждащия факт, който го легитимира като кредитор. Недопустимо е сключването на продажбата да бъде едновременно основание  за възникване  на  кредиторовото вземане и  основание за увреждащо действие, тъй като обявяването на сделката за недействителна ще доведе до  отпадане на качеството на кредитор за ищеца. Законът не предвижда хипотеза, в която  сделката  едновременно да  уврежда кредиторовия интерес и същата тази сделка да го превръща в кредитор.

На следващо място не са налице елементите на  фактическия състав на Павловия иск. Недопустимо е  с  един юридически факт да бъдат изпълнени два от  елементите на Павловия иск, а именно един факт да служи като обосновка на  два от елементите на иска – и  като основание да бъде кредитор и като увреждащо действие. Доколкото дори в обстоятелствената  част на исковата молба, липсват всички от елементите на Павловия иск, то  предявения  иск  се  явява недопустим.

Гореизложеното обосновава извода, че предявения иск е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено, а  исковата молба  - върната.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което постановеният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на ответникът по частната жалба И.З.А., следва да бъдат  присъдени направени в натоящото производство разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00лв.

Ето защо съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  частна жалба с вх.№264696/09.02.2021г. депозирана от  ИНТЕРТЕЛ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адв. А. А., със съдебен адрес:***, офис … против  Определение  от   03.12.2020г постановено  по  гр.д.№9545/2020г. по описа на ПРС, пети гр.с..

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРТЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Полковник Бонев“ №4, Магазин №1, представлявано от Д. С. да заплати на  И.З.А. с  ЕГН-********** *** направени по делото разноски в размер на 500лв/ петстотин лева/.

                                                                                      

Определението   подлежи на  обжалване пред  ВКС с частна жалба  в едноседмичен срок   от  съобщението.

 

                                         

                                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: